Невероятната сила
на положителните
представи

Гръцките природоизследователи, които черпят вдъхновението си от красотата на гръцките гори и реки, екстраполират характерните черти на природата в човешкия живот. Природата е сърцевината на тяхната архитектура и ядрото на тяхната демокрация.

Още през VI в. пр. н. е. Питагор синхронизира природните средства с математиката. Платон съчетава природните средства и изкуството да се постигат успехи в живота. Гръцките теолози полагат природните средства в основата на божествените средства.

Ключът към екстраполацията на природата в такива привидно различни сфери като ма-

тематика и религия е използването на мисловни картини. Сократ твърди, че да се гледа с очите далеч не е толкова надеждно, колкото да се гледа с мисълта.

Според Платон хората трябва се стремят да търсят не толкова човешките наслади, колкото насладите на Създателя - светът да става по-добро място за живеене. Той призовава атиняните: “Ти, приятелю мой - гражданин на великия и мъдър град Атина, - не се ли срамуваш да трупаш купища пари, почести и репутация, а толкова малко да се интересуваш от мъдростта и истината и от висшето усъвършенстване на душата, която пренебрегваш и в която изобщо не се вслушваш?”

Изводът му за неговите съвременници гърци и за хората след тях е, че природното богатство, творение на Създателя, далеч надхвърля това, което притежаваме. Той вижда обществото като процес на усъвършенстване на човека, което се постига, когато представите се прилагат в живота.

Панопулос живее в Атина в самото начало на IV в. пр. н. е., в преходен период, когато големите градове държави започват да губят значението си. За Панопулос това е време на обещаващи преходи, когато хората, надарени с въображение, могат да упражняват неограничено влияние върху промените.

Макар да е градски жител, Панопулос прекарва много време из близките гористи хълмове, наблюдавайки природата. По тази причина той става член на Платоновия кръг от интелектуалци. Вероятно е играл немалка роля в пропагандирането на Платоновата концепция за индивидите, които търсят съвършенството чрез представите си.

 

Гледането с мисълта носи прозрения

Гърците откриват, че не само гениите са способни да получават фундаментални прозрения, а че това е изкуство, което се научава и усъвършенства. Техният народ взема дейно участие в държавните събрания, където се изказват идеи, целящи разрешаване на проблемите. Много хора отделят предварително време, за да размислят с какво могат да бъдат полезни на тези събрания. И изказват на събранията гениални неща - вдъхновени решения.

Времето, отделено за спокойно размишление в търсене на отговори, не е изгубено, а спечелено. Изключваме външния свят, съзнателно или несъзнателно, и включваме един вътрешен свят. Защо? Защото това е нашият прозорец към безграничния разум.

Наричаме духовния свят на Създателя свят на творчеството. Използваме “настройването” като начин да проникнем в него. Да не нарушаваме някаква граница? Имаме ли правото ние, от физическия свят, да се осмелим да проникнем в духовния свят с мисълта си?

Мярката, която ни казва дали сме прави или грешим, е нашето съзнание. Какво мислим, когато навлизаме в духовния свят?

Защо да не го направим сега и да разберем какво мислим за това? Прочетете два пъти следните упътвания:

 

Упражнение за влизане в духовния свят

1. Седнете удобно, затворете очи и направете три дълбоки вдишвания и издишвания.

2. Представете си, че пред вас стои вашата висша същност, обляна в светлина.

3. Кажете: “Обичам те.”

4. Забележете как се чувствате.

5. Отворете очи и кажете мислено: “Напълно съм буден.”

Оставете книгата и го направете.

Какво почувствахте, докато бяхте в духовния свят?

“Почувствах се защитен от стреса.”

“Усетих, че съм по-близо до Бога.”

“Вътрешно спокойствие, което е трудно да се опише.”

“Почувствах, че мога да преодолея всякакви граници.”

Това са някои от отговорите, дадени на този въпрос. Още едно изказване за това преживяване: “Чувствам се толкова свободен и неограничаван в мисленето и действията си, колкото мога да бъда.”

