II
Стъклото

15

До ушите й достигнаха гласове - някои по-близки, други по-отдалеч, но не говореха на нея. Тогава усети, че слънцето грее право в лицето й, и извърна глава.
- Мисля, че идва на себе си - произнесе някой. - Сюзън?
- Махайте се! - проломоти Бедоус.
- Сюзън, аз съм, Артър. Отвори очи.
Бедоус се опита да хване възглавницата и да я сложи на главата си, но от движението жестока болка прониза ръката й. Някой изпищя. Трябваше й време, за да осъзнае, че писъкът е нейният.
- Добре дошла обратно при нас - обади се друг глас. - По едно време си мислех, че ще ви загубим.
Тя отвори очи, примижа от ярката слънчева светлина в стаята и постепенно всичко си дойде на мястото.
Артър Картрайт седеше на стол до леглото й, а Антон Маккрей се облягаше лениво на бялата стена.
- Къде съм? - попита тя.
- В мемориалната болница "Борис Петрович" в Рем - отвърна Маккрей. - Спомняте ли си как попаднахте тук?
Тя отново затвори очи и се опита да се съсредоточи.
- Спомням си спасителната акция, после всичко ми се губи... Чакайте! Помня, че в бъркотията ме улучиха. Май че в рамото.
- Рамото ви беше най-малкият проблем.
- Коляното ми! - възкликна тя, после се намръщи. - Не усещам нищо там.
- Щях да се учудя, ако усещахте - каза Маккрей. - Поръчахме ви чисто ново, първо качество.
- Ампутирали са ми крака? - ужасена изрече тя.
- Нямаше как. Дори и да успееха да възстановят коляното, кракът се държеше само на няколко мускулни влакна. Нямаше никакъв начин да се възстанови кръвообращението.
- Съжалявам, Сюзън - намеси се Картрайт. - Изгубила си огромно количество кръв. Лекарите бяха по-загрижени да спасят живота ти.
- Освен това новият крак е по-хубав от стария - добави безгрижно Маккрей. - Никакви разширени вени!
- Как можете да се шегувате така? - избухна Бедоус. - Току-що изгубих крака си!
- Няма да повярвате какви чудеса се правят в днешно време с протезите - отвърна Маккрей.
- Лесно ви е на вас да го кажете!
Маккрей се усмихна.
- Дори по-лесно, отколкото си мислите. Искате ли да си сваля дясната ръка и да ви я дам? - Той вдигна ръка и размърда пръстите й. - Работи по-добре от истинската.
- Лекарите ни увериха, че след няколко седмици ще ходиш, без дори да куцаш - успокои я Картрайт.
- Ще го повярвам, когато го видя с очите си - изрече горчиво Бедоус.
- Повярвайте - намеси се Маккрей. - Последният рекордьор на три хиляди и пет хиляди метра е с два изкуствени крака. Даже се опитват да го дисквалифицират и да отменят постиженията му... А сега, ако сте приключили с благодарностите, че ви спасих живота, имате ли още нещо да питате?
- Така ли се държи човек с болен? - промърмори Бедоус.
- Е, ако трябва да си говорим честно, и вашето поведение се разминава с представите ми за "мируване" - върна й любезността той.
- Защо сте още тук?
- Заради вас.
- Заради мен? - сви вежди тя.
- Някой в Републиката е решил да не ви оставя на нежните грижи на пожизнения президент.
- Тя е много уморена и явно я боли - намеси се Картрайт. - Да я оставим да поспи още малко. Можем да си поговорим за това по-късно.
- Добре съм - прекъсна го Бедоус. - Искам да чуя всичко още сега.
- Сигурна ли си, че си достатъчно укрепнала? - попита загрижено Картрайт.
- Всичко е наред, Артър. - Тя се обърна към Маккрей: - Разкажете ми за спасителната операция. Какво стана?
- Успяхме. Изгубихме двама от нашите хора и един заложник. Избихме всичките четиринадесет лодинити и около сто и петдесет невинни свидетели.
- Невинни свидетели ли? - учуди се Бедоус. - Не видях такива.
