15

Щом се върна в стаята си, Кинг установи, че куршумът от неизвестния тип е минал плитко през бедрения мускул на крака му, без да се пръсне на парченца, затова не бе засегнал костта или основните артерии. Входната и изходната рана бяха съвсем малки. Отново задейства медицинския си комплект и го остави да извърши още веднъж биотехнологичното си чудо. Скоро престана да усеща дори болка. Нямаше нищо опасно, но несравнимо повече го тревожеше самият смисъл на произшествието.
Агентката имаше съучастници.
Значи се бе заблудил, че тя ще действа сама. Беше почти сигурен, че улучи с шокова стреличка онзи, който стреля по него, и се надяваше неприятният тип да се опомни с ужасно главоболие. И все пак поредната му грешка едва не го погуби. Този път се гневеше не толкова на жената и помощниците й, а на себе си. Преди десетина години, да речем, нямаше да си позволи подобно глупаво безгрижие. Дали пък не е твърде остарял за тези занимания, при това преди да е навършил четиридесет и пет? Явно се отдалечаваше от върховата си форма.
Толкова се зарадва, че навреме узна за появата на агентката, та стана прекалено самоуверен. Въобрази си, че просто ще я повали със стреличка и ще я домъкне в стаята си, за да я разприказва на спокойствие. Не се усъмни дори за миг, че ще научи всичко необходимо и после ще се отърве от нея по най-подходящия начин. Дори не му хрумна, че нищо в живота не е толкова лесно.
Ама че глупак! Ако съучастниците й не бяха толкова непохватни, щеше да пострада зле и да попадне в болница, където пък с него щяха да се захванат властите. А можеше и да се прости с живота си. Онзи смотаняк държеше в ръцете си въгледвуокисна пушка военен образец. Достатъчно бе сачмата да удари костта, за да я пръсне. Само половин метър по-нагоре и Кинг щеше да остане без черен дроб или стомах.
Потисна яростта си, но тя продължаваше да бушува като свръхпрегрята пара в херметичен съд. Край на безстрастните замисли. Жадуваше лично удовлетворение, за да приключи с тази операция. Естествено, целта си оставаше на първо място, само че и противникът трябваше да изпита възмездието, което той реши да избере. Макар да знаеше, че не бива да си позволява тази слабост, не беше по силите му да се укроти.
Всички те щяха да съжалят за мига, в който са решили да тормозят Депард Кинг.

Кои ли бяха онези мъже? Зия се опитваше да пришпори ума си, за да разнищи случката. Веднага отхвърли възможността да са от земната сигурност, иначе още щяха да налитат, а не да си подвият опашките. И защо се впуснаха в престрелка помежду си? Не виждаше никакъв смисъл в тази бъркотия!
Налагаше се да мисли много бързо, а и да внимава. Не знаеше нищо за човека пред себе си, освен името му и факта, че е бил партньор по договор на убитата лекарка. Положението й изведнъж стана много гадно и вероятно щеше да се нуждае от помощта на този Силк, за да се измъкне, без да оплеска всичко. Не подценяваше и опасността да затъне фатално. Представяше си иначе разговора с мъжа, но сега трябваше да го привлече на своя страна, и то веднага.
- Вижте какво, господин Силк, забъркал сте се в много неприятна история. - Самата истина! - Ако се съгласите да ни сътрудничите, ще ви отървем цял и невредим.
"По-важното е аз да се отърва..."
- Що за глупости, мамицата му!
Нямаше нужда от прекалена досетливост, за да разбере колко е ядосан човекът. Тя реши да импровизира в движение.
- Онзи долу, който стреляше по мен, е убиецът на вашата партньорка.
Силк я зяпна стъписан.
- Изобщо не прилича на избягалия аусвелтер. Ама е досущ като кучия син, който влезе в къщата миналата седмица и стреля по мен.
Някой е стрелял и по него? Какво ставаше тук? Зия побърза да закърпи историйката си, преди той пак да отвори уста.
- Разбира се, че не е избягалият от карантината, но е негов съучастник. Другите двама бяха от моя екип.
- Госпожице, не може ли без тъпотии? Искам да чуя същината.
- Добре. Ще ви се доверя. Казвам се Триш Данър и съм от земната сигурност, работя под прикритие. Разкрихме заговор на аусвелтери, подпомагани от местни дисиденти. Върнах се наскоро от Нова Земя и онзи мъж се опита да ме ликвидира, за да попречи на разследването. - Каза си, че се справя добре, влагаше достатъчно правдоподобие. - Бях в карантината, но за да продължа работата си, наложи се да "избягам" снощи. Това можете да проверите веднага, ако желаете.
Ако този синеокият се увери, че поне част от историята е вярна, твърде вероятно е да преглътне останалото.
- А какво общо има всичко това с мен?
"Хайде, Зия, напъни се. Той не е чак такъв рибок, измисли как да го вмъкнеш в картинката."
- Вашата партньорка - доктор Макензи, е научила за част от техния план, докато са били в карантината. Не знаем точно как е станало. Вероятно са сметнали, че е опасна, и се е наложило да й запушат устата. Завинаги.
- Какво?!
- Господин Силк, нямам никакъв мотив да ви лъжа. Нима вярвате във версията за злополука? Или че тя случайно се е натъкнала на побеснял аусвелтер, който я е убил просто така?
"Това беше добра идея." Изчака да види реакцията му.
Мъжът бавно поклати глава.
- Вярно, звучеше съвсем безсмислено.
Ето, сега й падна в ръчичките.
- Вижте какво, много съжалявам, че се наложи да ви изтърся всичко това наведнъж, но проблемът е извънредно сериозен. Налага се да ми помогнете.
- Аз ли? Глупости! Защо не си повикате хрътките?
- Не мога. В службите се е промъкнал техен агент, когото още не сме успели да заловим. При всеки опит да се свържа с началниците си по нормалните канали е възможно да предупредя неволно този човек.
Силк още се съмняваше, значи беше време за тлъстата примамка.
- Нима искате да се окаже, че вашата партньорка е умряла за нищо? Можем да заловим тези хора и да ги накажем. Тя не заслужава ли поне това?
Мъжът въздъхна. Не изглеждаше никак зле - стегнат, малко по-възрастен от нея. Явно се грижеше за себе си. Личеше му и колко е потресен от смъртта на партньорката си и точно в това слабо място се бе прицелила Зия.
- Какво още искате да ви кажа, за да ви убедя?
Тя се понаведе към него и предницата на блузата й се отдели от тялото. Сутиенът й беше почти прозрачен. Очите му се стрелнаха за миг към гърдите й, после пак се вторачиха в лицето й.
Зия успя да сдържи усмивката си. Щеше да го убеди - по един или друг начин.

