Мина един час.
Лъжекостенурката, Мишката и Пенелопа седяха мълчаливо в салона на пансиона. Ледения се бе облегнал на стената и гледаше през прозореца към улицата, а Вечното хлапе стоеше в рамката на отворената входна врата и опипваше нехайно дръжката на звуковия си пистолет.
Ледения запали пура, всмукна дълбоко и се обърна към малкото момиче, впервайки безстрастен поглед в него.
- Недей така! - примоли се Пенелопа.
- Какво?
- Не ме гледай така. Плашиш ме.
Той отново всмукна от пурата си, отиде във фоайето и седна на ръба на масата, която служеше за рецепция.
- Къде са, по дяволите? - извика Мишката, изправи се, прекоси стаята и застана до входната врата.
- Не се притеснявай, ще дойдат - обади се Ледения.
- Искаше ми се да имаме някакъв план - каза нервно тя.
- Когато е необходимо, Гадателката ще ни каже какво да правим - невъзмутимо се намеси извънземният.
- Защо си толкова дяволски спокоен? - обърна се Мишката към съществото. - Вълнуваш ли се въобще някога за нещо?
- А ти защо си толкова нервна? - отговори с равен твърд глас Лъжекостенурката. - Нямаш ли вяра в Гадателката?
Мишката понечи да му отговори, но размисли и продължи да се разхожда.
Пенелопа притискаше Мариан до гърдите си и я люлееше върху стария диван, като полуприпяваше, полунашепваше приспивна песен. Спираше от време на време да види дали Ледения все още е в другата стая, после нежно оправяше дрешките на куклата и продължаваше да тананика тихичко.
Вечното хлапе извади звуковия си пистолет от кобура и провери заряда му.
- Ако продължаваш да си играеш с това нещо, ще вземеш да го деактивираш - подхвърли Ледения. - Нервен ли си, отиди отсреща и пийни едно.
- Отегчен - да, но не и нервен - поправи го убиецът. - Никога преди не съм се срещал с Острието или Гробаря Смит. Ще ми се да видя какво могат.
- Могат да те убият.
- Наистина ли мислиш, че имат шанс да успеят? - В гласа на Вечното хлапе се прокрадна нотка на надежда.
- Всеки има някакъв шанс - обяви безстрастно Ледения. - Тук имаш ли оръжие, си непобедим, докато не се докаже обратното.
Вечното хлапе се усмихна с една от редките си усмивки.
- Никога не съм приемал нещата по този начин.
- Все още си млад - отвърна саркастично Ледения. - Ще се научиш.
Другият се изсмя на забележката, после прибра пистолета в кобура.
- Той е луд - рече Мишката, когато най-накрая спря и седна до Пенелопа.
- Кой? - попита момичето.
- Хлапето. Смята да се изправи срещу някои от най-добрите ловци на глави на Вътрешната граница и в същото време се смее. Не съм го чувала да се смее, откакто го срещнах.
Тя пак стана и започна да кръстосва стаята, после се настани неспокойно на един дървен стол, опита се да седи неподвижно, но скоро започна да се върти и да преплита пръсти.
Внезапно Пенелопа вдигна очи от куклата.
- Те са тук - съобщи тя.
- Къде? - попита Мишката.
- На Убийствен рай. Два кораба, а скоро ще кацне и трети.
- Знам - обади се и Вечното хлапе от вратата. - Видях ги да кацат. На около пет километра са, а може би и на седем-осем... Ето, приземи се и още един.
- Добре, вероятно имаме още около половин час, преди да дойдат тук - обобщи Ледения, оставайки седнал върху масата. - Ако въобще стигнат дотук.
- Какво имаш предвид? - попита Лъжекостенурката.
- За момичето има огромна награда, а тези типове може и да не искат да я делят на десет или дванайсет. Може и да се избият помежду си, преди да стигнат в града.
- Надявам се да грешиш - искрено каза Вечното хлапе.
- Колко кораба ще пристигнат? - попита Мишката.
- Аз знам за още два - отвърна Ледения. - Общо пет ни следваха.
- Още три - поправи го Пенелопа.
Ледения вдигна рамене.
- Трябва да сме пропуснали някой или пък някой е извикал подкрепление.
- По-добре да идват по-бързо - отбеляза Вечното хлапе. - След по-малко от час съвсем ще се стъмни.
- А може би ще изчакат до сутринта - предположи с надежда Мишката.
- Едва ли - отговори Ледения. - До сутринта ще дойдат и другите три кораба. Ще искат да вземат момичето и да изчезнат колкото се може по-бързо.
- Ами тогава да не им улесняваме живота - Мишката се обърна към Пенелопа. - Отиди горе и не се показвай.
- Искам да остана с теб, Мишке - възрази детето.
Жената се обърна към Лъжекостенурката.
- Отиди с нея и пази вратата, ако успеят да се доберат толкова далеч.
Извънземният я погледна учтиво, но нито й отговори, нито се помръдна.
- Не ме ли чу? - повиши тон Мишката. - Заведи я горе.
- Подчинявам се само на Гадателката - отвърна Лъжекостенурката. - Когато тя ми каже да отида горе, тогава ще го направя.
- Я слушай - започна Мишката, - когато ти казвам...
- Недейте! - изкрещя Пенелопа и внезапно всички обърнаха поглед към нея. - Вие сте ми приятели, не искам да се карате.
- Ти си тази, за която са дошли - рече Мишката. - Трябва да ни позволиш да те защитим.
Извънземният вдигна ръка да въдвори тишина и погледна напрегнато Пенелопа.
- Какво виждаш, Гадателко? Кой ще живее и кой ще умре?
- Не мога да кажа - отговори момичето. - Все още има прекалено много варианти на бъдещето.
- А аз залагам цял замък срещу един кредит, че оживяваш във всичките от тях, нали? - обади се Ледения.
- Не.
