Лира Принт
Обратно в началото
Славянка Мундрова
ОТСЛАБВАНЕ БЕЗ ДИЕТА
  Начало Следваща глава

[ Въведение ][ I ][ II ][ III ][ IV ][ V ][ Първа фаза ][ Втора фаза ]


Въведение


Не е необходимо да се лишаваме, за да сме слаби и жизнени

Отдавна мина времето, когато изобилните телесни форми бяха символ на охолен живот, следователно на здраве и красота. Хората разбраха, че излишните килограми ги правят лениви и водят до редица сериозни заболявания. И се втурнаха да отслабват.
Разпространени са различни теории, които обещават сваляне на килограми с цената на различни лишения. Пълните хора броят ревностно калории и точки, хранят се със символични количества от храни, приготвени по невъзможен начин. След месеци, дори години на отказ от естествено хранене налице са сериозни здравословни проблеми или пък отказ и разочарование, при което за броени седмици теглото се компенсира и надхвърля първоначалното.
Защо дори методи с най-сериозна научна обосновка дават краткосрочен или най-много средносрочен резултат? Може би защото пропускат нещо много съществено - човек не може да се подлага на лишения цял живот. Но може съзнателно цял живот да управлява начина си на хранене, ако разбира какво яде и как трябва да го яде, за да не позволи натрупване на килограми над оптималните за неговата индивидуалност.
Тази книга е разработена по методиката на известния френски диетолог Мишел Монтиняк под редакцията на д-р Олга Михнева-Папазова. Опитали сме се да обясним на достъпен език какво представляват отделните видове храни, по какъв начин се усвояват от организма, ако се ядат поотделно или в комбинация, как всеки може да ги комбинира по свой вкус така, че да се нахрани достатъчно и пълноценно, но в същото време да не създаде условия организмът му да натрупа нежелателни тлъстини. Предназначена е за съвременния динамичен, стресиран човек - как разумно да управлява храненето си, за да е здрав, елегантен, жизнен и пълноценен.
За разлика от другите методи за отслабване, които държат на ограниченията и забраните, ние ви препоръчваме нов начин на хранене, при който няма табута. Позволено е да се ядат дори комбинации от храни, които предизвикват натрупване на излишни килограми, но нека всеки сам реши кога може да си го позволи и как да компенсира ефекта от това.
Да разбереш означава да овладееш. Разбирайки какво яде, човек узнава как може да овладее хранителните си навици, вместо те да го владеят. Да си изгради нови стереотипи за хранене, съобразени с нуждите и особеностите на обмяната на веществата, за да може да свали излишните килограми и после за цял живот да ги задържи на най-подходящото индивидуално ниво.
Надяваме се, че, прочитайки тази книга, с минимални усилия ще се преборите с най-неприятните си ежедневни проблеми - стреса, желанието за следобедна дрямка, редуващите се усещания на потиснатост и напрежение - все познати спътници в забързаното ни ежедневие.
Изложената методология на хранене, по-скоро начин на мислене, не е просто адаптация на дългогодишните изследвания на Мишел Монтиняк, тя е подплатена с опита на авторите. Особено ценни са опитът и съдействието на един от най-именитите наши лекари и диетолози - д-р Олга Михнева-Папазова.
Вярваме, че ще ви бъдем полезни.
От авторите

Глава първа


Митът за калориите


Колкото по-пълни са хората, толкова по-настървено си броят калориите при всяко ядене. И на каквито и режими за отслабване да се подлагат, те почти без изключение са основани върху теорията за калориите. Но за огромно съжаление сериозен и траен резултат няма. Само плачевни странични ефекти.


Произход на теорията за калориите

През 1930 г. д-р Нюбърг и д-р Джонстън от Мичиганския университет, след като наблюдавали твърде ограничен брой хора за много кратко време, пишат, че “пълнотата е по-скоро резултат на твърде висококалорийно хранене, а не на метаболитно несъвършенство”. И обществеността парадоксално приема теорията им за абсолютна научна истина, почти за слово божие.
Наистина след няколко години, обезпокоени от шума около нея, те плахо предлагат на публиката сериозните си резерви относно тези заключения. Само че никой не им обръща внимание. Тяхната теория вече е част от учебните програми на медицинското образование в повечето западни страни и фигурира в тях до днес.

