Тъмнокосият мъж се бе проснал удобно върху въздушното си легло на около метър от пода и гледаше приключенски холофилм, чиито умалени образи подскачаха на два метра пред очите му.
- Ей, Индианец, ще си имаш гост! - обади се един от пазачите по съобщителната уредба.
Внезапно триизмерното изображение изчезна и вратата на килията се прибра в стената. Влезе висок, облечен с вкус мъж. Имаше буйна бяла коса.
- Значи ти си Джими Двете пера - каза посетителят, вперил изпитателен поглед в затворника.
- Ако се окаже, че не съм, още утре сутрин ще получиш много гадно писъмце от моя адвокат.
Мъжът си позволи тънка усмивка.
- Вече ме осведомиха за твоето чувство за хумор.
Индианеца сви рамене и зачака същинския разговор.
- Носи ти се славата, Джими.
- На смешник ли?
Усмивката изчезна от лицето на непознатия, когато поклати глава.
- На обирджия, подпалвач, изнудвач и убиец.
Индианеца пак вдигна рамене.
- Да разбирам ли, че не одобряваш разностранните ми интереси?
- Не. Противен си ми самият ти.
- И се домъкна чак от Делурос VIII да ми изтърсиш тая глупост?
- А защо реши, че съм от Делурос?
- Правителствените копои ги надушвам от километри. И си прекалено изтупан, за да си някой от местните тъпанари.
- И още какво знаеш за мен?
- Вириш си носа, като че говната ти са специални и не смърдят. Значи си от военните. - Индианеца помисли малко. - Знам, че се бях надрусал до пълно бетониране, преди да ме тикнат тука, ама не помня да съм пречуквал офицер.
- Не си.
- Жалко - промълви затворникът и пак се настани удобно на леглото.
- Не те ли интересува причината да дойда при тебе?
- Като си готов, ще ми кажеш.
- Вече съм готов. - Посетителят помълча внушително. - Какво ще кажеш, ако ти дам възможност да се измъкнеш оттук?
- Ами, все ще свикна някак.
- Да, но последните четири пъти така и не успя да свикнеш.
Индианеца сви устни.
- Всеки път ставаше по някое недоразумение.
Белокосият се усмихна кисело.
- С тази дума ли наричаш смъртта на двадесет и седем души?
- Я да ти вкарам ума в главата. Направих услуга на обществото. Повечето тъй или инак щяха да изгният тука. Схващаш ли колко парици спестих на правителството?
- Изобщо не те мъчат угризения, нали?
- А, не позна. Много ми е мъчно, че пак ме гепиха.
- Джими, ти си умен и талантлив мъж. Защо се оставяш да те хванат?
- Ако не ми беше изчел досието, нямаше да си тука. Знаеш защо се дъня.
- Падаш си по семената.
- Като сдъвча малко, цяла рота да ми се изпречи, пак ми се вижда малко. Затуй от време на време наистина се счепквам с цяла рота. - Затворникът се ухили мрачно. - Следващия път май ще се задоволя само с един взвод.
- От две години не си се дрогирал.
- Ъхъ, прав си. Главният готвач не добавя семена от алфанела в менюто.
Белокосият се вторачи в него, после поклати тъжно глава.
- Проблеми ли си имаш? - попита Индианеца.
- Ти си имаш проблеми - меко го укори непознатият. - Може би си най-блестящият криминален тип през последния четвърт век. Извършваш неразкриваемо престъпление, после налапваш семената и почваш да се хвалиш пред първия срещнат. Много съм любопитен какво подтиква хора като тебе да си съсипват живота.
- Ти конско ли ще ми четеш или си дошъл да уредим някоя далаверка? - отегчено проточи затворникът.
- Дойдох да ти предложа сделка. Но може и да не ти харесат условията.
- Вече съм сигурен в това. Все едно, разправяй. После и аз ще ти кажа как съм настроен.
Мъжът кимна.
- Съгласен съм.
- Между другото, как ти викат?
- Ти можеш да ме наричаш Тридесет и две.
- Е, почти уцелих десетката - промърмори Индианеца.
- Моля?
Затворникът се ухили сърдечно.
- От „Тайни операции" си. Отначало те помислих за фуражка.
- Често работим съвместно с военните - невъзмутимо изрече белокосият. - Да продължавам ли?
- Ама разбира се, чувствай се като у дома си.
- Какво ще кажеш, ако споделя с тебе, че мога да ти уредя пълна и незабавна амнистия?
- Ще кажа, че си душа човек. Хайде да се махаме оттука.
