Всяка вечер компанията се събира в кръчмата “двата лева” на
Дървения пазар. Събра се и тази вечер. По-точно, по предварителна
договорка, дошли трима - бай Узунов, Желю Дерменджиев и Никото.
И тримата са в повишено настроение…
– Нико, донесе ли го? - пита бай Христо.
– Ту-ту-тука е. - и Никото изважда един калъп сапун от фабрика
“Камбана”.
Сапунът е жълт, повтвърден вече. Оглеждат го бай Христо и
бай Желю, одобряват го. Искат чиния от кръчмаря и започват
да го режат така, че да прилича на кашкавалени резенчета,
каквито им сервират често тука.
– Го-о-о-тово! Сега да го ви-и-дим Ка-Ка-Карагьоза ка-ка-как
ще лапа! - засмя се Никото.
Желю Дерменджиев нищо не казва. Той е съгласен с всичката
тази подготовка, защото му е омръзнало от магариите на Апостол
Карагьозов, от неговият пинтилък. Уж са една компания, почти
всяка вечер са заедно, но нито едн път не е поръчвал мезето
на масата. Все намира начин да се измъква. Затова бяха решили
да му скроят номера със сапуна. Да видим дали ще разбере намека
и ще се поправи, или… ще напусне компанията им. Въпреки че
Карагьоза носеше майтап.
– Щом е готово… Желю, тази вечер ти черпиш, нали? Поръчвай
виното, пък аз сланинката… Хубава е.
Когато отпиват първата глътка, започват разговор около голямата
поръчка, която братя Шивачеви били получили от общината за
новата и сграда.
– Брей, Карагьозът тази вечер закъсня! - поглежда часовника
си бай Желю.
– Ка-ка-както винаги.
Но след минута в кръчмата влиза бай Апостол - мощен, като
борец от тежка категория, с разкопчана риза чак до пъпа. Очите
му, малко изпъкнали, обхождат кръчмата и се спират на тяхната
маса, сякаш преценяват съдържанието върху нея. Докато се промъква
между масите, поздравява приятели и познати.
– Ей, Карагьоз, не може да не си последен… Винаги последен.
– Стига де, Узуне! Поне в работата съм преди тебе.
– По-напреде си… Пред мене си напред, ама Васил Шивача грабна
поръчката, пък на тебе остана средният пръст на кмета.
– Не ми напомняй, Узун!! Не ми напомняй, че съм бесен… - изръмжава
бай Апостол, гаврътва чашата на екс и набутва парче от “кашкавала”.
- Тия братя Шивачеви.. Кой знае какъв подкуп са напъхали в
джоба на този вагабонтин… За тая… Тая сладка поръчка… Ко…
Ко е т'ва бе?!? - спря да дъвчи бай Апостол и си избърса устата.
По ръката му остана пяна. - К'во е т'ва бе, Узун?! Нико, т'ва
да не е твоя работа, бе? - и изплю на масата сапуна.
Тримата се заляха в смях, като гледаха изкривеното лице и
изпъкналите очи на Карагьоза.
– Вие сте вагабонти!! - кресна бай Апостол. - долни вагабонти!!
Сапун да ми давате да ям, а?! Вие сланинка, на мене сапун…
– Е де, Апостоле, не се сърди, де! Да беше взел и ти един
път мезе, та и ние да хапнем, а?
– Вие за това, а? За това ли ми дадохте сапун да ям… Долни
вагабонти!! Приятели се пишете… Долни мастии!!! - зауспокоява
се бай Апостол. - Ела тука бе, момче!! Дай на тия вагабонти
половин пита кашкавал, та да се наплюскат! Дай им и една ока
още от памида… И да не съм чул друг път, че съм бил пинтия!!
- като ги оглежда подред, допълва:
Долни вагабонти! Мастии…