- Е, всичките носеха военни униформи, но президентът Лабу се кълне, че били случайни зрители - ухили се Маккрей. - Както и да е, всички заложници освен вас са на път за Републиката. Вашето състояние не позволи транспортирането ви.
- Все още не сте ми казал защо сте тук.
- Решихме, че е твърде вероятно Лабу да насочи гнева си към единствения оцелял, така че ми бе наредено да остана при вас, докато се възстановите.
- И очакват от вас да устоите на цялата армия на Фалигор? - попита Бедоус невярващо.
- Нищо подобно. Аз съм тук като представител на Републиката и съм упълномощен да уведомя местните власти, че всякакви враждебни действия спрямо Сюзън Бедоус ще се тълкуват като военен акт, насочен срещу Републиката, която ще отговори на подобна провокация с цялата си военна мощ.
- Не искам да бъда причина за война - промълви Бедоус.
- Няма да бъдете - усмихнато я успокои Маккрей. - Ние сме самозванци в пълния смисъл на думата и силно се съмнявам, че ще успеем да защитим позициите си, ако възникне такава необходимост. Но Лабу не го знае.
- Вие го унижихте публично, като измъкнахте заложниците под носа му - забеляза Бедоус. - Кое ви кара да мислите, че ще ме остави на мира независимо от всичките ви заплахи?
- Обстоятелството, че армията му си има други грижи. Понеже не смее да предизвика война с Републиката, а къртиците си заминаха до една, сега се е заел с изтребването на племето чиджанга.
- Чиджанга са кротки пастири, които живеят на хиляда мили оттук и никому нищо не правят - възмути се Бедоус. - Защо се е захванал точно с тях?
- Именно защото са кротки пастири, които никому нищо не правят - отвърна Маккрей. - Тази сутрин Лабу отново се появи по холовизията. Той обяви, че чиджанга са в заговор с Републиката и са й помогнали да освободи заложниците точно когато Лабу почти бил накарал двете страни да се споразумеят.
- С други думи, той изтрива от лицето на планетата цяло племе само за да спаси авторитета си?
- Май така стоят работите - съгласи се Маккрей.
- Добре, вие поставихте ултиматума си. Защо тогава още сте тук? Нещо повече - защо Лабу още не ви е тикнал в затвора за участие в спасителната операция?
- По две причини - обясни Маккрей. - Първо, по време на кризата той официално спазваше неутралитет и следователно не може да проявява предпочитание към която и да било от страните. И второ, аз съм прикрепен към посолството на Републиката и ако той не знае какво е дипломатически имунитет, поне му е ясно, че не може току-така да застреля служител на посолството.
Бедоус се обърна към Картрайт.
- Ти го познаваш по-добре от мен, Артър. Смяташ ли, че ще се задоволи с изтребването на чиджангите?
- Съмнявам се - призна Картрайт.
- Какви ли поразии още ще направи?
- По-големи, отколкото някой от нас може да си представи.
Оказа се, че дори и това е твърде слабо казано.

16

След спасителната операция на космодрума в Рем нещо в главата на Гама Лабу сякаш прещрака. Ако дотогава той беше просто хитър варварин, сега се превърна в кръвожаден варварин. Ако преди това се беше позовавал поне привидно на писаните закони, сега самият той беше законът. Ако до този ден онези, които биваха измъквани от домовете им и арестувани посред нощ, поне бяха наясно в какво ги обвинява правителството, сега никой не си даваше труда да обясни арестите.
Когато стреляха по един от министрите на Лабу заради клането в едно съседно село и раненият умря, президентът излезе с изявление, в което поощряваше всички правителствени служители и военните да стрелят по всеки, който би могъл да заплашва живота им. Това се изтълкува незабавно като разрешение да се стреля по всеки, дръзнал да се опълчи против политиката на правителството.
Същевременно корупцията процъфтяваше. Данъците се събираха по каприз на управляващите, понякога и по пет-шест пъти годишно. Всички язони с научна степен рано или късно биваха заставяни да постъпят в армията и за тях повече нищо не се чуваше. Още шест племена изчезнаха завинаги от лицето на Фалигор.
