Майк Резник

Инферно

III
Отломки

ИНТЕРЛЮДИЯ

Подминаваш развалините на болница, от които те лъхва смрадта на овъглена плът, запушваш нос и продължаваш нататък.
И докато крачиш, се питаш: как е възможно нищо да не са научили? Цялата галактика знаеше за Гама Лабу. Как беше възможно язоните, след като веднъж са се отървали от него, да позволят това да се повтори? Къде са били, когато са строили наново камерите за мъчения, а огромните ями пак са се пълнели с трупове?
Те бяха интелигентна раса. Би трябвало да осъзнават какво се е случило, да чувстват същото отвращение към Лабу, което чувстваха всички разумни същества.
Оглеждаш тлеещите развалини и поклащаш глава в недоумение. Нито едно цивилизовано същество не би искало да живее така. Нито едно цивилизовано същество, минало през тоталитарния ад, наложен му от маниак убиец, не би се примирило безропотно с новата тирания. Къде беше опозицията? Нима наистина се е свеждала само до онзи учител и шепата деца?
Ами къртиците? Как са могли да се хванат отново в същия капан? Дори язоните да не са си извадили поука, къртиците би трябвало да разбират какво назрява. Възможно ли е, когато едва си се спасил от смъртта и разрухата, да пренебрегнеш всички инстинкти за самосъхранение, за да живееш още малко на тази планета, колкото и да е хубава, докато не те измъкнат от дома ти посред нощ и не те завлекат в килиите за мъчения или някой общ гроб?
Стар язон седи на прага на разрушен от бомбардировките магазин и те гледа с празни, угаснали очи. Отвръщаш на погледа му и почти се надяваш да ти се усмихне, да махне с ръка, да направи каквото и да било, само да не седи така безучастно и да те гледа, но не можеш да го упрекнеш. Колко ли освободители е посрещал, за да бъде измамен от всичките? И какво ли би го накарало да повярва, че сегашният е по-различен от останалите?