Изглежда, сме единодушни. Усещането е хубаво. Влизайки в духовния свят, не нарушаваме граница. На практика усещането е толкова хубаво - за здравето, благополучието, спокойствието и разума, - че просто е проява на небрежност човек да не влезе.

 

Обективно и субективно прибягване до вътрешния свят

Половината от хората всеки ден навлизат в него. Повечето от тях го правят, защото това е част от религиозната им медитативна практика. Такива са будистите, таоистите, християните.

Медитацията не е част от всички тези религии, но ако вие самите не я практикувате от време на време, ще имате голяма полза, ако започнете да го правите - поради две причини. Можете да действате обективно или субективно. И в двата случая ви очаква голяма отплата.

Да видим какви са тези два подхода. Първо, субективният подход за навлизане във вътрешния свят. При този подход вие просто искате да бъдете там вътре. Това се нарича пасивна медитация и е най-често използваният вид медитация.

Няколкоминутният престой в духовния свят действа като мощно тонизиращо средство. Все едно сте отишли в банка и сте изтеглили малко енергия. Когато свършите с медитацията, се чувствате обогатени в много отношения.

Съществува и обективен подход. При него вие имате намерение да направите нещо, докато сте във вътрешния си свят - да се молите или да използвате способността си да фантазирате, за да “видите” някой проблем решен - така наречената динамична медитация.

Бях поканен от Теософското дружество да изнеса лекция за динамичната медитация в седалището на организацията в Адхиар, Индия. Стори ми се, че ще трябва да наливам вода в пълен кладенец, защото Индия е може би родината на медитацията.

Докато изнасях лекции и водех упражнения, при които присъстващите медитираха, за да “видят” своя живот такъв, какъвто биха искали да бъде, ми бе отправен следният въпрос: “Сър, ние не щурмуваме ли вратите на небето?”

“Да, отговорих, но не го ли правим, за да пестим време?”

Пасивната медитация не бива да се пренебрегва заради активната. Но съчетаването на двата метода дава добри резултати. Ето един класически пример за творческия аспект на динамичната медитация:

~Един сервитьор, който всеки ден ходи пеша от дома си до ресторанта, където работи, минава край разкошна къща с голяма градина. Всеки път - и когато отива на работа, и когато се връща - спира и се възхищава на този вълшебен дом. И докато се възхищава на красотата му, затваря очи и си представя как живее в него. После отваря очи и продължава пътя си в “истинския” живот”.

Една вечер възрастната дама, на която сервира в ресторанта, му казва: “Виждам ви всеки ден как спирате и се възхищавате на дома ми. Какво ще кажете да заживеете там?”

Разтреперан, той успява само да каже: “Какво имате предвид?”

“Много стара съм да се грижа за него и се оттеглям във Флорида, обяснява жената. Бих искала къщата да премине в ръцете на човек, който я оценява. Мисля, че вие сте подходящ.”

Скоро сервитьорът става собственик на дома, който е виждал във фантазиите си - в своите динамични медитации.

 

Сами правете желателното,
докато сте в творческо състояние

Самото навлизане във вътрешния свят - както се научихте да го постигате, като просто затворите очи и вдишате дълбоко няколко пъти - е терапевтичен акт. Той помага на тялото, ума и душата.

Ако направите допълнителната стъпка да си представяте или да фантазирате ползата за себе си или за друг човек, това не само ще помогне на тялото, ума и душата ви, но и на друг човек, може би на много други хора, а може би и на света.

Ако подобни мислени представи са положителни и не създават проблем за никой друг човек, има голяма вероятност да стане точно така, както сте си го представяли. Ваш дълг като съсъздател - като партньор на Създателя - е да генерирате такива положителни картини, докато сте в състояние на релаксация.

Какви са ограниченията? Няма никакви ограничения. Да, вие можете сами да правите желателното, като фантазирате.

Какво общо има фантазирането например с това, че внезапно се сдобивате с нова кола?

