Лира Принт
Майк Резник
Оракула
Предишна глава Начало Следваща глава

3


Радиостанцията записука.
- Навлязохте в пределите на системата Алфа Крепело - съобщи механичен глас. - Моля, идентифицирайте се.
- Тук „Преследвач", регистрационен номер 237H8J99, излетях преди осем галактически стандартни дни от Света на Французина. Пилот на кораба - Джошуа Джеремая Чандлър.
- „Преследвач", нямаме сведения за система или планета с название Света на Французина.
- Тя е третата планета в системата Бойзън, във Вътрешната граница - обясни Чандлър.
Кратка пауза.
- „Преследвач", с каква цел пристигнахте в системата Алфа Крепело?
- По работа.
- Моля, определете целта си по-точно.
- Аз съм търговец.
- Какви стоки продавате?
- Редки пощенски марки и монети.
- Имате ли определена среща с някой от обитателите на системата Алфа Крепело?
- Да.
- С кого?
- С Карлос Мендоса - изтърси Свирача първото име, което му хрумна. - Според сведенията ми е жител на Алфа Крепело III.
Още една пауза.
- Сред жителите на Алфа Крепело не е записан Карлос Мендоса. Той човешко същество ли е?
- Да.
- В такъв случай не живее на Алфа Крепело III - заяви гласът безпрекословно.
- Може би е временно пребиваващ - подсказа Чандлър. - Знам само, че трябва да се срещна с него на планетата.
- Системата Алфа Крепело не е част от Демокрацията - осведоми го гласът. - Нямаме нито търговски, нито военни договори, не признаваме за валидни документи издадените от Демокрацията паспорти. Никой не може да кацне на Алфа Крепело III без специално разрешение от правителството, каквото рядко се дава на представители на вашата раса. - Поредната пауза. - Можете да кацнете на всеки от трите тераформирани спътника на планетата, но ако се опитате да приземите кораба си на самата Алфа Крепело III, ще бъдете арестуван, а корабът ви подлежи на изземване.
- Благодаря - каза Чандлър. - Край на предаването от „Преследвач".
Ледения го бе предупредил, че няма да получи разрешение за кацане на планетата, затова не изпита учудване или разочарование. Въздъхна, протегна се и погледна видеоекрана.
- Компютър, искам холограми, карти и данни за трите тераформирани спътника на Алфа Крепело III.
- Търся информацията... готово - отвърна корабният компютър.
Наричаха се Порт Маракайбо, Порт Самарканд и Порт Маракеш. Някога и на трите имало богати залежи от радиоактивни минерали, затова още по времето на Републиката, преди две хилядолетия, планетоидите били променени, за да станат подходящи за хората. Обитателите на Алфа Крепело III не се съгласили лесно и Флотата ги накарала да променят мнението си в кратка, но ожесточена битка. Когато Републиката била заменена от Демокрацията, Алфа Крепело III (наречена Хадес от един посланик-човек заради червеникавата почва и непоносимата горещина) отклонила предложението да остане член на галактическата общност и прекъснала всякакви връзки със съседните звездни системи. Също и с Делурос VIII, далечния свят, избран за столица на човешката раса. Дотогава мините били изчерпани, а Човекът си имал други проблеми и цели, затова оставил Хадес на мира.
Местната раса не се нуждаела от трите спътника и когато миньорите ги напуснали, тук се заселили други хора, търсещи светове, които да нямат връзки с Демокрацията. От Хадес отново се чули възражения, но заплахата от още една война принудила обитателите му да се отнасят със снизходително пренебрежение към новите заселници. Трите спътника се превърнали в черен пазар за контрабанда, убежище за престъпници, сборен пункт за наемници и място за предпазливи контакти между представители на Вътрешната граница и подчинените на Демокрацията светове.
- Колко човеци живеят на всеки спътник? - попита Чандлър.
- 126 214 на Порт Маракайбо, 18 755 на Порт Самарканд и 187 440 на Порт Маракеш - отговори компютърът. - Това са резултатите от последното преброяване, извършено преди седем години.
- Какви парични единици са в обращение там?
- Местните жители приемат всички валути от Демокрацията и Вътрешната граница, както и от Хадес, Канфор VI, Канфор VII и Лодин ХI. Обменният курс се определя според всекидневните котировки на кредитите, обявени от централната банка на Делурос VIII.
- Искам основни сведения за гравитацията и климата.