20

- Но защо точно сега? - изрече Картрайт, искрено озадачен. Двамата с Бедоус седяха в един ресторант в Рем. - Когато най-сетне се отървахме от него!
- Никога не съм имала намерение да оставам, Артър - напомни му тя. - Просто досега не ми разрешаваха да си замина.
Картрайт поклати нетърпеливо глава.
- Нямах предвид това. - Той замълча, търсейки най-подходящите думи. - Не разбираш ли? Изрязахме тумора на Фалигор. Планетата пак е здрава. Защо си тръгваш точно сега, когато отново си заслужава да се живее тук?
- Това е само твое мнение.
- Земята е все така плодородна. Климатът си остава най-добрият в цялата галактика. След като Лабу вече го няма, всеки ще ни окаже финансова помощ. Републиката ни помага да възстановим Ромул и Рем, канфоритите ни дават пари да поправим пътищата си, молутеите предложиха да построят нови клиники. Тук пак може да бъде рай.
- Артър, Фалигор никога не е бил рай. В най-добрия случай може да се каже, че вече не е ад. Поне засега.
- Какво искаш да кажеш с това "засега"? С Лабу е свършено. Той се крие някъде на половин галактика оттук. Никога няма да му позволят да се върне.
- Май всички на тази планета сте забравили колко бяхте щастливи, когато Лабу взе властта, но аз помня... И Уилиам Бариоки беше същият тиранин като Лабу. Не виждам причини да мисля, че се е променил.
- Как можеш да ги сравняваш? Спомни си за милионите, избити от Лабу.
- Защото просто беше доста по-дълго на власт.
- Бариоки имаше на разположение години, за да помисли над грешките си. Ти чу изявленията му. Сигурен съм, че вече ще е по-сдържан.
- По-сдържан е, защото цялата галактика го гледа - възрази Бедоус. - След две години ще те питам какво мислиш за него.
- Какъвто ще да е, все ще е по-добър от Лабу.
- По-добър от Лабу звучи точно толкова определено, колкото ако кажеш, че някой е добре, защото не е болен от рак в последна фаза. Само че такава диагноза още не е повод за ликуване.
- А защо досега не спомена нищо за опасенията си спрямо него?
- Защото знаех, че спорът е неизбежен, а ти си най-добрият ми приятел.
- Не можеш ли да помислиш още веднъж? - жално произнесе Картрайт. - Не мога ли някак да те убедя да останеш още няколко месеца, за да видим кой от двамата е правият?
Тя поклати глава.
- Артър, ти се пенсионира, а аз все още трябва да си изкарвам хляба. Задържането ми тук и без това вече ми струва доста пари.
- Мога да ти намеря работа.
- И аз мога да си намеря. Само че не тук... Виж какво, Артър, преди доста години дойдох за пръв път тук по твое поръчение. Това трябваше да трае два-три месеца. Сега се чувствам така, сякаш съм прекарала половината си съзнателен живот на Фалигор. Бях затворничка, видях как приятелите ми изчезват един по един, дори изгубих единия си крак на тази проклета планета. Стига ми толкова!
- Фалигор не е "тази проклета планета"! - възрази Картрайт. - Преминахме през огромни изпитания, но всичко свърши.
- Надявам се да си прав. Но това е твоята планета, не моята. Ти би изтърпял и десет такива като Гама Лабу и пак ще се надяваш нещата да се оправят. Мене не ме свързват с Фалигор такива силни чувства. Имам си свой живот и искам да го живея както намеря за добре.
- Правиш грешка, Сюзън.
Тя вдигна рамене.
- И така да е, аз ще си нося последствията.
Той я изгледа безпомощно.
- Кога тръгва корабът ти?
- Утре сутринта.
- И какво ще правиш?
- Първо ще обясня на кредиторите си защо не съм им се обадила - усмихна се тя. - После ще проверя кои колежи и музеи търсят ентомолог.
- Ще ти трябват ли пари? Имам сметка на Калибан...
Тя отново поклати глава.
- Благодаря ти за предложението, но нямам никакво имущество, с което да ти гарантирам връщането.
- Ще ми се обаждаш ли от време на време?
- Разбира се.
- Утре ще те закарам до космодрума.
- Не е необходимо.
- Може и да е. Оня побъркан Кракана още не е слязъл от планината. Вчера е пратил съобщение, че отказва да признае Бариоки за президент.
- Браво на него! - възкликна Бедоус. - Добре е, че има някой на тази планета, който си дава сметка какво става.
- Не си права за него, Сюзън.
- Защо? Защото си спомня какво представляваше на времето Бариоки ли?
- Защото не ще да спре войната, докато ние тук се опитваме да постигнем мир. А и някои от изявленията му са направо зловещи.
- Кои?
- Той не вярва в демокрацията, Сюзън.
- Досега демокрацията на Фалигор е родила само Уилиам Бариоки и Гама Лабу. Не мога да го виня.
- Говоря сериозно!
- И аз говоря сериозно. Може би демокрацията не е подходяща за всяка раса и за всяка планета, Артър.
- Как да не е! Само че нямаше нищо демократично в начина, по който Лабу узурпира властта.
- От кого? От законно избрания президент - напомни му Сюзън.
- Признавам, че не беше велик президент...
Бедоус се изсмя.
- Добре де! - отстъпи Картрайт. - Дори и като ръководител не беше добър. Но би трябвало да се е поучил от грешките си. А ако не е, просто ще го снемем от власт с гласуване. Нали така се прави с лошите президенти?
- Не - възрази Бедоус, - така се прави с некадърните президенти. А лошите президенти обикновено ги бият със сопата през ръцете, за да пуснат юздите на властта - или им поднасят революция.
- Каквото и да е правил досега, каквото и да направи нататък, все ще е по-добър от Лабу.
Бедоус го изгледа втренчено.
- Артър - изрече тя най-сетне, - ти си чудесен, мил, почтен човек и освен това си идеалист, който вижда у другите само доброто. Това са редки качества и заради тях те обичам толкова, но те ти пречат да видиш какво става под носа ти, в истинската му светлина.
- Толкова ниско мнение ли имаш за мен?
- Не можеш да си представиш колко високо е мнението ми за теб. Дори може да се каже, че обичам и Фалигор - или поне онова, което би могъл да бъде. И точно затова не искам да съм наблизо, когато колелото отново се завърти.

