Видове безалкохолни коктейли

Млечни

В тях основна съставка е млякото, прясно или кисело, с добавка на плодови или зеленчукови сокове, подправки, ароматизатори, ядки и др. Приготвят се с шейкър или направо в чашата, като съдържанието се разбива с лъжица. Най-добре се приготвят с миксер или блендер, за да придобият още по-добър вкус и да се получи гъста еднородна пяна. Млечните коктейли се поднасят студени или горещи. Студените се приготвят с лед и се сервират в чаши хайбол със сламка, но без лед в чашата. Горещите коктейли се се сервират без сламка в предварително затоплени чаши хайбол.

Млечно-сладоледови

В тях освен мляко и сладолед се включват и плодови сиропи, ситно счукани ядки (печени, захаросани или солени), разбита сметана, различни подправки. Поднасят се във високи конусовидни чаши (тип сауър), в които се поставят по точно определен ред - една топка сладолед, плодове, ядки, втората топка сладолед, свареното и подсладено изстудено мляко, подправки, сироп и др. Най-отгоре се поставя разбита сметана и се гарнира с плод или се поръсва с използвания плодов сироп. Поднасят се студени, но без да се добавя лед. Затова всички съставки се изстудяват предварително. Сладоледът обикновено не се смесва с останалите компоненти. Сервира се със сламка и лъжичка.

Морс

Вид освежителен коктейл, смес от плодови отвари, различни сокове и др., подсладени със захар. Може да се приготвят и от консервирани сокове, разредени с преварена вода и подсладени, ако е необходимо. Сервира се в кани, пие се в чайши хайбол. Ако морсът е студен, се поднася с лед и сламка. Чашите могат да се украсят с резенчета лимон, портокал, грейпфрут.

Крюшон

Безалкохолните коктейли от този тип се правят от плодове, понякога зеленчуци с добавка на разнообразни сиропи, лимонов сок и газирана вода. Обикновено се приготвя в големи количества - от 6 до 12 чаши.

Фрапе (frappe)

При този вид коктейли всички съставки, включително сладоледа, се разбиват с шейкър или с миксер. Приготвят се и се сервират без лед в чаши хайбол със сламка.

Фис (fizz)

Газирани и шумящи пенливи коктейли, приготвени от газирана вода, смесена с различни възкисели плодови сокове. Приготвят се в шейкър, където се налива всичко, но без газираната вода. Готовия коктейл се прелива в чаши хайбол, пълни до половината със ситно натрошен лед и се разреждат с газирана вода. Разбъркват се с лъжичка, украсяват се с вишни, резенчета лимон или портокал и се сервират със сламка.

Коблър (cobbler)

В състава на безалкохолните коблъри се включват най-различни плодове - нарязани или цели, пресни или консервирани. Обикновено се приготвят като в чаша колинс, пълна със ситно натрошен лед до 2/3 от обема й. Всички съставки се наливат според рецептата, добавят се плодовете и коктейла внимателно се разбърква с лъжичка. Компонентите се смесват добре, без да се смачкат плодовете. Тези коктейли се сервират със сламка и чаена лъжичка.

Джулеп (julep)

Характерно за този тип коктейли е използването на стръкове прясно набрана мента. Тези освежителни коктейли са особено подходящи за летния сезон.

Ег-ног (egg-nog)

Млечно-плодови коктейли, в които се добавя яйце, обикновено само жълтъка. Вместо мляко понякога се използват плодови и зеленчукови сокове. Тези вкусни напитки са особено богати на витамини и подпомагат обмяната на веществата. Приготвят се с шейкър или миксер. Горещите се сервират в предварително затоплени чаши хайбол, а студените - в чаши хайбол със сламка и лед.

Флип (flip)

Този тип коктейли също се приготвя с яйца, които доминират над останалите съставки, т. е. за разлика от ег-нога, те са пропорционално по-малко. Прибавят се най-различни сиропи, сокове, мляко и дори сирене (настъргано на ситно ренде, като предпочитани са швейцарските, френските и холандските сирена). Приготвят се с миксер, като всички съставки трябва да бъдат предварително изстудени, тъй като не се използва лед. Сервират се в чаши тип балон (бренди чаша) без лед със сламка и лъжичка (когато са със сирене). Отгоре се поръсват със настъргано индийско орехче, настърган шоколад, мляно кафе, какао, канела и др.

Безалкохолни коктейли

Приготвят се в шейкър от предварително изстудени съставки. Сервират се в чаши хайбол със сламка и 3-5 кубчета лед във всяка чаша.

Пунш

Названието “пунш” произлиза от санкритската дума “панча”, която означава “пет”. Толкова са обикновено съставките на пунша: ром, вода, чай, захар и лимонов сок. Безалкохолните пуншове могат да бъдат студени или горещи, приготвят се с чай, а понякога с мляко, с прибавка на различни сиропи, сокове, подправки, яйца и т. н. Може да се приготвят в чаши хайбол, в които се и поднасят, или пък в специални чаши за пунш. Ако в пунша има подправки, трябва да се изчакат 5-10 минути, за да се абсорбират ароматичните вещества. Студените пуншове се сервират с лед и сламка.

Сокове

Плодови СОКОВЕ
Зеленчукови сокове
Начини на приготвяне
Качества и противопоказания при различни заболявания
Подходящи и неподходящи комбинации
Подправки и добавки

Основни съставки на безалкохолните коктейли са соковете, приготвяни от почти всички видове плодове и зеленчуци. От плодовете най-често се използват ягодоплодните, костилковите и семковите видове, както градинските, така и горските - боровинки, шипки, дренки. Много рядко се приготвят сокове от цариградско грозде, мушмули, трънки, бъз и т. н. От плодове като аронията и касиса у нас по-често се правят сиропи. От зеленчуците най-често се ползват доматите и морковите, по-рядко зеле, цвекло, целина, ревен.
При избора на плодове и зеленчуци за приготвяне на сокове е необходимо да се следи за качеството им - доколко са зрели, пресни, чисти и здрави. Неузрелите плодове имат неприятно кисел и стипчив вкус, тъй като съдържанието на захари и ароматични вещества е по-ниско. В процеса на зреенето захарното съдържание нараства, съответно киселинността намалява и се получава естествено и благоприятно захарно-киселинно съотношение. Разбира се, някои плодове, като вишните, касиса и др., дори и в пълна зрялост са кисели, затова вкусът на получените от тях сокове трябва да се подобрява чрез подслаждане и прибавяне на вода. Презрелите, плесенясали или червиви плодове са категорично неподходящи за извличане на сокове и трябва безкомпромисно да бъдат изхвърляни. Освен че съдържат вредни вещества, те дори и в малки количества значително влошават вкуса и аромата на получените сокове.
Всички плодове и зеленчуци трябва грижливо да се измиват под течаща вода преди преработката им, тъй като в повечето случаи са замърсени с препарати за растителна защита или метални аерозоли. Не е препоръчително да се ползват плодове и зеленчуци, набрани от райони близо до автомобилни магистрали, до химически, металургични или рудодобивни предприятия.