Теорията за калориите

Калорията е количеството енергия, необходимо за повишаване температурата на 1 г вода от 14 до 15 °С. Човешкото тяло има нужда от енергия. Първата и най-наложителна нужда е да поддържа температура 37 °С. Но когато започне да прави нещо - да се движи, да издава звуци, се явява допълнителна нужда от енергия. А за да може човешкото тяло да осъществява основни жизнени дейности, се изисква още енергия. Всекидневните енергийни нужди варират в зависимост от индивидуалните особености, от възрастта и пола.
Ако енергийните нужди на даден индивид са 2500 калории дневно, а той приема само 2000, се явява недостиг от 500 калории. За да преодолее недостига, организмът ще вземе съответно количество енергия от мастните си депа, което ще предизвика загуба на тегло. Но ако индивидът поглъща дневно 3500 калории, а има нужда само от 2500, се появява излишък от 1000 калории, който автоматично се складира под формата на мастни депа.
Сметката излиза, и в двата случая няма загуба на енергия. Но нека се запитаме: как някои концлагеристи през Втората световна война са успели да оцелеят почти 5 години с мизерните 700-800 калории на ден?... Ако теорията за калориите беше вярна, те щяха да умрат с изчерпването на мастните им депа, тоест само след няколко месеца. Да се запитаме и защо лакомниците, които поглъщат по 4000-5000 калории на ден, не са особено пълни (някои изобщо са кльощави). Ако теорията за калориите беше вярна, те би трябвало да тежат по 400-500 килограма само след няколко години.
Как да обясним и това, че дори да ядат по-малко и следователно да намаляват дневния си калориен прием, някои хора продължават да пълнеят? Че милиони индивиди пълнеят, като в същото време умират от глад?


Обяснението

Първо трябва да разберем защо човек не отслабва, намалявайки калорийния си прием. Загуба на тегло действително се получава, но тя е нетрайна. Д-р Нюбърг и д-р Джонстън са се излъгали тъкмо защото не са водили наблюденията си достатъчно дълго време.
Да си представим, че един индивид има нужда от 2500 калории дневно и че дълго време е приемал именно толкова. Ако калорийната доза в един момент спадне на 2000, съответно количество мазнини от мастните депа ще бъде изразходвано и ще има загуба на тегло. Но ако дневният прием се установи трайно на 2000 калории, организмът бързо ще приспособи енергийните си нужди към нивото на захранване и ще консумира само 2000 калории. Следователно в скоро време ще престане да губи тегло. И подтикван от инстинкта за самосъхранение, ще направи още нещо - ще започне да трупа резерви. Тъй като дневният прием продължава да бъде само 2000 калории, той ще се изхитри да изразходва например по 1700 и ще складира останалите 300 в мастни депа.
Стигаме до резултат, противоположен на предпоставения. Парадоксално, но факт - ядейки по-малко, индивидът прогресивно пълнее. Това е така, защото човешкият организъм, воден от инстинкта за самосъхранение, реагира като кучето, което заравя неизядения кокал, а му се иска целия да го изглозга - то просто си прави резерви за момента, когато ще изгладнее.
Навярно всеки е срещал затлъстели хора, умиращи от глад, особено жени. Психиатрите често си имат работа с пациентки в нервна депресия, предизвикана именно от теорията за калориите. Те знаят, че ако прекъснат омагьосания кръг, ще натрупат повече килограми, отколкото са имали преди да започнат диета.
Повечето лекари, след като установят, че пациентите им не отслабват, ги подозират, че тайничко си похапват. Някои специалисти в САЩ дори организират групи за терапия, където всеки обявява публично колко е отслабнал (възнаграждават го с ръкопляскания) или колко е наддал (тогава го освиркват) - чисто и просто средновековен начин за умствен тормоз. Пък и изобщо не е достатъчно само да се обяви, че някой си имал нужда от 1500 калории дневно, без да се уточни какво да яде. Трябва да се държи сметка не само за енергийния заряд на продуктите, но и за хранителната им стойност.
По принцип повечето лекари и фармацевти се интересуват от проблемите на храненето не толкова от професионална гледна точка, а когато самите те имат личен проблем с теглото. Обществото пък си е втълпило, че теорията за калориите има реална научна подплата. Тя е дотам вкоренена в съвременния начин на мислене, че дори в най-непретенциозни кафетерийки на Запад менюто съдържа не само цената на ястието, а и калорийния му заряд. Изданията за жени, които се нароиха вече и в България, през ден предлагат най-новите диети за отслабване (съставени от световни специалисти по хранене) от рода на: “една мандарина на закуска, една бисквита в 11 часа, шепа нахут на обяд, една маслина на вечеря”...
Как успя да просъществува толкова време заблудата, че човек може да отслабне с приемане на малко количество калории? Има два отговора. Първият е, че нискокалоричният режим при всички случаи дава резултати. Лишаването от храна, на което е основан, довежда задължително до отслабване. Само че резултатът е нетраен, човек си връща теглото и често пъти напълнява още повече. Вторият отговор е, че “малкото калории” в наши дни са чудесен претекст за правене на икономии.
Хората отначало трудно приемат принципите на хранене, изложени в тази книга. Но от практиката е известно, че колкото по-често човек се подлага на нискокалорична диета, толкова повече намалява ефективността є, началното тегло не само сe възвръща, но и се натрупват допълнителни резерви.



Лира Принт
Обратно в началото
Славянка Мундрова
ОТСЛАБВАНЕ БЕЗ ДИЕТА
  Начало Следваща глава
[ Въведение ][ I ][ II ][ III ][ IV ][ V ][ Първа фаза ][ Втора фаза ]