- Ако оживяваш дори само в един, е достатъчно - намеси се Мишката. - Просто ни кажи как да накараме това бъдеще да се случи.
- Все още не знам - отвърна развълнувано Пенелопа. - Но знам, че искам да бъда с тебе, Мишке. Моля те, не ме карай да се качвам горе.
Жената я изгледа продължително, после вдигна рамене и въздъхна.
- Как мога да давам заповеди на една гадателка? - усмихна се тя накриво.
Пенелопа се втурна към нея и силно я прегърна.
- Благодаря ти, Мишке. Обичам те.
- Знам - прегърна я и Мишката. - И аз те обичам. Именно затова се притеснявам толкова за тебе.
- Май виждам още един - обади се Вечното хлапе, като излезе навън. - Може и да е птица, обаче... Не, кораб е. - Отново замълча, но този път за по-дълго. - Изглежда, че ще кацне на север. Което означава, че ще ни приближат от двата края на града.
- Може би просто трябва да заключим вратите и да ги оставим да се състезават за привилегията да се изправят срещу теб - предложи Ледения. После стана, отиде до вратата и заслони очи с ръка, за да огледа небето.
- Значи ще се изправя срещу Джими Острието - размисли върху предложението Вечното хлапе и се изплю в прахта. - По дяволите, искам да са повече от един... Може би ще ни атакуват по групи.
- Ако знаех, че е толкова важно за теб, щях да съобщя координатите ни на военните крайцери на Демокрацията - каза иронично Ледения.
- Чудя се с колко мога да се справя, преди да ме убият? - продължаваше да мисли на глас Вечното хлапе.
- Не с достатъчно - отвърна Ледения.
Внезапно Лъжекостенурката мина през фоайето и застана до Вечното хлапе на вратата.
- Какво правиш тук? - попита убиецът.
- При липса на инструкции от страна на Гадателката - отговори извънземният и извади странното си безшумно оръжие - избрах да заема позиция тук, до тебе.
- Не знам, смятах да се изправя сам пред всеки, който се появи.
- А Ледения?
Вечното хлапе изсумтя презрително.
- Той не обича да си цапа ръцете. Вероятно ще изгледа битката отвътре, а после ще обере славата за всички онези, които аз убия.
- Звучи ми много добре - рече сухо Ледения.
- Освен това - продължи Вечното хлапе - ти трябва да стоиш при малкото момиче, в случай че някой мине през мен.
- Тя ще ме извика, ако има нужда от мен - отвърна извънземният.
- А ако не те извика?
- Тогава никога не е имала нужда от мен.
- Радвам се, че още един освен мен разбира с какво си имаме работа тук - намеси се Ледения.
- Винаги съм знаел с какво си имаме работа - каза тържествено Лъжекостенурката. - Именно затова съм тук.
- Тогава ти си най-големият глупак от всички.
- Защо мислиш така? - попита любопитно съществото.
- Мишката не разбира какво е тя, а на Вечното хлапе не му пука. Но ти - ти знаеш и въпреки това се опитваш да й помогнеш.
- А ти защо си тук?
Ледения вдигна рамене.
- Иска ми се да зная.
- Тогава кой е по-големият глупак? - продължи Лъжекостенурката. - Аз, който разбирам мотивите си, или ти, който дори не си започнал да осъзнаваш своите?
Ледения се замисли върху тези думи.
- Може би си прав - призна кисело той.
Вечното хлапе излезе по средата на улицата.
- Вие двамата решихте ли си спора кой е по-големият глупак?
- Да - отвърна Ледения. - Мисля, че сме квит.
- Добре, тогава се прибирайте вътре.
- Не - отказа спокойно извънземният.
Вечното хлапе се обърна към него.
- Работя за Мишката и ми се плаща да защитавам малкото момиче. И тъй като днес те виждам за пръв път, мисля, че нищо не ти дължа. Отдавна чакам този момент и ако се наложи да те убия, за да имам своята възможност срещу тях, няма да се поколебая да го направя.
Мишката се изправи на входа.
- Остави го на мира. Аз ще ти кажа кого да убиеш.
- Точно така - съгласи се убиецът. - Но никой не ми казва кого да не убивам. Дори и ти.
- Е, тогава може би трябва да ти се припомни кои са лошите - тя посочи към полето зад сградите. - Врагът е ей там.
- Точно сега враг ми е всеки, който се опитва да ме спре да направя това, което искам - отвърна той.
На вратата се появи и Пенелопа, все още с Мариан в ръцете.
- Влез вътре, Костенурко. Ако не го направиш, той ще те убие.
- Щом такова e твоето желание, Гадателко - извънземният се обърна веднага и влезе в пансиона.
- Имал съм любими животни преди - отбеляза Ледения, - но никое от тях не бе толкова добре обучено.
- Стига толкова жлъч, Карлос - рече Мишката. - Ще си уредим споровете по-късно. Ще ти повторя това, което казах на Вечното хлапе: врагът е ей там.
- Вече не е - прекъсна я Вечното хлапе, когато шестима души се зададоха по прашния път на около осемстотин метра. - Ледени, махай се от улицата ми.
- Желанието ти е заповед за мен - каза иронично Ледения и прекрачи прага, като хвърли кратък поглед на север. - Между другото, не искам да нарушавам идилията ти, но изглежда още двама твои приятели се приближават от другия край на града.
Пръстите на убиеца хванаха дръжките на пистолетите.
- Колкото са повече, толкова по-весело ще е.
Изведнъж Ледения забеляза, че Мишката все още стои до него.
- По-добре влез вътре - каза й той. - Ти дори не носиш оръжие.
- Наистина ли ще го оставиш да се изправи сам срещу всичките осем?
- Казах ти и преди, че ще го направя. Освен това такова е и неговото желание.
Той проследи приближаващите хора.
- Ще са тук след около две минути - извика той на Вечното хлапе. - Надявам се, че си готов.
- Готов съм от двеста години - отговори Вечното хлапе, а хубавото му младо лице се озари от усмивка на надежда.