Плодови сокове

Ананас

Начин на приготвяне. Взема се голям, добре узрял и измит ананасов плод, на който най-напред се отрязва с остър нож връхната част заедно с листата. Острието на ножа се вкарва в дълбочина между кората и плодовото месо и с описване на пълен кръг месестата част се отделя и изважда. Нарязва се на тънки резенчета, от които чрез пресоване или със сокоизстисквачка се извлича сокът. Полученият сок има белезникав цвят, с приятен сладко-кисел вкус и характерен фин аромат. У нас по-често се използват готови сокове или консерви. Ако все пак приготвяте сок от пресни плодове, трябва да знаете, че сокът лесно губи аромата и добрите си вкусови качества при съхраняване. Наличието на големи целулозни влакна в него е нежелателно, докато плаващите фини плодови частици напротив, придават пълнота на вкуса на сока.
Лечебни качества. Лечебната стойност на ананаса е позната от векове. Ето едно любопитно описание в “Нюрнбергските Хеспериди” от 1714 г.: “При всички състояния на слабост, при които жизнените сили са накърнени, ананасът е най-доброто подкрепящо средство, равно на най-доброто вино по силата на действието си. Той освежава и ободрява също така всички ония, които поради прекалени любовни набези в битката за Венера са се почувствали изтощени и замаяни. Ободрява отмалялото сърце и събужда духа. Започне ли пък кръвта буйно да се пени и да нахлува мощно в сърцето така, че да го разпъва, ананасът укротява и потушава със сладко-киселото си съдържание този бяс, поради което се ползва със славата на най-сигурен сърдечен тоник”.
Ананасът се смята за ефикасно средство за преодоляване на простудни заболявания и за възстановяване на силите след тях. Стимулира храносмилането и затова се ползва при леност на червата, както и при трапези с тежкосмилаеми (месни) ястия. Препоръчва се при чернодробни и бъбречни заболявания, сърдечно-съдови смущения и анемии.
Все пак трябва да се отбележи, че казаното дотук се отнася за сока от пресни ананаси, консервираният сок губи не само превъзходния си аромат, но и лечебното си въздействие.
Противопоказания. Ананасът повишава киселинността на стомашния сок, поради което при язвена болест на стомаха и гастрити с повишена киселинност на стомашния сок може да се ползва ограничено.

Арония

Начин на приготвяне. Аронията е сравнително нов овощен вид за нашата страна, наложил се в последните 10 години. Сокът се получава чрез пресоване или центрофугиране на добре узрели и здрави плодове или чрез паров сокоотделител.
Подходящи комбинации. Сокът от арония има тръпчив вкус поради високото съдържание на дъбилни вещества и затова най-често се смесва в съотношение 1:2 със сокове от ябълки, сливи, малини. Може да се прибавя и към нектари от кайсии и праскови.
Лечебни качества. Пресен сок от арония, приеман по 1/2 чаена чаша 2 пъти дневно в продължение на 15-20 дни има отличен лечебен ефект при високо кръвно налягане. Плодовете и сокът имат благоприятно въздействие върху обмяната на веществата, кръвообразуването, стимулират процесите на регенерация на мускулната и костната тъкан, повишават жизнения тонус, имат защитно действие при бактериални и вирусни заболявания. Високото съдържание на йод стимулира функцията на щитовидната жлеза и се препоръчва при тиреотоксикоза и базедова болест.
Противопоказания. Сок от арония не се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръстника и при гастрити с повишена киселинност на стомашния сок.

Банан

Начин на приготвяне. За получаване на нектар се вземат 1 кг обелени, добре узрели и омекнали банани, които се пресоват. Полученото пюре се поставя в емайлиран съд и се прибавя 1/2 кг захар. Долива се с 1/2 литър вряла вода и се разбива добре с миксер до разтваряне на захарта и получаване на еднородна маса. Проблемът при бананите е, че много бързо потъмняват след обелване, а ароматът им е много чувствителен към топлина.
Подходящи комбинации. От бананите най-често се приготвя пюре, което се смесва със сокове от други южни плодове (портокали, ананас, маракуя), при което се получават много привлекателни коктейли.
Лечебни качества. Наличието на голямо количество калиеви соли в плода го прави особено полезен при отоци, тъй като спомага за отделянето на течности от организма. Бананите се използват като диетична храна при атеросклероза и хипертония.
Противопоказания. Зрелите банани следва да се избягват при диабет и затлъстяване, поради високото съдържание на захари, а при рязко повишена киселинност на стомашния сок употребата им се ограничава.

Боровинки

Боровинките са червени, черни и сини. Зрелите боровинки са много сочни и доста богати на киселини, дъбилни и багрилни вещества. Те трябва бързо да се преработват след беритбата, иначе придобиват горчив привкус, а сокът им покафенява. В прясно състояние боровинките могат да се запазят най-много 3-4 дни в сухи и проветриви помещения. След това трябва да се изсушат и могат да се използват за чай.
Начин на приготвяне. Избират се добре узрели, здрави плодове, които се измиват и отцеждат. След това се прекарват през плодомелачка. Плодовата маса се изсипва в емайлиран съд, залива се с малко гореща вода (200 мл на 1 кг смляна маса) и се загрява до кипване. След това още гореща се пресова и прецежда. Полученият сок се подслажда със захар (до 200 г на 1 литър сок) и се консумира охладен.
Лечебни качества. Боровинките нямат висока енергетична стойност, т. е. калориите им са малко, но затова пък са богати на калий, калций, магнезий, фосфор и др., които допринасят за тяхната висока хранителна и лечебна стойност. Сокът от боровинки има особено благотворно въздействие върху очите, като повишава многократно зрителната острота. Затова коктейлите на основа сок от боровинки (също и касис) са добро профилактично средство при смущения в зрението, както и при професии, свързани с напрежение на очите (водачи на различни превозни средства, компютърни оператори). Използват се и при храносмилателни смущения, чревни разстройства, диабет. А наличието на багрилни вещества ги превръща в естествени и безвредни оцветители на коктейлите.

Бъз

Начин на приготвяне. Зелени или недоузрели плодове не трябва да се берат, защото в тях, както и в семената на зрелите се съдържат алкалоидът самбуцин и гликозидът самбунигрин, който при консумация в прясно състояние причинява повръщане и разстройство. За да се избегне това, сокът се получава след кратко сваряване на плодовете или чрез парна екстракция. Полученият сок има наситено тъмновиненочервен цвят (от червения бъз - светловинен) и се използва за оцветяване на коктейлите.
Лечебни качества. По съдържание на витамин С плодовете и на трите вида бъз (черен, червен и тревист) многократно превъзхождат другите плодове. Сокът действа освежаващо при температурни състояния и слабително при запек.

Вишна

Начин на приготвяне. Отбират се здрави узрели вишни, които се измиват и след това се отделят дръжките и костилките. Сокът се извлича чрез пресоване или центрофугиране, след което се прецежда и се подслажда (200 грама захар на 1 литър сок), тъй като има висока киселинност. За ароматизиране се добавя карамфил или канела. Полученият от тях сок е много ароматен, особено ако се ползват сортове като Морели, които са с високо киселинно съдържание и наситен червен цвят. Ако плодовете се счукат заедно с костилките и тогава се прецеди, получава се сок с бадемов аромат от костилките.
Лечебни качества. Вишневият сок е добро отхрачващо средство при възпаление на дихателните пътища, понижава температурата при простуда и треска и леко разслабва при хроничен запек. Има благотворно въздействие при заболявания на нервната система, при анемии, рахит и хепатит. Препоръчва се като профилактично средство против сърдечно-съдови и нервни разстройства.

Грейпфрут

Начин на приготвяне. За сок се ползват предимно сортове с бяла месеста част, но и розово-червените също са подходящи. Обелва се кората, плодовото месо се разделя на резенчета, които се пресоват или центрофугират и полученият сок се прецежда. От 100 грама грейпфрут се получават около 40-50 мл прозрачен сок. Има свежокисел вкус, утолява жаждата и е много предпочитан в горещини, както и като освежаващо питие. Горчивият привкус се маскира с прибавяне на захар (300-350 грама на 1 литър сок). Истинските ценители обаче харесват грейпфрута именно заради киселия му вкус и се отказват от подслаждане. За намаляване на горчивината на сока се препоръчва използването на добре узрели грейпфрути и максимално отделяне на плодовите частици.
Подходящи комбинации. Добре се съчетава с портокалов сок в съотношение 1:1.
Лечебни качества. Редовната употреба на коктейли с грейпфрутов сок понижава високото кръвно налягане, спомага за отстраняване на функционални разстройства на черния дроб, стимулира мозъчните функции и дейността на нервните клетки. Пресният сок увеличава защитните сили на организма при инфекции, стимулира дейността на сърдечната мускулатура. Приет рано сутрин на празен стомах възбужда апетита и подобрява храносмилането.

