Стоил бе известен като стабилен съпруг. Очите му не се заглеждаха
по чужди булки, не флиртуваше с друга жена, особено когато
наблизо бе жена му Милка. Такъв го познаваха и мътжете и жените
от завода и не се занасяха с него.
Но ето, че в лакозаливната дойде нова жена – млада, хубава
и очите й шарят на всички страни. За няколко дни мъжката част
на завода понаучи за нея доста подробности. Някой от мъжете
веднага се опитаха да се пласират като любовчии. Не ги огря.
Младата жена вече си бе набелязала обекта, който трябваше
да превземе и започна набезите си...
Стоил си поръчваше кафе в павилиона, когато някой го тупна
по рамото. Обърна се и го посрещна най-чаровната усмивка –
беше на Кева, жената от лакозаливната.
– Ще вземеш ли и на мене едно кафе?
Сервира й, защото го чакаше на масичката...
Така започнаха безобидните им срещи и безсъдържателните им
разговори. Пред лицето на другите – всичко като на длан. Нямаше
скрито-покрито... До тази нощ...
Виждаше, че Парашкева – или Кева, както всички я наричаха,
наистина му се натиска. Трябваше ли да бъде най-големият лапнишаран
от всички мъже в завод и да не откъсне зрелия плод? Затова
й подхвърли къде да го чака след работа. И тя наистина го
чакаше. Седна в леката му кола, без да пита къде ще я води.
Тръгна с него като покорна съпруга...
Когато спря недалеч от жилището си, бяха в прекрасно настроение.
Настани се в кафенето на Здравко-Пипин Къси. Беше му приятел
от детските години, съученик и “аскер аркадаш”, заедно бяха
служили на границата.
Беше му като изповедник...
Здравко веднага забеляза настроението на Стоил, но и някакво
безпокойство в погледа му.
– Какво има, приятел??
– Абе,... – присви устни Стоил. – чудя се как да се оправям
с жената в къщи ... тази вечер де.
– Това пък защо?!?
– Ами... Знаеш ли... До сега си играхме с една булка на вилата...
– Не думай! – зяпна го изненадат Пипин Къси.
– Тази е истината... Пък се чудя, какво да я лъжа, жената
– Че защо да я лъжеш!?!
Стоил недоверчиво го изгледа.
– Да ида и да и кажа: Жена, тъй и тъй... Бях на вилата с
една мацка... Това ли да й кажа?
– Точно това. Ако е истината! Защото, жените като им кажеш
истината, мислят че ги лъжат, пък лъжата приемат за истина.
– Може би си прав... Но се чудя как ще свърши всичко това
тази вечер... Усещам скандала.
– Няма страшно! – успокои го приятелят му и подаде парче подострен
молив. – Сложи този молив на ухото си! Нали си...
– Това пък защо?!! – не го остави да се доизкаже.
– Ще видиш... Сложи го, сложи го! Нали си мебелист...
Когато Стоил се прибра в къщи, Милка го подбра още в антрето...
Такава не я познаваше.
– Къде ходиш, бе скитнико?! Колко е часът?
– Остави се, жена... Ще ти обясня...
– Ще обяснял?... Какво ще ми обясняваш?... Нали говорехме,
че тази вечер ще ходим на театър... Връщаш се, когато и театърът
свърши представлението си... Чакай, да не си ходил сам на
театър, а?!?
– Не бях сам... с жена бях. И не бях на театър... – на един
дъх изговори Стоил.
Милка го зяпна от изненада, без да каже нещо.
– Остави се, жена... – кротко започна Стоил. Тази вечер ми
излезе късмета. Натисна ми се една мацка... И до сега си играхме
на вилата в Банево...
Постепенно лицето на Милка се отпусна, в очите и се появи
нещо весело и една подигравателна, недоверчива усмивка се
настани на лицето й.
– Ти ли бе, любовнико?!? Ти – с жена?! Очите ми да го видят,
няма да повярвам... – и като го огледа, допълни. – Ми не виждам
ли молива на ухото ти... Карти сте играли до сега някъде...
С широка, успокоителна усмивка Стоил привлече жена си, прегърна
я доволен, че всичко се размина така добре.