Около самия Лабу се носеха какви ли не слухове. Всички знаеха, че отново изповядва вярата на предците си, но сред приближените му се шушукаше, че е убил и изял две от жените си по настояване на своя лекар шаман, който по-късно изчезна и никой повече не го видя.
Друг слух разказваше, че Лабу изгубил смелостта си по време на лов, докато го преследвал равнинен ловец. И когато най-големият му син се втурнал и го спасил, като застрелял звяра от упор, Лабу убил младежа и изял сърцето му, убеден, че храбростта му ще премине у него.
Някога зад сградата на Научното управление към правителството веднъж на ден спираше камион. Сега камионите пристигаха на всеки час, а вонята от общите гробове се разнасяше навсякъде.
Всеки член на правителството, предизвикал гнева или завистта на Лабу, беше сменян или просто изчезваше. В резултат на това хазната се ръководеше от бивш печатарски чирак, който решаваше всеки проблем с неуморно печатане на пари. Вътрешното министерство реши, че най-добрият начин да унищожи насекомото, разпространяващо смъртоносна болест по добитъка, е да се избият всички диви животни, които можеха да пренесат паразита от едно стадо в друго. За три месеца бяха изтребени повечето от оставащите пет милиона диви зверове на планетата, без това да повлияе върху размножението на летящата твар. Ръководителят на Патентното бюро обяви, че всичко вече е изобретено, затвори учреждението и си присвои за лично ползване натрупания фонд.
Някои от язоните и хората продължаваха открито да се противопоставят на правителството. Осем религиозни водачи се срещнаха с пожизнения президент, за да протестират срещу начина, по който Лабу се отнасяше към последователите им. Всичките бяха арестувани начаса и ужасните им викове отекваха нощ след нощ над притихналия Ромул, докато на единадесетия ден не издъхна и последният. Един майор от армията отказа да изпълни заповедта на Джордж Уидърспун да открие огън срещу родното си село - съблякоха го гол, заляха го с бензин и го подпалиха. Някакъв лекар язон не се подчини на нареждането на Лабу и продължи да лекува жертвите му в едно отдалечено село. Когато слухът стигна до президента, той нареди да му доведат непокорния доктор, напълни с отрова една от спринцовките му и лично му направи инжекцията. После Лабу седна на масата и добре си похапна, докато се наслаждаваше на предсмъртните гърчове на нещастника.
Цивилизованите раси в галактиката една след друга затваряха посолствата си и отзоваваха персонала. Първи се оттеглиха канфоритите, последваха ги домарианите, лодинитите, молутеите, докато накрая остана само посолството на Републиката. Тя беше въвела икономическо ембарго спрямо Фалигор, но не искаше да обърне гръб на малкото хора, живеещи все още на планетата.
Реакцията на Лабу беше проста и недвусмислена - той обяви война на всички раси, които се оттеглиха. Средствата не му позволяваха да воюва с далечни планети, затова пък диктаторът методично опожаряваше празните посолства и нареди всеки представител на тези раси, дръзнал да стъпи на Фалигор по една или друга причина, да бъде убиван незабавно.
И макар че посолствата бяха закрити, Лабу не вдигна официално забраната върху емиграцията, в резултат на което Бедоус остана на Фалигор, а молбата й за изходна виза беше отхвърляна повече от десет пъти. Президентът явно си даваше сметка, че не може да я накаже със смърт за опита й да помогне на заложниците, но реши поне да я принуди да прекара остатъка от живота си като затворничка на Фалигор.
Маккрей също остана, убеден, че в мига, в който си замине, Бедоус, а може би и Картрайт ще бъдат убити. След време от нямане какво да прави той си купи ферма в околността на Ромул. През първия месец добитъкът му беше осакатен, на следващия отровиха кладенците му, а на третия подпалиха къщата и плевника му, макар преди това Маккрей да застреля седем от виновниците, а останалите избягаха. Най-накрая той се премести на територията на посолството, всеки една-две седмици се осведомяваше за състоянието на Бедоус, но повече не се интересуваше от живота на Фалигор.