Защо, след като сте събрали палеца и показалеца на едната си ръка, сте успели да се справите с неразрешим проблем?

Какво общо има контролираното фантазиране с това, че се радвате на прилив на младежка енергия и жизненост?

Няма нищо общо с никое от нещата, на които са ви учили в училище или в черква. Но от гледна точка на новата наука има много общо. Едното е причина. Другото са последици. Представите, долепянето на пръстите, контролираното фантазиране са причината. Новата кола, новото решение, новата жизненост са последиците. За вас животът се развива като причинно-следствена верига. Мисълта твори. Начинът, по който я използвате, оформя живота ви. Ако това е новина за вас, значи е добра новина и идва точно навреме.

Между мисълта и тялото съществува причинно-следствена свързаност. Направете нещо в тази насока.

Между мисълта и банковата сметка има причинно-следствена връзка. Направете нещо по този въпрос.

Мисълта ви и резултатността на взаимоотношенията ви с хората са в причинно-следствена връзка. Направете нещо за това.

И в трите случая това “нещо” предполага да генерирате положителни представи, когато сте в състояние на релаксация. Нека разгледаме по-отблизо понятието “положително”.

 

Положителното мислене
трябва да бъде част от решението,
а не част от проблема

Хората се учат да използват по-широко мисленето си. Това е бавен процес, но не е никак подранил, ако желаем да неутрализираме бойните полета, да обезсмислим затворите и болниците, да опазим горите и да спасим планетата Земя.

~Керъл се записва на курс за трениране на мисълта, защото животът й е еднообразен. Чувства, че работата й е скучна и че няма никакъв социален живот. След като две седмици се “вижда” на подходящата работа и с подходящия мъж, Керъл си намира вълнуваща работа и установява трайна връзка с мъж, за когото се и омъжва.

~Мартин се записва в подобен курс. Той е търговски директор на местния клон на една компания, но конкуренцията е извънредно силна. В следващите седмици той релаксира и си представя как продажбите нарастват. Същевременно разработва нови начини как да продава повече от конкурентите. Още преди края на годината бива издигнат за регионален търговски директор в компанията.

Керъл решава личния си проблем. Мартин не само решава своя личен проблем, но същевременно помага на всички в компанията.

Откъде ще започнете? От представата за по-хубав любовен живот или за растяща банкова сметка?

Отговорът е в началото на този кратък курс, който сега държите в ръцете си. Накарах ви да помогнете не на себе си, а на другите. Това ви прави съсъздатели. Щом Създателят ви познава като съсъздатели, вие ставате по-подходящ обект за помощ на всяко равнище - цялата Земя или на вашето собствено равнище.

За да промените живота си към по-добро, ви съветвам да мислите не само положително, а и ПОЛОЖИТЕЛНО.

Това означава да впрегнете огромната сила на вашата мисъл. Освен видимата подкрепа вие получавате и невидима подкрепа. Щом ме попитат как бих описал тази невидима подкрепа, аз разпервам ръце. Невидимата подкрепа не се поддава на описване.

То е като да седиш отдясно на Бога.

 

Една фантазия, която помага
да си купите печеливш билет

Нека ви разкажа как един човек на име Смит релаксира и си говори с Бога за своя проблем. “Бизнесът ми запада. Само печалба от лотарията ме спасява. Моля те, нека спечеля от лотарията.”

Нищо не се случва. Той се отчайва. Опитва пак: “Бизнесът ми пропадна. На загуба съм и не знам как да оцелея. Само печалба от лотарията може да реши финансовия ми проблем.”

И отново нищо не се случва. Смит прави трети опит. “Скъпи Създателю, и жена ми ме изостави. Какво да направя?”

Преди още да е свършил сеанса, един глас прогърмява в главата му: “Смит! Бъди така добър да си купиш лотариен билет.”

Не допускайте тази грешка да очаквате печалба от лотарията, без да сте направили първата стъпка и да сте си купили билет. Сега става дума да си купите билет за лотарията на духа. За разлика от обикновените, билетите от тази лотария винаги печелят. Вашият лотариен билет, който ще ви позволи да получите огромно лично възнаграждение, изглежда така - да релаксирате и да си представите как първо другите получават помощ.