31

---

Осем ловци на глави - петима мъже и три жени, стигнаха до сградите, които оформяха малкия град, с около минута разлика един от друг. Само един се влачеше отзад, на стотина метра след другите. Останалите седем спряха срещу пансиона и впериха поглед във Вечното хлапе, който стоеше пред тях с ръце на бедрата, напълно спокоен.
- Знам кой си - обади се един от мъжете.
- Тогава знаеш и защо съм тук.
- Ти не си ловец на глави - обади се една от жените. - Нямаш никакъв интерес към момичето.
- Интересът ми към нея е същият като вашия: финансов.
- Не искаме да се бием с теб - продължи жената. - Защо просто не си отидеш, докато можеш?
- Нямам къде да отида.
- Сигурно не смяташ, че можеш да се справиш с осмина ни наведнъж?
- Изброявам само седем - отговори спокойно той. - Един от вашите приятели засега се държи доста разумно.
- Той не ми е приятел - обади се мъжът, проговорил пръв. - Но не се безпокой, ще дойде.
- Мислите да разделите наградата на седем ли? Ако ли не, нямам нищо против да отидете в едно от онези полета и да уредите нещата помежду си... А аз ще продължа да стоя тук и да чакам победителя.
- Всъщност ние го обсъдихме по междукосмическото радио и тъкмо това мислим да направим - ще останат достатъчно пари дори и да ги разделим на седем.
- Или на осем, ако желаеш да се присъединиш към нас - добави друг мъж.
- А приятелят ви, който се задава? - осведоми се любопитно Вечното хлапе. - Или двата кораба, които още не са кацнали?
- И на тях предложихме, но те отказаха. Загубата си е тяхна. И твоя, ако упорстваш да стоиш на пътя ни.
- Всичко, което аз губя, са пари. А ако вие не се върнете веднага на корабите си, ще загубите живота си.
- Ти си луд! - възкликна жената, а трима започнаха да образуват полукръг. - Наистина ли мислиш, че можеш да се справиш със седем въоръжени ловци на глави?
Вечното хлапе се усмихна убедено.
- Наистина ли мислиш, че не мога?
Докато говореше, той извади и двата си пистолета, завъртя лазерния в полукръг, а със звуковия стреляше на бързи интервали. Две жени и двама мъже паднаха на земята почти веднага, а третата жена се хвана за корема и се строполи в агония, превита на две.
Другите двама мъже извадиха пистолетите си - единия звуков, а другия старомоден метателен, и започнаха да стрелят, докато си търсеха прикритие. Вечното хлапе нито приклекна, нито потърси прикритие, просто стоеше изправен, без да обръща внимание на куршумите и звуковите вълни около себе си. Внимателно вдигна лазерния пистолет, прицели се и уби двамата. Тогава съвсем небрежно се обърна към ранената жена, прицели се между очите й, докато тя отчаяно се опитваше да хване собственото си оръжие, и стреля. Жената застина неподвижно без никакъв звук.
Едва сега осмият ловец на глави - мъжът, който се влачеше отзад, се приближи до Вечното хлапе.
- Не беше лошо - обади се той. - Никак не беше лошо.
- Доста добре, ако питаш мен.
- О, не знам - продължи небрежно мъжът. - Четирима от тях бяха мъртви и един твърде зле ранен, преди още да разберат, че битката е започнала.
- Когато си изправен сам пред седем, не чакаш някой рефер да даде знак със знамето. Ако не бяха готови, проблемът си бе техен.
- Напълно съм съгласен. Всъщност мисля, че трябва да съм ти благодарен. В края на краищата ти ми спести усилията аз да ги убивам.
- Приемам, че не ти харесва идеята за подялба - усмихна се Вечното хлапе.
- Работя сам.
- Може би трябва да се замислиш дали искаш и да умреш сам.
- Мога да кажа същото и за теб.
- Можеш, но няма да те послушам.
- Не, предполагам, че не. Двамата доста си приличаме, ти и аз.
- Така ли мислиш?
Мъжът кимна.
- Не ми пука нито за парите, нито за момичето, както и на теб. Хора като нас живеят заради самото състезание, заради самата конкуренция.
- Или умират за нея.
- Или умират за нея - съгласи се мъжът. - Ти си Вечното хлапе, нали?
Хлапето кимна.
- Чувал съм за тебе.
- А аз не знам дали съм чувал за тебе.
Мъжът се ухили.
- Доста нов съм в бизнеса, но името ми е Джими Острието.
- Знаеш ли, чудех си дали си в тази група - Вечното хлапе махна към мъртвите ловци на глави, слънцето блестеше в оръжията им. - Но от това, което знам за теб, реших, че не си.
- Репутацията ми ме изпреварва. Поразително.
- Очаквах с нетърпение да те срещна.
- Надявах се да се видим някой ден на по чашка и да си разправяме истории - отговори Острието и въздъхна. - Но предполагам, че така е по-добре.
- Доста по-добре - съгласи се Вечното хлапе, а над главите им закръжаха лениво няколко птици.
- Забелязах, че на мен не ми каза да се връщам обратно в кораба си - рече развеселено ловецът на глави.
- Защото не искам да го направиш.
- Точно такива хора харесвам! - разсмя се Острието. - В някой друг живот бихме станали страхотни приятели.
- Е, първо ще получиш другия живот - отвърна Вечното хлапе. - И може би когато накрая се присъединя към теб, ще станем приятели в края на краищата.
- Надявам се. Закъдето ние сме се запътили, мисля, че всеки има нужда от всичките приятели, които може да спечели.
Той хвърли поглед към пансиона.
- Малкото момиче вътре ли е?
Вечното хлапе кимна.
- Сама ли е?
- Няма значение. Първо трябва да се справиш с мен, а ти няма да успееш.
- Ще видим - Острието направи крачка напред.
