19

Разстоянието от Хаваите до Сиатъл едва стигаше за суборбитален полет. Всичко под три хиляди километра просто не оправдаваше разходите.
Силк отдавна не бе стъпвал на континента и когато ускорението на совалката го притисна дълбоко в твърдата пластопяна на креслото, той започна да се настройва към промяната. Ако човек живее в място като Хана, честичко забравя колко страшни са други части от света.
- Инфектиран си, нали?
Силк изви глава към жената. Чудеше се дали наистина фамилното й име е Данър. Не му се вярваше.
- Извинявай, не те разбрах.
- Питах те дали имаш в организма си ретровируса за контрол над раждаемостта.
Той кимна.
- Разбира се. Всеки роден на Земята си го има в кръвта. Иначе навсякъде щяха да пълзят дечица. - Мина още секунда, преди да му светне. - О, значи ти не си от Земята?
- Цък - ухили се тя. - Само работя за местната сигурност. Наеха ме, защото съм родом от Нова Земя. Така мога да върша разни неща по външните светове, без да ме подозират излишно. Я ми кажи, не се ли чувстваш някак особено, като знаеш, че си стерилен?
- Никак не се чувствам - отрече Силк. - Такъв съм си роден, затова няма с какво да сравнявам. Вирусът спестява големи главоболия. При секс не се притесняваш за разни случайности. Ако пък на някои много им се прииска да имат деца, двойката се отбива в близката клиника и там им оправят спермата и яйцеклетките. Процедурата трае по-малко от час и се плаща от основната осигуровка, а не допълнително.
Агентката поклати глава.
- Аз пък си мислех, че такова бърникане в хората попада под забраните на Генетичната конвенция.
- Да, почти всичко друго направо е престъпление. Не съм специалист, но според мен правилата са прости. На медиците е разрешено да оправят всяка дефектна част от човешкия геном, за да не се раждат нещастни деца. Но никакви подобрения на базовия модел.
- От какво ли се плашат толкова? Да не се пръкнат двуглави изроди с грамадни чепове?
- Де да знам - засмя се Силк. - Досещам се, че сън не ги лови от мисълта за генетични супермени, които ще поробят обикновените хора. Или се боят да не сгафят пак и да създадат нов ретровирус-убиец като някогашния СПИН или Рибешката чума.
- Значи си имате спретнато стабилно население от... колко бяхте, седем милиарда ли?
- Шест и половина.
- И всичко стига за всички.
- Е, тук-там е пренаселено.
- Скучна утопия. И последната дреболия регулирана до втръсване, а пластобетонът се простира на стотици километри без прекъсване. Да не говорим за вкусните и хранителни зеленчуци, с които се тъпчете всеки ден.
- Като не ти харесва, върни се в дивата пустош да си народиш десет хлапета и да ги отгледаш в дървена колиба, където гориш тор в огнището.
Сега тя се ухили.
- Никога не си скитал по другите планети, нали?
- Не съм.
- Не е чак толкова зле. На Нова Земя дори си имаме водопровод. Наскоро чух и че хората от Йорк щели да се откажат от газените лампи, защото повече им допадали хидроцентралите - добави с натежал от присмех глас.
Двигателите на совалката се изключиха, вече се носеше по инерция, издигайки се към горните рехави слоеве на атмосферата. Тишината сякаш можеше да се реже с нож.
Данър се освободи от предпазните ремъци, разкопча и колана. Изправи се.
- Право да ти кажа, Силк, харесваш ми, макар че май си заклет домошар. Отивам да се освежа.
Понечи да тръгне по единия от трите прохода в широкия пътнически салон, но спря и го изгледа през рамо.
- Ти член ли си на клуба "Бързата пушка"?
Гърлото му чак се сви. Само врътна глава безмълвно.
Агентката се взираше с усмивка в очите му.
- Искаш ли да се включиш?

Зия си каза, че положението се подобрява значително. Измъкнаха се от острова без повече затруднения и бяха на половината път към континента, оставяйки освен това лъжлива следа. Сухопътният коридор от Сиатъл до Лос Анджелис беше претоварен, десетки хиляди хора се движеха непрекъснато по този маршрут.
Щом се отдалечат от летището и тя отново си смени самоличността, ще се слеят с тълпата и ще станат на практика невидими. Ще си купят поотделно билети за магнитно-левитационния влак, а който иска да ги гони, нека си чеше главата насред Сиатъл.