 

Световните проблеми, които
се нуждаят от вашата помощ

Вие можете да помагате безкрайно много, като релаксирате и фантазирате. Не сте длъжни обаче да разрешавате всички проблеми. Припомнете си какво най-много ви е трогнало, изберете един или два проблема, на които да отдадете съзидателната си енергия и да спечелите своя духовен лотариен билет. Ето десетина примера, за да се подсетите:

• недостигът на храна в Северна Корея;

• хората, живеещи на бунищата в Манила;

• проституцията сред тайландските момичета;

• размириците на Балканите;

• етническите конфликти;

• тероризмът в Ирландия;

• конфликтът в Израел;

• растящата престъпност в големите градове;

• корупцията на всички равнища на управление;

• бандите, които скарват кварталите помежду им.

Забележете, че това са отделни изражения на общи проблеми. Вие може да дадете свой специфичен пример за насилието по телевизията и да го използвате, когато релаксирате и фантазирате. Или може би ще искате да използвате примера с разпространението на СПИН при някои дейности или в някои региони.

Има методи за подпомагане на отделни индивиди или семейства. Представете си свой съсед, чийто избягал син се връща у дома, или свой болен роднина, който оздравява, или гимназист, за когото узнавате, че е приет в престижен университет.

Всеки проблем, за който можете да си представите разрешение, е проблем, на който можете да помогнете да се разреши.

Няма значение с какво ще изберете да помогнете на Създателя, то е реална цена, с която ще платите своя лотариен билет, а всичко се разрешава с помощта на една и съща процедура.

 

Как да помогнете за разрешаването на някой проблем където и да е

Процедурата е същата, с която вече сте свикнали. Ето я. Прочетете я два-три пъти, за да сте сигурни, че знаете стъпките.

 

Упражнение за разрешаване
на проблеми

1. Седнете удобно, затворете очи и направете три дълбоки вдишвания и издишвания.

2. Представете си някои спокойни гледки.

3. Задълбочете релаксацията, като броите обратно от 10 до 1.

4. Представете си проблемната ситуация, която искате да помогнете да се поправи, като мислената картина е тъмна и унила.

5. Представете си ситуацията поправена, като мислената картина бъде обляна в светлина.

6. Отворете очи, кажете си “напълно съм буден”. Почувствайте се добре от това, че представата за решението вече действа.

Сега оставете книгата и го направете.

Чувството, че помагате за разрешаването на някой проблем, е положително чувство. То пробужда мотивацията на човека да работи, ако може така да се каже, върху други проблеми. Колкото повече правите, толкова по-подходящи ставате да получите лична награда.

Разстоянието няма значение. Проблемът може да е на другия край на света. Големината на проблема няма значение. Може да засяга един индивид или цялото население на страната. Времето няма значение. Проблемът може да изглежда вечен, но да изчезне също така бързо, както падна Берлинската стена.

Невероятната сила на положителното мислене никога не е намирала място на първите страници на вестниците. Но тя винаги е съществувала. Изобретателите и артистите са най-ярките примери за това, че тя твори. Но нещата отиват и много по-далеч.

Столът, на който седите, нямаше да съществува, ако някой проектант не го беше “видял” най-напред в мисълта си. После този човек го е скицирал и дърводелците са могли да го изработят. Дрехите, в които точно сега сте облечени, нямаше да съществуват, ако някой моделиер не ги беше “видял” най-напред. Едва след това е можело да бъдат направени скици и да се изработят моделите. Сградата, в която се намирате сега, също нямаше да я има, ако не беше “видяна” от архитекта. Едва след това е можело тя да се предаде чрез чертеж, да се направят планове и приготовления, да се потърсят средства и да се започне строежът й.