- Всички спътници са били тераформирани от един и същ екип на Републиката, затова климатичните и гравитационните условия са еднакви - обясни компютърът. - Притеглянето е 0,98 от нормата на Земята и Делурос VIII, средната температура денем е 22 градуса по Целзий, а нощем - 17. Атмосферата е идентична на земната.
- На всички ли има космодруми?
- Възможно е пряко кацане за кораби от клас Н или по-малки. Големите кораби спират в орбитални хангари около спътниците.
- Май по нищо не се различават - промърмори Чандлър.
Не беше нито въпрос, нито команда, затова машината не му отговори.
- Кой е най-близо до Хадес?
- Порт Маракеш.
- Добре тогава. Ще кацнем там.
Кацането мина без никакви усложнения и скоро Свирача си проправяше път през тълпата в космодрума. Тук-там забелязваше лица, които познаваше от обявите за издирване, но не им обърна повече внимание, искаше по-скоро да стигне до изхода. Спря една наземна кола, която го откара в центъра на близкия град (май беше единственият на Порт Маракеш). Сградите се отличаваха с всевъзможни странни арки и ъгли, повечето бяха боядисани в бяло. Новодошлият нямаше представа откъде произхожда името, но предположи, че някъде в галактиката има друг град, по чието подобие е построен този. Архитектурният му замисъл твърде много се отличаваше от всичко, което бе виждал досега по време на пътешествията си.
- Сега накъде? - попита шофьорът, когато се вляха в натовареното движение по централните улици.
- Идвам тук за пръв път - каза Чандлър. - Можете ли да ми препоръчате някой хотел?
- Със или без?
- Със или без какво? - учуди се Свирача.
- С каквото си пожелаете - жени, мъже, дроги, хазарт. Вие ще кажете.
- Май ще бъде „без".
Шофьорът се ухили.
- Така по-трудничко ще си изберете къде да отседнете. Тук не ви е Демокрацията.
Чандлър се наведе към предната седалка и му подаде банкнота от петдесет кредита.
- А защо не ми обясните кое как е в Порт Маракеш?
- Жаден ли сте?
- Трябва ли да съм жаден?
- Ще ви обясня по-добре, ако не ми пресъхва устата.
- Вече ви дадох петдесет кредита. После ще пиете.
- А вие вече направихте два-три гафа - подхвърли шофьорът многозначително. - Мога да ви предпазя от тях, докато си пийваме, а може и да ви излязат през носа.
- Изведнъж ожаднях - осведоми го Чандлър.
- Надявах се да стане така - ухили се другият. - Между другото, казвам се Джин.
- Просто Джин?
- Това е любимата ми игра, любимото ми питие, това ми е и името.
- Добре, Джин. Според тебе къде е най-добре да поседнем?
- Тъкмо подкарах натам. Не е някое засукано местенце, но пък не сипват водица в къркането и никой няма да си вре носа в нашите работи.
Чандлър се отпусна на седалката и се загледа в профучаващите край прозорците на колата здания. Повечето бяха стари, може би на много векове, и с изключение на два-три разкошни двореца в центъра възрастта им личеше. Градът изглеждаше занемарен, сякаш всички жители вярваха, че са тук само временно. Малките хотели и пансиони бяха много повече от жилищните сгради, навсякъде се виждаха ресторанти и барове, значи почти никой не се хранеше или напиваше между стените на дома си. Сякаш физически усещаше мрачното настроение, потиснало всички тук, подсилено и от сянката на Хадес, който сякаш висеше заплашително над своя спътник.
- Пристигнахме - обяви Джин и спря колата пред входа на таверна, която с нищо не изпъкваше сред останалите четири по улицата.
- Ами да влизаме - каза Чандлър и тръгна след него към входа.
Вътре беше доста тъмно. Имаше поне двайсетина маси и сепарета, половината заети от хора и извънземни. Всички предпочитаха да говорят тихо. Жена с твърде изтощен вид изпълняваше без никакво въодушевление стриптизьорски номер в ъгъла. Някакъв лодинит я наблюдаваше с циничното безразличие на опитен хирург. Никой друг не я поглеждаше.
- Как ти се струва? - попита Джин, който сочеше най-отдалеченото от вратата сепаре.
- Добре е - каза Чандлър.
Настаниха се и шофьорът направи знак с ръка. След малко затлъстял сервитьор спря пред масата и остави две чаши. Течността в тях имаше забележим зеленикав оттенък.