И въпреки това няколко язони все още не се предаваха. Един християнски свещеник, който някак беше успял да се измъкне от полезрението на наказателните отряди, заложи бомби в министерствата на науката и на земеделието, изби около четиристотин правителствени чиновници и в продължение на три месеца се изплъзва от преследването на Уидърспун. Накрая беше заловен и измъчван до смърт. Петнайсетина жени от племето на енкотите започнаха да издават списание, в което се описваха всички своеволия от последните години, и успяха някак да го изнесат извън планетата. Лабу и Уидърспун така и не разбраха кой е отговорен за това деяние, но по време на издирването на авторите над седемстотин енкоти изчезнаха в Научното управление, за да не се появят никога повече.
Най-успешният метеж беше ръководен от един учител на име Джеймс Кракана. Военните получиха сведения, че критикува правителството по време на уроците си, и изпратиха отряд от двадесет души да го арестува. Когато стигнаха до мястото, войниците бяха посрещнати от Кракана и неговата "детска армия" - петнайсетина язони, които не можеха да бъдат наречени дори юноши, въоръжени с лъкове и отровни стрели. Те прибраха оръжието на мъртвите войници и забягнаха в гъстите гори около Небесните хълмове. Появяваха се само тогава, когато най-малко ги очакваха, и избиваха всеки привърженик на Лабу, имал неблагоразумието да се изпречи на пътя им. Само след шест месеца "децата" на Кракана вече наброяваха стотина хиляди, всичките въоръжени, и се превърнаха в сериозна заплаха за управляващите. Това накара Уидърспун да прати към Небесните хълмове петдесетхилядна войска, която да унищожи метежниците. Войниците от време на време откриваха по някой и друг бунтовник, но изгубиха около три хиляди души от личния си състав, докато накрая решиха, че операцията не си струва труда, и се върнаха у дома. Кракана веднага поднови нападенията си.
Ала за пожизнения президент това бяха дребни грижи, които само го дразнеха, и нищо повече. Терорът продължи да властва с неотслабваща сила, докато не се случиха две събития без връзка помежду си. Без някой да подозира, те отбелязаха началото на неговото падение.
Първо, след като беше похарчил и последната си валута за оръжие, Лабу откри, че не е в състояние да плаща на войската си с друго, освен с напълно обезценените фалигорски долари. С петнадесетте милиарда, които получаваше седмично редовият войник, не можеше да се купи и един хляб.
И на второ място, до ушите на Лабу стигна слухът, че Уилиам Бариоки, който след преврата живееше в изгнание на съседния Талисман, е успял да убеди правителствата на Талисман и на Републиката да свалят узурпатора и да върнат самия него на власт.
Пожизненият президент реши, че това е пратена му от небето възможност да отвлече вниманието на войската от обстоятелството, че астрономическите заплати нямат никаква стойност. Откакто беше узурпирал властта, той успя да се сдобие с шестдесет и три космически кораба. Всички те чакаха, заредени с гориво, добре въоръжени и готови да потеглят, на космодрума в Рем. Едва ли щеше да се появи по-добър шанс да се вкарат корабите в действие, да се умири армията и да се напълни празната хазна, като се плячкоса някоя чужда планета.
Сутринта, след като до него стигна мълвата за Бариоки, пожизненият президент Гама Лабу обяви война на Талисман.

17

- Знаеш ли - каза Бедоус, седнала на масата срещу Картрайт, - това може би е най-доброто, което някога се е случвало на Фалигор.
- Как можеш да твърдиш подобно нещо? - изуми се Картрайт. - В една война всички са губещи.
- Глупости, Артър. Това звучи страхотно в университетска лекция или в книга, но е факт, че винаги има победител. Как мислиш, кой пише историческите книги? Победителите! - Тя млъкна, за да сдъвче хапката си. - Смятам, че този път Лабу е затънал до гуша.