Цели цивилизации са възниквали от мисловни образи. Митовете на гърците за собствената им история са се развили от образи. Също както и гръцкото изкуство. Хора като Панопулос са имали живо въображение, което е установило нови стандарти за творчество и красота. Революцията във философията е започнала от картинната и творческа мисъл на Сократ, която именно е довела до поврат в нравствените принципи.

Възприемането на Сократовите принципи не е творчески акт. Повлияването от стенописите на Полигнот също не е творчески акт. Човек би казал, че гръцкото влияние върху света е започнало да намалява от момента, в който действието, предшествано от въображението, е отстъпило пред подражанието.

Въображението е черпене от творчеството на Създателя.

Всекидневният контакт със Създателя е ключът за постигане на живот, пълен с вдъхновение.

 

Как да поддържаме контакта със своето творчество

Ако поддържаме непрекъснат контакт с творчеството, това е най-сигурният начин да се радваме на живот, в който любовта и богатството няма да познават никакви граници.

Досега на тези страници ви предложихме няколко начина да се свържете със Създателя. Те се състояха в следното:

• да правите добро на другите;

• да си представите своята висша същност и да я обичате;

• да програмирате и да използвате метода на двата пръста;

• да си представяте, че световните проблеми са решени;

• да си представяте, че проблемите на други хора са решени.

Контактът със Създателя включва всички тези методи. Колкото по-релаксиращо, по-творчески, по-положително “виждате” някого, толкова по-”късметлия” ще бъде той. Ще среща подходящите хора от другия пол, ще намира подходящите приятели, които да повлияят върху необходима промяна в дадена ситуация, ще получи справедливо съдебно решение, ще инвестира в подходящи финансови инструменти, ще се радва на плодовете на онова, което изглежда като негово собствено мислене, но всъщност има божествен произход.

Колкото повече сте в състояние да поддържате контакт със Създателя, толкова по-пълен ще бъде животът ви с удобство, удоволствие, възторг и здраве.

Този факт се осъзнава повече в Азия, отколкото другаде по света. В Япония има много храмове, в някои градове дори стотици. В Тайланд практически всеки собственик на къща има малък олтар, където всеки ден се принасят жертви. В Индия навсякъде има свети хора и дори животните се смятат за представители на Създателя.

На Запад - в Америка и особено в Европа - сме много заети, за да мислим за Създателя. Само когато материалната дейност забави хода си в почивните дни, хората насочват мислите си към факта, че има Създател. В събота се ходи в храмовете, в неделя в черквите. Дори тогава много от хората, дошли на службите, гледат да видят кой е дошъл, стараят се другите да видят, че и те са тук, слушат мислите на водачите вместо своите собствени мисли, четат и пеят, сядат и стават. За мнозина молитвите са съвсем далече от искреността и представляват по-скоро чиста формалност.

Не призовавам да не се ходи на черква. Напротив, призовавам към по-съсредоточено присъствие там. Ще го направите, като бъдете в мислен контакт със Създателя чрез всички стандартни ритуали.

Превърнете молитвите, проповедите и псалмите в осъзната любов към Създателя. Ако сте на негово място, няма ли повече да обръщате внимание на вярващите, които повече ви обръщат внимание?

 

Един по-особен начин да се доближим до Създателя

Днес няма по-положителна мисъл от тази за Създателя. И силата на положителното мислене получава най-смайваща награда. За да постигне това, половината от населението на Земята използва интересни и ефективни методи. Така се постига господство на мисълта ни над дейността, която вършим в даден момент.

Ако сега оставите тази книга и започнете да мислите за Създателя, изразявайки любов, вие ще засилите връзката си със сферата, която ви дава божествена помощ. Но тук има една уловка.

Телефонът звъни. Или се чука на вратата. Детето иска да му обърнете внимание. Водата изкипява. Поглеждате към часовника и виждате, че е време за...

Половината от населението на Земята е свикнало в такива случаи да повтаря името на Създателя - без да спира - през целия ден. В Индия непрекъснато се чува “Рама, Рама, Рама”. В мюсюлманските страни - “Аллах, Аллах, Аллах” .