- Какво е това? - намръщи се Чандлър.
Джин вдигна рамене.
- На Байндър Х му викат „главотръс". Тук е „номер пет".
- Какво е забъркано вътре?
- Какво ли не, но почти всичко е добро за отпускане - сподели шофьорът, после вдигна чашата си и я пресуши на един дъх.
Чандлър взе своята, погледа я недоверчиво и отпи съвсем малко.
- Е? - подкани го Джин.
- Поносимо е.
- Най-страхотната гнусотия, която си вкусвал досега, а казваш само „поносимо"?!
- Ти си жадният на тази маса. Аз чакам да си поприказваме.
- Правилно - одобри Джин и направи същия знак, после се сепна: - Дано не си против, ама от приказките ми се отваря мощна глътка.
- Като те гледам, на тебе от всичко ти се отваря мощна глътка - каза присмехулно Чандлър.
- Е, щом си се досетил вече... - засмя се и шофьорът. - Как ти е името?
- Чандлър.
- Щом казваш... Само че на твое място щях да си избера друго име.
- Защо?
- Толкова ли искаш да се разчуе, че Свирача е дошъл в Порт Маракеш?
- В галактиката е пълно с хора със същата фамилия. Откъде-накъде точно аз да съм Свирача?
- Че кой друг Чандлър ще излезе от космодрума, понесъл пет пистолета и един нож? Имам алармена система в колата, веднага ме предупреди.
- Знам. Видях сигнала, щом ми отвори вратата.
- Тъй ли?
Чандлър кимна.
- Предположих, че се пазиш от неприятни изненади. Ако беше незаконно да нося оръжие тук, щеше да ме спре охраната на космодрума.
- Прав си - призна Джин. - Обаче имаше начин да дойдеш и без да ставаш център на вниманието. До сутринта всички ще знаят, че Свирача е в Порт Маракеш.
- Ти ли ще разнесеш новината?
Шофьорът енергично поклати глава.
- Няма нужда. Някой от охраната вече е проверил регистрационния номер на твоя кораб, пуснал е ретинаграмата ти през компютъра или просто те е познал. Особено ако си се представил като Чандлър.
- Е, вече знаят кой съм. И какво от това? Доколкото видях, това място гъмжи от убийци, че и от по-гадни типове.
- Но не си дошъл тук на курорт. Чувал съм всякакви истории за тебе. Появи ли се Свирача, започват да умират хора.
- Никого няма да очистя в Порт Маракеш. Иначе нямаше да се разчуе веднага, че съм тук.
- Ъхъ, вярвам ти - проточи Джин. - Тогава какво търсиш при нас?
- Ти трябваше да отговаряш на въпроси, а не аз - възрази Чандлър. - Та каква беше другата ми грешка?
- Попита ме за хотел - засмя се шофьорът. - Не е много хитро. Един убиец не бива да се набива в очите на хората и за нищо на света не бива да се разчува къде е отседнал.
- Освен ако?... - подсказа Свирача.
Джин го зяпна.
- Освен ако искаш хората да научат, че си тук.
- Позна.
- Значи ще видиш сметката на някой в Порт Самарканд или Порт Маракайбо. - След секунда-две се намръщи. - Не виждам смисъл. Защо ще кацаш в Порт Маракеш?
- Това е моя грижа - напомни Чандлър, докато сервитьорът оставяше втората чаша пред събеседника му.
- Свирач, защо не вземеш да ми кажеш кого си подгонил? Доста връзки имам из града. Може да ти помогна да го намериш... - Джин се засмя, - срещу дребна компенсация.
- Търся не някого, а нещо - информация. Забрави ли?
Другият въздъхна.
- Както предпочиташ. Само се опитвам да ти бъда полезен.
- Не полагаш достатъчно усилия - укори го Чандлър. - От десет минути сме в тази дупка, а ти нищо полезно не си ми казал.
- Какво искаш да знаеш?
Всъщност Свирача се интересуваше само от едно - как да стъпи на Хадес. Но прекара следващия половин час, като разпитваше подробно шофьора за Порт Маракеш. Накрая научи за местния наркотрафик, проституция и черен пазар повече, отколкото би желал да знае.
- Добре звучи - отбеляза по някое време. - По Вътрешната граница започна да става досадно. Чудя се дали да не се настаня при вас.
- С доста конкуренти ще трябва да се оправяш - увери го Джин.
- Няма да е задълго - отвърна Свирача.