Докато вървеше към тоалетните в задната част на совалката, почти усещаше погледа на Силк по тялото си. Не че тесните кабинки бяха най-идеалното място в галактиката за секс, но човек можеше да се оправи и там. Имаше намерение да го слиса, както още не му се е случвало, и така да го върже по-силно. Той не изглеждаше зле и беше доста схватлив, макар и по-наивен, отколкото искаше да се покаже, а и сигурно е бил на сухо, откакто са убили партньорката му. Трябва доста да е насъбрал и не й пукаше дали е стерилен - хормоналният й баланс не допускаше бременност, ако ще да се празни като кит в нея. Разбира се, присадката действаше само една година, а и можеше да се маха по желание. Не гореше от нетърпение да навъди малки копия - свои или на поредния любовник, и все пак й харесваше да има възможността за избор. Умът й не побираше как всички балами и безделници на тази планета позволяват на някой друг да им нарежда как да живеят. Сякаш са стадо овце. Ако на Нова Земя се намереше кретен, пожелал да пробута такива закони за вродена стерилност, бързичко щяха да го топнат в океана, овъргалян в солиден слой разтопен строителен пластопор. А земяните нямаха нищо против, защото топките май вече за нищо не им служеха.
Посегна да отвори врата на тоалетната. Поне на Силк тестисите ще му трябват, макар и замалко.
"Ех, Зия, колко цинична си станала..."

ИИ-програмата на Кинг му предложи девет възможности, подбрани според параметрите на търсене, които той зададе. Девет двойки, напуснали Хана, без пристигането им тук да е било регистрирано по какъвто и да е начин. Естествено, една част бяха дошли от друг остров наблизо - с коптер или по вода. Някои може би бяха кореняци, пътуващи по своя работа. За жалост никоя от двойките не се бе снабдила с еднопосочни билети. Щеше да е твърде лесно... а и проява на непростима тъпотия от всеки що-годе способен агент. Кинг бе хващал не един празноглавец, допуснал тази фатална грешка. Все едно побиваш пилон с мигаща лампа и викаш: "Ето ме!" Не очакваше такъв пропуск от агентката.
Веднага зачеркна две от двойките, защото пътуваха за друга планета. Не се сети да наложи и това ограничение преди търсенето. На шпионката още не й беше време да си ходи у дома.
Останалите седем бяха горе-долу подходящи кандидати, доколкото Кинг успя да прецени. Мъже и жени, нито прекалено млади, нито пък твърде стари, поне според сведенията, измъкнати от компютрите на транспортните агенции. Уви, тези системи не бяха програмирани да предоставят и холообрази на пътниците - това изискваше твърде много памет. Разполагаше само с имената, малко данни и крайните точки на пътуването. А в момента Кинг нямаше подръка достатъчно мощен хардуер, за да открие агентката по неизбежните слаби места във фалшивата й самоличност.
Четири двойки пътуваха до американския континент, една към Централна Европа и една - към Австралия. Последните двама си бяха избрали някакво островче в Индийския океан, до бреговете на Югоизточна Азия.
Сега опитът не биваше да го подведе. Не можеше да си позволи проследяване на всичките седем двойки. Ако имаше време, би наел хора за установяване на наблюдение, само че полетите свършваха твърде скоро.
Зареял поглед в холообраза над компютъра, Кинг се зае да подбира.
Веднага отхвърли онези за Азия и Австралия. Добре обучена шпионка не би се запътила към място, където ще я открият толкова лесно, а поне нещо знаеше за географията на Земята, макар и да идваше от друга планета.
Насочилата се към Европа двойка не беше за пренебрегване, защото гъсто населената цивилизация на онова парче суша позволяваше да се загубят в гъмжилото веднага след пристигането. Не че би направил това, ако беше в нейното положение. Твърде продължителен полет, опасността да бъдат пресрещнати още на летището нарастваше недопустимо.
Значи оставаха четирите двойки, пътуващи към Щатите. Две за Ел Ей, една за Сиатъл, една за Чикаго. Отново прецени колко траят полетите. Най-близо беше и най-многолюдният мултиполис - Лос Анджелис. Натам бяха тръгнали. Не можеше да е сигурен, но вероятността му се струваше голяма.