- Не знам - колебливо изрече Картрайт. - Икономиката на Талисман не е кой знае колко по-развита от нашата, а и не си спомням да съм чул нещо добро за военната им машина. Надявам се, че не разчиташ Републиката да се втурне да им помага. Този техен управник - президентът Баямула - продължава да отхвърля ухажванията й. По-тактично от Фалигор, вярно, но не по-малко категорично.
- Виж какво - прекъсна го Бедоус. - Населението на Талисман не е човешко, а Канфорийските близнаци и Лодин ХI заедно с привържениците си търсят съюзници срещу Републиката. Самият факт, че Баямула е нападнат от един луд, а Републиката няма намерение да му помогне, е достатъчен повод няколко извънземни раси да му се притекат на помощ.
- И какво от това? - не се предаваше Картрайт. - Какво следва?
- Че дните на Лабу са преброени.
- Е, и? Талисман ще завладее Фалигор и ще се установи нова военна диктатура.
- Талисман не може да си го позволи - възрази Бедоус. - Той едва успява да крепи собственото си правителство.
- Може би натискът от две страни - и от Републиката, и от чуждите планети, ще накара Лабу да се вразуми - предположи Картрайт обнадежден.
- Не разбирам кое те навежда на тази мисъл. Досега нищо не успя да го вразуми.
- Защото винаги е заставал на нечия страна. Никога не е изпадал в положение, когато всички са срещу него.
- Съмнявам се, че това ще наруши спокойствието му. Не, надеждата ни е Талисман да се сдобие бързо със съюзници и да унищожи нашествениците.
- Ако вече не е капитулирал - мрачно изрече Картрайт.
- Това не ти е нападение на Републиката над планета с двадесет милиона човешко население, когато небето е черно от кораби. Става дума за два обеднели свята, зле въоръжени за война от междупланетен мащаб. Няма да се свърши толкова бързо.
- Но ако Талисман получи помощта, която му трябва...
- Мозес Баямула е горд. Той няма да поиска помощ, докато не се увери, че няма да мине без нея. Това може да отнеме ден, седмица, а вероятно и месец. Не е изключено да грешим и той да е в състояние да спечели войната без чужда помощ.
- Говориш така, Сюзън, сякаш всичко е въпрос единствено на логика. Но не е тъй - това е война. В момента тя се води на Талисман, ала ако оттам отблъснат нашествието, следващата битка ще се води тук. Била ли си някога на война? Аз съм бил и повярвай ми, никак не е приятно.
- А това, което става на Фалигор, откакто Лабу взе властта, да не би да е приятно?
- Никак, мътните да го вземат! - съгласи се Картрайт с въздишка. - Добре де, няма смисъл да спорим. Каквото има да става, ще стане. Най-добре да пусна холовизора и да видим дали няма някакви новини.
Тя го погледна и тъжно поклати глава.
- Бедни ми Артър! Ти все още мислиш за Фалигор като за планетата от бляновете ти, а не като за онова, което е в действителност.
- Моля?
- Още отсега мога да ти кажа какво ще съобщят. Ще ни уверят, че печелим победи, коя от коя по-славни, че настъпваме и врагът понася огромни загуби, че президентът Баямула е избягал и че крайната победа е близко... И ще продължават да го твърдят, докато силите на Баямула кацнат на Фалигор и завземат резиденцията на Лабу.
- Да, сигурно така ще стане. И все пак няма да ни навреди да погледнем.
Той пусна холовизора и точно както беше предсказала Бедоус, говорителите предвиждаха скорошна победа.
После се включи и Лабу. Той заяви, че ненавижда войната и ще я прекрати веднага щом Талисман се съгласи да предаде изменника Уилиам Бариоки на Фалигор и да плати обезщетение от два милиарда републикански кредита, защото дал подслон на беглеца. Докато малодушният президент на Талисман не удовлетвореше тези две искания, войната щеше да продължи.
Когато започна на нова сметка изброяването на загубите на врага, очевидно силно раздути, Картрайт изключи холовизора.
- Изненадан ли си? - насмешливо попита Бедоус.
- Озадачен съм.
