Чандлър се събуди малко след залез, поръча си вечеря и прекара следващия половин час в зяпане на всякакви състезания по холовизора. После Нефрит влезе в стаята.
- Готов ли си? - попита рязко.
Той поклати глава.
- Нека изчакаме още два-три часа. Ще ми се да дам време на онези телохранители, за да станат сънливи.
- Чудесно - промърмори домакинята и си придърпа стол, - защото се налага да си поприказваме.
- За какво?
- За Оракула.
Свирача впи в нея изпитателен поглед.
- Ами давай - изтърси със същата груба прямота, - слушам те.
- Защо се опитваш да я подмамиш да дойде в Порт Маракайбо?
- Вече ти казах защо.
- Помня какво ми каза. Сега обаче искам да ми обясниш още нещо.
- Питай.
- Откъде знаеш, че тази идея е твоя?
- Тя не е телепат - заяви уверено Чандлър. - Онзи, който ме нае, дори е прекарал известно време с нея преди години.
- Не й трябва да бъде телепат - упорстваше Нефрит.
- Май не ти схващам логиката.
- Нали сам каза, че тя вижда безброй варианти на бъдещето и влияе върху събитията, за да се сбъдне онова, което тя желае. Може пък да е избрала бъдеще, в което ти идваш в Порт Маракайбо и измисляш точно такъв план.
- Съмнявам се - изсумтя Чандлър. - Но дори да е вярно, какво от това? Задачата ми е да я измъкна от онази планета.
- Ами ако не иска да тръгне с тебе? Представи си, че просто има нужда от повод, за да се махне от Хадес.
- И каква може да е причината?
- Мен ли питаш? - намръщи се Кралица Нефрит. - Само искам да се уверя, че тя не ти дърпа конците и в момента.
Той въздъхна.
- Отговорът на всичките ти въпроси е - не знам. Но не мисля, че ме манипулира. Не вярвам да има чак такава сила, а ако я имаше, едва ли биха успели да я задържат някъде, например на Хадес, против волята й. Дори и да ми влияе, за да я измъкна от планетата, защо да се притеснявам от това? Само ми улеснява работата.
- Не съм сигурна - възрази жената. - Нещо ме безпокои, и то много. Ако манипулира тебе, значи манипулира и мен, а това изобщо не ми харесва.
- Не си представям какво бихме могли да направим, за да успокоим тревогите ти.
- Можем да се откажем от плана, при това веднага.
- Няма да стане - натърти Свирача. - Сключил съм сделка.
- Ами ако тя иска да започне война с Демокрацията? Току-виж, Краеф Тимо е единственият влиятелен Син дявол, който се противопоставя на плановете й, а тя полека те подтиква да го убиеш.
- Щом е способна да направи това от половин милион километра, защо не избере бъдеще, в което той се задавя с някоя хапка или пада по стълбите, за да си строши врата?
- Не знам защо - призна Нефрит, но изражението й стана още по-неотстъпчиво. - Колкото повече мисля за всичко това, толкова по-неясно става.
- Виж какво - подхвана Чандлър, - или имаме свободна воля, или нямаме. Можем ли да избираме, значи изборът ни е правилен. Ако не можем, значи и без това не ни е по силите да променим нищо. Има ли смисъл да си хабим нервите?
- Има, защото съществува още една възможност - да спрем незабавно, стига да решим.
Свирача се засмя.
- Но дали ще си сигурна, че онази жена не си е променила намеренията и не е избрала бъдеще, в което да се откажем?
Кралица Нефрит се прегърби уморено на стола.
- Има ли край всичко това?
- Кое - надлъгването със съдбата ли? - попита Чандлър. - Няма. Затова е по-добре изобщо да не си задаваш такива въпроси.
- Не те ли дразни мисълта, че вероятно постъпките ти, всяко твое хрумване просто не е рожба на ума ти?
- Не. Те са си мои. Дори и да ни манипулира, Оракула не е избрала мислите и не ги е сложила в главата ми. Само е нагласила нещата така, че да стигна точно до този план... А и не виждам какво друго да направя. Ако тя ме насочва, положението си остава такова, независимо дали ще очистя Краеф Тимо или ще стоя по-далеч от него.