Даде команда на компютъра си да му запази място още за следващия полет и се съгласи да плати кожодерската надценка за бързането. Познаваше хора в Сиатъл и Чикаго, които можеха да се заемат с по-малко вероятните варианти. В Ел Ей щеше да му е трудно, но задачата не беше неизпълнима. Агентката вероятно нямаше да промени самоличността си още на летището, а той щеше да стъпи там само около час след нея. Освен това в обществения транспорт поддържаха превъзходни архиви, а Депард Кинг знаеше как да проникне в тях. Ако обектите се качат в бус или наемат някакво возило, ще оставят чудесни следи с номерата на кредитните си линии. Добре е да побърза и да си осигури помощници в Лос Анджелис, но ще се справи.
Кинг напусна хотела, за да се заеме с работата си.

Силк поседя още малко в креслото, зяпнал сляпо празното пространство. Тази жена твърде скоро и небрежно го покани за игри и забавления в тоалетната. Е, да, страхотна е и много му се иска да я понатисне, но нещо не е наред. Дали не е по-умно да си остане тук, докато тя се върне?
Но пък тя сигурно знаеше нещо, свързано със смъртта на Мак. На главата му се изсипа твърде много помия през последните дни. Отчаяно искаше да научи отговорите на безбройните си въпроси. Току-виж, не е за пренебрегване идеята да си поприказват... малко по-интимно. Към каквото и да се стреми тази Данър, той пък е инфопаяк и може да действа по избран от самия него сценарий. Мак много му липсваше, още не можеше да се опомни след смъртта й, каквито и хормонални напъни да буйстват из тялото му. Но никой досега не бе оборил истината, че разговорите покрай секса са по-откровени.
Стана. Установи, че краката му треперят леко, успя обаче да тръгне по прохода към вратата, зад която се скри агентката.

Силк се облягаше на мъничката мивка и дишаше на пресекулки. Данър бе приклекнала пред него и го обработваше усилено с уста, а ръцете й се пъхнаха под ризата му, за да впие пръсти в гърба му.
- Стига толкова... - успя да измънка.
Усещаше как трупа заряд като кондензатор, готвещ се за мощно изпразване. Тя завъртя глава, без да се дръпне, и го засмука още по-стръвно.
Сдържаше се, докато можеше, но накрая се предаде. Тя преглътна веднъж, втори, трети път, после вдигна поглед към него и се засмя.
- Твой ред е - настоя Силк.
Тя се плъзна нагоре, а той - надолу. Засмука едното й зърно. Жената почти измърка. Той се спусна още малко и се помъчи да смъкне дрехите й по-бързо, за да открие накрая, че тя наистина е руса, и то навсякъде. Нападна я усърдно с език и устни.
Не бе виждал по-мощни контракции от нейните и май нямаше да свършат никога. Искаше да ги усети и по друг начин. Още преди да стихне буйният оргазъм, Силк се надигна бързо, почти скочи, изпъчил още твърдия си пенис. Тя знаеше какво иска и се отвори широко.
Свиващата се и отпускаща се кадифена мекота беше великолепна. Той се изуми колко скоро свърши отново - толкова главозамайващо, че му се подгънаха коленете.
Притисна се отмалял в жената. С Мак не беше така. Този път му се стори по-възбуждащо, по-страстно и... някак първобитно. Сигурно защото само преди час можеха да си намерят белята заедно.
Дори не беше способен да отвори уста, за да каже нещо. Искаше само да усеща тази жена до себе си, както още беше в нея. По възможност - вечно.

Зия се стъписа.
Сексът беше нейното най-силно оръжие, инструмент под контрол.
Не и сега. Този път й се стовари отгоре като стена, рухнала при земетресение. Загуби всякакви остатъци от самообладание, когато Силк се отпусна на колене и зарови глава между краката й. Мозъкът й просто се изключи.
И тя се предаде.
Никога, абсолютно никога не й се бе случвало, още откакто четиринайсетгодишна откри как да си осигури власт над мъжете.
Уплаши се до побъркване.
Този тип беше никой, дори не участваше в играта. И не намираше нищо особено в него, освен доста приятната външност, но...
Господи, какво ли означаваше всичко това? Дали хормоните й са се разбърникали или е някакво друго неравновесие в организма? Както се чудеше, мислено вдигна рамене. Защо да се притеснява? Нали беше чудесно? И по-хубаво не е било?