- Така ли? От какво?
- Защо Мозес Баямула просто не ни предаде Бариоки?
- Поискахме и огромна сума, за да изтеглим армията си, забрави ли?
- Сигурен съм, че това може да се уреди. Лабу иска Бариоки, нищо повече.
- Грешиш, Артър. Нужен му е и враг отвън, та народът да не обвинява него, загдето не може да си купи нищо с парите си, а електричеството и водата никакви ги няма.
- Ето още една причина Баямула да предаде Бариоки на Лабу. На негово място щях да направя точно това.
- Вероятно тъкмо поради тази причина не си президент на Талисман - сухо отвърна Бедоус.

18

Талисман беше подготвен за нападението. Той беше дал подслон на десетки хиляди язони, много от тях правителствени служители, изпаднали в немилост, които разполагаха с огромно количество сведения в замяна на предоставеното им убежище.
Освен това зле подготвените пилоти на Лабу едва успяха да открият Талисман, та камо ли целите си, така че по-голямата част от бомбите при първата атака паднаха в океана и в някаква безлюдна пустиня. Горе-долу половината оръжия, закупени от Лабу, бяха в лошо състояние или несъвместими с предвидените за тях боеприпаси.
Войските на Талисман не бяха въоръжени по-добре, но имаха по-солидна подготовка и само час след нападението повече от половината флот на Фалигор беше унищожен, а останалата част трябваше да спасява живота си.
Най-накрая командирът на ескадрилата генерал Душу наруши собствените си заповеди и отлетя обратно на Фалигор, последван от дванадесетте оцелели кораба. Така приключи първата фаза на войната.
Мозес Баямула, президентът на Талисман, се срещна с управниците на планетите от Федерацията на канфоритите, в която влизаха тридесет и осем различни раси, и поиска да го подкрепят във войната срещу Гама Лабу. Федерацията проведе съвещание при затворени врати и няколко часа по-късно излезе със становище, в което се заклеймяваха действията на Лабу, обаче не се предлагаше някаква реална помощ на Талисман.
Тогава Баямула се свърза с Републиката, като се надяваше да издейства оръжие или пари за въоръжение, но получи горе-долу същите уверения, че може да разчита на морална подкрепа.
Лабу от своя страна сменяше вероизповеданията си веднъж на всеки кръгъл час, разчитайки на помощ срещу декларациите си за вярност към чужди богове. Ала старият номер и този път не мина. Само след няколко дни той трябваше да признае факта, че почти всички раси в галактиката открито осъждат агресивните му действия.
За да спаси авторитета си, Лабу предложи начин за бързо решаване на конфликта: вместо да се впускат в нови кръвопролития на бойното поле, двамата с Баямула - вожда на една раса, чието тегло и в зряла възраст достигаше не повече от четиридесет килограма - да се срещнат на боксовия ринг и спечелилият двубоя да бъде провъзгласен за победител във войната.
В отговор Баямула предприе масирано нападение над Фалигор. Беше му ясно, че флотът му не е в състояние да проведе достатъчно интензивна бомбардировка, за да реши бързо и лесно изхода на войната, затова той предпочете да го използва за превозване на десетки хиляди войници, които стовари в западната пустиня. Частите му оградиха района. На всеки три дни пристигаха нови подкрепления, докато се събра внушителна армия. Тя тръгна на изток към Рем. Зле обучените сили на Лабу на няколко пъти се опитаха да я спрат, но биваха разгромявани много бързо. Още по-чести бяха случаите, когато язоните просто захвърляха оръжието и се спасяваха с бягство от настъпващата армия на Талисман.
Едно след друго селата посрещаха завоевателите и ги приветстваха като освободители, предлагаха им храна, окуражаваха ги и им благодаряха. Когато до Ромул и Рем им оставаха две седмици път, към тях вече се бяха присъединили трийсетина хиляди язони, някои въоръжени само с лъкове и стрели.