- Естествено, има и някои уговорки.
- Че може ли без тях? - подхвърли Индианеца начумерено.
- Ще трябва да работиш за мен.
- Защо ли хич не се учудих?
- И ще трябва да се подложиш на някои оперативни промени в организма си.
Затворникът се намръщи още по-несговорчиво.
- Ти в какъв изрод искаш да ме превърнеш?
- Уверявам те, че след операцията няма да се забелязват никакви промени във външността ти.
- Сериозно? А колко струват твоите уверения?
- Колкото свободата ти.
Индианеца се вторачи в него и въздъхна.
- Добре де, изрецитирай си стихчето.
- Третата планета от звездната система Алфа Крепело е населена от раса, наричаща се Лорхн, но сред хората са известни като Сините дяволи. Вече много векове те се съпротивляват упорито на нашите усилия да ги включим в Демокрацията. - Тридесет и две се поколеба и заговори по-тихо. - На Алфа Крепело III живее и една жена на име Пенелопа Бейли. Отличава се с уникалната си дарба. Почти шестнадесет години се опитваме да я върнем в световете на Демокрацията. Но всеки път се проваляхме.
- А защо толкова си падате по нея?
- Способна е да предсказва бъдещето. Ти разбираш ли какво означава това?
- Означава, че няма да седна срещу нея на масата за покер.
Тридесет и две въздъхна тежко.
- Май не разбираш колко сериозно е положението. Тази жена може да предвиди резултатите от различни военни и политически начинания и според нашите сведения е станала враг на идеалите, които Демокрацията изповядва. Следователно е най-голямата потенциална заплаха за нас, дори за господството на човешката раса. Абсолютно неприемливо е да търпим това и в бъдеще.
- Колцина пратихте досега да я очистят?
- Защо предполагаш, че сме пращали някого?
Индианеца се разсмя.
- Няма да търсиш маша из панделата, ако твоите бабаити не са се издънили.
Тридесет и две го изгледа преценяващо.
- Изпратихме осем агенти, един след друг. Досега щяхме да сме доволни и да я приберем, вместо да я ликвидираме. Вече нямаме избор.
- Какво стана с осемте агенти?
- Първите седем са мъртви.
- А осмият?
Белокосият сви рамене.
- Още е там.
- Май вече му нямате вяра?
- Не е това причината. Доколкото съм чувал, трудно е да се намери по-способен от него.
- А защо го отписахте?
- Плановете ни се промениха. Както вече споменах, вчера получихме изрична заповед да ликвидираме жената. А онзи човек бе натоварен със задачата да ни я доведе жива.
- Щом вече е на мястото, защо просто не му кажете, че има нова заповед?
- Защото действа под прикритие на вражеска територия. Не искаме да го излагаме на риск, като опитаме да се свържем с него. - Тридесет и две се намръщи. - Освен това е от Вътрешната граница и нищо не го свързва с Демокрацията. Общо взето, обикновен наемник, който се подчинява само на временния си работодател. Възможно е онзи да има свои причини, за да иска Оракула жива.
- Щом може да оплеска работата, издайте го и толкоз.
- Ако успее да се свърже с нея - нещо, в което седем мои агенти се провалиха - искам да знам как го е направил. Освен това, срещу човек, виждащ бъдещето, няма прикритие. Не допускам и сянка на съмнение, че тя знае защо наемникът е там.
- Не разбирам - промърмори Индианеца и зарови пръсти в несресаната си черна коса. - Ако вече знае за него, защо не му види сметката? И защо толкова ви е страх да го потърсите?
- Тя вижда какво ще се случи, но според нас не може да прозре какво става сега - отговори Тридесет и две. - С други думи, тя знае, че той смята да я отвлече по някое време, но не и къде е той точно в този миг.
- Сигурен ли си? - недоверчиво попита затворникът. - Може пък преди час да е знаела точно къде ще е той сега.
Белокосият въздъхна за пореден път.
- Изобщо не сме сигурни. Познаваме възможностите й, когато беше на шест години, и нашите специалисти направиха различни предположения докъде може да са се развили...
- С две думи, нищо не ви е ясно, а?
- Вярно е - призна Тридесет и две. - И затова не искам да издам този човек. Досега никой от моите агенти дори не я доближи. Ако той отвлече вниманието й или изглежда по-непосредствена заплаха за нея, току-виж ти получиш малък шанс да се промъкнеш.
- Искаш ли един съвет от мен?
- Ще ти бъда благодарен за всяко предложение.