Нефрит обмисли думите му.
- Е, поне си настроен доста практично. Но за мен това не е достатъчно. Предполагам, че и някой звяр в джунглата може би се отнася така към живота.
- Повечето си време прекарвам тъкмо сред зверовете от джунглата - изрече Чандлър. - Сред тях не можеш да намериш същество с високо кръвно или болно сърце. Вероятно им е известно нещо, за което ние дори не се сещаме.
- Те не мислят - натърти Нефрит. - Просто действат.
- Грижат се да са на топло и сухо, при това добре нахранени - отбеляза Свирача. - В края на краищата и повечето хора се задоволяват с това.
- Хавиер, разговорите с тебе не са особено приятни - подметна жената. - Идвам да споделя сериозните си съмнения, а ти ми приказваш за животни.
- Утешителните приказки не вършат работа в моя занаят.
- Знам. Както се оказва, ще трябва да взема решението си, без да разчитам на тебе.
- Какво трябва да решаваш?
- Дали да ти помогна, или да те възпра - откровено призна Нефрит.
- Ще ти бъда особено признателен за подкрепата, но мога да изпълня задачата си и сам - не по-учтиво я увери Чандлър. - И настоятелно те съветвам да не ми пречиш.
Тя го изгледа неприветливо.
- Още нищо не съм решила.
- Съобщи ми, когато си изясниш намеренията.
- Ти пръв ще научиш.
Жената стана и излезе от стаята.
Чандлър изчака още двайсетина минути, после застана пред фалшивия гардероб. Щом сравни данните за ретината му със заложените в паметта, компютърът му отвори и след секунди Свирача се озова в подземния гараж. Реши да не използва колите на своята домакиня, защото не познаваше правилата за улично движение в Порт Маракайбо, а и не знаеше къде да паркира.
Тръгна нагоре по рампата, отвори си сам вратата и излезе на малка уличка зад „Утробата". Стигна по нея до по-широка пресечка, попита един минувач как да намери „Нешлифованият диамант", после се качи в една от големите коли.
Ядосваше се, че Кралица Нефрит го принуди да промени плана си. Много по-спокоен щеше да бъде, ако отидеше при Краеф Тимо след полунощ, когато телохранителите му са се отпуснали и дори един-двама може да са задрямали. Но той нямаше представа какво би направила Нефрит, реши ли да го възпре. Изобщо не би се затруднила да насъска срещу него сбирщина наемни убийци.
Общественото возило подмина малкия, съвсем обикновен наглед хотел и Чандлър слезе на следващото кръстовище. Върна се към сградата. Не се стараеше да остане незабелязан, защото тук още никой не го познаваше.
Влезе в сумрачния бар вляво от регистратурата и веднага усети вонята на гранясала мас от течните отрови, с които се наливаха извънземните твари. Забеляза, че хората в залата са твърде малко. Поръча си бира по компютърния терминал на масата. Поседя така петнайсетина минути, без да изпуска от очи входа на хотела. Макар че тук се подслоняваха почти само извънземни, не видя Сини дяволи, които да влизат или излизат, а и не очакваше това. Реши, че вече е време да открие къде точно е апартаментът, зает от Краеф Тимо.
Нямаше списък на посетителите, нито пък Чандлър би могъл да го прочете, ако имаше такъв. Дори не си помисли да използва вътрешната видеофонна мрежа. Беше сигурен, че дежурният администратор няма да му каже номера, а и не искаше да предупреждава Краеф Тимо за идването си. Сградата имаше само пет етажа. Свирача се отказа от идеята да ги огледа един по един, защото не му се вярваше някой от телохранителите да е застанал на пост пред апартамента.
Накрая влезе в кабинка на градската видеофонна система, прегледа указателя и си избра разположен наблизо ресторант, който доставяше храна и по домовете. Бързо набра номера и се усмихна към камерата.
- Казвам се Тимо, обаждам ви се от „Нешлифованият диамант". Последните две вечери тукашните гозби ми се сториха доста неприятни. Може ли да ми донесете сандвичи и бира?
Мъжът на екрана прие поръчката и попита за номера на стаята.