Лабу скоро осъзна, че армията му не е в състояние да спре неприятеля, и стигна до нечуваната идея да бомбардира всички села на язоните между настъпващата войска и Рем с надеждата, че нашествениците ще останат без храна, преди да се доберат до него. Резултатът беше осемдесет хиляди невинни жертви от язоните и един враг, убеден повече отвсякога, че правдата е на негова страна, а унищожението на Лабу е едва ли не негов свещен дълг.
Когато неприятелската армия се разположи на лагер на четиридесет мили от Рем, Лабу заповяда да подпалят сградите на Хазната и на Монетния двор, за да няма какво да грабят завоевателите (макар парите на Фалигор да не струваха нищо). Под прикритието на нощта потегли към частния си кораб, придружен от Джордж Уидърспун и три от жените си. Щом се добра до него, той увери по радиото армията си, че скоро лично ще поведе контраатаката, нареди на офицерите си да разстрелват дезертьорите и като последен президентски акт извади малък пистолет, с който застреля от упор Уидърспун между очите.
Призори Лабу вече беше преполовил пътя до далечния Домар, след като за втори път беше приел древната религия ранши.

19

Пътят към Рем беше застлан с цветя и трупове.
Армията на Талисман стигна града по пладне, посрещната с буен възторг от жителите му, които преди пет часа бяха наблюдавали разгрома на собствените си войски. Сраженията продължиха още три седмици и най-сетне талисманските генерали решиха, че оцелелите части на Лабу, които още не са пленени и не са се предали, не представляват сериозна заплаха.
Журналистите от цялата галактика получиха достъп до планетата и най-сетне се разбра цялата истина за деянията на Лабу. Бяха открити около пет хиляди масови гроба и никой не се съмняваше, че ще открият поне още толкова. Седеметажното Научно управление към правителството беше разрушено, след като се установи, че наистина е било замък на ужасите, както местните подозираха. В мазето на президентската резиденция бяха открити повече от петдесет обезобразени трупа на язони. А апартаментите на Лабу бяха претъпкани с детски играчки и шарени книжки, доставяни му от Републиката в продължение на години.
Когато най-сетне редът беше възстановен, на Фалигор пристигна самият Мозес Баямула, придружен от Уилиам Бариоки. Президентът на Талисман заяви пред събраното в Рем стохилядно множество, че не е завоевател и не желае да се меси в управлението на друга планета освен своята и че войските му ще се изтеглят веднага щом новото правителство поеме юздите на властта. Той завърши изявлението си с думите, че единственият му официален акт е връщането на законно избрания президент на Фалигор Уилиям Бариоки, намерил убежище при него по време на управлението на Лабу.
Баямула се отдръпна и направи място на Бариоки, който сега изглеждаше доста по-стар и по-слаб, отколкото преди изгнанието си. Бившият президент се изправи пред микрофоните.
- Царството на терора свърши! - извика той към възторжената тълпа. - Гама Лабу е разгромен и дългият кошмар на Фалигор си отиде, за да не се върне никога повече.
Виковете и ръкоплясканията бяха толкова оглушителни, че Бариоки трябваше да чака цели пет минути, преди да заговори отново.
- Никога повече язон няма да се изправи срещу свой брат. Никога вече угнетените граждани няма да се свиват от страх пред властниците, избрани да им служат. Никога вече децата на язоните няма да растат сред писъците на умиращите и зловонието на смъртта. Нов ден изгря над Фалигор! - Той махна с ръка към един офицер, застанал мирно недалеч, после посочи статуята на Конрад Бланд, извисяваща се над централния площад. - Офицер! Погрижете се тази статуя да бъде махната оттук до залез слънце. - Последваха нови възгласи и ръкопляскания. - Искам всеки парк, всяко езеро, всяка река и всяка улица, наречени на Гама Лабу, да си върнат старите имена.
- Какъв е срокът, сър? - попита офицерът.
- До довечера - отсече Бариоки. - Утре ще се заемем с написването на конституцията и възстановяването на планетата.
Ръкоплясканията бяха оглушителни и макар че Бариоки напусна трибуната, за да се срещне със съветниците си, последвалото празненство продължи до късно през нощта.