Вярно си беше. И още й се искаше. Ето това й вдъхна истински ужас.
Лекичко отстрани Силк, за да си хване юздите най-после.
- Не е зле да си седнем на местата. Иначе на някого отвън ще му се пръсне мехурът.
Той се ухили, макар и малко бледичко.
- Да пишкат пред вратата, ако искат. Мога да си стоя тук, докато кацнем.
Зия едва не кимна, но се спря навреме.
- Хайде да излизаме.
Той започна неохотно да се намъква в дрехите си. Тя се почисти с влажни салфетки, намери си бельото на пода и се облече. В теснотията непрекъснато се побутваха един друг. Ама че смешно! С големи усилия се въздържа да не се разкикоти. Божичко, още малко и ще започне да се държи като пуберка на първата си среща. Как се стопи толкова бързо "ледената кучка", както другите агенти я наричаха зад гърба й? Как изобщо можа да се случи?
Химия, това е всичко. Разбушувала се химия.
А вече си мислеше за някоя стаичка, в която да се заключат с удобно легло и повечко време за развлечения.
Господи, какво й ставаше?

20

---

Силк се мъчеше да повярва, че сънува. Седеше в суборбитална совалка, спускаща се към комплекса Сиатъл-Такома, който четири милиона души наричаха свой дом, а до него беше шпионка, която само преди десетина минути му взе акъла от чукане. И двамата издирваха друг шпионин, който бе убил Мак. Два пъти стреляха по него, а още не успяваше да си представи, че всичко това е истина. Та той беше инфопаяк, служител от средно равнище в една от най-големите корпорации, и имаше само едно по-чудато хоби - стрелбата с арбалет.
- Дами и господа, моля, сложете си предпазните ремъци. Навлизаме във въздушното пространство на Сиатъл-Такома и се подготвяме за кацане.
Женският глас на компютъра повтори същото на японски, испански, мандарински диалект на китайския и бенгалски.
Силк нагласи ремъците на гърдите си и ги блокира. Безсмислен жест. Някои можеха би така се чувстваха в по-голяма безопасност, но той твърде често замазваше катастрофи на совалки и самолети, за да се успокоява с някакви си каишки. Ако това возило се забиеше в земята с цялата си скорост, всички щяха да се сплескат един в друг като кървави палачинки.
Но след вълненията напоследък мисълта за катастрофа не плашеше чак толкова Силк.
До него Данър си сложи ремъците, без да покаже някакво вълнение. Почти не говореше, откакто се върнаха от тоалетната. Силк беше готов да се закълне, че кратката забава й хареса не по-малко, отколкото на него, ако се съди по буйните й реакции. А сега тя се държеше, сякаш й е неприятно.
Поклати глава. Много загадки имаше на този свят, но жените винаги си оставаха начело в списъка.

Кинг сам си натри предостатъчно сол на главата за своята небрежност и леност, затова беше нащрек, докато доближаваше доста пострадалата електрокола в края на паркинга. Забеляза навреме двамата мъже, които се готвеха да го нападнат.
Не посмя да остави возилото точно пред хотела, защото не искаше да привлича внимание към лесно забележимите повреди. Затова сега се наложи да идва в този почти пуст ъгъл на паркинга.
Бръкна нехайно в джоба си, като че търсеше картата за достъп, но стисна дръжката на пистолета. При други обстоятелства не би бързал да лепи мислено етикетчето "засада", щеше да допусне, че са точно каквито изглеждат - туристи, решили да си полафят, докато пушат контрабандни цигари с тютюн. Само че отскоро Кинг бе изгубил всякакво доверие към хората. По-добре да си жив параноик, отколкото мъртъв наивник.
Щом разстоянието намаля достатъчно, той извади светкавично пистолета и простреля по-близкия мъж. И преди другият да насочи оръжието си, Кинг завъртя цевта към него.
- Недей - каза му кротко.
Онзи послушно разпери ръце по-далеч от тялото си. Явно вече познаваше последиците от шоковата стреличка.
Кинг му посочи да тръгне към колата и го накара да седне.
- Добре - подхвана, щом също се настани на седалката, - ти кой си?