Силк беше като зашеметен и никак не му ставаше по-лесно от всички щуротии, които тази жена изсипа на главата му. Отново му се стори, че преживява наяве скапано холошоу - шпиони, заговори, изобщо говна. И все пак Мак беше мъртва. Ако имаше нещо вярно в твърденията на тази Данър, може би поне щеше да напипа някакъв смисъл в сполетялото го нещастие. Не вярваше Мак да е имала тайни от него. Като си напрегна паметта, сети се, че тя спомена за онзи аусвелтер. Не разправяше, че бил шпионин, но открила някаква чудатост.
За миг забеляза жената пред себе си. Беше много привлекателна въпреки ужасната къса прическа, а и тялото й изглеждаше добре под торбестите дрешки.
После вече мислеше как да провери приказките й.
- Кухоглавке, включи се.
- На линия съм.
Агентката се стресна от новия глас, но явно само за секунда разпозна генериран от компютър звук и се успокои. Бърза реакция.
- Влез в достъпните полицейски файлове и провери дали снощи някой е избягал от Извънземната карантина.
- Имам достъп. Съобщават за неразрешено напускане на Извънземната карантина през посочения от теб период. Разпитват един от пазачите във връзка с инцидента.
- Има ли снимка на избягалия?
- В достъпните файлове липсва.
- А данни за самоличността?
- Липсват.
Силк погледна жената.
- Е, уверихте ли се? - настоя тя.
- Кухоглавке, свържи ме с Ханс Клайн от карантината.
Минаха няколко секунди.
- Да?
- Ханс, безпокои те Венчър Силк.
- Здравей. Как си?
- По-добре. Ханс, искам да те помоля за една дребна услуга. Лично е, няма да пускам нищо по мрежите.
- Слушам те.
- Доколкото разбрах, някаква аусвелтерка се измъкнала снощи.
Клайн не отговори веднага.
- Ами...
- Не се притеснявай, новината влезе официално в мрежите. Няма да кажеш нищо, което вече не знам.
Силк се досети, че доктор Клайн веднага ще си пусне новините по паралелна връзка, за да провери. Пауза от още няколко секунди.
- Да, така е. Случило се е, когато не бях дежурен.
- И избягалата жена е била от Земя-2, нали така?
Ханс явно се мъчеше и да внимава в разговора, и да чете съобщението.
- Да.
Силк се усмихна на лекотата, с която го изпързаля.
- Благодаря ти, скоро пак ще се чуем. Кухоглавке, прекъсни линията. - Обърна се към жената. - Поне тази част от историята отговаря на истината. - Данър кимна. - Да приемем, че ви повярвам. Какво следва от това?
Тя го гледаше сериозно.
- Трябва да се махнем оттук, преди убиецът да си доведе и помощници. Има ли някакво място наоколо, където можем да поговорим на спокойствие?
- Има.
Още се двоумеше, но любопитството му се разпали. Надушваше нещо голямо и вече не се съмняваше, че е свързано някак със смъртта на Мак. От властите нищичко нямаше да научи, а тази жена можеше и да изтърве някой отговор на въпросите му.
- Да вървим. Ще се повозим на моя велосипед.
Седалката за пътника не беше голяма и слабините на жената го притискаха в кръста, а бедрата й докосваха хълбоците му. Тялото й беше топло, почти горещо и Силк усети смущаващо, позабравено напоследък раздвижване в чатала си.
"За Бога, Мак я няма само от няколко дни! Какво ти става бе, прасе?"
Вложи още малко енергия в натискането на педалите, превключи на следващата предавка и се засили по правия участък край отклонението към плажа Кокай.
- Никой не ни последва - отбеляза жената. - Но може да са ни прикачили предавател. Нека спрем, за да огледам велосипеда.
Подмина ги бус, пълен с туристи, връщащи се от Свещените езера. Провериха внимателно рамката и дръжките, надникнаха под седалката.
- Струва ми се, че няма нищо, но устройствата понякога са миниатюрни - каза агентката.
Силк тръсна глава. Да вярва ли на ушите си?