Грозде

Начин на приготвяне. У нас гроздето се използва предимно за производство на вина, може би защото в домашни условия е трудно да се получи и съхрани добър гроздов сок. Подходящи за неговото добиване са предимно винените и някои десертни сортове с по-ниска захарност, но по-ароматни и богати на киселини. От червените винени сортове са подходящи Гъмза, Памид, Мерло, Рубин, Каберне Совиньон, а от белите - Димят, Тамянка, Мискет Отонел, Червен мискет, Алиготе, Ркацители. От десертните сортове могат да се използват Хамбургски мискет, Брестовица и др. Сортове като Кардинал и Болгар са подходящи за пряка консумация, но не и за сокове, тъй като плодовете им са месести и са с много високо захарно съдържание. За приготвяне на гроздов сок се препоръчва то да се бере, когато още не е напълно узряло. Плодовоте се пресоват или центрофугират, като предварително се отстраняват чепките. Консервирането с натриев бензоат или други консерванти не се препоръчва, тъй като сокът добива слабо парлив вкус, леко неприятен дъх и дразни гърлото.
Лечебни качества. Гроздето се е използвало като лечебно средство още в древността - сведения за грозделечение се откриват при Хипократ, Плиний Стари и Гален. И днес лечението с грозде и гроздов сок, наречено ампелотерапия, намира широко приложение. Високото съдържание на глюкоза прави гроздето ценно лечебно средство при чернодробни заболявания - остър и хроничен хепатит, цироза. Лечението продължава няколко месеца, като дозата се увеличава постепенно. Добре влияе при храносмилателни разстройства - гроздовата захар регулира секрецията на стомашния сок, намалява киселинността му и затова се прилага при стомашни възпаления (гастрит и др.) с повишена киселинност. При това задължително се отстраняват кожицата и семките. С 4 до 6 седмици лечение немалко хора завинаги са се освободили дори от язви на стомаха и дванадесетопръстника. Гроздовият сок се прилага при заболявания на бъбреците - остри и хронични нефрити, пиелонефрити, камъни и пясък. Най-често грозделечение се прилага при болести на сърцето, тъй като тонизира и нормализира сърдечната дейност. Особено важно е, че гроздовият сок алкализира кръвта, стимулира отделянето на отпадните вещества в организма. Гроздето се прилага с успех и при телесна слабост (за напълняване).
Противопоказания. Гроздовият сок не се препоръчва при диабет, затлъстяване и ензимни нарушения на червата (ферментативна диспепсия).

Диня

Начин на приготвяне. Избира се добре узряла диня, която се нарязва на резени. Отстраняват се семките, плодовото месо се отделя от кората и се нарязва на малки парчета, които се пресоват или центрофугират. Полученият сок е за бърза консумация. Поднася се охладен, като по желание може да се подслади с пчелен мед или захар. Тъй като има над 500 сорта дини, които се различават по аромата и захарното си съдържание, то и полученият сок е с различни качества.
Подходящи комбинации. Сокът от диня е доста сладък, но с леко блудкав вкус и слаб аромат, поради което е добре да се смесва със сокове от ябълки, лимони, портокали, ананаси и др.
Лечебни качества. Сокът от дини действа ободряващо при висока температура. При силно изтошение след прекарана тежко заболяване от древни времена се използва сгъстен сок от плода (“динен мед”), който се препоръчва и при високо кръвно налягане. Поради изразеното си диуретично действие сокът от диня се препоръчва като ефективно лечебно средство при възпаление на пикочните пътища. Използва се още срещу отоци при сърдечна недостатъчност и за тонизиране на сърдечната мускулатура. Прилага се и при възпалителни процеси на черния дроб и жлъчния мехур, както и на пясък и камъни в него. При затлъстяване също се назначават “динени” разтоварващи дни. Съдържащите се витамини имат противосклеротично действие, поради което дините се препоръчват като добро профилактично действие срещу атеросклероза.

Дренки

Начин на приготвяне. Препоръчва се извличането на сока чрез парна екстракция, но може да се добие и чрез пресоване или центрофугиране. Добре узрели дренки се заливат с вода, така че да ги покрие и се оставят да престоят 24 часа. След това се отстраняват костилките и се извлича сокът, към който може да се прибави захар и няколко капки лимонов сок. Консумира се охладен. По-често се използва сироп от дренки, който се приготвя като добре узрели плодове се заливат с вряща вода (750 мл на 1/2 кг плод). След това се варят, докато се нацепят и сместа се прецежда. Към получения сок се прибавя 1 кг захар и се вари при често разбъркване до сгъстяване. Накрая се прибавя 4-5 грама лимонена или винена киселина. Налива се още горещ в тъмни, предварително затоплени бутилки, които се пълнят догоре и се затварят. Поставят се в легнало положение до охлаждането им.
Подходящи комбинации. Подходящ е за смесване със слабо кисели плодови сокове.
Лечебни качества. Сокът от дренки повишава апетита, полезен е при изтощение след прекарано тежко заболяване, при лечение на туберкулоза. Често се прилага при възпаления, за сваляне на висока температура и при треска. Подходящ е при железодефицитна анемия, както и при нарушено алкално-киселинно равновесие на организма. Препоръчва се при нарушена обмяна на веществата, кожни заболявания, като кръвотворно и жлъчегонно средство. Пресният сок е с високо съдържание на витамин С, който при сушените дренки почти напълно се изгубва.

Дюли

Начин на приготвяне. Чистият дюлев сок е най-често кисел и трябва да се разреди със захарен сироп, за да добие приемлив вкус. Получава се от добре узрели, измити и почистени от мъхестата обвивка плодове, които се нарязват на дребни парченца и се пресоват или центрофугират. Полученият сок се прецежда, разрежда със захарен сироп и се консумира веднага.
Лечебни качества. Още Хипократ предписва сока от дюли като ободряващо и лечебно средство при различни болестни състояния. Авицена предписва дюлев сок, с малко лимонов сок и мед, за възбуждане на апетита. Сок от дюли се препоръчва при белодробна туберкулоза, за да се съхрани целостта на чревната лигавица и за премахване на вече налични разстройства.

Кайсия

Начин на приготвяне. Съществуват няколко хиляди сорта кайсии, чийто вкус се мени в широки граници. Предпочитаните сортове у нас са Ранна силистренска, Унгарска, Албена и др. За приготвяне на сок се вземат добре узрели, здрави плодове, които се измиват и поставят в по-голям емайлиран съд. Заливат се с вряла вода и се оставят 2 минути, за да омекнат. След това водата се отцежда, отделят се костилките и плодовете се пресоват. По желание се добавя захар (до 100 грама на 1 литър сок), като се бърка до разтварянето й. От 100 г кайсии се получават около 50 мл сок.
Лечебни качества. Кайсиевият сок е изключително полезен при анемия, за сърдечноболни и за бременни. За задоволяване на денонощната потребност от витамин С е достатъчна 3/4 чаена чаша сок, а от витамин А - малко повече от половин чаена чаша. В плодовия нектар витамините се запазват добре. Препоръчва се при болки в бъбреците, жлъчката и черния дроб, а поради високия му алкален излишък е ефикасно средство при нарушена обмяна на веществата. Стимулира кръвотворните функции и се прилага за възстановяване на хемоглобина.