21

Месец след началото на второто управление на Уилиам Бариоки Картрайт беше убеден, че Сюзън Бедоус е сбъркала. Първият официален акт на язона беше да оповести, че най-късно след шест месеца ще се проведат избори. Седмица след като зае поста, той покани къртиците да се върнат на Фалигор и състави комисия, която да оцени щетите, нанесени на семействата им, напуснали планетата. Накрая подбра най-добрите специалисти за написването на новата конституция, сред които две къртици и четири човека. Един от тях беше Артър Картрайт.
Бариоки освободи от затворите всички политически затворници и обяви амнистия за всички престъпления, извършени по времето на Гама Лабу. Той покани публично Джеймс Кракана на масата за преговори и обеща да не предприема никакви наказателни мерки срещу армията му. (Кракана отказа, но с това предложение Бариоки си спечели немалка обществена подкрепа.)
Картрайт се отдаде изцяло на работата по новата конституция, насърчаван от непрестанните изявления на Бариоки, че иска закон, който ще направи племенните вражди невъзможни. Изминаха пет седмици на усилена работа и най-сетне проектът беше представен пред президента. И едва тогава Картрайт разбра какво означаваха предишните приказки на президента - Бариоки твърдеше, че всички политически партии неизбежно ще се обособят на племенен принцип и затова само неговата трябва да бъде обявена за законна.
Картрайт протестира енергично, но Бариоки остана непреклонен. Разрешете двадесет и четири партии, каза той, и всичките двадесет и четири племена на планетата (останалите три по-малки бяха изтребени до крак от Лабу) ще се превърнат в поддръжници на една от тях - своята. Единственият начин това да се предотврати, твърдеше Бариоки, е всички племена да се обединят под знамето на една политическа партия.
Неговата.
Скоро слухът за намеренията на президента стигна до гражданите. Те организираха протестни шествия и само след броени дни хиляди енкоти бяха арестувани и хвърлени в затвора. Най-гръмогласните и най-популярните от тях изчезнаха безследно.
Освен това Бариоки заяви, че не бива да се допуска главорезите на Лабу да се отърват безнаказано. През първите два месеца от управлението си той предяви обвинения и осъди повечето от тях за престъпления срещу държавата - модерна формулировка, включваща абсолютно всичко: от кражба с взлом и грабеж до убийство и държавна измяна.
Не мина много време и Картрайт осъзна, че Бариоки стига твърде далеч в стремежа си за справедливо възмездие, обвинявайки и осъждайки десетки хиляди язони, чиято връзка с правителството на Лабу е била съвсем далечна. Освен това повечето от арестуваните бяха болимбо и траджи - традиционните врагове на ризалите, от които произхождаше Бариоки, но това едва ли ги правеше служители и поддръжници на Лабу.
На третия месец Картрайт разбра, че президентът няма никакво намерение да одобри изработената от комисията конституция, и си подаде оставката. На другата сутрин Бариоки го повика в наново построената резиденция.
- Добро утро, Артър - поздрави слабият, с аскетични черти язон, когато въведоха Картрайт в кабинета му.
- Добро утро, господин президент.
- Вчера ми представиха оставката ви. Доколкото разбрах, изработването на конституцията върви много успешно. Какъв е тогава проблемът?
Картрайт понечи да му каже истината, но размисли. Бариоки за разлика от Лабу се радваше на подкрепата на цялата галактика, но беше способен без угризения да хвърли в затвора и дори да екзекутира човек. А предшественикът му, колкото и кръвожаден да беше, винаги успяваше да тегли чертата между позволеното спрямо собствения му народ и представителите на човешката раса.
- Хвърлих всичките си сили в изработването на този документ, господин президент - отвърна Картрайт. - Нямам какво повече да дам, затова най-добре ще е да се оттегля и на мое място да поставите някой, който ще внесе свежи идеи.
- Не приемам оставката ви, Артър - заяви Бариоки. - Колкото повече хора работят върху конституцията, толкова по-добре, та да не може никой да каже, че документът е несправедлив и дава предимства на язоните пред хората. Всички ние сме граждани на Фалигор.
- Щом не приемате оставката ми, господин президент, ще ми обясните ли поне какви са възраженията ви срещу документа? Ако знам кое ви възпира да го поставите на гласуване от конгреса, сигурно ще разбера кои негови части се нуждаят от доработване.
- Разбира се - съгласи се Бариоки. - На първо място, не е регламентирано положението за еднопартийната система. А това трябва да се направи, и то така, че да се изключи всякаква опозиция.
- Моля за извинение, господин президент, но това положение е уредено недвусмислено в раздел 8, параграф 17, който...
- Знам какво гласи параграф 17 - прекъсна го Бариоки. - Освен това знам и какво е пропуснато. Трябва да включите текст, според който всеки, който се опитва да основе опозиционна партия, е виновен в държавна измяна и подлежи на смъртно наказание.