Вечното хлапе посегна към звуковия си пистолет, но Джими Острието направи бързо движение с лявата си ръка и три дълги грозни стрели се забиха в гърдите на Вечното хлапе. Той остана неподвижен за момент, после погледна невярващо кръвта, която започна да обагря туниката му.
- Проклет да съм - прошепна и усмивка се прокрадна на устните му. - Случи се най-после.
След това падна на земята.
Джими Острието отиде до тялото и го обърна по гръб. Дълго задържа очи върху момчешкото лице, после въздъхна и се насочи към пансиона. Направи едва две стъпки, когато Лъжекостенурката се показа на прозореца и насочи оръжието си. Чу се тих жужащ звук и Острието се строполи почти върху тялото на Вечното хлапе.
Ледения излезе на прага и огледа касапницата, последван от Мишката, Пенелопа и извънземния.
- Безсмислени загуби - промърмори Ледения.
- Той се жертва заради нас - произнесе напевно Лъжекостенурката. - Беше благороден човек.
- Грешиш и в двете преценки.
- Не разбирам.
- Първо, в това нямаше нищо благородно. Искаше му се да го убият и се опитваше да го предизвика повече от столетие... и най-накрая успя. И второ, не бе саможертва от негова страна.
- Напротив.
Ледения поклати глава.
- Някой друг го жертва заради нас - той се обърна към Пенелопа. - Или греша?
- Остави я на мира, Карлос! - сряза го Мишката.
Мъжът премести поглед от момичето към Мишката, после отново към момичето, вдигна рамене и се насочи към труповете, за да ги огледа.
- Мисля, че познавам двама от тях... Този е Подлеца Стоун, а тази - той посочи жената, говорила най-много - е Нина Палоун. За него не се изненадвам, но за нея - предполагаше се, че е една от най-добрите... Никога не съм виждал останалите петима.
- Какво ще правим с труповете? - попита Лъжекостенурката.
- След като пийна едно, ще погреба Вечното хлапе зад пансиона - отговори Ледения. - Можеш да ми помогнеш.
- А другите?
- Нека ги оставим там, където са, засега. Чакаме още два кораба и гледката може да ги наведе към размишления.
Мъжът се запъти към ресторанта.
Мишката се обърна към Лъжекостенурката.
- Благодаря ти, че отмъсти за смъртта на Вечното хлапе.
- Той не значеше нищо за мен, както и аз за него - отвърна извънземният. - Просто защитавах Гадателката.
- Добре, каквито и да са били причините ти, благодаря. Може би е по-добре да започнеш да копаеш гроба му отзад. Сигурна съм, че Карлос ще дойде при тебе след няколко минути.
- Разрешаваш ли ми да тръгна, Гадателко? - попита извънземният.
- Да - рече Пенелопа.
Той излезе на улицата.
- Нямам никакви инструменти - извика оттам.
- Има барака отзад. Сигурна съм, че там ще намериш лопата или кирка.
Лъжекостенурката тръгна без повече въпроси.
- Хайде да влезем вътре, Пенелопа.
- Защо?
- Трябва да поговорим, а предпочитам да го направим на четири очи, никой да не ни чуе. Дори и Лъжекостенурката.
Тя премина през фоайето и влезе в салона, а малкото момиче я последва.
- Седни тук.
Пенелопа седна на канапето, а Мишката се настани до нея.
- Какво има? - попита детето. - Държиш се, сякаш си ми ядосана.
- Не съм, но има нещо, което искам да знам със сигурност.
- Какво?
Мишката се втренчи в очите на Пенелопа.
- Карлос истината ли каза?
- Не разбирам за какво говориш.
- Трябваше ли Вечното хлапе да умре?
- Той искаше да умре. Не бива да си тъжна заради него.
- Не отговори на въпроса ми. Трябваше ли да умре?
- Джими Острието бе по-бърз.
- Но Джими Острието бе наш враг, а Вечното хлапе - наш приятел.
- Но той умря така, както искаше.
- Погледни ме - рече Мишката. - Ти намеси ли се в битката?
Пенелопа срещна погледа й.
- Не.
- Сигурна ли си?
- Не ми ли вярваш, Мишке?
Мишката дълго не отместваше очи от момичето, после протегна ръце и го прегърна.
- Вярвам ти.
- Тя казва истината - чу се глас откъм вратата.
Мишката подскочи стреснато.
- Мислех, че отиде да пийнеш едно.
- Заключили са сградата, когато започна стрелбата - отговори Ледения.
Внезапно Мишката се намръщи.
- Щом си съгласен, че тя казва истината, какво се опитваше да кажеш тогава?
- Ти зададе неправилен въпрос.
- И какво трябваше да попитам според теб?
Ледения погледна към Пенелопа.
- Попитай я дали Вечното хлапе щеше да живее, ако тя се бе намесила.
- Махни се оттук и ме остави на мира! - истерично извика Пенелопа.
- Моля те, Карлос - намеси се Мишката.
Ледения кимна.
- Имам да погребвам едно тяло - преди да излезе, той се обърна за секунда. - Освен това вече знам отговора.
Мишката остана отново насаме с Пенелопа.
- Е? - попита тя.
Малкото момиче, все още напрегнато, продължи да се взира в мястото, където стоеше Ледения, преди да излезе.
- Пенелопа, това вярно ли е? Можеше ли да го спасиш?
- Той искаше да умре.
- Беше готов да умре - поправи я Мишката. - Това са различни неща.
- Едно и също е.
- Не. Ако искаше да умре, нямаше да вади оръжията си срещу първите седем ловци на глави. Щеше просто да стои пред тях и да им позволи до го застрелят.
Пенелопа постепенно се успокои, но не отговори.
- Можеше ли да го спасиш? - попита отново Мишката.
- Може би - отвърна неохотно малкото момиче.
- Това не е отговор. Можеше ли да го спасиш - да или не?
- Да.
- Как?