Шофьорът се взря в него и кимна бавно.
- И на мен не ми се вярва да ги търпиш, особено ако си поне наполовина толкова добър, колкото разправят.
- Може би ще имам нужда от шофьор, който знае кое, кого и къде да намеря - продължи Чандлър.
- Виж ти?
Лицето на Джин светна от оживление.
- Да, възможно е. Познаваш ли някого, комуто би допаднала тази работа?
- Седиш срещу човека, когото търсиш.
- Но ти вече си имаш работа.
- На това парче скала има твърде много убийци. Най-сигурно е да работя за най-печения.
- Поне си те бива в приказките - призна Свирача. - А умееш ли и да си държиш езика зад зъбите?
- Можеш да ми се довериш.
- Ако се споразумеем и се окаже, че не мога да ти имам доверие, не ти завиждам. - Чандлър помълча. - Е, още ли искаш да работиш за мен?
- А какво ще получавам?
- Повече, отколкото ако фучиш напред-назад между града и космодрума, дори заедно с рушветите от хотелите и баровете. Само в налични, без нищо черно на бяло.
- Все пак кажи ми някаква сума. Нали ще се возим в моята кола. Искам да си сметна разходите.
- Сега по колко изкарваш?
- С всичко допълнително ли? - попита Джин. - Май ми се събират по шестстотин кредита на седмица.
- Давам ти двойно повече.
Шофьорът веднага му протегна ръка над масата.
- Съгласен!
Чандлър стисна ръката му.
- Споразумяхме се значи. От този миг ти плащам аз.
- Върховно! - възкликна Джин, после се поколеба. - Ъ-ъ... сега какво ще правим?
- Ще си допием и ще намерим някое място, където да се настаня.
- А после?
- После ще се събудя.
- Питах те аз какво ще правя?
- Ще бъдеш на мое разположение по всяко време - обясни Свирача. - Щом отворя очи сутрин, искам да намеря колата ти паркирана отпред, независимо къде съм прекарал нощта. Искам и да си отваряш очите на четири, да се ослушваш непрекъснато. Чуеш ли някой да търси човек с моята професия, ще ми кажеш веднага. Има и нещо по-важно - забележиш ли някой да ме следи, също ще ми кажеш.
- Добре - каза шофьорът и още веднъж размаха ръка във въздуха.
- И те искам трезвен през цялото време - натърти Чандлър.
- Схванах намека.
- Между другото, няма да се огранича само с Порт Маракеш. Някога бил ли си в Порт Самарканд или в Порт Маракайбо?
- Познавам ги като петте си пръста - увери го Джин.
- Чудесно. И това ще ми бъде от полза. - Помълча и попита: - А за Хадес какво ще кажеш?
- Свирач, хич не ти трябва да се занимаваш с оная планета. Там няма нищо, освен Сините дяволи. Така им викаме тук. И да ти поръчат да пречукаш някой от тях, за нищо на света не можеш да ги различиш.
- Ходил ли си там?
- Не, ама съм се нагледал на Сини дяволи. Грозни твари.
- На Хадес живеят ли хора?
- Не съм чувал такова нещо - сви рамене Джин. - Че кой ще иска да живее там, да му се не види?
Чандлър не смяташе да показва прекален интерес към планетата, затова изостави тази тема и през следващите двайсетина минути разпитваше шофьора за другите два спътника. После реши, че е време да се махнат от таверната.
Настани се в един от по-прилично изглеждащите пансиони. Беше доволен от началото. Не припираше да тръгне към Хадес, преди да е научил достатъчно. Щеше да се престори, че пуска корени на Порт Маракеш, а след ден, седмица или месец Джин или някой друг щеше да му каже нужните сведения за Хадес и тайнствената жена, наричана Оракула. Дотогава може би трябваше да приеме една-две поръчки, просто за да се държи естествено.
Тъкмо се изкъпа и обръсна и вече се канеше да легне, когато видеофонът примигна и звънна.
- Да? - промърмори Чандлър, зяпнал празния екран.
- Ти си Свирача, нали? - изрече глас, който можеше да принадлежи и на човек, и на извънземен.
- Името ми е Чандлър.
- Ти си Свирача - повтори гласът безстрастно и продължи след миг пауза: - Ще ти дам един съвет, Свирач - върви си.
- Кой сте вие? - попита Чандлър, докато се опитваше безуспешно да включи изображението на видеофона.