16

---

Учудването на Кофи се забелязваше и без човек да е наблюдателен. Естествено, познаваше Мак, макар че тя не се интересуваше от арбалети и лъкове. А Силк мъкнеше нова мацка толкова скоро...
- Махело, Кофи.
- Махело, брат'чед.
- На коя пътека ще ни пуснеш? Няма да взимам оръжието, само ще преподам малко теория набързо.
- Няма проблем. Отидете на трета - изрече отговорникът, вдигнал вежди.
Е, в момента нямаше как да му обясни положението. Друг път. Засега имаха нужда от спокойно място да обсъдят проблемите си и да помислят усилено. Ако някой убиец не го очисти дотогава, ще разкаже на Кофи цялата идиотска история.
Жената се озърташе на минаване през контролния пункт, но си мълчеше. Чак когато се отдалечиха от отговорника, тя попита:
- Често ли идвате тук?
- Случва се.
Застанаха в началото на пътеката и Силк започна да сочи мишените заради Кофи. Бяха сами на стрелбището.
- Добре, сега какво?
Тя изглеждаше хладнокръвна и самоуверена.
- Трябва да издирим избягалия аусвелтер. Той е ключовото звено. Хванем ли го, приключваме със случая.
- И как ще стане, дяволите го взели? Планетата ни никак не е мъничка, а и останах с впечатлението, че доста хора са се заели да го търсят, обаче засега не постигат нищо.
- Разполагам с информация, която вероятно ще ни насочи по следите му.
Силк поклати глава.
- Не ми се вярва да е толкова лесно.
- Разбирам нежеланието ви да се забърквате, но е по-добре да приемете фактите каквито са - вие тъй или иначе сте замесен. Нашите противници вече направиха опит да ви отстранят. Ако не ги спрем, не мога да ви гарантирам безопасност.
- Трябва да си върша работата...
- Измислете някакво оправдание за временното си отсъствие, после ще се погрижим да обясним официално на вашите работодатели. Имаме нужда от вас, господин Силк. Дава ви се шанс и да допринесете за наказанието на онези, които убиха вашата партньорка.
Да, болеше го, но искаше ли да затъва още по-дълбоко в това блато? Каквото и да стореше, нямаше да си върне Мак. Само че го вбесяваше прекалено сериозната вероятност престъпникът да се измъкне между капките. И както всеки сериозен паяк, жадуваше самият той да знае цялата истина, а не да се задоволява с хлъзгавите тъпотии, които му пробутваха.
Данър докосна ръката му и се взря в очите му.
- Моля ви, господин Силк. Наистина имам нужда от вашата помощ.
Кожата на ръката му сякаш пламна.