- Като счупя прозореца точно когато Вечното хлапе се опитваше да извади оръжието си. Джими Острието щеше да се стресне и да се забави само за миг, но достатъчно дълго, за да може Вечното хлапе да го убие.
- Тогава защо не го направи?
- Не му пукаше дали ще оживее или не.
- Но на нас ни пукаше - настоя Мишката. - Първо, защото ни беше приятел и, второ, защото се нуждаем от него срещу останалите двама, които още не са пристигнали.
- Те вероятно ще го убият.
- Вероятно?
- Зависи къде щяха да стоят.
- Можеше да му кажеш къде да застане.
- Какво значение има? - попита Пенелопа. - Той не бе важен, ти си тази, която обичам. - Тя бурно прегърна Мишката и зарови лице в гърдите й. - Ти и Мариан, може би и Лъжекостенурката. Той не бе важен - тя започна да плаче. - Кажи, че не ми се сърдиш, Мишке.
Жената разсеяно погали русата главица и погледна през прозореца към труповете на улицата.
- Не ти се сърдя, Пенелопа - каза накрая тя с измъчен глас.
- И все още ме обичаш?
- Винаги ще те обичам.
- И все още сме партньори и винаги ще бъдем заедно?
Мишката въздъхна дълбоко и продължи да гали русата главица.
- Не ми отговори - обади се малкото момиче.
Мишката я прегърна силно, но не каза нищо, а по лицето й се четеше болка.

32

---

Спусна се нощ.
Ледения дръпна един люлеещ се стол пред входа, така че да може да види последните два кораба на фона на тъмното небе. Пенелопа спеше в салона, а Лъжекостенурката стоеше до нея, за да я пази.
Мишката, която се разхождаше неспокойно из целия пансион, най-накрая се присъедини към Ледения.
- Мислех си за това, което каза - започна тя меко.
- И?
- Тя е бягала през целия си живот. Никога не се е задържала на едно място достатъчно дълго, за да може някой да я научи кое е добро и кое лошо.
- Знам.
- Тя не е зла - добави бързо Мишката. - По принцип не иска да нарани никого. Но не знае как да действа. - Замълча за миг. - Мислела е, че върши услуга на Вечното хлапе, като го оставя да умре.
- Сигурен съм - съгласи се Ледения. - Но крайният резултат е, че той е мъртъв.
- Нужни са й напътствия, това е всичко.
- И ти ще й ги дадеш, така ли?
- Ще се опитам.
- И какво ще стане, ако тя не се съгласи с това, на което я учиш?
- Трябва само да съм търпелива и да обяснявам, докато разбере - отговори Мишката.
- Децата не се отличават с търпение - изтъкна той. - Повечето от тях просто плачат, малка част чупят разни неща. А това може да разруши цели светове.
- Не мога да я убия, Карлос. Тя ме обича.
Ледения втренчи поглед в тъмнината, мина доста време, преди да проговори отново.
- Тогава по-добре никога не я напускай, дори и за миг. И никога под никакъв предлог не й давай повод да се съмнява в твоята обич. Или във факта, че е най-важното нещо в твоя живот. - Той отново млъкна. - Единственото важно нещо в твоя живот.
- Тя никога няма да ме нарани, Карлос.
- Тя е просто дете и й липсва възпитание да се справя с живота. Ще има своите съмнения и страхове, ще е ревнива като всяко друго дете - само че тя няма да осъзнава чувствата си. - Той се обърна към Мишката. - Другите деца всекидневно желаят ужасни съдби за своите родители или братя и сестри. Това е нормална част от растежа им. Разликата е там, че каквото си пожелае тя, се сбъдва.
Мишката не отговори.
- И ще трябва много да внимаваш с Лъжекостенурката - продължи Ледения.
- Защо? Той я боготвори.
- Наричаш това същество „той" и си му дала име - „Лъжекостенурка". Забравила си, че е извънземно със своите извънземни усещания и мотиви. Неговото поведение е любезно, почти сервилно, но е убило Главореза Янки съвсем хладнокръвно. А и без никакви колебания застреля Джими Острието.
- Просто я защитаваше.
- Знам... но то също ще оказва своето влияние върху Пенелопа, а откъде си сигурна, че не убива по някой човек всеки ден преди закуска?
- На мен ми изглежда много внимателен и загрижен - отвърна Мишката.
- Виждала си го само в присъствието на малкото момиче, което боготвори. Не знаеш нищо за вярванията и етиката му, освен че убива хора по причини, които смята за убедителни.
- Какво искаш да направя? - попита остро Мишката. - Да ги убия и двамата?
- Убий малкото момиче, а извънземният не е от значение. Но ако я оставиш да живее, отърви се от него и колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре.
Тя го изгледа, без да мигне.
- Труден човек си ти, Карлос.
Той тъкмо щеше да отговори, когато небето се освети от светлините на идващ кораб.
- Колко далеч е според тебе? - попита Ледения, когато накрая корабът изчезна от погледа им, вероятно за да се приземи на повърхността на планетата.
- На около седем или осем километра, точно като останалите.
- Който и да лети в него, явно е засякъл другите със сензорите и е решил, че това е космодрумът... Е, имаме време до разсъмване.
- Защо няма да дойде веднага? - попита Мишката.
- Защото не знае дали не сме минирали пътя или не сме заложили капани навсякъде - отвърна Ледения. - Не, той ще изчака, докато може да вижда къде отива.
После отново погледна към небето.
- Освен това неговият партньор още не е дошъл.
- Откъде знаеш кой е и че има и партньор? - изненада се Мишката.
- Защото видях убитите от Вечното хлапе, Оли Трите юмрука не бе сред тях - обясни Ледения. - Оли е прекалено добър, за да изгуби следата ни, а има договорни отношения с Гробаря Смит. - Той се усмихна мрачно. - Именно тези двамата очакваме.
- Може би трябва наистина да минираме пътя - предложи Мишката. - Имаме достатъчно време - още четири-пет часа остават до зазоряване.