- Написан е на някакъв чудат език - оплака се Чандлър. - Но няма как да се объркате. Третата врата вдясно от асансьора, на седмия етаж.
Прекъсна връзката, върна се на мястото си в бара и зачака. След половин час в хотела влезе младеж, нарамил сак. Запъти се към въздушния асансьор, но излезе след броени секунди, смръщил вежди недоумяващо. Свирача бавно тръгна към вратата на асансьора, докато младежът размени няколко думи с лодинита на регистратурата. Влязоха едновременно и се качиха на четвъртия етаж.
Разносвачът тръгна наляво по коридора. Гледаше номерата на вратите. Чандлър изчака няколко секунди и го последва, без да бърза.
Младият мъж натисна сензора до една от вратите. Показа се Син дявол, започна разгорещен спор, който продължи не повече от две минути, и накрая разносвачът хлътна обратно в шахтата на асансьора.
Чандлър се облегна на стената. Искаше да е сигурен, че младежът няма пак да се опита да предаде поръчката и да си вземе парите. След малко прекоси тихо коридора, застана пред вратата на апартамента и докосна сензора.
Вратата незабавно се прибра в стената и пред него се изпречи могъщ Син дявол.
- Вече ти казах да се махаш! - изръмжа на земен език със силен акцент.
Без да продума, Свирача се пресегна и му преряза гърлото. Скочи в стаята, където още трима телохранители се бяха настанили в кресла със странна форма. Уби ги със звуковия си пистолет, преди да са осъзнали присъствието на натрапника.
Лазерен лъч прогори въздуха на сантиметри от ухото му, Чандлър се претърколи по пода и отвърна на изстрела. Още един Син дявол писна в агония и се запрепъва към средата на стаята. От ушите му шуртеше зелена течност. Чандлър пак натисна спусъка и съществото се строполи на пода.
- Кой си ти? - попита глас, в който акцентът почти не личеше, но явно не беше човешки. - Какво искаш?
Говорещият беше в лявата спалня и Свирача смени звуковия пистолет с лазерен. Лъчът направо разпра стената на около метър над пода.
- Кой си ти? - повтори гласът. - Тя защо пожела аз да умра?
За миг задоволство наруши невъзмутимото хладнокръвие на Свирача. „Тя" можеше да бъде само Оракула, значи наистина бе избрал подходяща мишена за нападението. За миг се поколеба - дали да не остави Тимо жив и да го разпита подробно за жената и нейните кроежи. Но си спомни как Бома предпочете сам да сложи край на живота си, вместо да издаде нещо за Оракула. Оставаше да се справи с поне още един телохранител, а Чандлър избягваше излишните рискове.
Пак стреля през стената, този път по-ниско, и чу шум от паднало тяло.
Изчака цяла минута за още някакъв звук или движение, за какъвто и да е признак на живот в спалнята, после влезе предпазливо. Видя проснат Син дявол с огромно овъглено петно на гръдния кош.
Доближи трупа, обърна го по гръб и потърси с поглед някакъв символ или знак по дрехите. Още оглеждаше жертвата си, когато улови с ъгълчето на едното си око внезапно движение. Докато се извърташе към връхлитащия телохранител, един синкав крак изрита пистолета от ръката му.
Огромният Син дявол протегна ръце към Чандлър, който отвърна в същия миг с два ритника по ставите на краката му. Изненаданото същество се олюля и едва запази равновесие, а Свирача направи едно-единствено движение с дясната си ръка и отскочи, за да не го опръска плисналата от гърлото на противника му кръв. Синия дявол изграчи нещо, впил яростен поглед в очите му, после умря.
Чандлър заключи вратата към коридора и през следващите минути се увери, че не са останали живи твари. След това измъкна малкия си нож, изряза на всеки труп символа на Оракула и се зае старателно да претърсва апартамента. Взираше се за каквато и да било дреболия, която би могла да му подскаже нещо за Оракула и нейната организация.
Вече приключваше с ровенето, когато Нефрит влезе в апартамента с пистолет в дясната си ръка.
- Добре си се позабавлявал - отбеляза тя, отделила само секунда, за да огледа труповете по пода.
- А ти как влезе? - озъби се Чандлър.