В Америка и Европа, тоест в юдеохристиянския свят, повтарянето на името на Създателя звучи като проклятие: “За Бога, спри!”, “Боже, какъв ужас!”, “Боже, каква скука!”, “Боже, това няма ли край?”

Дори името Исус Христос е започнало да се употребява като проклятие: “Исусе, каква горещина!”, “Исусе, ще престанеш ли?”, Исус това, Исус онова.

Думата “абба” означава “баща”. Английската църква я използва като почетно обръщение. Но когато се пише с главна буква, “Абба”, тя е новозаветно понятие и означава “Бог” (Марко, 14:36).

Изречете тази дума на глас. Чуйте как лесно се отронва от устните. Това не е изискване, а е придобивка във вашата духовна връзка. То помага да бъдете винаги “на линията” на Създателя.

Можете да програмирате значението на думата “Абба” в умствения си компютър. И можете да програмирате стремежа да я повтаряте многократно по време на натоварения си ден, без да я свързвате с това, което правите. Ето така.

Прочетете следните упътвания два или три пъти. Ако искате, можете да замените думата “Създател” с думата “Бог”.

 

Упражнение за програмиране
на “Абба” във вашия компютър

1. Седнете удобно, затворете очи, вдишайте и издишайте дълбоко три пъти.

2. Мислено повторете три пъти следното: “За мене “Абба” означава Бог”.

3. След това кажете мислено: “Искам да повтарям “Абба” много пъти всеки ден и ще повтарям “Абба” много пъти всеки ден.”

4. Прибавете мислено: “Когато помисля за името “Абба”, ще си припомням, че това е името на Бога.”

5. Отворете очи и мислено си кажете: “Напълно съм буден.”

Ако сте уверени, че сте запомнили тези стъпки, оставете книгата и го направете.

 

Положително или отрицателно
мислене - едно непрестанно усилие

Програмирането на мислите се потвърждава от всекидневните навици. Ние реагираме по един и същи начин на повтарящ се стимул или събитие. Навиците се програмират и физически, и психически.

Играч на голф, чийто дълъг удар е повлиян от подаване на сечени топки, има навика да подава дългите удари именно като сечени. Захватът и позицията му са програмирани за сечени топки. Той няма да престане да подава сечени топки вместо дълги удари дотогава, докато не се препрограмира да подава дългите удари по различен начин, като коригира физическото изпълнение на удара и упражнява тези корекции дотогава, докато не програмира новия си удар. Тогава трябва да се самопрограмира мислено да очаква да подава дълъг удар, а не сечена топка.

Някоя по-възрастна неомъжена госпожица, която вижда как трите й по-малки сестри са се омъжили, се е самопрограмирала да бъде стара мома. Погледнете я. Тя дори започва да върви и да постъпва като стара мома. Ако иска да има собствен семеен живот, тя трябва да промени това физическо програмиране в походката и в държанието си. Трябва и да се самопрограмира мислено да очаква в живота й да се появи мъж.

Защо бизнесът на един предприемач се проваля три пъти, докато други преуспяват в същата сфера? Отговорът е: програмиране на лош образ. Трудно е да се каже как трябва да се програмира по специфичен начин, но ние сме почти сигурни, че програмирането в младите му години е засегнало образа, който той излъчва. Чувате ли как майка му му вика: “Глупак!”. Баща му: “Смотаняк!” Учителят: “Сбърка!” Съучениците: “Махай се!”

Физическото му програмиране трябва да се състои предимно в отказ от лошите навици в бизнеса, например да спре да начислява високи режийни разноски или да престане да икономисва от качеството на продукта или услугата.

Този предприемач трябва да програмира по-положителен свой образ, като си представя, че е преуспял магнат или с други мислени картини, които го показват като гений в неговия бизнес. И каквото си помисли, това ще стане.

Експертите по мотивация твърдят, че ако се свързвате с положителни хора, това ще помогне и вие да станете по-положителни. Нямам нищо против това, но бих препоръчал по-скоро да наблюдавате вашите собствени маниери, говор и мисли.