Касис (черно френско грозде)

Начин на приготвяне. Сокът от касис е сред най-ценните, но у нас рядко се употребява. Плодовете се измиват, като се поставят в надупчен съд под душ с обилно количество вода. Отцеждат се добре, след което се оронват зърната и се смилат с плодомелачка. Получената каша престоява около 2 денонощия (докато се отдели сок) и се пресова. Сокът може да се отдели и чрез сокоизстисквачка, като поставените в барабана плодове леко се притискат, за да се отдели повече сок. Сокът е с тъмен пурпурночервен цвят, с доста високо киселинно съдържание, но въпреки това се възприема като приятен от повечето хора.
Подходящи комбинации. Добре се съчетава със сок от червено френско грозде и сокове от семкови плодове.
Лечебни качества. Сокът е сред най-богатите на витамин С, при това в сравнително стабилна форма. Полезен е при физическа и психическа умора, за подобряване на зрението, при язвена болест и гастрити (но без повишена стомашна киселинност).
Противопоказания. Тежки форми на диабет, хроничен запек, гастрити със значително повишена стомашна киселинност.

Киви (актинидия)

Начин на приготвяне. Подбират се здрави и зрели плодове, които се измиват добре и се обелва кожицата им. Плодовото месо се нарязва на резенчета и се центрофугира или пресова. Полученият натурален сок със сладко-кисел вкус и аромат, наподобяващ аромата на пъпеш и ягода едновременно, се консумира охладен. Може да се съхранява за много кратко в хладилник.
Лечебни качества. Кивито е наричана от източните народи “плод на здравето”, поради сравнително високото съдържание на витамини, особено витамин С. Препоръчва се при изтощение и слабост, след прекарани тежки инфекциозни заболявания (примерно хепатит), при физическо и умствено претоварване, при вяло храносмилане и лениви черва. Особено полезен е сокът като профилактично средство за повишаване на защитните сили на организма към простудни заболявания и инфекции.

Кокосов орех

В коктейлите се използва кокосовата вода, т. е. съдържанието на кокосовия орех. Кокосовото мляко се получава чрез пресоване от настърганата сърцевина.

Круши

Начин на приготвяне. Повечето сортове круши и особено трапезните (Масловки, Попска, Пас Красан и др.) съдържат малко киселини. Вкусът на сока им е мек, доста сладък, блудкав и леко тръпчив. Презрелите, омекнали и угнили круши не трябва да се ползват - техният сок трудно се извлича, лесно потъмнява и има неприятен вкус. Добре узрели и измити круши се нарязват на парчета и се пресоват или центрофугират. Полученият сок е за бърза консумация без подслаждане. Ако престои той потъмнява, затова трябва да се налее в стъклен съд, който се запушва с марля, напоена с лимонов сок или оцет.
Подходящи комбинации. Ако се смеси със сок от ябълки в подходящо съотношение се получава самоизбистряне на сока. Най-подходящо е смесване на круши с промишлени сортове ябълки в съотношение 1:2. Към сока от круши може да се прибави сок от дюли, касис и други кисели плодове.
Лечебни качества. Прясно приготвеният крушов сок е полезен при възпаление на гърлото, при анемия, за подобряване на сърдечната дейност. Прилага се също лечебно и профилактично за укрепване на капилярите и при диабет.

Къпина

Начин на приготвяне. Сокът от къпините е превъзходен, със специфичен, напомнящ ванилия аромат. Добива се чрез пресоване от напълно узрелите виолетовочерни плодове, които се отделят лесно от дръжките. В това състояние те са загубили част от киселините си и ако не се преработят бързо, се развалят, придобиват горчив привкус и мирис на мухъл. Сред многобройните горски и полски сортове къпини има и кръстоски между малини и къпини. Те съчетават положителните качества на двата плода, дават тъмнооцветени и богати с киселини сокове с прекрасен аромат.
Лечебни качества. Сокът от къпини нормализира сърдечната дейност и повишава защитните сили на организма при простудни заболявания.

Лимон

Начин на приготвяне. Лимоните се измиват много добре, след което сокът им се извлича чрез пресоване, специални сокоизстисквачки за цитрусови плодове или чрез центрофугиране. От 1 лимон се получава около 20-30 мл сок, в зависимост от сорта. Наличието на плодови частици в сока влошава качеството му (за разлика от останалите южни плодове).
Подходящи комбинации. Сокът е възкисел и не може да се пие без захар (400 г за 1 кг лимони). Лимоновият сок е важна съставка в повечето коктейли за подобряване на вкуса и цвета им.
Лечебни качества. Лимоновият сок е най-популярният от всички плодови сокове, главно заради богатото съдържание на витамини - С и Р, както и от групата В и каротин. Редовната консумация на лимонов сок премахва признаците на пролетната умора, породена от витаминна недостатъчност - липса на апетит, отпадналост, кървене на венците и др. Поради високото съдържание на калиеви соли плодът има добре изразен диуретичен ефект, което е от голямо значение при лечение на сърдечни и бъбречни заболявания. При белодробни възпаления стимулира защитните сили на организма. Предимство на лимоновия сок пред консумацията на цели плодове е, че той алкализира кръвта, която при съвременното хранене (в което голям дял имат храните от животински произход) обикновено е с повишена киселинност и е в основата на множество заболявания.
Противопоказания. Продължителната употреба на неразреден сок може да ерозира зъбния емайл или да доведе до свръхкиселинни гастрити или хроничен запек.

Малина

Начин на приготвяне. Култивираните сортове (Рубин, Искра, Нюбург и др.) имат сравнително едри плодове, но за приготвяне на сокове и сиропи се предпочитат горските малини заради по-силния им аромат и по-добри лечебни свойства. Напълно узрелите плодове се берат без дръжки и веднага трябва да се преработят (или замразят в камера). За сок се подбират добре узрели и здрави плодове, които се измиват под съвсем слаб душ и се пресоват или центрофугират. Полученият сок се прецежда и по желание подслажда. Останалата след пресоването плодова маса е богата на ароматни, багрилни и хранителни вещества, поради което може да се използва за получаване на морс. За целта тя се изсипва в емайлиран съд, залива се с гореща вода (500 мл на 2,5 кг плод), разбърква се добре, престоява 3-4 часа, след което се пресова повторно. Прецеденият сок се подслажда със захар или захарен сироп на вкус.
Подходящи комбинации. Заради ясно изразения им приятен аромат малините се употребяват най-често в малки количества при приготвяне на смесени многоплодови сокове.
Лечебни качества. Малиновият плод и сок се използва като ефикасно лечебно средство при много заболявания - грип, простудни заболявания, бронхити, ларингити, бъбречни, стомашно-чревни и жлъчни заболявания, диспепсии, скорбут и срещу повръщане при бременност. Пресните плодове утоляват жаждата, повишават апетита и действат тонизиращо.

Манго

Начин на приготвяне. Сливата манго присъства и на нашите пазари, по-рядко като плод, повече като консервиран сок или нектар. Съществуват повече от сто сорта манго, които се различават по големина (от 250 г до 2 кг), форма (овални, крушовидни, бъбрековидни), цвят (зелен, жълт, оранжево-жълт, оранжево-червен) и вкус (обикновено сладък и ароматен). Всеки плод съдържа голяма бяла плоска костилка, която се отстранява, а плодът се обелва, за да се получи пюре с по-добър цвят. Едрите целулозни частици се отстраняват тъй като влошават вкуса на нектара.
Подходящи комбинации. Сокът от манго може да се смесва със сокове от всички видове южни плодове.
Лечебни качества. Сокът от манго действа разслабващо, освежително и диуретично. Подходящ е при сърдечно-съдови заболявания, психическа и физическа умора, чернодробни и бъбречни заболявания.
Противопоказания. Диабет, затлъстяване, диспепсии.