- Преговаряйте за мир с тая жена - натърти Индианеца. - От това, дето го чух, излиза, че няма начин да я убиете. Само още повече ще я настървите.
- Да смятам ли, че ми отказваш?
- Че кой е казал такова нещо? - учуди се затворникът.
- Но...
- По-добре да пукна с пистолет в ръка, отколкото в проклетата килия. - Острият му поглед сякаш прониза Тридесет и две. - А ще си имам ли ръце след операцията?
- Несъмнено - увери го белокосият. - Вече ти обясних, че ще изглеждаш като сега.
- Добре те чух - сопна се Индианеца. - Само дето още не си ми разправил що за операция е тая.
- Ще те превърнем в ходещ холопредавател. Лявото ти око ще бъде заменено с изкуствено. Ще изглежда същото и ще бъде свързано със зрителния нерв, така че ще виждаш много добре с него... Но ще ми предава триизмерно изображение на всичко, което гледаш. А в ухото ти ще бъде присаден миниатюрен приемо-предавател. Ще чувам, каквото и ти, а на свой ред ще мога да ти говоря, без никой да ни подслушва.
- Ама ти къде ще бъдеш през цялото време?
Тридесет и две сви рамене.
- Още не е уточнено. Ако мога, ще кацна на някоя от необитаемите планети в същата звездна система. Иначе ще остана на Филемон II, най-близката планета на Демокрацията, на около четири светлинни години. Приемо-предавателят работи с подпространствени сигнали и в радиус от десет светлинни години комуникацията е на практика мигновена.
- Избрал си ме, защото според тебе ставам за убиец - изрече Индианеца. - Защо искаш и да ме следиш?
- Току-виж, ти помогна с нещо.
- И как ще стане? Само ще ме разсейваш.
- Прекарах с Пенелопа Бейли повече време от всеки друг в Демокрацията, без да броим нейните родители.
- Виж ти? А по-точно?
- Почти половин година.
- И това беше преди шестнайсет години? - Индианеца изсумтя пренебрежително. - Не занимавай хирурзите с глупости, а мен ме остави да си свърша работата.
- Има и още една причина за операцията - невъзмутимо добави Тридесет и две.
- Да чуя...
- Ще действаш извън границите на Демокрацията. Съдейки по досегашното ти поведение, или ще отпрашиш с поверения ти кораб право към Вътрешната граница, или ще се върнеш към порочните си навици, дори да отидеш на Алфа Крепело III.
- Ще ме спреш ли, като ми дуднеш в ушенцето щуротии за дълга и честта?
- Няма - охотно призна белокосият. - Но подозирам, че микроскопичната плазмена бомба в основата на твоя череп ще те възпре. Мога да я взривя от най-малко двадесет светлинни години. - Той помълча. - Е, ще се договорим ли все пак?
За миг в погледа на Индианеца припламна ярост. Но затворникът кимна решително.
- Тъй да бъде, негоднико. Договорихме се.

10

---

„Чуваш ли ме?"
Джими Двете пера сви лицето си в гримаса и се обърна на хълбок.
„Джими, събуди се. Говори Тридесет и две."
- К'ви трийсет и две бе? - измънка Индианеца.
„Хайде, Джими, събуди се. Действието на упойката вече премина."
- Буден съм, по дяволите! Я ме остави на мира!
„Седни."
- Разкарай се!
„Аз и без това съм далеч от тебе - поне на осем хиляди километра."
Индианеца се надигна замаяно и седна.
- К'во ми приказваш?
„Джими, отвори си очите."
- Не ща. Цепи ме главата.
„Ще ти мине."
- Ами, ще чакам значи.
„Добре, Джими, а сега си отвори очите."
Двете пера понадигна клепачи и потрепери, когато светлината го блъсна в зениците - и в истинската, и в изкуствената.
- Много е светло... - оплака се той.
„Само защото зениците ти се свиха. Ще свикнеш след минута-две."
- Мина ли операцията?
„Да. Как се чувстваш в момента?"
- Като че съм се друсал цяла седмица. Всичко ме боли, а пък главата...
„Доста поработихме в тази твоя глава. Сега огледай стаята."
Индианеца се подчини и разбра, че се намира в голяма болнична стая. Сестра с бяла униформа седеше в ъгъла и не отместваше от него напрегнатия си поглед. Заради болките и смъденето в лявата си ръка Двете пера бе очаквал да види до себе си жиците и машинариите на поддържаща система, но явно вече я бяха махнали. На врата и гръдния му кош бяха залепени много сензори, но само го правеха тромав, без да му причиняват още мъки.