Преди да довърши изречението, свободната му ръка вече измъкваше оръжието на противника изпод шарената риза. Оказа се въздушен пистолет с оловни или бисмутни сачми, доста опасни при точно попадение отблизо.
Високият кльощав тип с хлътнали бузи само се усмихна със стиснати устни.
- Нищо не ми пречи да ти забия стрелички в очите - съобщи разговорчиво Кинг. - Месеци наред ще живееш в мрак, докато ти нагласят имунната система към трансплантите. А може и да те лиша от мъжките ти атрибути, докато си в безсъзнание. Представяш ли си - събуждаш се сляп и без чепа си. Струва ли си да се инатиш?
Усмивката на кльощавия само разкриви още малко лицето му. Очевидно се смяташе за корав мъжага. Не се стряскаше от обикновени заплахи за физическо насилие. А Кинг нямаше време за продължителни изтезания. Можеше просто да му забие стреличка, да го изхвърли от колата и да си продължи по пътя. Докато някой открие двамата, той ще е преполовил разстоянието до Лос Анджелис. Но пък няма да е по-осведомен, отколкото е в момента, особено за новите играчи. Ами ако по-късно сведенията за тях се окажат решаващи? Не, длъжен е да научи защо се намесват.
След престрелката пред къщата на Силк разнищваше различните възможни обяснения. Стори му се най-вероятно, че двамата са помощници на чуждопланетната агентка. Само преди седмица би си внушил, че това е истината, без да рови допълнително.
Не му се вярваше да са от сигурността - поредните екземпляри от поколението безлични новаци, препълнили службата, откакто го принудиха да се махне. Самият той известно време не бе попадал в напечени ситуации и успяваше да оправдае непохватността си с липсата на постоянна практика. Но тези двамата бяха направо некадърници, сигурността едва ли е западнала чак толкова, че да ги търпи. А и не се държаха, както би очаквал от оперативни агенти. Накратко казано - не ги биваше.
Значи оставаше не особено правдоподобният вариант тази хърба да е агент на свободна практика, натъкнал се на тайната също толкова случайно. Или работеше за някой още незнаен участник в надпреварата.
Кинг искаше да знае кое е вярно въпреки малкото останало му време за размотаване на острова. Ако все пак двамата се окажеха съучастници на шпионката, нямаше да е приятно, но би измислил как да се справи с допълнителното затруднение. Ако пък бяха някакви други, трябваше да е наясно.
Всеки човек се бои от нещо - първичен ужас, който таи дори от самия себе си. Самият Кинг не се плашеше от мисълта за осакатяване, обаче изтръпваше, щом се усъмнеше в психическото си здраве.
- Хайде бе, стреляй! - подкани го подигравателно кльощавият. - Ако щеш, режи ме на мръвки, докато съм в несвяст. Отдавна съм готов да умра. Хич не ме е страх от извратени осквернители като теб!
"Осквернител" ли?
Кинг примигна. Това ли е решението на загадката? Умът му заработи още по-трескаво.
Да, така събитията напоследък придобиваха нов смисъл. И се сети за лесен начин да провери хипотезата си. С една-единствена изтървана думичка човекът му подсказа как да му вземе страха.
Усмихна се, без да отделя цевта на пистолета от лицето на кльощавия. Бръкна с другата ръка в джоба на панталона си и извади монета от половин стандарт.
Онзи се вторачи в малкото кръгче.
- К'во сега, ще ме купуваш на дребно ли?
- Не позна. Само прилича на монета, но външността понякога лъже, нали така? И ти приличаш на турист, обаче не си. Аз пък изглеждам като човек, спазващ нормите на цивилизованото поведение, ама не е вярно. Всъщност в момента виждаш извънредно сложно медицинско приспособление. Ако го стисна ето по този начин и после потъркам изострения ръб в нечия кожа, мога да внеса определена... да речем, инфекция в организма.
Кльощавият се насили да вдигне рамене с пренебрежение.
- Все ми е тая дали ще ме тровиш. Като пукна, няма да усещам разликата.
- О, вероятно не се изразих достатъчно ясно. Моля те да ме извиниш. Нямам намерение да те убивам. И устройството не съдържа отрова. В него има мутагенен ретровирус, създаден от онези диваци на планетата Шинто. Нищо няма да усетиш, след като те одраскам. Твоята ДНК обаче няма е както преди. Никога няма да заченеш нормални деца и, разбира се, всеки или всяка, позволил си по-близък плътски контакт с теб, ще бъде изложен на сериозния риск да прихване генетичното заболяване...