- При цялото ми уважение, сър, намирам, че това е прекалено грубо.
- А според мен е крайно необходимо.
- Ще позволите ли да ви напомня, че ако нямахме многопартийна система, вие нямаше да можете да се кандидатирате на изборите и да спечелите срещу император Боби?
- Да, а същият този Робърт Тантрам подкопа властта ми и създаде условия маниакът Лабу да ме свали с преврат - отвърна Бариоки. - Този текст трябва да бъде включен!
- Ще го обсъдя с колегите си от комисията, но не вярвам да го приемат.
- Тогава ще ги изхвърля и ще наема други, които ще се съгласят! И знаете ли, ще започна още днес, като се отърва от двете къртици.
- На какво основание, ако позволите да попитам?
- Артър - изрече Бариоки, - единственото, което искаме, е да живеем в съгласие с вашата раса. Вие ни дадохте пари и образование, опълчихте се срещу незаконното управление на Лабу и през цялото време действахте в наш интерес. - Язонът замълча и за миг лицето му се стори на Картрайт още по-чуждо и неразгадаемо. - Но къртиците са паразити. Те не дават нищо на Фалигор. Работят само за себе си, не и за планетата. Не можем да им дадем правата, които се полагат на язоните и хората, защото в противен случай те много скоро ще завладеят икономиката ни. Лабу беше побъркан, но в едно нещо имаше право - трябва да се отървем от къртиците.
- Но нали вие сам ги поканихте да се върнат и съставихте комисия да ги обезщети за загубите!
- Сбърках - отвърна Бариоки. - Но преди три дни разпуснах комисията. Няма да ги принуждавам с указ да си заминат, както направи Лабу, но ако предпочитат да останат тук, ще имат статута не на граждани, а на временно пребиваващи. Ще трябва да плащат по-високи данъци и ще са задължени винаги да носят паспортите си, а за да пътуват в друг град, ще им е нужно разрешение. Всичко това трябва да намери място във вашата конституция, Артър.
- Тези ограничения само върху къртиците ли ще се простират, или ще важат за всички чужди раси?
- Ще важат за онези раси, които по преценка на президента упражняват вредно влияние върху Фалигор.
- Ще говоря с колегите си от комисията.
- Да, направете го.
- Това ли е всичко?
- Не. Има още нещо, на което трябва да се спрем.
- Да?
- Планетата ни е бедна, Артър, а управлението на Лабу разруши напълно икономиката й. Ще бъда наистина лош президент, ако позволя да я разграбват и по-нататък.
- Нима някой се опитва да ни ограбва, господин президент?
- Е, може би несъзнателно, но има такива - отвърна Бариоки. - В конституцията ни трябва ясно да се подчертае, че всеки човек или къртица, временно пребиваващи на Фалигор или притежаващи фалигорски паспорт, нямат право на инвестиции или банкови сметки на друга планета. В противен случай ще бъдат подведени под отговорност като извършители на криминално престъпление. Не можем да ви позволим да печелите парите си тук, а да ги влагате другаде.
- Това отнася ли се и за язоните? - попита Картрайт, който не по-зле от всички останали знаеше за огромните влогове на Бариоки на Талисман.
- Никой язон няма и да си помисли да изнесе парите си от Фалигор. Този закон ще се прилага само спрямо натурализираните граждани.
- Щом на язоните няма и да им хрумне подобно нещо, защо да не ги включим и тях? Току-виж, някому все пак хрумнало да изнесе парите си един хубав ден.
Бариоки поклати глава.
- Лично аз нямам възражения, Артър, но сред представителите на законодателната власт този текст би могъл да предизвика недоволство, а ние искаме конституцията да бъде приета единодушно. - Той замълча и изгледа студено Картрайт. - Мисля, че е най-добре да направите всичко, както ви казах.
- Да, господин президент - въздъхна Картрайт.
- Добре! - изрече Бариоки и се изправи. - Радвам се, че оставате в екипа, Артър.
- Благодаря, сър - промърмори Картрайт, като не можа да се насили да излъже, че и той се радва.
- Знам, че с вас имаме доста противоречия - продължи Бариоки, - но и двамата желаем доброто на Фалигор. Сигурен съм, че можем да продължим съвместната си работа. Тази комисия има нужда и от хора.
"Колкото за лице" - помисли си Картрайт.
- Съжалявам, че не мога да ви отделя повече време - каза Бариоки, упътвайки се към вратата, - но имам среща с военните си съветници. - Той се намръщи. - Този Кракана и неговите ученичета имат наглостта да печатат и разпространяват вестник, пълен със злостни лъжи по мой адрес. Бях твърде зает с възстановяването на управлението, за да им обърна някакво внимание, но този последен подвиг направо ме извади от търпение. Няма да се успокоя, докато не ги арестувам, осъдя и екзекутирам! - Той замълча, после върху златистите му устни се изписа престорена усмивка. - Но това не е ваша грижа, Артър. Продължавайте да работите върху конституцията. Ще видите, че умея да се отблагодарявам на приятелите си за добре свършената работа.
Картрайт излезе от кабинета с убеждението, че президентът никога няма да получи от него конституцията, която желаеше, и се питаше как ли Бариоки се отплаща на враговете си.