Мандарина

Начин на приготвяне. Плодовете се обелват, отделят се резенчетата и сокът се извлича чрез пресоване или центрофугиране. Сокът е много приятен с наситено оранжев цвят и специфичен фин аромат. Вкусът се подобрява, ако съдържа цели плодови частици.
Лечебни качества. Сокът от мандарини е предпочитан пред портокаловия от хора с чувствителен към киселините стомах, поради ниското му киселинно съдържание. Високото съдържание на витамин С определя профилактичното му действие при хиповитаминози и авитаминози.
Противопоказания. Практически няма.

Нар

Начин на приготвяне. Отбират се добре узрели плодове (за предпочитане са сладките сортове), които се измиват и нарязват на парченца. Те се пресоват или центрофугират, като от плодовата маса се извлича до 60 % сок. Ако сокът е получен от кисели или кисело-сладки сортове, необходимо е да се добави захар на вкус и аромати.
Лечебни качества. Древните гръцки, римски и арабски лекари са използвали сока от нар при стомашни болки, стомашно-чревни разстройства и главоболие. Той утолява жаждата при горещини, възбужда апетита, регулира дейността на стомашно-чревния тракт и има изразени обезболяващи и запичащи свойства.
Противопоказания. Изразен запек.

Папая

Начин на приготвяне. Макар и рядко, папаята се среща и по нашите пазари. Той е подобен на пъпеш плод с много сладко, жълто до оранжево-червено плодово месо и доста черни семки. От папая се получава най-често пюре или нектар, като плодовете предварително се обелват, тъй като съдържат млечен сок, наподобяващ този на зелените смокини.
Подходящи комбинации. Сокът от папая е с ниска киселинност и добре се комбинира с портокалов, ананасов сок или от пасионфрут.

Пасионфрут (маракуя)

Начин на приготвяне. Пасионфрутът е екзотичен и рядко срещан по нашите пазари плод. Плодовете приличат на големи сливи с много сочно плодово месо. За приготвяне на сок са подходящи само два измежду многобройните сортове - жълтият и още повече пурпурночервеният. Сокът има леко кисел вкус и много характерен аромат, който се губи при готовите сокове от маракуя, продавани у нас.
Подходящи комбинации. Сокът от червен пасионфрут отлично се съчетава със сокове от ябълки, круши или праскови, а от жълтия сорт се съчетава по-добре със сокове от портокали, ананаси, папая.

Портокал

Начин на приготвяне. Най-добре сокът от портокали се извлича със специални сокоизстисквачки за цитрусови плодове. Портокалите се измиват, разрязват се на две половини напречно на дяловете и се изваждат семената им (ако има такива). Разрязаната половина на портокала се притиска в конуса на сокоизтисквачката, който се върти и така се изцежда всичкия сок. Може да се получи и чрез обикновена сокоизсисквачка, като плодовете се обелят, разделят се на парченца и се центрофугират. Наличието на плодови частици в портокаловия сок придава “пълнота” на вкуса му. Те засилват и освежаващото му въздействие.
Подходящи комбинации. Цветът на портокаловия сок се подобрява, ако му се прибави до 10 % сок от мандарини. Добре се комбинира с всички други южни плодове, със сметана, прясно и кисело мляко.
Лечебни качества. Портокаловият сок повишава жизнения тонус, възбужда апетита и подобрява храносмилането. Чрез високото съдържание на пектинови вещества спомага за освобождаване на организма от вредните отпадъчни вещества и потиска гнилостните процеси. Поради това се смята, че забавя процесите на стареене. Комплексът от витамини е особено полезно за децата и ефективно средство за профилактика и лечение на хиповитаминози и авитаминози, високо кръвно налягане, чернодробни и бъбречни заболявания, ревматизъм и затлъстяване.
Противопоказания. Хроничен запек, гастрити и язвена болест.

Праскова

Известни са над 3000 сорта праскови, групирани в 4 основни групи, сред които най-високо се ценят нектарините - безмъхести плодове с лесно отделяща се костилка и по-богати на витамин С, захари и органични киселини. Повечето разпространени у нас сортове праскови са покрити с мъх, който трябва да се отстрани чрез изтриване на плодовете преди или по време на измиването.
Начин на приготвяне. Отбират се напълно зрели и здрави плодове, които се измиват добре. Разрязват се на половинки и се поставят в голям емайлиран съд. Заливат се с вряла вода и се оставят 2 минути да омекнат. След това водата се отцежда, отделят се костилките и плодовете се пресоват. По желание се добавя захар (до 100 грама на 1 литър сок) и се разбърква до разтварянето й.
Лечебни качества. Сокът и нектарът от праскови стимулират отделянето на стомашен сок и улесняват храносмилането, особено при консумиране на по-мазна храна. Използват се за възпиране на повръщане, особено в случаите, когато лекарствени средства не помагат. Сокът от праскови активизира образуването на червени кръвни телца и затова се препоръчва при анемии. Поради високото съдържание на калий има изразено диуретично действие, подобрява дейността на сърдечния мускул и е подходящ при сърдечно-съдови заболявания, при които се налага обезводняване.
Противопоказания. Захарен диабет, затлъстяване, повишена стомашна киселинност, диарии.

Пъпеш

Начин на приготвяне. За получаване на нектар се избира голям, здрав, много добре узрял пъпеш, който се разрязва на четири или повече части. Отстраняват се семките, заедно с влакнестата маса и се обелва кората. Плодовото месо се нарязва на малки парченца, които се пресоват в емайлиран съд. Поръсва се със захар и се прибавя вода в съотношение 2 части плод - 1 част захар - 1 част вода. Сместа се разбива добре с миксер до разтваряне на захарта.
Подходящи комбинации. Сокът от пъпеши е подходящ за смесване със сокове от цитрусови плодове.
Лечебни качества. Нектарът от пъпеш утолява жаждата, повишава апетита, има диуретично и слабително действие и затова се препоръчва при запек. Препоръчва се също при хемороиди, пясък и камъни в бъбреците и след прекарани тежки заболявания за възстановяване на силите. Много полезен е и при анемии и чернодробни заболявания.
Противопоказания. Остри и хронични ентероколити с диарии, тежки форми на диабет и затлъстяване, метеоризъм.

Слива

Начин на приготвяне. Подбират се здрави, добре узрели плодове, които се измиват грижливо, отстраняват се дръжките и се изваждат костилките. След това се центрофугират или пресоват. Полученият натурален сок се прецежда и по желание може да се подслади със захар.
Сокът от ренглотите е приятно кисел, а от мирабели и джанки има блудкав вкус. От джанките по-подходящи са Червената и Жълтата афъзка. Къснозреещите сини сливи дават сок с приятен сладко-кисел вкус. Подходящи сортове са Кюстендилска, Габровска и Тетевенска синя слива. Сините сливи са подходящи за преработка в нектари, а останалите сортове - в бистри сокове и коктейли.
Подходящи комбинации. Сокът от сливите е слабо оцветен и с недостатъчно изразен аромат, поради което е подходящо смесването му с по-кисели и ароматни сокове.
Лечебни качества. Сокът и нектарът от сливи са отлична храна и лечебно средство. Подходящи са при анемии, поради сравнително високото съдържание на желязо. Имат слабително действие и са полезни за хора с лениви черва. Спомагат за отстраняване на вредния холостерол от организма и затова се препоръчват при атеросклероза, високо кръвно налягане и жлъчни заболявания.

Цариградско (бодливо) грозде

Начин на приготвяне. За сок са най-подходящи тъмнооцветените сортове плодове, обрани преди да са започнали да омекват. Презрелите плодове съдържат много пектин, който затруднява отделянето и обработката на сока. Сокът се добива по същия начин, както от френско грозде.
Подходящи комбинации. Добре се комбинира със сокове от черно и червено френско грозде.
Лечебни качества. Сокът от цариградско грозде е ценен диетичен продукт за деца и възрастни при нарушена обмяна на веществата. Отлично освежава, тонизира и поради високото си витаминно съдържание се препоръчва при простудни заболявания. При системна употреба помага при затлъстяване.