Не успя да каже нищо повече, защото мъжът замахна към него с хищно сгърчени пръсти, а лицето му бе загубило всякаква прилика с човешко.
Кинг го простреля два пъти и въпреки това беше принуден да отбие с другата си ръка първия и единствен удар.
Вторачи се в кльощавия. Дори не му се наложи да съчинява подробности за страховитата зараза. Стигаше и че спомена думичката "генетично". Подозренията му се потвърдиха. Значи двамата изобщо не са съратници на агентката от Нова Земя. Да, цяла глутница нови играчи...
Движението "Чисто човечество" е разкрило някак тайната.
Твърде интересно!
Кинг се увери, че наоколо няма случайни зяпачи, и избута тялото на мъжа от колата. Претърси другия и намери същия въздушен пистолет със сачми. Изборът на такова оръжие подсказваше готовността им да убиват. Следователно сами са си избрали участта.
Простреля първия в лявото око с пистолета на втория, после уби и кльощавия. Старателно сложи оръжията в ръцете им и побърза да се отдалечи от мястото. Не знаеше ще успее ли да заблуди някого, но поне замалко щеше да подскаже друга версия за случилото се на паркинга. А смахнатите от "Чисто човечество" трябваше да си скалъпят нова ударна група.

Макар да си даваше вид, че не гледа към Силк, Зия го наблюдаваше. Совалката измина инерционната дъга на траекторията си и двигателите се включиха за снижаването. След няколко минути щяха да кацнат и на нея й предстоеше да измисли напускане на летището, без да оставят следи. Беше почти сигурна, че са се отървали от преследвачите, но това "почти" бе погубило не един агент. Зия смяташе да си послужи със стар, но безпогрешен метод, и се надяваше на успех, освен ако някой започнеше да ги обстрелва, щом се покажат от совалката.
Седналият до нея Силк й се струваше спокоен. Вярно, тя се постара да издуха грижите от главата му, но и сама омекна излишно и в момента никак не се харесваше. Щом попаднеш на вражеска територия, превръщаш се в ходещо острие, за да си пробиеш път през всякакви неприятности. Точно в момента обаче не гореше от желание да минава през купчини трупове. Умът й натякваше, че съвсем не е попаднала в безопасно и уютно местенце, а тялото изобщо не желаеше да го слуша. Така беше и с дрогите - едно е да се пришпориш, друго е да се надрусаш. Макар второто да е далеч по-приятно, не е подходящо, ако се наложи да си плюеш на петите. Сега не искаше да мисли за станалото между нея и Силк, имаше предостатъчно работа. Дали да не се пъхне в някой медицински автомат и да си оправи набързо хормоните?
Двигателите забучаха малко по-силно, совалката се наклони наляво и се спусна устремно. Зия погледна през тройните херметични илюминатори, леко одраскани от частици прах при свръхзвуковите скорости. Земята беше по-наблизо под тях. Долу по десетлентова магистрала пълзяха бусове, камиони и коли като лъскави играчки под клонящото към залез слънце. Във въздуха се забелязваше някакъв мръсен оттенък, а далеч над ниските зелени хълмове с остатъци от иглолистна гора личеше рехава кафява мараня.
- Смог - обясни Силк. - Промишлени замърсители, смесени с естествените.
Зия само изхъмка. Твърде добре знаеше що е смог. В някои градове на Земя-2 видимостта падаше под стотина метра дори на обяд, ако мръсотията се натрупаше. Не можеше и да се сравнява с леката цветна мъглица тук.
- По време на интензивното използване на петрол е било по-зле - продължи той. - Бензин, олово, всякакви окиси. Не само изглеждало противно, а било и адски вредно. Сега въздухът се изчиства и при лек дъждец. Тук и без това вали често.
Колелата на тежката въздушна машина се удариха меко в пистата. След секунда високо вдигнатият нос на совалката се спусна и последва второ леко друсане, придружено от скрибуцането на еластични полимери по пластобетона.
- Дами и господа, пристигнахме в Сиатъл-Такома. Онези от вас, които ще продължат пътуването си, могат да се осведомят за своите полети и часа на излитането от компютърните табла в залата за пристигащи. Моля ви да останете по местата си до пълното спиране на совалката и скачването на подвижния тунел.