22

Скъпа Сюзън,
Както сигурно си се досетила от предишните ми писма, тук работите не вървят добре. През последните три години Бариоки доказа, че предчувствията ти за него са напълно основателни. Отначало бях заслепен, както и всички останали. Бяхме толкова доволни да ни управлява друг, а не Гама Лабу, че практически му поверихме цялата планета, без да си спомним дори за миг какви надежди възлагахме навремето на Лабу.
Подходът му е коренно различен от този на Лабу и никой не би могъл да го обвини, че е луд, но имам ужасното предчувствие, че този път труповете ще бъдат повече, отколкото при "пожизнения президент". Над един милион "поддръжници" на Лабу бяха екзекутирани, а ние и двамата добре знаем, че единствените му поддръжници бяха войниците, на които плащаше.
Участвах в комисията по написване на конституцията няколко месеца, макар предварително да знаех, че документът, който Бариоки иска, ще бъде конституция само на думи. И изглежда, докато работехме над нея, той е съставил нова комисия от свои приятелчета, които са се занимавали със същото. Именно тяхната конституция беше приета впоследствие. По същество тя развързва ръцете на Бариоки да краде, граби и убива когото му душа иска, а зад гърба му стои законът с цялата си мощ. (Сега си спомних, че Хитлер и Бланд също не са нарушавали официално законите. Те са избили създателите им и са ги написали отново.)
Един пример. Преди две седмици преподавателите от университета "Сабаре" организираха стачка, след като Бариоки им оряза заплатите и увеличи тези на военните. Близо триста души бяха застреляни на улицата и после беше обявено, че според новата конституция стачката срещу правителствена институция се нарежда сред най-сериозните престъпления. А правителството - разбирай Уилиам Бариоки - притежава почти всичко, без да се смятат малките магазинчета и пазарчета.
Кое кара народа да го подкрепя? Не ми е ясно. Може би сме изчерпали почти цялата си енергия и запаса си от мъченици, докато се противопоставяхме на Гама Лабу... А може би народът е съгласен на всичко, само да не е Лабу. Той изби цяло поколение язони, включително почти цялата интелигенция, а онези, които остават, явно просто не са способни да окажат някаква действена съпротива на неговия наследник.
Е, тук-там се среща по някой язон, който се изправя срещу неговото управление, но не бих казал, че те ми харесват особено. Най-последователният (и най-опасният) е Джеймс Кракана. Той продължава да се крие в горите край Небесните хълмове. "Войниците" му са дванадесетгодишни хлапета, въоръжени с лазерни или звукови пушки, които тежат почти колкото тях самите. Невероятно зловещо е усещането, когато си помислиш за тези деца без семейство и дисциплина, скитащи из пущинаците, ограбващи храната на местните, неспособни да различат приятеля от врага и стрелящи по всичко, което се движи. Стрелящи в името на своя радикален водач, който неведнъж се е изказвал срещу основните принципи на демокрацията.
И най-голямото безумие е, че жителите на отдалечените райони продължават да подкрепят Кракана и да му помагат. Той и неговата "армия" вече близо две години се крият там и още никой не ги е предал, макар Кракана и някои от съветниците му - дали деца или възрастни, не ми е известно - от време на време да остават да пренощуват в домовете на местните. Бариоки си има трески за дялане, но, Бога ми, с него поне има някакъв шанс да се разбереш, да се сработиш и да възпираш най-лошите му подтици. А с Кракана като че ли не може да се направи абсолютно нищо - никой не е в състояние да го обуздае и да накара неговата парцалива, гладна армия да се разпръсне и да се върне към нормалния начин на живот.
Той предприе няколко атаки срещу правителството, повечето успешни. Разгроми две експедиционни части, пратени да го унищожат, и макар че не е от племето на енкотите, те му оказаха решителна подкрепа, превръщайки почти цялата си територия - от планините чак до западните покрайнини, които са само на петдесетина мили от Ромул и Рем - в опасна за всеки поддръжник на правителството зона.
Тези нападения не минаха без загуби и за Кракана. Видях на бойното поле разкъсаните, сгърчени трупове на язонски деца и още не мога да се начудя какво е това чудовище, което праща малките да се бият в неговата война. Те са съвсем хлапета, Сюзън, и въпреки това той продължава да ги изправя лице в лице с армията на Бариоки.
А от другата страна са остатъците от армията на Лабу. Когато стана ясно, че обявената от Бариоки амнистия е измама и че на практика той екзекутира всеки, който е имал нещо общо с правителството на Лабу, армията - или онова, което беше останало от нея - започна да се събира в Голямата северна пустиня. Носи се слух, че я предвожда генерал Сибо Душу - офицерът, оглавил бягството след първата контраатака на Талисман. Засега те все още не представляват някаква сериозна заплаха, но можеш да бъдеш сигурна, че няма да сложат оръжие и да повярват на думата на Бариоки. Болимбо, на чиято територия се намират, ги снабдяват с храна, пари и даже с оръжие, тъй като нямат никакви причини да обичат президента Бариоки. Той им закри достъпа - както впрочем и на всички останали племена освен ризалите - до правителството и властта.
Ето такова е положението. Не виждам какво би му попречило да следва замислите си, освен армията на Душу и децата на Кракана, като нито едните, нито другите са стока. При това положение ми се струва твърде вероятно Бариоки да избие повече свои сънародници и от Лабу, но ще го направи хладнокръвно, методично и в съответствие със закона. Разрухата в икономиката продължава, повечето къртици, които се върнаха, вече мислят отново за заминаване. Фермите пустеят изоставени, защото при толкова враждуващи страни повечето фермери се боят да не бъдат убити или най-малкото ограбени ако не от едните, то от другите, решат ли се да засеят нивите си.
И още веднъж се питам: как такава многообещаваща планета, населена с почтен, трудолюбив и доверчив народ, е могла да изпадне в подобно положение? Дали Фалигор не изчерпа всичките си сили и възможности, опитвайки се да преживее ерата на Лабу, и сега вече няма нито енергия, нито воля да се противопостави на престъпленията на Бариоки? Или има нещо в самата природа на язоните? Никога не съм ги смятал за стадо, но може би съм пристрастен...