Череша

Начин на приготвяне. Подбират се здрави, узрели череши, които се измиват и почистват от дръжките и костилките. Сокът се извлича чрез пресоване или центрофугиране, след което се прецежда. По желание може да се подслади със захар и да се ароматизира с ванилия или индрише.
Сравнително по-подходящи за сок са тъмноцветните, сочни сортове череши, достигнали пълна зрялост (Ранна черна едра, Хеделфингенска и др.)
Подходящи комбинации. Най-често сокът от череши се смесва със сок от вишни или други кисели плодове.
Лечебни качества. Черешите са чудесно природно лекарство. Сокът от сладките сортове действа успокояващо върху стомашно-чревния тракт, а от по-киселите сортове нормализира храносмилането, като освен това стимулира секрецията на задстомашната жлеза и активизира перисталтиката на червата. Особено полезен е черешовият сок за децата, тъй като засилва кръвотворните процеси, допринася за по-доброто изграждане на костите и зъбите. Черешовият сок е и добро средство за пречистване и алкализиране на кръвта, с всички произтичащи от това благоприятни последици.

Ягода

Начин на приготвяне. Подбират се добре узрели, здрави плодове, независимо от едрината им. Почистват се от дръжките, измиват се и се отцеждат. Сокът се извлича чрез пресоване или центрофугиране. От 100 г ягоди се получават около 65 мл сок с приятен аромат. Подходящи са сортовете, чиито плодове са сочни, богати с киселини и силно ароматни (Зенга зенгана, Роксана, Покахонтас, Редглоу), както и горските ягоди.
Ягодите трябва да са узрели, но не и презрели. Омекналите и започнали да ферментират или плесенясали плодове влошават вкуса и цвета на сока.
Подходящи комбинации. Сокът от ягоди се отличава с недостатъчна киселинност и слаба оцветеност (с изключение на сортовете с интензивен тъмночервен цвят). Затова те обикновено се включват в многоплодови комбинации, на които придават приятен аромат.
Лечебни качества. Ягодовият сок действа кръвопречистващо и кръвотворно, а калциевите и фосфорни соли спомагат за укрепване на организма. Наличието на калиеви соли подобрява дейността на сърдечната мускулатура и на дихателните органи, подпомага отделянето на излишните течности и соли на натрия и косвено го предпазва от хипертония и атеросклероза. Голямото количество пектинови вещества действа благоприятно на чревната микрофлора и оказва леко слабително действие. Поради това ягодите са особено полезни при лениви черва и стомашно-чревни заболявания. Поради високото съдържание на витамин С коктейлите с ягодов сок са особено полезни при пролетна умора, при възстановяване след тежки заболявания, при скорбут и ревматизъм. Освен това се стимулират функциите на жлезите с вътрешна секреция и влияят тонизиращо върху нервната система.
Противопоказания. Алергична непоносимост.

Ябълка

При ябълковия плод стойностите на химичния, витаминния и минералния състав се менят значително в зависимост от сорта.
Начин на приготвяне. Избират се здрави, зрели ябълки, които се измиват добре. Нарязват се на парчета и се отстраняват семенните гнезда, след което сокът се извлича чрез пресоване или центрофугиране. Извличането на натурален ябълков сок чрез паров сокоотделител не се препоръчва, тъй като се получава не сок, а малко количество ябълково пюре. Плодовете на всички сортове, които са достатъчно сочни и имат подходящо съотношение между захари и киселини (т. е. са приятно кисели), са годни за получаване на сок. Захарно-киселинното съотношение може да се подобри чрез смесване на плодове от сладки и по-кисели сортове. Подходящи за извличане на сок са сортовете Златна и Червена превъзходна, Джонатан, Грени Смит, Ренети, Карастоянка, Зимен Калвил и др.
Само добре узрелите, здрави ябълки дават качествен сок. Незрелите плодове придават на сока неприятна киселинност, а презрелите имат брашнеста консистенция, съдържат значително количество разтворим пектин, което затруднява извличането и обработката на сока. Наличието на червиви ябълки променя неблагоприятно вкуса, аромата и цвета на готовия сок.
Подходящи комбинации. За да се подобри вкусът на получения сок може да се добави малко лимонов сок (особено при много сладки сортове ябълки).
Лечебни качества. Ябълките и сокът от тях се прилагат широко в лечебната практика. Високото съдържание на пектин в тях спомага за неговото свързване с холестерола с последващото му изхвърляне от организма. Установено е, че в райони, където се отглеждат много ябълкови насаждения и консумацията на ябълки е висока, няма хора с високо кръвно налягане. Освен това ябълковият пектин поема натрупаните в стомаха хранителни токсини, спомага за отстраняването от организма дори на солите на оловото, живака и кобалта. Пектинът успокоява лигавицата на стомаха и затова ябълките са отлично средство при стомашно-чревни разстройства. Сокът се препоръчва при хронични гастрити и язви, за регулиране на чревната перисталтика, при бъбречни заболявания (тъй като алкализира урината и подобрява функцията на бъбреците), препятства образуването на пясък и камъни в отделителната система и жлъчката. Използва се и при лечение на чернодробни заболявания, анемии, а сок от кисели ябълки - при диабет и затлъстяване. Препоръчва се ябълковият сок да се приема преди хранене.
Противопоказания. Практически няма, но все пак при изразен запек количеството му следва да се ограничава.

Зеленчукови сокове

Домати

Начин на приготвяне. Предназначените за сок домати трябва да бъдат здрави, добре узрели, сочни. Всички зелени части трябва да се отстраняват, тъй като съдържат гликозида соланин. Подходящи сортове са Триумф, Добруджа, Руджерс и др. Доматите се измиват добре, обелват се и се настъргват на пластмасово ренде. Получената доматена каша се претрива през гъсто сито. Сок може да се получи и чрез сокоизстисквачка.
Подходящи комбинации. Доматеният сок е в основата на много зеленчукови коктейли. За подобряване на вкуса му може да се прибавят копър, чесън, лимонов сок, сокове от маруля, цвекло, зеле, моркови, спанак, целина.
Лечебни качества. Доматеният сок е не само приятно освежаващо, но и лечебно питие. В чаша сок се съдържат повече от половината необходима дневна доза от витамин С и каротин. поради това той може ефикасно да замести сока от цитрусовите плодове. Действа диуретично поради високото съдържание на калий, понижава високо кръвно налягане, стимулира отделянето на стомашен сок (поради което се използва при безалкохолните аперитиви) и подобрява храносмилането.
Противопоказания. Гастрити и иязвена болест, ниско кръвно налягане, алергии.

Зеле

Начин на приготвяне. Зелето се почиства само от най-външните и замърсени листа, тъй като в тях се съдържа 30 пъти повече каротин, отколкото във вътрешните. За сок се използва и кочанът, който съдържа най-висок процент захари и витамин С. Зелето се измива, надробява или смила през специална мелачка за зеленчуци (или през месомелачка) и пресова или центрофугира.
Подходящи комбинации. Съчетава се добре със сок от домати, моркови, ябълки, грейпфрут, кисело мляко и др.
Лечебни качества. Установено е, че пресният зелев сок, благодарение на високото съдържание на витамин U в него, спомага ефикасно за заздравяване на язвите на стомаха и дванадесетопръстника и подобрява общото състояниена болните. Като правило още през първите 1-2 седмици болките и диспептичните оплаквания затихват. Зелевият сок има и слабително действие (което се подсилва при съчетаване със сок от сурови картофи). Червеното главесто зеле е по-богато на ценни хранителни съставки от бялото.
Противопоказания. Чревен метеоризъм, гастрити с повишена киселинност, ентероколити, жлъчно-каменна болест с болкови кризи.