Силк се засмя.
- Нещо смешно ли казаха?
- Ами да. "Пълно спиране". Че какво ли друго може да бъде?
- Словоблудство - кимна Зия.
Не носеха багаж и успяха да изпреварят мнозина от спътниците си. Стъпиха на подвижната пътека и закрачиха по нея, за да се измъкнат по-бързо.
- А сега?
- Сега се махаме от летището. Но първо трябва да се отбия за пари.
В залата имаше цяла редица автомати - сиви кутии с клавиатури и холоекрани. Зия спря пред първия и набра кода. Вдигна фалшивия си идентификатор пред скенера. Машината я попита точно каква операция иска да извърши и тя въведе теглене на хиляда стандарта в брой. Парите щяха да им стигнат засега, без обаче сумата да привлече вниманието на някой твърде усърден контрольор.
Чекмеджето под екрана излезе напред и тя прибра тънката пачка нови хрущящи банкноти. На тази планета обичаха разноцветните пари - зелено, червено, синьо за различните деноминации. Обикновено се разплащаше с кредиткуба си, но в момента беше по-благоразумно да има налични.
- Сигурно е приятно да си богата - подметна Силк.
- Откъде да знам? Тези пари са на данъкоплатците. - Вдигна ръка и го мушна в корема. - Значи твои, готин. - Усети мигновена тръпка, когато докосна тялото му, успя обаче да се стегне и се извърна. Не, това чувство не й допадаше! - Да вървим.
Летищният комплекс беше огромен, всичко на Земя-2 или Йорк би изглеждало край него като мравка до слон. Дори основният космопорт на Парадайз не се отличаваше с такива грандомански размери. А се намираха в далеч не най-големия мултиполис на Земята... Как понасяха такъв живот местните хора?
Щом излязоха, Зия подмина решително редиците таксита, бусове и няколкото частни коли. Търсеше друго.
Аха, ето го. Малко електрическо пикапче с поизбледнелия надпис на цветарски магазин.
Шофьорът беше младеж с вчесана нагоре коса като конус с отрязан връх. Сякаш някой бе пльоснал на главата му мъничко вулканче. Чакаше най-невъзмутимо в забранената за паркиране зона, потропваше нехайно с пръсти по волана и зяпаше в празното пространство. Беше затворил прозорците, за да се предпази от студения вятър. Зия почука по прозрачната пластмаса.
Вулканчо я изгледа тъпо. Тя му показа с жест да отвори прозореца.
- К'во има?
- Искаш ли да гушнеш набързо два стотака?
Очите му се ококориха. Той махна към Силк.
- К'во да направя? Да го смеля тоя от бой?
- А, не. Просто ще се повозим с теб.
Младежът се озърна към празните бусове и таксита пред неговото пикапче, после се ухили многозначително.
- Светна ми. Накъде, маце?
Зия му каза да ги откара до най-близкия голям хотел и му плати. Като пристигнаха и пикапчето се изгуби от погледите им, повтори същата процедура с някакво хлапе, което изкарваше пари в куриерска фирма, за да си плаща таксата в колежа.
Той ги остави пред ресторант на десетина километра от хотела, където се качиха в такси. Зия поиска от шофьора да ги откара до гарата на маг-лев влаковете.
Когато се отдалечиха от колата, Силк поклати глава.
- Добре изпипано. Става почти немислимо да ни проследят, защото никъде близо до летището не са записвани данни от наши кредитни линии.
- Точно това искам.
- Разбира се, остава възможността някой през цялото време да не ни е изпускал от поглед.
- Нямаше такъв. Довери ми се. Внимавах.
Силк кимна. Охотно й повярва.
- Сега се качваме в експреса до Лос Анджелис - продължи Зия. - Приятно тричасово пътуване през долината. И тези билети ще платим с налични. Необичайно е, но не чак толкова, че да ни засече компютърът.
- И ще ги купим поотделно, с други имена, нали?
Тя се взря преценяващо в него.
- Сещаш се. Наистина ли не си се занимавал с нищо подобно досега?
- Не и в твоята област, но принципите са горе-долу същите. Предпочиташ хората да гледат накъдето им сочиш, а не да се втренчат в показалеца ти...
- Правилно.
Отидоха да си купят билети.