Малко преди да започна да пиша тази книга, започнах връзка с мъж, след
няколко години живот насаме. Разбира се, бях много щастлива. Връзката
ни изглеждаше добра в много отношения и аз на шега споделих с приятелите
си, че ще трябва да пиша “Изкуството да бъдеш сам и щастлив” по памет...
Но не стана така. Пет месеца по-късно връзката ни свърши точно тогава,
когато, по ирония на съдбата, излезе моя книга със заглавие “Как да
се справим с раздялата”. Въпреки че бях разстроена от разрива, нямаше
как да не се засмея.
Така че разбирате, в края на краищата тази книга е написана въз основа
на опит от първа ръка. И това не е само личният ми опит. Докато събирах
информация за нея, интервюирах мъже и жени, живели без партньор поне
шест месеца, а освен това използвах изследвания върху случаи от практиката
ми като аналитичен хипнотерапевт. Целта на тези интервюта бе да установя
главните проблемни области, с които се сблъскват хората, живеещи сами,
и да посоча начини за преодоляването им.
В добавка книгата дава примери за хора, които живеят сами и се смятат
за щастливи. Интерес-
но ми бе да разбера от самите тях защо се смятат за доволни от това,
че живеят сами, и на кои качества и умения, които мислят, че притежават,
се дължи успехът им. Резултатите от тези интервюта можете да прочетете
в глава 7.
Не е нужно това да започне да ви се удава още от първия ден. Всички
ние притежаваме способността да усвояваме нови умения и да подобряваме
възгледите си за живота и за самите нас. Всички можем да постигнем щастие
за себе си, стига да имаме желание да поработим над това. Щом поне още
един човек на света го прави, можем го и ние.
Вера Пайфер
Да бъдеш или не...
Слава Богу, отмина времето, когато неженените хора са били смятани за
социално неприспособими! Днес е прието неженени двойки да живеят заедно
и дори партньори да имат отделни жилища. Щом се вижда, че имате партньор,
никой и пет пари не би дал за това, че живеете “в грях”. Ала е много
вероятно приятелите и роднините да се загрижат за вас, ако ви виждат
прекалено често да се влачите сами към киното.
Необвързаните мъже често събуждат майчинския инстинкт у своите приятелки,
защото се смята, че самотният мъж е безпомощен като малко дете и затова
има спешна нужда от внимание. Нищо чудно – ако някой друг му е прал,
готвил и гладил, той наистина е сравнително некомпетентен да се грижи
сам за себе си.
От друга страна, необвързаната жена обикновено не привлича подобно внимание,
защото когато тя напуска дома на родителите си, се предполага, че е
овладяла всички умения, необходими за оцеляване във външния свят. Вместо
това хората много внимателно търсят у нея вся-
какви скрити недостатъци – тя трябва да ги има, защото инак как така
ще си остане необвързана?
Онова, което повечето хора забравят, е, че в живота на всеки има периоди,
в които човек живее сам, независимо дали го е предвидил или не. Когато
току-що сте се разделили с последния си партньор и още не сте намерили
нов, или пък съпругът/съпругата ви са починали и вие сте овдовели; твърде
заети сте да градите кариера или просто още не сте срещнали човека,
който ви е необходим – много вероятно е в живота ви да има период, през
който да живеете сами. Може дори да сте взели съзнателно решение да
не се обвързвате. Но каквато и да е причината, остава фактът, че за
да живеете сами, са ви нужни някои особени умения.
Ето защо целта на тази книга не е да дава оценки дали е хубаво или лошо
човек да живее сам. Също така нямам и намерение да се застъпвам за живеенето
в двойка. Да си необвързан не е нито добро, нито лошо – това е просто
специфично положение, също както и да споделяш живота си с някой друг.
И също както наличието на партньор не е задължителна гаранция за щастие,
да живееш сам не е непременно рецепта за нещастие. Поддържането на една
връзка е свързано със също толкова проблеми, колкото и животът без партньор.
Професионалният ми опит обаче сочи, че на мнозинството от хората им
е трудно да живеят сами. Повечето по-скоро биха поддържали незадоволителна
връзка, отколкото да я прекъснат и да заживеят сами.
Макар вече в обществото да е прието да живееш сам, в емоционално отношение
това все още се оказва основен препъникамък. Скрита дълбоко, все още
господства идеята, че без партньор вие не сте цялостен човек и че в
края на краищата щастието ви зависи тъкмо от него. И все пак, ако сте
честни, трябва да признаете, че е имало моменти, когато сте се чувствали
самотни в леглото до партньора си.
Без значение дали имаме партньор или не, налага ни се да работим, за
да постигнем своето щастие. Безразсъдно е да разчитаме на друг човек
да осмисли нашия живот, защото този друг може и да не остане с нас завинаги.
Затова самоусъвършенстването е изключително важно, а самостоятелният
живот може да ви осигури идеална възможност да опитвате непознати неща
и да усвоявате нови умения. Като се учим да живеем пълноценно сами,
ние се чувстваме по-добре в кожата си и имаме по-високо самочувствие,
а това на свой ред ни прави по-привлекателни за околните.
Да живееш сам, дори за кратък период от време, е възможност, от която
трябва да се възползвате по най-добрия начин, тъй като ви се предлага
шанс да разширите хоризонта си и да утвърдите собственото си аз. Това
е важна придобивка, независимо дали ще останете сами или по-нататък
ще се обвържете с някого. Вие винаги можете да избирате между активността
и пасивността, щастието и нещастието. Наистина единствено от вас зависи
да живеете пълноценно и да бъдете положителен единак.