- Няма да повтарям предупреждението си, Свирач. Знам кой си, знам защо си тук и те уверявам, че си обречен да се провалиш. Ако и утре сутринта си тук, значи доброволно излагаш живота си на опасност.
Връзката прекъсна и Чандлър си позволи да се усмихне доволно.


4



Когато следващата сутрин Чандлър излезе от пансиона, Джин вече го чакаше в собствената си наземна кола, малко по-очукана от служебната.
- Накъде сме? - попита, докато работодателят му се настаняваше на задната седалка.
- Обиколи два пъти квартала.
Шофьорът само изсумтя, но направи каквото му бе заповядано. След двете обиколки пак спря пред пансиона и се обърна към Чандлър.
- Никой не ни наблюдава.
- Никой не ни следи - поправи го Свирача. - Има сериозна разлика.
- Какво е станало? - напрегна се Джин.
- Нищо особено. Снощи ми се обадиха. Някой явно не ме иска тук.
- Ами естествено. Като дойде човек с твоята слава и все някой ще почне да си губи клиентите.
- Ще им се наложи да понесат някак това разочарование.
- Казах ти, че някой те е засякъл на космодрума. Сега къде да те откарам?
- Ще се помотаем.
- Но накъде?
- Ей така. Не мога да се захвана с работа, докато хората не разберат, че съм дошъл.
- А, знаят вече - убедено отвърна Джин. - Който и да е искал да те сплаши, всичките му познати вече са известени, че си тук. Хайде да пийнем нещо и да помислим.
- Ще те уведомя, когато те направя равноправен партньор в бизнеса - увери го Чандлър. - Потегляй!
Изведнъж шофьорът се ухили.
- Ясно! Не се размотаваш, а ги дразниш. Искаш оня от снощи да се покаже, за да му видиш сметката!
- Карай.
- Един момент. - Джин измъкна изпод седалката си звуков пистолет и провери заряда.
- Ти знаеш ли как да си служиш с това нещо?
- Не мога да се меря с тебе, но обикновено улучвам, когато се прицеля.
Чандлър помълча и изрече натъртено:
- Тогава не се прицелвай в нищо, преди аз да ти кажа.
Шофьорът кимна и затъкна оръжието в колана си.
- Добре, шефе. В каква посока сме?
- Ти познаваш града, ти решавай.
- Ами мога да те разведа по любимите местенца на тузарите, мога и да те откарам в свърталищата на наемниците.
- Избирам и едното, и другото.
Джин се зазяпа в бедняшки облечения мъж с издути джобове, застанал на подвижния тротоар, и едва не връхлетя върху предната кола. Избягна сблъсъка с остър завой в последния миг.
- Ти си гледай пътя - посъветва го Чандлър. - Аз ще се занимавам с потенциалния противник.
- Хич не беше потенциален - промърмори шофьорът. - До обяд петдесетина отрепки ще се наточат да ти смъкнат скалпа.
- Дръж юздите на въображението си - продължи със съветите си Свирача, докато се промъкваха през все по-плътните потоци от коли.
- А ти внимавай да не станеш много самоуверен - отвърна Джин. - Като си помисля, идеята ти за размотаване не ми харесва много.
- Мисленето не влиза в задълженията ти - сопна се Чандлър. - Предлагам ти да го оставиш на мен, докато не те помоля изрично за това.
Шофьорът сви рамене.
- Както желаеш.
- Именно това желая - потвърди Свирача, но изведнъж се напрегна. - Спри до тротоара.
Колата се закова до бордюра.
- Видя ли някого?
Джин вече посягаше към дръжката на пистолета си.
- Оня извънземен.
Свирача посочи едно плешиво човекоподобно със синкава кожа отсреща.
- Това Син дявол ли е?
- Ъхъ. И какво?
Чандлър се загледа задълго в извънземния, после се отпусна на седалката.
- Добре, карай нататък.
- Не отговори на въпроса ми - настоя Джин. - Какво ти пука за Сините дяволи?
- Не бях виждал такива твари досега.
- Много внимателно го разгледа.
- От любопитство.
Мълчаха не повече от минута и Джин не се стърпя.
- Да не мислиш, че някой от тях иска да те очисти?
- Казвал ли съм подобно нещо?
- Не беше нужно... Но вдън земя да потъна, ако разбирам защо Сините дяволи ще се дразнят, че си тук.
В колата пак настана тишина, защото шофьорът реши да не прекалява. Накрая заговори Чандлър:
- Колко остава до мястото, където ме водиш?