- Тази сграда е моя.
- И какво търсиш тук?
- Дойдох да те спра.
- Защо?
- Защото още не бях решила дали искам да убиеш тези твари, а в моя свят никой не убива, без да съм му разрешила. - Тя се задави от ярост, но продължи със същия леден тон: - Каза, че ще останеш в стаята си още два часа, но ме излъга.
- Промених си решението - изрече безизразно Свирача.
- Ти ме излъга и само това има значение за мен. Може да не си искал да дойда с тебе, или пък си лъжец по природа. А може и тя да те е накарала да ме излъжеш.
- Вече имаш страхова невроза от Оракула - присмя й се Чандлър.
- Нима е глупаво да се боиш от някого, който е способен да насочва бъдещето? - сопна се жената. - Възможно е да подцениш силите й, но няма как да ги надцениш. Все едно, не това е важното сега. Ти ме излъга и уби седем Сини дяволи без моето съгласие. Прояви открито неподчинение.
- Що за глупости?! - ядоса се Чандлър. - Искаш да кажеш, че трябва да се подчинявам на твоите заповеди. Аз не приемам заповеди от никого!
- Имаш само две възможности, докато си в Порт Маракайбо - заяви Нефрит. - Първата е да обсъждаш плановете си с мен, за да ги одобря.
- А втората?
Тя насочи пистолета към него.
- Втората е да те убия.

22

---

- Я махни това - изрече пренебрежително Чандлър. - Нали искаш да пренесеш дейността си и на Хадес, а единствено аз съм способен да ти помогна. Все още играем в един отбор.
- Щом сме в един отбор, не би трябвало да ми се измъкваш под носа и да убиваш, без да съм се съгласила.
Откъм коридора се чуха стъпките на много тежък извънземен, който се прибираше в стаята си.
- Мястото и моментът не са много подходящи за подобни спорове - отбеляза Свирача. - Тези трупове няма да останат неоткрити цяла нощ... Тимо и един от телохранителите бяха в спалнята. Откъде да знам, може и да са повикали помощ, преди да ги очистя.
Нефрит помисли и кимна.
- Така да бъде. - Тя прибра пистолета си. - Значи ще продължим разговора в „Утробата".
Спуснаха се с асансьора във фоайето и побързаха да излязат.
- С кола ли дойде? - попита Свирача.
- Оставих я зад оня ъгъл - посочи жената.
Мълчаха, докато Нефрит караше към публичния дом. От гаража се пренесоха в стаята на Чандлър, а оттам веднага отидоха в кабинета на съдържателката.
- Е, сега какво ще правим? - попита тя.
- Сега ще изберем нова жертва.
Кралица Нефрит поклати глава.
- Няма да ти помагам, докато не се уверя, че не ме манипулират.
Свирача сви рамене.
- Значи ще трябва сам да се оправям.
- Без информация от мен само ще изтребиш куп невинни Сини дяволи, които вероятно нямат нищо общо с Оракула.
- Не се налага да избия мнозина от тях - възрази Чандлър. - Ако оставям символа на Оракула на всяка жертва, или тя ще дойде да ме спре след най-много две седмици, или ще знам, че й пречат да напусне Хадес и сам ще отида там... Все пак бих си спестил излишни неприятности, ако знам кой работи за нея.
- Не и докато си изясня всичко! - упорито изрече Нефрит.
- Достатъчно ти е да знаеш едно-единствено нещо - успокои я Чандлър, - а то е, че ще станеш богата... всъщност още по-богата, независимо дали ще ликвидирам онази жена или ще я отведа. За останалото просто нищо не можем да си изясним. Можеш да си блъскаш главата отсега до края на света и пак няма да разбереш дали постъпваме според желанията й, или решаваме сами.
- Само че пропускаш един факт.
- Нима? Кой по-точно?
- Каза ми, че агенти на Демокрацията се опитали да те убият в Порт Маракеш. Защо?
- Не се сещам. Вероятно не са искали да изпълня поръчката.
- Коя поръчка? - натърти Кралица Нефрит. - Да ликвидираш Оракула или да я заведеш при тях?
- Не знам.