„Чудесно - изрече одобрително Тридесет и две. - Сега вдигни едната си длан на десетина сантиметра пред лявото око."
- Коя?
„Която си избереш."
Индианеца вдигна ръка.
„Оптиката се наглася на фокус почти мигновено. Сега се обърни наляво и погледни към прозореца."
- Да не съм ти някаква кукла...
„Просто направи каквото искам от тебе. Трябва да проверя как се адаптира зрението ти към внезапната промяна от затъмнена стая към слънчева светлина."
- А после?
„Не те разбирам."
- Нямам намерение да прекарам остатъка от живота си, като скачам през обръчи по твоя заповед.
„Джими, трябва непременно да проверим как работи новото ти око."
Двете пера въздъхна и обърна глава към прозореца.
„Великолепно!"
- А сега какво искаш? - наежено попита Индианеца.
„Нищо. Поне на пръв поглед всичко е нормално. Предполагам, че ме чуваш добре?"
- Щеше ми се да не те чувах.
„Де да можеха хирурзите да ти оправят и характера", каза неприветливо Тридесет и две.
- Хич не ми харесва да имам глас и в тиквата си.
„Не само това имаш в главата си. Не забравяй другата дреболия и всичко ще бъде наред."
Индианеца предпочете да не говори и другият продължи:
„Сега имаме да обсъдим по-важни неща. Помоли сестрата да излезе."
Двете пера погледна сестрата.
- Иска да се махнеш.
- Един момент.
Тя застана до него и провери внимателно показанията на уредите. Кимна доволно и излезе, без да каже нищо повече.
- Добре си я дресирал - отбеляза Индианеца.
„Тя беше в стаята за всеки случай - ако новите ти присадки откажат да работят нормално. Можеш да се стреснеш, ако се събудиш без едно око, а няма кой да те успокои."
- Стряскам се и като те чувам.
„С това ще трябва да се примириш... Виждаш ли нощното шкафче вляво от леглото?"
- Да.
„Отвори горното чекмедже и вземи оставения вътре плик."
Двете пера изпълни нареждането.
„Сега го отвори."
- Готово. Отворих го.
„Да прегледаме внимателно съдържанието му. На холограмата е Пенелопа Бейли, на шестгодишна възраст."
Индианеца се взираше в кльощавото русо момиченце със светлосини очи. Стори му се изтощена и потисната, бузките й бяха прекалено бледи.
„На следващата холограма е нашата представа как тя изглежда сега, освен в случай на болезнено отслабване или напълняване. Разбира се, няма как да се досетим за сегашния цвят на косата й и за прическата."
- Само сте губили времето на художника - подхвърли Двете пера. - Ако тя е толкова важна, колко си мислите, ще трябва доста плът да прегазя, докато стигна до нея. Ще я позная и още как!
„Може би си прав, а може и да грешиш. Дори първобитните племена понякога излагат на опасност нищо не значещ двойник, за да опазят владетеля. Този предполагаем портрет може да ти помогне, ако попаднеш на жена с кафяви очи или друга форма на скулите."
- Ох, по дяволите, тогава защо ми набутахте камера в главата? Или ми имате доверие, че ще я открия, или нямате!
„Според мен просто имаш реален шанс да стигнеш до нея. Но не стопроцентов. Не съм длъжен да вярвам, че притежаваш уменията и интелекта, необходими, за да я ликвидираш без моя помощ... или дори ако ти помагам. Изяснихме ли си това?"
- Да. Премного благодаря за доверието.
„Джими, време е да бъдем напълно откровени един с друг. Ти прие тази задача само защото беше единственият начин да се измъкнеш от затвора, преди да пукнеш там. Не се съмнявам, че си твърдо решен да се отметнеш от уговорката ни при първа възможност. Аз пък те избрах, защото вече загубих твърде много превъзходни агенти. Ти си по-ловък от тях в измамите и убийствата, а и няма да жаля за тебе. Сега наясно ли сме?"
- Аз поне те разбрах - кисело промърмори Индианеца.
„Тогава да се върнем към работата си. Следващи поред в плика са твоите документи. Обмислихме възможността да променим ретината на очите ти и пръстовите ти отпечатъци, но остава затруднението с особеностите на твоя глас, а ако открият хирургическите промени, ще бъдеш обречен със стъпването си на планетата. Следователно си оставаш Джими Двете пера, но променихме сведенията за тебе във всяка съществуваща база данни, включително в главната компютърна система на Делурос VIII. Сега си офицер от космическия флот, официално назначен в нашето посолство на Алфа Крепело III."