- Не разполагаме с необходимото. Освен това няма никакво значение.
- Защо?
- Защото тези двамата са най-добрите в бизнеса. Те няма да допуснат глупавата си грешка втори път.
- Втори път? Каква е грешката им?
- Същата като твоята - той се отпусна назад в люлеещия се стол и зачака корабът на Гробаря Смит да се спусне през атмосферата на планетата. - Мислеха Пенелопа Бейли за малко безпомощно момиче.

33

---

На Убийствен рай зората се пропука внезапно. Един миг преди това бе тъмно, а в следващия - вече не. След още един миг десетки хищни птици се спуснаха и започнаха своя пир върху мъртвите тела, пръснати по улицата.
- Идват - обяви Пенелопа вътре в пансиона.
- Ще кажа на Карлос - чу се и гласът на Мишката.
- Няма нужда - обади се Ледения от своя люлеещ се стол на прага. - Буден съм.
Мишката се появи на вратата и погледна към дългия прашен път.
- Не мога да ги видя все още.
- Вероятно са на около три километра от нас.
- Какво мислиш да правиш? - попита Мишката.
- Ще импровизирам.
- Искаш да кажеш, че просто ще си седиш тук?
- Точно така.
- Това е глупаво, Карлос. Все още имаме време да заемем отбранителни позиции. Ти можеш да се качиш на покрива, Костенурката да се скрие зад ресторанта, а аз...
- Прекалено стар съм да се катеря по покривите - прекъсна я Ледения.
- Не можеш да не правиш нищо!
- Защо? - отвърна спокойно Ледения. - Обикновено това е най-доброто.
- Какво ти става, Карлос? - запита Мишката. Внезапно впери напрегнат поглед в него. - Ще се присъединиш към тях ли?
- Съмнявам се, че ще ме приемат.
- Тогава какво смяташ да правиш? - настоя тя.
- Не знам.
- Имаш около десет минути да предложиш някаква идея.
- Нямам никаква.
Тя се намръщи.
- Какви ги дрънкаш, Карлос?
Той се обърна към нея.
- Ако аз не знам какво ще направя, тогава и тя не го знае.
- Не става по този начин, Карлос. Тя вижда много варианти на бъдещето и се опитва да манипулира нещата така, че да се сбъдне този, който тя иска.
- Като не знае какво смятам да предприема, на нея ще й е по-трудно да манипулира нещата - отговори Ледения. - Може би тя ще иска да кихна, когато посягам към оръжието си, а може би не - но ако дори аз не знам какво или как ще го направя, това ще я затрудни при подреждането на събитията.
- На твое място щях да се тревожа за Оли Трите юмрука и Гробаря Смит.
Ледения просто вдигна рамене.
- Те са само убийци.
Мишката го изгледа, после се върна в къщата.
Той извади тънка касторианска пура от джоба си, запали я и продължи да се люлее в стола. Слънцето надникна иззад ресторанта. Ледения хвърли кос поглед към пътя, като се упрекваше, че не си е взел шапка да предпази очите и главата си.
И тогава две фигури - един човек и един определено нечовек, се появиха на хоризонта. Докато се приближаваха, той видя, че извънземният е облечен в сребристо и има или една ръка в повече, или една в по-малко. И вече знаеше, че това е Оли Трите юмрука. Другият беше в тъмнокафяво и зелено, като човек, свикнал да се слива с околността, но нямаше съмнение, че е Гробаря Смит.
- Застанал съм на прозореца на салона - долетя гласът на извънземния. - Ще държа на мерник човека.
- Не стреляй, докато не ти кажа - рече Ледения. - Опитаме ли се да повторим действията на Вечното хлапе от вчера, ще остане само купчина мъртви тела и дебели птици.
- Още два трупа и ще можем да си тръгнем в безопасност - отвърна Лъжекостенурката.
- Тези момчета не са толкова глупави. И са свикнали да работят заедно. Единият от тях ще ме приближи, но другият ще остане извън обсега и ако нещо се случи на партньора му, ще взриви цялата къща.
Като че ли го чуха, защото Гробаря Смит спря на около седемстотин метра, а Оли Трите юмрука продължи да се приближава със своята тромава походка.
- Достатъчно - извика Ледения, стана от люлеещия се стол и слезе на улицата. Извънземният се бе приближил на около петдесет метра.
- Познавам те - Оли Трите юмрука спря и се взря в него с нечовешките си очи. - Ти си Мендоса.
- И аз те познавам.
- Не съм те виждал много отдавна - продължи извънземният.
- Навъртах се тук-там.
- За малкото момиче ли работиш сега?
Ледения поклати глава отрицателно.
- Просто работя.
- Дошли сме за нея.
- Знам.
- Мислиш ли да застанеш на пътя ни?
- Не, ако мога да го избегна.
- Тогава се мръдни встрани.
- Смятах, че първо можем да поговорим.
- По-накратко тогава.
- Знаеш ли, че Главореза е мъртъв?
- Разбира се, бяхме на Калиопа, когато го убиха.
- Тогава за кого работите?
Оли Трите юмрука се усмихна с много извънземна усмивка.
- Не мога да ти кажа това, Мендоса. Може да решиш да я закараш там сам и да поискаш наградата.
- Дори не съм си и помислял за това - отвърна на усмивката му Ледения.
- Не си се променил, Мендоса.
- Разбира се, че съм. Вече не работя за Демокрацията.
- За кого работиш тогава?
- За себе си.
- И какво общо има това с малкото момиче?
- Ще я откупя от вас.
Оли Трите юмрука се намръщи.
- Не виждам никакъв смисъл в това, Мендоса. Ти и без това я притежаваш.
- Никога не си бил най-умният ловец на глави на Вътрешната граница. Премисли го добре, Оли.
Извънземният помълча малко.
- Предлагаш да ни платиш, за да си тръгнем ли?
- Точно така.