Да не би да са жертви по рождение? Не ми се иска да повярвам в това, защото аз самият приветствах Лабу и Бариоки, а съм сигурен, че ние, хората, по природа не сме жертви. Продължавам да си задавам въпроса, как ли би постъпила в подобно положение една човешка планета? Потърсих отговора в историческите книги, но не можах да открия аналогична ситуация. Да, германците са приветствали Хитлер, но те са страдали от последствията на Версайския договор, довел страната до икономическа разруха. Да, римляните са приели Калигула, ала той не е заемал изборна длъжност и не е събарял законното правителство. Вярно, по време на четиригодишното му управление е бил провъзгласен официално за бог... А Конрад Бланд? Бил е смахнат палач, но никога не се е опитвал да управлява никой свят - специалността му е била да руши света около себе си.
Не мога да открия нито един пример за процъфтяващ, преуспяващ народ, уважаващ законите, който да е посрещнал с разтворени обятия фигура като Гама Лабу. В аналогични случаи тези планети са били на ръба на пропастта, а в икономиката им е царял такъв хаос, че гражданите доброволно (а понякога и не по своя воля) са се отказвали от всичките си права срещу обещанията за просперитет и стабилност. И трябва да добавя, че Лабу не е давал подобни обещания... Не, даде ги Бариоки, когато го върнаха на власт, и това може би обяснява много неща. Едва когато ги поставиш един до друг, започваш да се чудиш дали цялата тази планета не е някак сбъркана.
И все пак аз продължавам да вярвам, че не е, че поредицата от изключителни обстоятелства е довела до сегашното положение. Боби изгуби изборите, защото твърде много се беше доближил до хората, прекалено приличаше на нас, а и отказваше да приеме опозицията сериозно. Затова самата природа на грешките му логично доведе до опонент, който се опълчи срещу преклонението му пред всичко човешко. Щом Боби искаше да е човек - а много язони го възприемаха като такъв, - съвсем естествено беше опозицията да започне да ухажва други раси и империи. Понеже Боби смяташе нашите законови принципи за съвършени, опозицията, разбира се, ги отричаше до един. Тъй като Боби беше роден ситат и прахосваше с лека ръка парите си, опонентът му задължително трябваше да е селянин, който не само трепери над собствените си пари, но дори е склонен да граби бездънната на пръв поглед хазна. При тези обстоятелства може би един Уилиам Бариоки беше неизбежен.
Това ни води до следващия въпрос: ако Бариоки е бил неизбежен, така ли е и с Гама Лабу? Как би могъл един луд, при това първият срещнат, да бъде неизбежен?
Струва ми се, че на това може да се отговори така: неизбежен е бил не самият Лабу, а обстоятелствата, довели до узурпирането на властта и свалянето на правителството. Едно младо, силно, прогресивно общество изведнъж се оказва под властта на безчестен, безогледен управник още след първите избори. То няма никакъв опит в отстраняването от власт на ръководителите си чрез гласуване, но напредва толкова бързо, че петгодишният мандат му се вижда безкраен. Затова съвсем естествено е, че някой някъде решава насила да свали Бариоки. И кой би могъл да свърши по-добре тази работа, освен някой свързан с армията? Той поне може да бъде сигурен, че военните няма да се изправят срещу него. И тъй като превратът е безкръвен и заговорникът уверява гражданите, че няма намерение да управлява, а само ще организира нови избори, народът го посреща с разтворени обятия. Фактът, че военните дойдоха на власт, е закономерност, но че начело стоеше Гама Лабу - това си беше чиста случайност.
След престъпленията на Лабу, след мъченията и кланетата, след безсмислените убийства и крайностите, довели едва ли не до обожествяването не само на Лабу, но и на Конрад Бланд, най-страшния вманиачен убиец в историята на човечеството, естествено населението жадуваше някой - независимо кой - да замени кръвожадния властник. Аз приветствах Бариоки с не по-малка радост от останалите. Кой имаше неговия опит в управлението на планетата? И защо да не приемем, че е прекарал годините на изгнание в размисъл над провала си като управник и причините за свалянето му? Дори в първата си реч той засегна този въпрос: знаел, че е правил грешки, и щял да се поучи от тях. Ясно му било, че щом веднъж е отстранен за злоупотреба с властта, това би могло да се случи отново. Давал си сметка, че му предстои един вид изпитателен срок. Но тъй като вече бил натрупал милиони републикански кредити в банковата си сметка на Талисман, какво повече би могъл да желае?
При това положение остава да си зададем въпроса: защо никой не дръзна да се изправи срещу него? Не знам. Ясно ми е само, че здраво се е окопал и че армията му е вярна. Единственият начин да бъде отстранен, който ми идва на ум, е революцията. Никоя друга планета няма да се намеси във вътрешните ни работи само за да предотврати някой нелеп опит от страна на Бариоки да нападне съседите си - а той не е забравил какво се случи на Лабу, когато го направи. Затова си мисля, че ако падне, заслугата ще бъде на Сибо Душу или Кракана и на никого другиго. Единият е вярно куче на Лабу, което се е показало некадърно да поведе корабите му в битката, освен това няма никакъв опит във войната на самата планета. А другият е учител с шепа деца вместо войници.
После, дори някой от двамата да успее да свали Бариоки, съвсем не съм убеден, че това ще подобри положението ни. Ние нямаме никакво желание да ни управлява вярното кученце на Лабу, на което като нищо би хрумнало да повика господаря си от Домар. А Кракана е прекалено краен и гледа на децата само като на пушечно месо.
Все по-често се улавям, че мисля за деня, когато за пръв път стъпих на Фалигор. Тогава той беше прекрасна, тиха и многообещаваща планета и аз и досега се питам: нима от самото начало е било предопределено да се превърне в костница? Дали с нашата намеса само ускорихме процеса или го предизвикахме? Ако бяхме оставили този свят да следва собствения си път, ако и днес Боби раздаваше правосъдие в праха пред мумифицираните си предци, нямаше ли да бъде по-добре? Нямаше ли тогава Гама Лабу да избива по двама-трима от съплеменниците си, вместо да ги изтребва със стотици и хиляди?
Къде да търсим вината - в тях самите или в моите блянове?
Направих всичко възможно да убедя сам себе си, че случилото се е било неизбежно. И сигурно е така... с едно изключение. Не беше неизбежно идването ни тук и опитът ни да превърнем планетата в рай. Никъде в Книгата на съдбата не пише, че Артър Картрайт е трябвало да натрапи ценностите си на един мирен, щастлив народ, който нито е подозирал, нито го е било грижа, че някъде има такава личност. До деня, когато той реши да прекрои обществото му според своята утопична представа.
Ще ми се да бях религиозен, защото имам нужда да поискам прошка, а не мога да погледна язоните в очите и да ги помоля да ми простят.

