По деветото авеню в Детройт върви, накуцвайки с левият крак,
Крегъри Комит. Върви бавно, оглежда витрините ,поспирва се пред
някоя отрупана с детски играчки и си мисли за внучето Саймън,
който само след няколко дни ще навърши шест години. Трябва да
му купи подарък, затова и оглежда. Саймън е най-малкият от внуците
му, но и най-любимият му. То е дете на синът му Майкъл, който
е профсъюзен бос в един от автомобилните заводи тук.
Та върви си Грегър Комит по деветото авеню, зяпа по витрините
и си мисли за внучето и какъв подарък да му вземе. Пенсионер
човек – време има в излишък. Пък и определени задачи няма...
Но щом само си го помисли и задачата изплува от дълбочината
на паметта му. Беше забравил, че снаха му днес щеше да ходи
на фризьор и по помоли да вземе Саймън от детската градина.
Имаше още време, но тя се намираше на Четвърто авеню, а до там
е далечко.
И забърза Грегъри Комит, накуцвайки с по-късия крак. Останал
му бе този недъг след нелепа катастрофа, сполетяла го на млади
години... Съдба...
На ъгъла на Девето авеню, което пресича Четвъртото, тъкмо да
завие и насреща му връхлетя друг забързан пешеходец. Връхлетя
не беше точната дума, защото с този човек те просто се сбъскаха.
Чуха се само две възклицаия... Две кратки възклицаия, изскочили
от устните им като отприщени..., като въздишка...
– Укь!
– Укь!
Двамата, когато осъзнаха тия възклицания, се загледаха с очи,
в които какво ли нямаше... И учудване, и интерес един към друг,
и едни весели пламъчета, готови да лумнат в смях... Онзи, непознатият
пръв се опомни, засмя се с хубава усмивка и току запита на български:
– Абе, земляк... Ти да не си от Странджата?!?
– Точно оттам... От Мързево съм...
– Брей, да му се невиди, земляк... Ква среща, бе... От България...
От Странджата, та... Чак у Детройт!!
– Тебе как те викат, а земляк? Щото я съм Грегъри... Григор
съм де... Григор Комитов... А ти?
– Я пък съм Майкъл... Абе цял Михал съм си яз, ама нали знаеш...
Повече от четирийсет години се навъртам тъдява. Ама тва- укь...
Ша знаейш земляк, нийде го няма по света...
– Така си е, земляк, нийде го няма ... Ама слушай, ко си паратек,
ко си тръгнал е тъй, яла да земем унучето от детската градина
и ще си похортуваме... За нашта Странджа...
Тази среща за двамата бе най-прекрасното изживяване от много
години.