- Защо?
- Защото не искам да ви убивам и защото тя ще ми помогне да си възстановя всичко, което ви платя.
- Няма да убиеш мен, Мендоса - увери го извънземният. - Не си толкова млад вече.
- Но имам приятели.
Оли Трите юмрука веднага се стегна.
- О?
Ледения кимна.
- Девет. Във всяка сграда от града и оръжието на всеки от тях е насочено към тебе.
- Не ти вярвам, Мендоса.
Ледения махна към осемте трупа на улицата.
- Да не мислиш, че съм свършил всичко това сам?
- С теб беше Вечното хлапе. Той може да го е направил.
Ледения отиде до тялото на Джими Острието и го обърна с крака си.
- Може ли да се справи с всичките осем наведнъж, включително и с Острието?
- Не - отговори Оли Трите юмрука. - Не и с Острието.
- Тогава може би ще приемете предложението ми.
- Къде е Вечното хлапе сега?
Ледения кимна към магазина за семена.
- Там, вътре, с пистолет, насочен към главата ти.
Извънземният отново се ухили.
- Почти ти повярвах, Мендоса. Но ако Вечното хлапе е жив, за нищо на света няма да пропусне шанса си да се изправи срещу мен. Следователно е мъртъв и ти си сам.
- Прав си - призна Ледения. - Той е мъртъв. Но не съм сам.
- Достатъчно говорихме. Вече е време да взема малкото момиче.
- Два милиона кредита - изтърси Ледения.
Извънземният впери поглед в него.
- Тази цена щеше да е от значение преди година. Сега тя струва доста повече.
- Но ако приемете тези два милиона, ще си отидете с тях в джоба. А ако не ги приемете, ще ви погребем заедно с другите - Ледения махна с ръка към труповете на ловците на глави.
- Не се страхувам от теб, Мендоса.
- Никой не е казал такова нещо. Въпросът е дали ми вярваш.
- Не мисля.
- Предлагам ти два милиона кредита, ако кажеш, че ми вярваш - рече Ледения. - Това са доста пари, за да избегнем битката.
Оли Трите юмрука го изгледа продължително.
- И два милиона за партньора ми.
- Просто вземи парите и му кажи, че момичето не е тук.
- Той знае, че тя е тук.
- Доста опасно знание.
- Какво имаш предвид?
- Ами всеки ловец на глави, който знае, че тя е тук, умря заради това. Всички, които вярват, че тя е някъде другаде, са все още живи.
- Да не би да предлагаш да го убия? - попита с поредната си неразгадаема усмивка Оли Трите юмрука.
- Нямаш нужда от партньор, ако тя не е тук - отвърна Ледения. - А и няма да има с кого да делиш парите.
- Винаги съм казвал, че си най-интересният човек, когото някога съм срещал, Мендоса.
- Ще го приема като комплимент.
- Кажи ми - продължи извънземният, - щеше ли да ми направиш това предложение, ако беше по-млад?
- Вероятно. Така доживях до средна възраст.
- Много интересно предложение, Мендоса - повтори Оли Трите юмрука, след като помисли малко. - Май трябва да се допитам до партньора си.
- Ще чакам тук. Не искам да се намесвам във вашето обсъждане.
- Първо трябва да видя парите - заинати се извънземният.
- А как да съм сигурен, че няма да ме убиеш и да ги вземеш, а после да продължиш да преследваш момичето?
- А аз откъде да съм сигурен, че въобще имаш парите?
- Ще се наложи да се доверим един на друг.
- А може би просто ще те убия.
- Опитай, ако искаш - отговори Ледения. - Но наистина има оръжие, насочено към теб.
- Сега вече е само едно, а?
- Вече е само едно - потвърди Ледения. - Но е достатъчно. Ако бях на твое място, щях да си помисля внимателно, преди да направя нещо, за което няма да доживея да съжалявам.
Извънземният остана мълчалив и неподвижен за известно време.
- Три милиона кредита общо за двама ни.
- Дадено. - Повикай го при нас.
- Аз ще му занеса парите.
Ледения поклати глава.
- Трябва да знам дали е съгласен да си тръгне без момичето, преди да платя на когото и да е от вас.
Оли Трите юмрука като че ли помисли по въпроса, после махна на Гробаря Смит, който закрачи към купчината сгради.
Ледения гледаше как мъжът се приближава по прашния път, като се опитваше да запази ума си напълно празен от мисли и планове, да избегне дори намек за решение какво смята да направи в следващия момент.
- Какво става тук? - попита остро Гробаря Смит, когато стигна на около двеста метра от тях.
- Това е Мендоса - каза Оли Трите юмрука. - Помниш ли го?
- Мислех, че е мъртъв - Смит продължи да върви към тях. Премигна срещу ярката слънчева светлина. - Променил си се, Мендоса.
- Той ни направи интересно предложение - обади се отново извънземният.
- Така ли?
- Да. Предложи ни три милиона кредита да...
Когато Смит насочи вниманието си към извънземния, Ледения извади ръчното си оръжие и простреля ловеца на глави в гърдите, после се хвърли на земята, претърколи се още веднъж и стреля в Оли Трите юмрука. Извънземният се хвана за корема и падна настрани.
- Добре - извика Ледения, като се изправи с усилие на крака и се обърна към пансиона. - Вече може да излезете.
Мишката се появи първа на вратата.
- Не мислех, че още си толкова добър с оръжието! - възкликна тя.
- Обзалагам се, че и никой друг не го мислеше - подхвърли многозначително Ледения и започна да изтупва прахта от себе си, като дишаше тежко.
Пенелопа и Лъжекостенурката излязоха от къщата и се приближиха до Мишката.
- Е, вече можем да тръгваме - въздъхна Мишката.
- Не може да е толкова просто -възрази Ледения и погледна към малкото момиче. - Нали?
Пенелопа срещна погледа му и внезапно страхът изчезна от лицето й.