- Задръж малко! - прекъсна го Индианеца. - Доста хора и от правата, и от кривата страна на закона знаят името ми. Познават ме и по лице. Какво ще правите с тях?
„Оттук ще отлетиш право към планетата. Персоналът на посолството е уведомен, че изпълняваш извънредна поверителна мисия, и имат заповед да не те разпитват за нищо, дори да не обсъждат помежду си присъствието ти."
- Пак може да се натъкна на ловец на глави или търговец на дрога.
„Няма такава възможност, Джими. Ти не си се мяркал сред хора две години. Ловците на глави рядко изкарват по толкова в занаята. И все пак... това е още една от причините за операцията. Забележиш ли някого от познатите си, незабавно ще го отстраним от Хадес."
- Какъв Хадес?
„Това е неофициалното име на Алфа Крепело III."
- Май ще ми хареса там.
„Сериозно се съмнявам. Да продължим нататък - виждаш пред себе си карта на Хадес. Ще се убедиш, че за размерите си планетата е сравнително рядко населена. Има деветнадесет големи градски области. Най-голяма от тях е метрополията Куичанча, макар че едва ли произнасям името правилно. След това имаш градска карта на Куичанча. Местоположението на нашето посолство е отбелязано."
- А Оракула там ли живее?
„Предполагаме, но няма как да проверим. Следващите три информационни пакета съдържат всичко, което ни е известно за Порт Маракеш, Порт Самарканд и Порт Маракайбо, трите населени с хора спътника на Хадес."
- За какво са ми, щом ще кацна направо на планетата?
„Имаме сигурни убежища и на трите спътника. Да приемем вероятността, че изпълниш задачата си успешно. Може би ще имаш нужда от укритие, ако няма как да се върнеш в посолството."
Индианеца старателно накъса трите пакета.
„Що за глупости правиш?", сърдито попита Тридесет и две.
- Стига с тия игрички.
„Пак не те разбирам."
- Ако толкова ме бива, че пречукам Оракула, ще стана адски опасен за вас и не бихте ме оставили жив. Ония „сигурни" убежища ще гъмжат от хора, чакащи да ме пръснат на мръвки.
„Джими, ако пожелая да се отърва от тебе, само трябва да взривя устройството в главата ти. - Тридесет и две въздъхна. - Ще поръчам да ти приготвят други копия... Остана само едно нещо. Да продължавам ли?"
- Да.
„Тогава огледай добре холограмата."
Индианеца се загледа във високия, не особено красив мъж с кестенява коса и бледи сини очи. Май беше на около тридесет и пет години.
- Кой е тоя?
„Джошуа Джеремая Чандлър."
- Името трябва ли да ми подскаже нещо?
„Може да си го чувал като Свирача."
Двете пера поклати глава.
- Изобщо не го познавам. Той какво общо има с Оракула?
„Той ще отвлича вниманието й. - Тридесет и две помълча. - Изключителен професионалист, може би най-добрият по Вътрешната граница. Липсва му едно от предимствата ти. Предчувствах, че може да дойде заповед за ликвидирането на Бейли, затова не го снабдихме с картите... Но това едва ли ще възпре човек с неговите способности. Засега е в Порт Маракеш, но ако някой може да се добере жив и здрав до Хадес, той ще го направи. И ако това се случи..."
- Искаш да работя с него ли?
„Не."
Индианеца сви вежди.
- Тогава, мътните те взели, защо да зяпам тая холограма?
„Надяваме се да отклони вниманието на Оракула от тебе. В края на краищата той действа под прикритие и ако може да се вярва на постъпващата информация, вече е убил един от нейните агенти в Порт Маракеш. Вероятно тя го следи. Но вече ти споменах, че задачата му е различна от твоята."
- Ако Оракула струва поне колкото половината от вашите измишльотини, той няма да я изкара от дупката й - убедено заяви Двете пера.
„Съзнавам, че идеята да я отвлечем изглежда смешна - призна Тридесет и две. - Но същото се отнася и за убийството й. Ако тя изобщо има някакви слабости, все пак остават и двете възможности."
- Е, какво се опитваш да ми кажеш?
„Много е просто, Джими. Договорихме се с този човек съвсем честно и никак не ми се иска да го пожертвам... Но ако в някой момент ти се стори, че той наистина ще стигне до Оракула преди тебе, ще се наложи да го убиеш."