Маниерите включват стойката (дали се държите изправено), походката (дали вървите като победители или като губещи), изразът на лицето ви (дали е мрачен или весел).

Променете начина, по който държите тялото си, променете и походката, за да се държите като победители и сами ще си помогнете да бъдете от тях.

Променете мислите си и вместо чашата да е наполовина празна, я виждайте наполовина пълна - така и животът ви ще стане пълен.

Променете израза на лицето си, усмихвайте се често и животът ще стане по-розов.

“Усмихнете се” е хилядолетно напътствие за положително мислене. Наскоро и психолозите признаха резултатността му. Те откриха, че като се усмихваме, у нас се пораждат такива вътрешни промени, че все едно сме се зарадвали. Усмивката се препоръчва като противоотрова за настроението на “потъналите гемии”.

Когато усмивката променя вътрешната ви среда, тя внася промени и във външната ви среда. Хората реагират по-охотно на усмихнато лице, отколкото на мрачно. Нещата тръгват добре за вас.

Опитайте това още днес.

 

Как с помощта на природата
да подобрим житейския си жребий

Древните гърци, които са създали една забележителна култура, често пъти са получавали вдъхновение, наблюдавайки природата.

Афродита, гръцката богиня на любовта и красотата, за тях е била създателка на щедрата красота на природата и на способността на живота да се самовъзпроизвежда в растителния и в животинския свят. Корените, които си пробиват път през пречещите им скали, силата на вятъра, непреодолимата мощ на прилива са вдъхновили древногръцката концепция за Аполон.

Гърците възприемат природните линии и ги претворяват в своите колони и в други архитектурни мотиви. Родоският колос, вдъхновен от високите, величествени дървета, е представлявал статуя на Аполон, висока близо 40 метра, издигната пред залива на о-в Родос през 280 г. пр. н. е.

Днес ние все повече се отдалечаваме от Създателя, защото се отдалечаваме от природата. Небостъргачите, направени от бетон и стомана, за нас не са източници на енергия и живот, каквито са горичките и растящите треви.

Природата може да ни помогне да програмираме активирането на връзката със Създателя посредством дясното полукълбо на мозъка. За да извлечете максимума от разходката из парка или в полето, насочете мисълта си към жизнената сила в тревите, храстите, дърветата и цветята. Осъзнайте как те ви подкрепят не само като поемат тежестта ви, но като ви отдават своята енергия и като ви оповестяват с помощта на вашето зрение, слух и обоняние, че и те са свързани със Създателя.

Освен че можете да се разходите кратко и ползотворно сред природата, можете с успех да поседите там за кратко време, но също така ползотворно. Колко ободряващо е да седнете някъде в природата, да затворите очи, да вдишате дълбоко три пъти и да “видите” своята висша същност обляна в бяла светлина? Нима не е прекрасно да се отпуснете за няколко секунди, дълбоко да вдишате няколко пъти и да пратите своята любов към Създателя, седнали на някой пън, в росната трева, край ромолящия поток?

Ще откриете, че любовта е взаимна.

 

Прочистването на мисълта като
подготовка за положителното мислене

Когато съзерцавате природата, вие временно се отделяте от света на пречките пред положителното мислене. Някои от тези пречки са мръсната къща, трудностите в работата и тенденцията да използваме отрицателни думи във всекидневните разговори.

Вие можете да програмирате почистване на мисълта, като осъзнаете целия този натиск да мислите ограничено и песимистично.

Мръсна къща ли? Отпуснете се и си представете как чистите хола, дрешника, гаража, антрето, мазето и всяко друго помещение, което не може да се нарече почистено. Като си представите това няколко пъти, ще разберете, че няма да сте в състояние да понасяте натъпканите лавици или натрупаните безразборно вещи. Лека-полека ще намерите време да почистите мръсотията и да подредите разхвърляното. Ще почиствате не само физически предмети, но и мисленето си.

