22

- И? - попита Пули.
- И к'во? - на свой ред попита Омали.
- И какво става по-нататък, предполагам?
- Е, по-нататък не става нищо. Това е краят.
- О - Пули отпи от бирата си. - Значи това е. И нищо повече.
- Нищо повече. - Омали се присъедини към Джим и също отпи от своята бира. - Но всъщност не е било само това, нали? Искам да кажа, Ръсел е жертвал целия си живот заради този един-единствен миг. Много благородно, откъдето и да го погледнеш.
Джим кимна замислено.
- Ние нямаше да го направим по този начин. Ако го правехме ние, щеше да има експлозии и тълпи разбягали се хора.
- Но не го направихме ние, нали?
Джим поклати глава със същата степен на замисленост.
- Не. За това си прав.
- Щом часът удари, идва и човекът - Омали вдигна чашата си в чест на своя другар.
Джим на свой ред вдигна своята и двамата отпиха големи почтителни глътки.
- Но според теб какво е станало с Ръсел? - попита Пули.
Омали вдигна рамене.
- Кой да ти каже? Може би вече е мъртъв. А може би цялата история тепърва ще се случва. В края на краищата никога не съм гледал неговия филм, нали така?
- Не си - отвърна Джим. - И нека да посрещнем този факт лице в лице - всъщност никога не сме се срещали с този човек. Не сме се разпадали на атоми по Коледа и не сме били изпращани в бъдещето. "Лебедът" си е тук и ние сме още в него.
- Това те кара да се замислиш - рече Джон Омали.
- Без съмнение - съгласи се Джим Пули. - И освен това те кара да се чудиш.
- Някои твърдят, че той е още жив. И всъщност... - и тук Омали махна към стария Пит, който си стоеше на бара и си пийваше ром, а кучето му Чипс опитваше от онова, което му бе сипал Невил. - Някои разправят, че старият Пит всъщност е Ръсел.
- Я зарежи! - Джим се закашля в халбата си. - Не и тоя кисел дърт досадник.
- Чух те - обади се Пит.
"И аз" - помисли си Чипс, но каза само "бау".
- Други - Омали придърпа Джим на един пръст разстояние - други разправят, че трябвало да отидеш във "Фъджпакърс емпориум" и да откриеш тайната врата, да слезеш по стъпалата и да влезеш в котелното - там ще откриеш малък ъгъл, преграден със завеса. И ако ти стиска, можеш да дръпнеш завесата. И там, там на стол, подобен на трон, ще видиш Ръсел. Все още млад - седи там, втренчен завинаги в пространството. Нали разбираш, някои разправят, че той изобщо никога не е бил действителна личност, а просто конструкт. Малко от тебе, малко от мене. Малко от всеки, когото го е грижа за това градче, призован по вълшебен начин за живот, когато се е появила нуждата от него. Дойде ли часът, идва и човекът. И може би... - Джон млъкна.
- Може би какво? - попита Джим.
- Може би ако се приближиш съвсем до него и долепиш ухо до устните му, ще чуеш тихия гласец.
- Тих гласец ли?
- Тих гласец. И той ще ти прошепне... - Джон отново млъкна.
- Какво ще пошепне?
- Ще ти прошепне: "Помогни ми, помогни ми."
- Уф, не! - Джим разтресе яростно глава. - Това е ужасна история, Джон. Направо ужас. Не трябва да свършва така - по никой начин.
- Не трябва, прав си. - Омали допи бирата си. - Но пък други хора разправят други неща. Например чувал съм да разправят, че щом Ръсел е попречил на всички кофти работи да се случат с цената на целия си живот, той, разбира се, променил бъдещето. Така че ако кофтите работи не са се случили в бъдещето, той никога не бил ходил там да вземе колана на времето и нямало да му се налага да свърши всичко онова, което е свършил. Така че само за едно мигване на окото всичко това вече го нямало и той пак бил млад и пак работел във "Фъджпакърс".
- Така ми харесва - рече Джим. - Този край ми харесва. На това му викам аз щастлив край. Надявам се, че тъкмо така е станало.
- И аз - Омали затропа с празната си чаша по масата. - И аз.
В този миг в "Летящият лебед" влезе младеж. Беше строен, пъргав на вид, с хубава тъмна гъста коса. Той се приближи до бара и новата русокоса барманка, която Невил бе наел за обедните смени, се обърна да го поздрави.
Тя се усмихна на младежа и му показа куп прекрасни бели зъби.
- Какво ще желаете, сър?
Младежът се поколеба за секунда, сякаш разкъсван от някаква вътрешна борба - може би се бе замислил какво ли очакват русокосите барманки да пие един истински мъж. Но мигът на колебание беше много кратък - той изпъна рамене и рече:
- Минерална вода "Перие", моля.
- О, добре - русокосата барманка пусна красива усмивка чак до уши, сякаш се бе сетила за нещо, което бе прочела в хороскопа си. - О, просто идеално.
Омали погледна Пули.
И Пули погледна Омали.
- Ей на това - каза Джим - му викам аз щастлив край!
- За това трябва да се пие - рече Омали. - Ей, Ръсел, я две бири насам!