С обич - Артър.

23

Когато Уилиам Бариоки се разсърдеше, за разлика от своя предшественик той не хвърляше гръм и мълнии и не жадуваше за кръв, а ставаше още по тих, по-хладен и резервиран отвсякога. В такива случаи никога не повишаваше глас и не губеше самообладание, но тежко на онзи язон, който беше предизвикал гнева му.
Бариоки свика кабинета си посред нощ и когато пристигна и последният му министър, разтревожен и с оглупял поглед - защото се знаеше, че някои членове на правителството вече са били екзекутирани за неспазване на закона (така, както президентът го разбираше), - той се изправи пред тях и размаха лист хартия.
- Току-що научих, че Републиката е спряла всички помощи за Фалигор - хладно и премерено изрече Бариоки. - Тя е наредила на всичките си кораби да се въздържат от кацане тук и няма да позволи кораб на Фалигор да кацне на някоя от нейните планети.
- Каква е причината да изменят на нашето приятелство и добрата воля? - попита един от помощниците му, убеден, че президентът всеки момент ще им съобщи, но държеше пръв да изрази негодуването си.
- Оттам твърдят, че разполагат със списък на 623 документирани нарушения на правата на гражданите - язони и къртици, и обвиняват правителството в злоупотреба с паричните фондове.
Това разтревожи членовете на правителството. Логичната реакция беше да подскочат от възмущение и да отричат упорито тези твърдения. Всички обаче знаеха, че те са верни и дори силно смекчени, затова министрите останаха кротко по местата си, очаквайки какво ще каже нататък президентът.
- Тези обвинения са отправени и документирани от Джеймс Кракана - продължи Бариоки. Той говореше много бавно и тихо, но в пълната тишина всички го чуваха прекрасно. - Този учител и парцаливата му сган вече не са просто дразнител, а сериозна заплаха за нашето правителство. - Президентът млъкна и огледа последователно всеки един от присъстващите. - Искам Кракана мъртъв, а поддръжниците му избити или натикани в затвора най-късно до месец. Няма да приема никакви извинения. Оставям подробностите на вас и най-настоятелно ви съветвам да не ме разочаровате.
С тези думи той излезе, оставяйки министрите да си блъскат главите над проблема.