- Не - каза тя.
Изведнъж Ледения усети пронизваща болка отзад в левия си крак - лазерен лъч изгаряше панталона и плътта до костта. Той падна на земята и хвана крака си с две ръце, сетне обърна глава да види какво става.
Оли Трите юмрука се бе надигнал и държеше лазерен пистолет в свободната си ръка.
- Ти ме излъга, Мендоса - прошепна дрезгаво той. После насочи пистолета към Пенелопа и се опита да задържи ръката си неподвижна. - Сключихме сделка. Ако аз не мога да я имам, никой друг не ще я има.
- Застреляй го! - изкрещя Пенелопа и се затича към Мишката.
Мишката инстинктивно я прегърна, а пистолетът на Оли Трите юмрука и безшумното оръжие на Лъжекостенурката стреляха едновременно.
Оли Трите юмрука изръмжа още веднъж, претърколи се и умря. Мишката падна на колене, върху тялото й се виждаше малко димящо петно.
- Пенелопа? - опита се да фокусира поглед тя.
- Обичам те, Мишке - каза тъжно момичето, без сълзи или признак на истерия.
После отстъпи леко назад и Мишката се строполи на земята.
- Съжалявам - обади се Лъжекостенурката. - Тя умря, за да те спаси... Трябваше да стрелям по-рано. Грешката е моя.
Ледения, все още държейки крака си, се обърна към малкото момиче и извънземния.
- Ти си същият глупак като нея! - изграчи той. - Кажи му чия е грешката, Пенелопа.
- Обичах я - рече малкото момиче.
- Тогава защо не каза на Костенурката да стреля по-рано? Знаеше какво щеше да направи той.
- Ти си виновен! - извика Пенелопа, а лицето й се сгърчи от детска ярост. - Ти я накара да спре да ме обича!
- Ти я уби, все едно че сама натисна спусъка - продължи Ледения, като се опитваше да не обръща внимание на парещата болка в крака си.
- Тя нямаше да ми бъде приятелка повече - рече капризно малкото момиче. - Щеше да ме напусне.
Ледения погледна към извънземния.
- Е? Няма ли да довършиш работата?
Лъжекостенурката се обърна към Пенелопа.
- Какво е твоето желание, Гадателко?
Пенелопа погледна към Ледения, проснат в прахта, кракът му потънал в кръв и безжизнен.
- Той е просто един старец - каза презрително тя. - Не може да ни направи нищо.
- По-добре ме убий сега - обади се Ледения. - Защото ако ме оставиш да живея, ще се върна и ще те намеря.
- Не можеш да ми сториш нищо - отвърна убедено Пенелопа. - Никой не може да ме нарани.
- Извади късмет - рече той, а лицето му се изкриви от болка. - Следващия път няма да е така.
Тя се приближи до ранения и впери поглед в него.
- Наистина ли мислиш, че е просто късмет единствено аз и моят приятел да останем живи? Наистина ли го мислиш?
- Хайде, Гадателко - обади се спокойно извънземният, - време е да тръгваме.
Ледения се опита да достигне пистолета си, но той бе паднал твърде далеч, а мъжът нямаше сили да довлече тялото си до него.
- Ще те намеря - обеща той.
- Не, няма - отвърна Пенелопа. - Лъжекостенурката и аз ще отидем много далеч сега, не на Лятно злато, но някъде другаде, където никой не може да ме намери. И там ще порасна и ще се науча как да бъда Гадателката, и някой ден, когато съм готова, ще се върна. - Тя погледна отново към тялото на Мишката. - И никога няма да обичам другиго.
- Ще чакам - обеща Ледения, а погледът му започна да се замъглява.
- Ти? Ти ще си само старец с един крак. - Тя се усмихна. - Ако не ти помогнат, дори няма да оживееш до довечера. - После се обърна към извънземния и го хвана за ръката. - Време е да тръгваме.
- Да, Гадателко - отговори съществото, хвана ръката й и тръгнаха по прашния път към неговия кораб.
Ледения не ги изпусна от очи, докато не загуби съзнание.

34

---

Когато се събуди, лежеше в болница на Маккалистър II и през следващите няколко седмици се нагаждаше към изкуствения си крак.
След като напълно се възстанови, се върна на Убийствен рай. Дванадесет тела бяха погребани зад пансиона. Тъй като никой не ги познаваше, върху надгробните камъни нямаше никакви надписи. Той реши, че един от гробовете вляво принадлежи на Мишката, и остави букет от диви цветя върху него.
После се отби в ресторанта, преди да се върне на кораба.
Пълничката жена не беше там и никой не го разпозна, така че се наслади на спокоен обяд. Накрая сервитьорът, млад мъж с тъмнокестенява коса и току-що наболи мустаци, се приближи до него със сметката.
- Забелязах, че разглеждахте гробовете ей там - каза той. - Роднина ли сте на някого от тях?
- Не - отговори Ледения.
- Страхотна битка - продължи младият мъж, лицето му светеше от мечти за героизъм. - Искаше ми се да бях тук. - Той замълча, после добави поверително: - Казват, че Вечното хлапе бил един от тях.
- Не думай?
Младият мъж кимна.
- Доколкото може да им се вярва, говори се, че било заради някакво малко момиче. Десет ловци на глави я преследвали, а момичето се криело в пансиона точно срещу ресторанта. Не е ли вълнуващо?
- Звучи ми доста интригуващо - съгласи се Ледения, чакайки търпеливо за сметката си.
- Трябва да поставим паметна плоча или нещо такова - продължи сервитьорът. - В края на краищата десет човека са загинали заради нея.
- Дванайсет - поправи го Ледения.
- Точно така - ентусиазира се сервитьорът. - Почти забравих. Един мъж и една жена са жертвали живота си за нея. - Той се усмихна. - Тяхната саможертва поне е героична.
- Щом така казваш - отвърна Ледения.
Плати сметката и излезе на сухата прашна улица.