- Две-три минути.
- Разкажи ми нещо за квартала, през който минаваме.
- Наистина ли те интересува?
- Цяла сутрин не мога да ти затворя устата - отбеляза Чандлър с иронична усмивка. - Сега искам да говориш, а ти изведнъж взе да се дърпаш.
Джин сви рамене.
- Ти си шефът. Тази част от града се нарича Малкия Клас. Повечето хора тук са потомци на миньори от Клас VI и корабостроители от Клас II. В единия край живеят малко канфорити, но класаните не понасят други извънземни... В следващия квартал има страхотен бардак, ако такъв кеф ти е по вкуса.
- Не си падам.
- Виждаш ли го оня магазин? - Джин натисна спирачките, за да огледат по-добре мястото. - Разправят, че самият Сантяго убил там някакви жени преди два века. А в оня бар отляво продават най-добрите семена от алфанела. - Той се запъна. - Ти дъвкал ли си семена досега? - Тръсна глава и сам си отговори: - Не ми се вярва. В твоя занаят на човек не му трябва мътна глава.
- А има ли други градове на Порт Маракеш?
- Градове ли? - учудено повтори шофьорът. - Няма никакви. Две-три селца с по около петстотин души във всяко, чак в другото полукълбо. Обработват земята. Не, почти всички живеят тук.
Излязоха от Малкия Клас и се озоваха в още по-западнал район, пълен с вездесъщите бели къщи, увенчани с малки куполи, само че повечето бяха мръсни и очевидно се нуждаеха от ремонт.
- Това ли е кварталът на извънземните? - досети се Чандлър.
- Позна. Повечето са Сини дяволи. Има и всякакви други.
- А някога да си виждал същество, приличащо на костенурка?
- Ама аз не знам какво е костенурка. Защо?
- Любопитство - кратко обясни Свирача.
- Човек като тебе не пита, за да минава времето - усъмни се Джин. - Ако ми го опишеш по-подробно, може и да открия идвал ли е тук.
- Друг път.
Продължиха да обикалят, шофьорът посочваше неуморно местните исторически и криминални забележителности. Чандлър задаваше по някой въпрос. През следващите десетина минути околността ставаше все по-изискана, накрая Джин намали скоростта и спря пред блестящ от чистота хотел, приличащ на старинен дворец.
- Тук е първото място - обяви той. - Това е най-скъпият хотел в града.
Свирача кимна и излезе от колата.
- Да дойда ли с тебе? - обади се шофьорът.
- Няма нужда. Ще се върна след няколко минути.
Влезе във фоайето и се остави подвижната пътека да го носи около фонтан, замислен така, че хилядите струи оцветена вода се срещаха в средата и образуваха почти плътно изображение на гола жена. Накрая стигна до регистратурата, където мъж в униформа веднага го доближи зад широкия лъскав плот.
- Мога ли да ви бъда полезен с нещо, господине?
- Възможно е. При вас отседнал ли е човек на име Карлос Мендоса?
Служителят се допита до компютъра и получи отрицателен отговор.
- Странно - сви вежди Чандлър. - Имах уговорена среща с него тук.
- Нямаме резервация на името Мендоса - увери го мъжът.
- Е, сигурен съм, че рано или късно ще дойде.
- Господине, всички стаи са заети за три месеца напред.
- Той да му мисли - вдигна рамене Свирача. - Дали бих могъл да оставя съобщение за него?
- Разбира се.
- Добре. Ако господин Мендоса се появи все пак, предайте му, че Свирача си е свършил работата тук.
- Това ли е всичко?
- Не съвсем. Когато Мендоса получи съобщението ми, вероятно ще остави плик, адресиран за мен. Моля ви да го съхранявате в сейф, докато мина да си го взема.
- Може да съм в почивка, когато дойдете отново - каза мъжът. - Ако става дума за финансова операция, ще имаме нужда от някаква форма на идентификация, преди да ви предадем сумата.
Чандлър притисна пръстите на едната си ръка върху светещия правоъгълник на плота.
- Записахте ли данните ми?
Служителят провери на невидимия за гостите на хотела екран.
- Да, господине. Отпечатъците ви вече са съхранени в нашия архив.
- Чудесно! - одобри Чандлър и плъзна по плота банкнота от петстотин кредита. - Сигурен съм, че мога да разчитам на вашата дискретност.