Коприва

Начин на приготвяне. За получаване на сок копривата се отбира особено внимателно. Листа, замърсени със земя или нещо друго, засъхнали листа, повредени или наядени от насекоми, се отстраняват. Останалите старателно се почистват, смилат с месомелачка и се оставя сокът да се отдели сам или се пускат през сокоизстисквачка. Може да се приготви и сироп като към сока от 1 кг коприва се прибавят 3 чаени чаши вода, 1/2 кг захар. Сместа се кипва, охлажда се и се налива в бутилки.

Копър

Начин на приготвяне. Както от магданоз.
Подходящи комбинации. Сокът от копър е сладникав на вкус и доста ароматен, често се комбинира със сокове от цвекло и моркови.

Краставица

Начин на приготвяне. Подбират се свежи и млади краставички. Отрязва се само малка част откъм плодната дръжка и се настъргват на пластмасово ренде, след което се пресоват или центрофугират. Полученият сок съдържа около 97 % вода и малко минерални (главно калиеви) соли.
Подходящи комбинации. Сокът от краставици няма високи вкусови качества и най-често се използва като “пълнеж” в зеленчуковите коктейли.
Лечебни качества. Притежава слабително действие, премахва чревни колики и е подходящ в диета при затлъстяване.
Противопоказания. Хронични и остри ентероколити, болкови кризи от камъни в жлъчните пътища.

Лук

Начин на приготвяне. Лукът се почиства от външните люспи, нарязва се и се пресова. Салатният лук е по-подходящ за приготвяне на сок от лютивия.
Подходящи комбинации. Лученият сок има остра миризма и се пие само в смес с други зеленчукови сокове, в малки количества.
Лечебни качества. Възбужда апетита, засилва отделянето на храносмилателни сокове, помага за по-доброто усвояване на хранителните вещества. Затова се прилага при безапетитие, безсъние, намалена стомашна и жлъчна секреция, сърдечна слабост, при повишена склонност към съсирване на кръвта.
Противопоказания. Жлъчнокаменна болест с болкови кризи, гастрити с повишена киселинност.

Магданоз

Начин на приготвяне. От листата се приготвя чрез пресоване бистър сок (както от спанак), а от корените - мътен сок (както от целина). От 100 г магданоз се получават около 58 мл сок с горчив вкус.
Подходящи комбинации. Смесва се със сокове от моркови, целина, цвекло и краставици.
Лечебни качества. Сокът от магданоз е с много силно изразени лечебни качества, но не бива да се пие в големи количества (над 50 мл). Достатъчни са само 2-3 чаени лъжички сок дневно. Използва се при анемии, за възстановяване след инфекциозни заболявания, при неврози, болезнена менструация, повишена чупливост на кръвоносните съдове и склонност към кръвоизливи.

Маруля (салата)

Начин на приготвяне. Почистват се само най-външните листа на марулята, тъй като външните листа са по-ценни от вътрешните. Останалите листа се отделят от кочана и се потопяват за около час в солена вода - 1 лъжица сол на 2 литра вода. Така се отмиват яйцата от глисти, ако има по тях. След това листата се измиват обилно с течаща вода, подсушават се и се смилат. Използва се и кочанът на марулята, който се наситнява с нож. Отделянето на сока става чрез пресоване или центрофугиране в сокоизстисквачка. От 100 г маруля се получава 40 мл тъмнозелен сок с остра миризма и вкус на трева.
Подходящи комбинации. Препоръчва се смесване със сок от моркови.
Лечебни качества. Салатният сок се цени заради високото съдържание на желязо и магнезий. Препоръчва се да се употребява преди хранене, тъй като стимулира отделянето на стомашен сок и улеснява смилането на поетата след това храна. Препоръчва се при безапетитие, нервна възбуда, артрити, отоци.
Противопоказания. Психическа депресия, повишена стомашна киселинност.

Морков

Начин на приготвяне. Морковите се измиват с четка и сапун и обилно количество течаща вода. Остъргват се съвсем леко с нож и отново се измиват. Подсушават се и се настъргват на пластмасово ренде, след което се пресоват. При използване на сокоизтисквачка морковите се разрязват по дължина. От 100 г моркови се получават около 55 мл сок с оранжев цвят, леко сладникав вкус и приятен аромат. За получаване на сок са подходящи едрите, равномерно оцветени моркови (сорт Нантски).
Подходящи комбинации. Съчетава се с сок от ревен, кисело зеле, домати, спанак, пиперки, ябълки (в съотношение 1:2), с прибавки от мед, сметана, прясно или кисело мляко.
Лечебни качества. Сокът от моркови намира извънредно широко приложение в диетичното лечение на много болестни състояния. Всекидневната му употреба засилва защитните сили на организма. Използва се за профилактика и лечение на зрителни смущения (т. нар. кокоша слепота), поради високото му съдържание на витамин А. Полезен е при физическа и психическа умора и при възстановяване след инфекциозни заболявания, при анемии и заболявания на лигавицата на стомаха и червата - гастрити, гастро-ентероколити и т. н. При камъни в бъбреците се препоръчва да се пие в продължение на няколко месеца 3-4 пъти на ден по 1 супена лъжица.
Противопоказания. Язвена болест в остра форма, изострени ентероколити, индивидуална непоносимост. Прекомерната употреба на сок от моркови може да доведе до жълтооранжево оцветяване на дланите и стъпалата. То изчезва, след като количеството се намали.

Пащърнак

Начин на приготвяне. Както сокът от целина. Може да се използва само градинският пащърнак, тъй като диворастящият е отровен.
Подходящи комбинации. Както при сока от целина.

Пиперки

Начин на приготвяне. За получаване на пюре или сок се използват червени, зелени или жълти пиперки, като за целта е необходимо предварително да се разварят и след това пресоват. От 100 г чушки се получават около 58 мл сок.
Подходящи комбинации. Мътният пюреобразен пиперков сок е по-полезен от бистрия, но вкусът му е по-неприемлив, поради което се препоръчва да се смесва с около 10 % доматен сок.
Лечебни качества. Сокът от червени пиперки е изключително богат на витамин С и затова се прилага при физическа и психическа слабост, умора, при възстановяване след прекарани инфекциозни заболявания.
Противопоказания. При дразнене на стомаха и дебелото черво се спира.

Спанак

Начин на приготвяне. За сок се ползува цялото растение, като се отстраняват само повредените листа и коренчетата. Приготвя се както сока от марули, но сокът от спанак е по-гъст и търпи разреждане, затова за по-лесното му пресоване към 2 чаши спаначена каша се прибавя 1 чаша вода.
Подходящи комбинации. Вкусът на спаначения сок се подобрява, ако се смеси със сок от кисело зеле или лимонов сок. Съчетава се добре със сокове от моркови, целина и магданоз.

Тиква

Начин на приготвяне. Тиквата се обелва, леко се разварява и пресова. Получава се мътен сок с малко блудкав вкус. От 100 г обелена тиква се получава около 50 мл сок със светлорозов цвят и сладникав аромат.
Подходящи комбинации. Може да се прибавя към други сокове с по-неприятен вукс и с мътен ябълков сок.
Лечебни качества. Тиквеният сок е богат на витамини и минерални соли, има леко слабително действие и успокоява нервната система.

Тиквичка

Начин на приготвяне. Както сокът от краставици.
Лечебни качества. Прилага се при остра и хронична бъбречна недостатъчност, възпаления на пикочните пътища, отоци и затлъстяване.

Цвекло (червено салатно)

Начин на приготвяне. Както сокът от корени на целина. От 100 г цвекло се получават около 40 мл сок с наситен червен цвят, сладникав вкус и лек тревист аромат.
Подходящи комбинации. С други зеленчукови сокове, а за ароматизиране се прибавя малко лимонов или портокалов сок.
Лечебни качества. Използва се при анемии и като профилактично средство против атеросклероза. Усилва чревната перисталтика и укрепва стените на кръвоносните съдове. Прилага се при чернодробни заболявания (хепатит, цироза) и при високо кръвно налягане.
Противопоказания. Диабет, затлъстяване.