- Е, поне за това би трябвало да се замислиш - увери го домакинята. - Ако са успели да научат нещо за Оракула, след като са те наели, и са решили, че е твърде опасно да я оставят жива, значи изобщо не бива да мислиш как да я отведеш от Хадес.
- Щом си убедена, че тя е способна да манипулира мен или тебе, защо да не манипулира и тях?
- Но защо ще иска от тях да те убият, щом си решил да я измъкнеш от планетата?
- Мога да измисля веднага какви ли не причини. Току-виж, оказало се, че е доволна и щастлива на Хадес. Или пък е уредила това покушение срещу мен, защото е знаела, че ще остана жив, но ще се прехвърля от Порт Маракеш в Порт Маракайбо, където ще успея да убедя Сините дяволи, че трябва да я насъскат срещу мен. Освен това се сетих, че тя може би има зъб на човека, който ме нае. Представи си, че според нея, ако аз съм мъртъв, той ще реши сам да изпълни поръчката. - Той се замисли и тръсна глава. - Няма как да проверя, преди да застана лице в лице с нея.
- Тогава ще е твърде късно! - отсече Нефрит. - Не знам дали насочва събитията, както си седи на Хадес, но всичко чуто досега ме убеждава, че поне няма да има проблеми с тебе, ако сте в една стая.
- Но аз не съм дошъл тук с твърдото намерение да я убия - възрази Чандлър. - Това й е ясно предварително.
- Само че ще я убиеш, ако се наложи - веднага му напомни жената. - Това също й е ясно.
- Да, ако не се уверя, че е склонна да дойде с мен, вероятно ще бъда принуден да я ликвидирам. Твърде опасно е човек да се надхитря с нея.
- Тя ще знае какво си намислил.
- Значи ще трябва да я поставя в такова положение, че осведомеността да не й помогне с нищо.
- Не е възможно.
- Ще видим - отвърна Свирача по-самоуверено, отколкото се чувстваше в момента. Помълча и попита: - Имаш ли да ми казваш още нещо?
- Засега нямам.
- Ако нямаш нищо против, искам да си залъжа стомаха.
- Най-добре поръчай да ти донесат храната в стаята. Ще ти е от полза, ако някой може да се закълне, че те е заварил тук.
Чандлър кимна и се върна в стаята си. Поръча си сандвичи и се загледа в холографския пейзаж на фалшивия „прозорец", докато чакаше да му ги донесат.
Сигналната лампичка на видеофона светна и той го включи.
- Да?
На екрана се появи лицето на Син дявол.
- Няма да стане, Свирач.
- За какво говориш?
- Върви си у дома - троснато изрече съществото. - Върви си, за да останеш жив.
Връзката прекъсна.
Чандлър незабавно се върна в кабинета на Кралица Нефрит и я завари да се мръщи пред монитора на компютър.
- Какво има? - попита го тя.
- Успяхме, при това доста по-скоро, отколкото се надявах.
- В кое сме успели?
- Току-що ме предупредиха да се махам.
- Оракула ли те пъди?
- Всъщност да - увери я Свирача. - Направи го чрез един Син дявол.
- Но как са те открили толкова бързо?
Той вдигна рамене.
- Нямам представа. Може да са ме следили още откакто слязох от кораба.
- И си ги насочил право към „Утробата"?!
- Не беше нарочно - успокои я Чандлър. - Пък и се свързаха с мен, а не с тебе. Знаят кой е виновен за произшествието в хотела. Нямат основание да те подозират в съучастие.
- Щом са те видели в „Нешлифованият диамант", видели са и мен. Какво точно ти каза Синия дявол?
- Че нямало да стане каквото искам. - Той се запъна и заяви: - По този начин тя ми подсказва сам да я потърся на планетата.
- Измисляш си.
- Аз не мисля, че си въобразявам.
- Може би Сините дяволи се опитват да те прогонят от Порт Маракайбо, за да не се наложи да пратят Оракула срещу тебе.
Свирача поклати глава.
- Повярвай ми, самата тя се е намесила.
- Защо си толкова сигурен?
- Защото Сините дяволи и без това знаят къде да ме намерят, ако тя поиска да ме очистят. Щях да получа куршум или лазерен лъч, а не да си бъбря по видеофона... Но ако тя иска да я измъкна, точно това е начинът да ми го каже.