Сега за работата. Как успявате да се опазите от мрачното настроение на работното място, щом колкото повече имате да вършите, толкова повече неща изникват? И щом началникът ви мъмри за щяло и нещяло? И щом точно когато успеете да внесете ред и работите потръгнат, се налага промяна и руши постигнатото от вас?

Това влияе върху мислите и поведението ви също толкова лошо, колкото и мръсната къща. Необходимо е да прочистите мисълта си, за да преодолеете отраженията на ситуацията върху способността да мислите положително и да получите допълнителна помощ.

Точно така, както се отпуснахте и се “видяхте” как чистите помещенията в къщата едно след друго, така трябва да се отпуснете и да “видите” как в работата ви навлиза повече ред.

Представяйте си само по едно нещо. Може би най-напред ще се “видите” щастливи на работното си място. След това може да си представяте как успешно сте свършили работата преди края на работното време. После си представете усмихнатото лице на началника. След това си представете как успявате да се промените заедно с промяната на всекидневния ред на нещата.

Докато си представяте по този начин, вие се наслаждавате на почистването на мислите от гледна точка на работата. Упорствайте с желание, надежда и вяра и представите ви ще се осъществят.

Освен това обърнете внимание и на езика си. Езикът е навик. Когато казваме някоя дума, ние мислим за нея не повече, отколкото за всяка отделна стъпка, която правим, когато вървим. За да премахнем навика да използваме самоограничаващи и отрицателни думи, трябва пак да прибегнем до препрограмиране чрез релаксация, фантазиране и положителни мислени твърдения.

Казвали са ни, че в началото е било словото, което означава, че словото е творяло. То е било началото на сътворяването на материалната Вселена, извършено от Създателя.

У мене се таи неясното подозрение, че преди словото е имало нещо друго, може би смях. Както и да е, словото още си е на мястото и още твори.

Вземете думата “ще се опитам”. Често я чуваме: “Ще се опитам да направя”, “Ще се опитам да ида”, “Ще се опитам да спечеля”.

Ще се осмелим да предположим, че човекът, който е казал “ще се опитам”, не е направил, не е отишъл, не е спечелил. Когато кажете “ще се опитам”, вие си саморазрешавате да не успеете. По-добре е да кажете: “Ще направя”, “Ще ида”, “Ще спечеля”. Като използвате по-утвърдителни думи, мисълта ви получава посланието. То съответно определя своите първостепенни цели. Творчеството се активира. Вие успявате.

Много хора имат нужда някой да ги научи кога се казва “не мога”. Като казват “не мога”, те изричат осъществяващо се от само себе си прорицание. Кажете “не мога” и наистина няма да можете, дори ако има големи изгледи, че можете да се справите.

Както виждате, съществената стъпка в почистването на мисълта е препрограмирането на всекидневния ни език в положителна насока.

Нека сега използваме думи, за да препрограмираме начина си на използване на думите. Давам ви напътствията. Прочетете ги няколко пъти, преди да ги изпълните.

 

Упражнение за препрограмиране
на употребата на думите

1. Седнете удобно. Затворете очи. Вдишайте дълбоко три пъти и си представете някакви спокойни гледки.

2. Повторете мислено няколко пъти: “Осъзнавам какви ограничаващи думи използвам. Разбирам, че те влияят върху живота ми. Тъй като искам по-добър живот, отсега ще използвам по-добри думи. Ще използвам думи, които са положителни и съзидателни.”

3. Отворете очи и си кажете мислено: “Напълно съм буден и използвам по-положителни думи, отколкото преди.”

Сега оставете книгата и го направете.

Някои от говорните ни навици са така вкоренени, че може понякога да се улавяте как още казвате “не мога” или подобни самоограничаващи думи. Ако констатирате, че положението не се подобрява, отново направете горния сеанс по фантазиране.

В следващата глава ще разгледаме какви думи използваме, за да си причиним болка или мъка. Мисълта управлява живота ни, особено живота на тялото ни. Тъй като Създателят е нашият източник на живот, всичко, което правим, за да активизираме дясномозъчната си връзка със Създателя, става стъпка, водеща от един идеален ден към друг идеален ден.