- Безусловно, господине. - Мъжът прибра с ловко движение парите в джоба на сакото си. - Как да се свържем с вас, ако господин Мендоса остави плик?
- Аз ще мина пак - отговори Чандлър, извъртя се на пети и се върна при колата.
Проведе горе-долу същия разговор в следващите три хотела. Накрая се отпусна доволно на задната седалка.
- Всичко е наред - каза на Джин. - Мисля, че добре се постарах да разтръбя присъствието си.
- Видях те да буташ пари на администраторите - отбеляза шофьорът. - Плати им да се раздрънкат ли?
Чандлър се усмихна развеселено.
- Дадох на всеки по петстотин кредита, за да не казва никому, че съм в Порт Маракеш.
- Чакай малко - учуди се Джин. - Искаш да се разчуе, а си платил, за да пазят тайната? Май не те разбирам.
- Поне един или двама от тях ще решат, че щом съм готов да се разделя с половин хилядарка, за да мълчат, сигурно някой друг ще даде две-три хиляди, за да научи тайната... До довечера всеки, който би решил да се възползва от услугите ми, вече ще разполага с информацията.
Шофьорът се ухили.
- Изобщо не се сетих!
- Не беше нужно. Знам какво да правя.
- Сега накъде?
- Ако аз не бях в Порт Маракеш и ти имаше достатъчно пари, за да махнеш някого от пътя си, кого щеше да наемеш?
- Щях да отида право при Хирурга.
- Какъв е този хирург?
- Истинското му име е Виторио някой си, ама всички му викат Хирурга. Може да те накълца на мръвки, преди да си разбрал, че е близо до тебе.
- И къде да го открия?
Джин сви рамене.
- Мярка се на пет-шест места. Обикаля да провери няма ли да изскочи нещо като за него.
- Помисли къде е най-вероятно да го заварим и карай натам.
- По това време трябва да е във „Върколака". Това е един ресторант в Платиновия квартал, близо до оная таверна, където пийнахме вчера.
- Платиновият квартал ли? Снощи не забелязах такова разкошно място.
- А, доста е западнал - съгласи се шофьорът. - Но точно преди да изтощят всички залежи, някой открил платина и настанала страхотна врява. Само че рудата не била достатъчно богата да си губят времето с нея. Кварталът е построен над мината. Има толкова тунели, че можеш да минаваш от къща в къща, почти без да излизаш на светло... стига да знаеш пътя. Все се случва да слезе някой, който не познава тунелите, и честичко повече не излиза на бял свят.
- Едва ли подземията са толкова обширни, че да се загубиш в тях - усъмни се Чандлър. - Предполагам, че изчезналите умират, преди да ги довършат жаждата и гладът.
- Свирач, там живеят типове, дето не ги е огряло слънце от десет години. Или им плащаш, за да те оставят на мира, или те обират до шушка и оставят трупа ти на червеите. - Той помълча мрачно. - Не си виждал гадина като червеите на Порт Маракеш. Проклетиите са дълги поне половин метър и имат зъби! Оставиш ли труп долу, ще го оглозгат до кости за броени часове.
- Приятно местенце.
- А хората в тунелите са по-лоши и от червеите. Някои разправят, че дресирали гадините да не ги закачат. Други пък се кълнат, че хапвали червеи, за да не пукнат от глад.
- А Хирурга слиза ли в тунелите? - полюбопитства Чандлър.
- От време на време. Естествено, всички го познават, затова не му досаждат. Най-много пари изкарват, като крият бегълци, или пък обират нещастниците, които попадат там случайно.
- Интересно - равнодушно каза Чандлър.
- Ха, не е само интересно, ами си е адски опасно - почти тържествено изрече Джин. - Решиш ли да се пъхаш в тунелите, махам се.
- Ще го запомня.
След няколко минути колата спря пред малко правоъгълно здание, което изглеждаше някак неуместно в този град на куполи и чудати арки. Не личаха нито врата, нито прозорци, но Джин уверяваше, че заведението не се нуждаело от излишна реклама. Който имал работа тук, бездруго знаел къде е ресторант „Върколака".
- Най-добре да дойда с тебе - каза той, щом Чандлър понечи да излезе от колата. - Ако разпитваш за Хирурга, без никой да те познава, може да ти направят неочаквана операция.
Свирача влезе след шофьора в помещението, което едва се вместваше в понятията му за допустимото - евтини столове, оръфани сепарета, надраскани масички, миниатюрен бар до лявата стена и намусени сервитьор и сервитьорка.