Кинг разчиташе набързо стъкмената нова маскировка да отклони поне повърхностното внимание от него. Този път реши да се откроява сред тълпата, защото равнодушният наблюдател би си казал, че такава запомняща се външност не крие нищо друго под себе си. Боядиса косата си яркосиня, потъмни още загара си, докато започна да напомня за какао с мляко, и събра премяна от крещящо пъстри коприни, внесени от външните планети. Приличаше - или поне се надяваше - на застаряваща, макар и поддържаща се звезда от холошоу или пък на продуцент, решил да пръска пари за почивка. Избра по-спортен модел електрокола, чийто наем за една седмица можеше да изхранва средно семейство поне три месеца, но сега не биваше да пести. Подмина къщата на Силк, сякаш притежаваше пътя. Случваше се местни или туристи да го зяпнат, но поне погледите им не показваха, че подозират в него убиец или несръчен агент. Някои от минувачите завиждаха, други се разсмиваха, трети пък не криеха презрението си. Не го интересуваше мнението им.
Не забеляза дори прикрито полицейско присъствие, а настроената на широк диапазон пищялка не го предупреди за дебнеща електроника. Естествено, не можеше да се опази стопроцентово от върховите постижения в техниката за проследяване - камерите на спътник биха разчели и цифрите на хронометъра му, ако скучаещият дежурен реши да научи колко е часът по този чудноват начин. Все пак усетът му подсказваше, че никой не го наблюдава.
Странно и в същото време насърчаващо. Ако партньорът на убитата не е вдигнал шум, значи наистина знае нещо, за което не желае да уведоми властите. А това непременно беше в интерес на Кинг. Може и да е стигнал до някакво споразумение с шпионката от Нова Земя. И такава пречка нямаше да е непреодолима. Ако човек е готов да продаде нещо, сигурно ще обърне внимание на по-изгодно предложение...
Стига аусвелтерката да не разполага с прекалено големи възможности, за да е отмъкнала Венчър Силк по-надалеч от острова, все някак ще ги открие.
Пистолетът още беше зареден със зашеметяващи стрелички, но това можеше да се промени за секунди. Засега искаше да хване двамата или поне единия от тях жив.
Къде биха се скрили? Трябваше да помисли.
Както личеше, Силк предпочиташе да си седи вкъщи, ако се изключи увлечението му по онзи проклет арбалет или навикът му да плува в океана. Значи първо ще провери на Червения плаж, после на стрелбището. Втората спирка по пътя не му изглеждаше особено примамлива. Едно е да спипаш жертвата невъоръжена и само по бандаж за плуване, друго е, ако в момента си играе с гадното оръжие. А Кинг изпита на собствен гръб колко опитен стрелец е Силк. Освен това онзи го бе видял два пъти и вероятно щеше да заподозре всекиго с дори приблизителна прилика. За жалост Кинг нямаше как да се смали. Напомни си да прояви повече предпазливост.
Засмя се, щом се замисли за това премерване на силите. Дори вече да не беше в разцвета си, усещаше тръпка в очакване на сблъсъка с инфопаяка и новата му съюзничка. Човек трябва да проверява колко струва, поне от време на време. Не че имаше намерение да поема глупави рискове, да играе честно или да прави други подобни идиотщини. Също като при древните самураи, правилата в занаята бяха прости - трябва да си готов във всеки миг от живота си. Ако не си, за провала си виновен ти, а не умението на противника.
А Кинг вече не се чувстваше отпуснат. Бе позволил по острието на способностите му да плъзне ръжда, да го покрие паяжината на самодоволството. Край на това. Сега беше готов на всичко и горко на онези, които не са.

Зия се опитваше да използва възможно най-добре едно твърде заплетено положение и засега май се справяше задоволително. Целта си оставаше същата - да прибере обекта или да го премахне, според обстоятелствата. Имаше нови играчи и тепърва щеше да си изяснява ролите им, но поне със Силк започна както очакваше. Щеше много да се учуди, ако не я бе забелязал като жена, а и той имаше сметки за разчистване. Щом се съгласи да й помогне, крайно време беше да се разкарат от този остров към някое място, където ще ги намерят по-трудно. Може би нямаше да й бъде особено полезен като прикритие, само че не биваше да пренебрегва шанса, че онази жена е споделила с него нещо, което не е било предназначено за неговите уши. От Зия очакваха не само да се погрижи за Спаклър, а и за всеки научил излишни подробности. Разбира се, ако самият обект липсваше, за да се потвърдят чрез него слуховете, нямаше да стане опасно, и все пак възникналите подозрения биха създали проблеми. В края на краищата земяните бяха несравнимо по-опитни от останалите в шпионския занаят.
- Каква е следващата ни стъпка? - попита Силк.
- Трябва да се изнесем на сушата.
- И това е суша. За континента ли говорите?
- Да де. Отиваме в Лос Анджелис.
- В Ел Ей ли? Но защо?
- Много вероятно е там да открием Спаклър.
- Кого?
- Избягалия аусвелтер от Земя-2.
- А, него ли...
- С това колело можем ли да стигнем до най-близкото летище?
- Ами да, обаче трябва да си взема някои неща...
- Неуместно хрумване. По-благоразумно е да купуваме необходимото по пътя. Правителството плаща, господин Силк.
- По-добре ми казвай Вен - предложи той.
Зия го огря с професионалната си усмивка, но този път вложи и малко искреност. "Падна ли ми..."