- Тази вечер ти уби седем Сини дяволи. Какво те кара да мислиш, че няма да ти отмъстят, без да чакат заповеди от Оракула?
- Защото им е казала вече нищо да не предприемат срещу мен. И защото само тя е могла да нагласи нещата така, че Демокрацията да ги остави на мира.
- Никакъв смисъл не виждам! - оплака се Кралица Нефрит. - Първо ми я описваш едва ли не като затворничка, после излиза, че те се боят дори да й възразят.
- Може би двете възможности не се изключват взаимно - подсказа Свирача. - Представи си, че условието е да й запазят живота само докато им дава ценни напътствия... но веднъж да сгреши, ще я унищожат. Ако положението е такова, значи изчакват първо да се уверят във враждебните й намерения към тях, иначе им остава единствено да я убият. Пък и замисли се над посланието й - наглед тя само ми демонстрира силата си и се опитва да ме сплаши.
Нефрит не проговори цяла минута, после кръстоса поглед с този на Чандлър.
- Не можеш да отидеш на Хадес.
Той направи кисела гримаса.
- Пак ли те загризаха съмненията?
- Докато ти беше в стаята си, свързах се с главната база данни на Делурос.
- Е, и?
- Поисках да ми предостави цялата достъпна информация за Оракула. Компютърът уточни, че информацията е действителна само в случай, че Гадателката и Оракула са едно и също лице. Но някои от подробностите съвпаднаха с онова, което чух от тебе.
- Какво се опитваш да ми кажеш? - раздразнено попита Чандлър.
- Когато е била само на осем години, успяла е да изтреби някои от най-добрите ловци на глави по Вътрешната граница. Била е момиченце, но сега е зряла жена и е логично да се очаква, че е несравнимо по-силна. - Погледът й не се отделяше от очите на Чандлър. - За един следобед е пречукала осмина тежковъоръжени преследвачи на планетата Убийствен рай. Не искам да имам нищо общо с нея - не си струва при такава опасност.
- Ако беше лесно да я отвлечеш или убиеш, нямаше да дават толкова пари за нея.
- Нима още не си проумял? - разгневено възкликна Нефрит. - Тази жена е способна да се пребори с Демокрацията. Твоите жертви още не са изстинали, а тя вече знае, че ти си ги убил. Ако я държат на Хадес против волята й, ще кажа само: браво на Сините дяволи! Нека си я пазят! Съветът на онази твар е добър - прибери се у дома.
- Първо трябва да си свърша работата - спокойно каза Свирача. - А ти не си ли любопитна да научиш какво точно може да прави Оракула? Защото аз съм.
- Не искам аз да съм човекът, който ще й позволи да се развихри в галактиката.
- Не е нужно да се замесваш. Искам само да знам как да сляза на планетата, без да ме открият веднага.
- И ти няма да се замесваш.
- Не се опитвай да ми попречиш! - заплашително изсъска Свирача.
- Няма да й позволя да избяга от Хадес - изрече непреклонно Кралица Нефрит.
- Нямаш избор.
- Напротив! - заяви домакинята и в същия миг пистолетът се оказа в дясната й ръка. - Вече ти казах веднъж, че не си единственият убиец тук. Досега ти пощадих живота, но се боя, че вече е невъзможно.
- Наистина ли смяташ да ме убиеш? - промърмори Чандлър.
- Точно така.
- А откъде знаеш, че не правиш каквото Оракула иска от тебе?
Нефрит сви вежди, сякаш се замисли сериозно над въпроса му. Свирача се възползва от моментната й разсеяност и замахна с лявата си ръка. Жената изпъшка и изтърва пистолета. От шията й стърчеше дръжката на метателен нож.
Чандлър застана до нея.
- Съжалявам, но и ти се канеше да ме убиеш.
- Ти си глупак - дрезгаво прошепна тя. - Съсипа всички ни.
Кралица Нефрит се килна върху бюрото си и умря.
Свирача се забави само колкото да си прибере ножа, върна се в стаята си, спусна се в гаража и излезе в нощта на Порт Маракайбо.