Зад барплота стърчеше същество, сякаш изскочило направо от най-ужасните детски кошмари. Имаше човешка стойка, но глава на вълк, с удължена муцуна и внушителни остри зъби. Ушите му не бяха нито човешки, нито вълчи - широки и източени, те прилепваха високо към главата. Лицето, шията, гърдите и ръцете на създанието бяха покрити с гъста козина, а елегантен костюм скриваше останалите части на тялото.
Джин поведе Чандлър право към този изрод.
- Свирач, запознай се с Върколака - промълви той и се дръпна встрани.
- Чувал съм за тебе - каза Върколака и протегна ръка (по-скоро лапа).
- Изненадан съм, че и аз не съм чувал за тебе - промърмори Чандлър и се здрависа с него. - С козметична хирургия ли се разкраси така?
- Да.
- Но защо реши да станеш точно вълк?
- А защо не? - подсмихна се стопанинът, а дълбоко в гърлото му нещо изгъргори. - Поне ме запомнят от пръв поглед. Разбира се, за човек с твоята професия нямаше да е особено предимство. - Той се вторачи в Чандлър. - Защо ли си мисля, че не си дошъл да опиташ гозбите ми?
- Търся един човек.
- Нима?
- Хирурга.
- Не е тук.
Свирача се озърна въпросително към шофьора си, който бе огледал малкото заети маси и поклати глава.
- Ако искаш, намини утре - предложи Върколака. - Той е един от най-честите ми клиенти. Идва тук четири-пет пъти в седмицата. - Посочи маса в ъгъла с чудесен изглед към входната врата. - Онази е запазена за него.
- Вече не е - натърти Чандлър.
- Тъй ли?
- Сега е моя. Можеш да съобщиш това на останалите си клиенти.
- Не знам дали Хирурга ще остане много доволен от промяната.
- Не е мой проблем - заяви Свирача. - Или ще си смени работата, или да си търси друга планета. От него зависи.
- А той знае ли вече за решението ти? - подхвърли Върколака.
- Ще научи - обеща Чандлър. - Ако го видиш, преди да го срещна, кажи му.
- Няма да стане, приятел. Четири години търпях да ми направят това лице, а Хирурга ще ми го накълца за три секунди.
- Няма. От този момент нататък си под мое покровителство.
- Изобщо не искам да се забърквам - каза неспокойно Върколака. - Може и да те бива, както разправят, а може и да си слабак. Само че съм виждал какво прави Хирурга.
- Повече няма да го видиш - прекъсна го Чандлър. - И запомни - никой да не сяда на моята маса.
Остави банкнота на бара и тръгна към вратата, следван по петите от Джин.
- Мой човек, дано знаеш какво правиш! - възкликна шофьорът. - Мислех си, че искаш само да поговориш с Хирурга.
- Ако е разсъдлив човек, само това ще се случи - успокои го Чандлър. - Но аз имам намерение да си разчистя място тук. Така най-лесно ще покажа какво мога и в същото време ще се отърва от най-опасния си съперник. - Влезе в колата и се настани удобно. - Хайде, откарай ме до следващата бърлога в списъка. Надявам се да приключим с всичко до вечеря.
Джин тръсна глава учудено.
- Ти си първият, който припира да си уреди среща с Хирурга.
- Май не си доволен - отбеляза Свирача.
- Не очаквах да си загубя новата работа само за половин ден - присмехулно обясни шофьорът.
- Няма такава опасност.
- Не съм сигурен. Някакви Сини дяволи вече заплашват да ти махнат главата, а сега се напъваш да си мериш силите с Хирурга. Или наистина си най-добрият, или си луд за връзване.
- Скоро ще разберем кое е вярно, нали? - невъзмутимо напомни Чандлър.
- Да, непременно - промърмори Джин и вмъкна колата в плътното движение по улицата.
Свирача затвори очи, без да се тревожи за нищо. Все пак не му беше приятно да отнема напразно нечий живот. Съжаляваше Хирурга, защото се занимаваха с едно и също. Но този ход беше извънредно важен в играта. Бе обмислил плана си грижливо, както изпипваше до последната подробност ловните си експедиции. Ако не бе пропуснал някакъв неизвестен фактор, щеше да се доближи с още една крачка до Оракула.
Стига да оцелееше.

 

Лира Принт
Майк Резник
Оракула
Предишна глава Начало Следваща глава