24

Десетина дни след срещата на кабинета четиристотинхилядна войска се отправи от Рем към Небесните хълмове с единствената задача да унищожи Джеймс Кракана и армията му.
В продължение на двадесет дни войниците претърсваха околността, дирейки следите на Кракана и последователите му, но не откриха нищо. Местните жители отричаха да имат някакви сведения за местонахождението му. Някои стигнаха дотам дори да твърдят, че не са и чували за него. Този поход се превърна в двадесетдневно безрезултатно учение, разнообразявано само от писъците на умиращите, докато армията се придвижваше през дузината обширни и добре замаскирани минни полета.
Верен на думата си, Бариоки уволни всички членове на правителството точно тридесет дни след съвещанието. Някои бяха пратени на заточение, но повечето изчезнаха без вест. Убеден, че селяните лъжат войниците му, президентът нареди всички села, през които минават, да бъдат разрушавани за назидание на останалите язони, ако им хрумне да крият Кракана.
Близо два месеца от Кракана нямаше ни вест, ни кост. После се заредиха чести нападения над разпръснатите и зле охранявани предни постове на правителствените войски. Тези действия увеличиха значително запаса му от боеприпаси. До Рем стигнаха слухове, че окъсаната му армия с всеки изминал ден нараства.
Бариоки прати нова огромна войска да го търси, но Кракана ги подмами навътре в гъстите влажни гори, после нападна онези части, които бяха откъснати от главните сили, и продължи с партизанската война. Най-сетне противникът му се видя принуден да се оттегли.
Бариоки научи, че Кракана е член на траджава - клон на траджите, и прати войниците си да избият всички негови съплеменници, до които успеят да се доберат. Над четвърт милион язони бяха изтребени, а малкото оцелели се пръснаха, така че армията сметна по-нататъшното им преследване за неоправдано.
Кракана изчакваше удобен случай. Най-сетне при едно дръзко нощно нападение той се промъкна заедно с няколко свои поддръжници в Рем, унищожи целия флот от двадесет и девет космически кораба и се измъкна още преди някой да усети, че въобще е бил там.
Бариоки предложи огромна награда за всяко сведение, което би помогнало за залавянето на врага му. Нито един язон не се яви с информация. Като наказание президентът обяви, че всеки ден ще унищожава по едно село, без оглед на племенната принадлежност и местонахождението му, докато Кракана не се предаде на армията в Рем. Отговорът на противника му, който никога не стана обществено достояние, гласеше, че за всеки убит от Бариоки язон той ще убива по десет войници и двама правителствени служители.
Президентът стигна до извода, че посланието идва от влажните гори около Небесните хълмове, и мобилизира цялата си армия. Четири дни по-късно горите бяха обкръжени изцяло и президентът даде заповед да започне затягането на обръча. Всички пътища за връзка с външния свят бяха отрязани, всички изходи затворени. Армията методично раздели огромната гора на по-малки участъци и ги претърсваше основно, преди да премине към следващите.
Стратегията беше правилна и сигурно щеше да даде резултат, ако имаше повече време.
Ала времето беше единственото, с което Бариоки не разполагаше. Докато армията изпълняваше задачата си на две хиляди мили от Ромул и Рем, двата града се охраняваха символично и генерал Сибо Душу реши да се възползва от положението. Той слезе на юг от Голямата северна пустиня с остатъците от армията на Лабу и за по-малко от ден установи контрол върху градовете близнаци.
Бариоки беше отведен с белезници до центъра на града, където някога се извисяваше статуята на Конрад Бланд, и беше публично екзекутиран.
Тогава Душу обяви, че с готовност ще раздели властта с Кракана, покани го да дойде в Рем и да помогне за съставянето на ново правителство. Тържествено обеща да прехвърли частните влогове на Бариоки в хазната на Фалигор и настоя представителите на печата да присъстват на всичките му срещи, за да знае населението, че той не е поредният самозабравил се диктатор, а искрено се стреми към доброто на цялата планета.
Артър Картрайт беше сред тълпата, дошла да чуе речта на Душу. И макар че все още се надяваше на най-доброто и учтиво ръкопляскаше на най-силните моменти в речта, този път реши да не участва в бурното ликуване, с което се посрещаха тези декларации.

Майк Резник

Инферно