Целина (керевиз)

Начин на приготвяне. Избират се здрави, едри и възможно по-гладки глави целина. Почистват се от пръстта, измиват се с четка и вода, изрязват се челата и по-тънките корени, отново се измиват и леко се остъргват с ножа по грапавините. Следва ново измиване с обилно течаща вода. Подсушават се и се настъргват на пластмасово ренде, след което се пресоват. При използване на сокоизстисквачка главите се нарязват на парчета с подходяща големина.
Подходящи комбинации. Сокът има блудкав вкус и не е приятен за пиене, ако не се коригира с лимонена киселина или други сокове, например сок от кисело зеле в съотношение 2:1. Сокът от целина придава приятен специфичен аромат на зеленчуковите коктейли.
Лечебни качества. Те се определят от високото съдържание на калий и натрий. Ползва се като диуретично и тонизиращо средство, има и леко слабително действие.
Противопоказания. Високо кръвно налягане, диарии.

Подправки и добавки

В коктейлите не се използват особено много подправки, освен в случаите, когато се търси лечебен ефект или допълнително ароматизиране. Освен познатите подправки - черен пипер, канела, кимион, ванилия, индийско орехче, в рецептите са посочени и някои по-малко познати у нас. Ето кратки пояснения за техните качества и приложение:

Джинджифил (исиот)

Коренищата на тропическо растение, което се използва и в пресен и в изсушен вид. У нас се предлага само в изсушен вид - на коренчета и на прах (за предпочитане е да го купувате на коренчета). Джинджифилът има изключително широко лечебно приложение и в миналото се е разменял срещу същото количество злато (грам за грам). Днес е достъпен за всички и широко се ползва в сладкарството и в азиатската кухня като незаменима в много случаи подправка.

Кардамон

Плодовете на тропическо тревисто растение с различен цвят (бели, сламено жълти, зелени), в които се съдържат по 2 реда тъмни семенца (6 до 8 на брой), с особено приятен аромат и вкус. Поради това те имат широко приложение в сладкарството, а и в много други ястия на азиатската кухня. У нас кардамонът се внася от Индия и се продава по всички големи пазари смлян или във вид на шушулки. За предпочитане е да го купувате на шушулки, от които да изваждате семенцата и да ги смилате непосредствено преди приготвяне на коктейлите. Смленият кардамон бързо губи аромата си.

Пипли (дълъг пипер)

Плодовете на дългия пипер са продълговати, сиви до сивокафяви, с дължина 2 до 6 см и диаметър 5 до 8 мм. У нас се внася от Индия и се предлага само в специализираните магазини като подправка за овнешко месо, но всъщност той има изключително ценни лечебни качества и намира широко приложение в азиатската традиционна медицина. Обикновено се комбинира с черен пипер и джинджифил в равни количества. Получената смес се нарича “трикату” и се прилага успешно при множество заболявания.

Шафран

Като подправка се използват изсушените близалца, събрани от цветовете на посевния шафран. От 100 000 цветчета се получава 5 кг суровина, от която след изсушаване се добиват 1 кг близалца. Това е причината и за много високата цена на шафрана, а и за честото му фалшифициране (с шафраника, невен и др.). Истинският шафран се продава в добре затворени стъклени тръбици, тъй като лесно поглъща влагата (предлаганият в найлонови пликчета е шафраника или настъргана куркума). Прилага се в много малки количества, като коригиращо вкуса, мириса и цвета на хранителните продукти и ястия (особено тези с ориз).

Сред добавките ще отбележим бадемовото мляко, което се получава по следния начин: Заливат се с гореща вода бадемови ядки. След 15 минути се обелват от кожицата и от всяка се вкусва по малко, за да се отстранят горчивите. Подсушават се добре и се счукват в порцеланово хавачне. Към получаната бадемова кашица с непрекъснато бъркане се прибавя постепенно 200 мл студена вода. Полученото бадемово мляко е подходящо за смесване с плодови и много от зеленчуковите сокове. Прилага се за подсилване при деца, болни или след прекарано заболяване.

В няколко рецепти е използван и сосът “Уорчестър”, който е слабо известен у нас. Представлява студен извлек в 4 % винен оцет от черен пипер, бял пипер, кайенски пипер, червен пипер, карамфил, естрагон, сушени гъби, чесън, сливов мармалад и доматено пюре. Към него се прибавят захар и вино, вари се до сгъстяване и се бутилира. У нас се продава само в специализираните магазини за подправки и диетични храни.

Полезно е да знаете

Червивите череши се познават по матовия им блясък. Ако ги оставим без дръжки 10 до 20 минути в хладка вода, червеите излизат от плодовете.
Вкусът и ароматите на южните плодове са много чувствителни на топлина. Контактът с кислорода от въздуха може бързо да промени цвета им до кафяв.
Дръжте чая (черен или зелен) в плътно затворена кутия, иначе ще изгуби част от аромата си.
Водата за приготвяне на чая трябва да бъде студена и да се загрее до първите мехурчета на завирането. Недозаврялата или прекалено врящата вода снижава качеството на приготвения чай.
Докато водата завира, съдът за запарката трябва да бъде затоплен с топла вода. Иначе врялата води губи от температурата си и ароматът на листата ще бъде освободен само частично.
Стандартното количество чай, което се слага, е по 1 чаена лъжичка на човек и още 1 чаена лъжичка за чайника.
Чаят се запарва между 3 и 7 минути, обикновено 5 минути, а само при по-дълголистните чайове времето се удължава до 7 минути.
Ледените чайове се приготвят при спазване на същите правила, както горещите, с изключение на това,че трябва да се ползва повече чай, за да компенсира разтопения лед - около 50 % повече. С ледения чай винаги се поднася резенче лимон, прясна мента и захар.
Най-добре е кубчетата лед да приготвяте от минерална вода - чешмяната съдържа прекалено много хлор.
За млечните коктейли е добре да се ползва ситна кристална, а не пудра захар. Подходящи са също захарният сироп и пчелният мед.
Пчелният мед никога не се вари, тъй като става токсичен.
Съотношението на захарността и киселинността на плодовите и зеленчуковите сокове трябва да е така подбрано, че да не причинява храносмилателни смущения. Добри са онези сокове, чието средно киселинно съдържание не надвишава 7 до 8 г на литър. Такъв състав има гроздовият сок и соковете, получени от семковите плодове. Почти всички други естествени плодови сокове съдържат по-висок процент плодови киселини и е уместно допълнително да се подслаждат.
Не е препоръчително плодовите и зеленчуковите сокове да се пият ледено студени, тъй като увреждат стомашната лигавица, влошават храносмилането, а освен това губят и голяма част от аромата си.
Работещите с вредни вещества (бензол, пластмаси, ацетон, багрила и др.) могат успешно да се предпазват от вредното им въздействие чрез всекидневна употреба на коктейли на основата на доматен сок.
Недоимъкът на витамин С, който се среща твърде често у пушачите, може да се преодолее с ежедневната употреба на коктейли от пресни плодови и зеленчукови сокове.
След преболедуване от тежко заболяване (особено инфекциозно) храносмилателните органи обикновено не са в състояние да се справят със сурова растителна храна. В този важен период на възстановяване коктейлите от пресни плодови и зеленчукови сокове осигуряват балансирани количества витамини и минерални соли, необходими за по-бързото и пълноценно възвръщане на жизнеността.
Коктейлите от плодови и зеленчукови сокове са особено необходими на хората, които упражняват интензивен умствен труд. Те най-добре възстановяват изразходваната интелектуална енергия.

Елена Господинова

689 безалкохолни коктейла