Лира Принт
Майк Резник
Гадателката
Предишна глава Начало Следваща глава

Четвърта част

КНИГА НА ЛЪЖЕКОСТЕНУРКАТА

25


Приличаше на влечуго, но истината бе, че не бе нито влечуго, нито някоя друга форма на живот, която Мишката познаваше. Силните му крайници и набито тяло изглеждаха мъжествени, но съществото не притежаваше пол или поне не по начина, по който го разбираха хората. Уби Главореза Янки съвсем хладнокръвно, но иначе поведението му беше учтиво и любезно, а спрямо Пенелопа дори почтително.
Името му бе непроизносимо, затова Мишката, като огледа зелените му люспи, сивата гърбица, мека човка и очи с двойни клепачи, реши да го нарече Лъжекостенурката. То нито одобри, нито се възпротиви, но отговаряше на името, а именно това бе най-важното.
Тъй като оръжието му не издаде силен звук и не привлече вниманието, то просто извика лекар, когато пиратът падна, и в създалата се суматоха Лъжекостенурката търпеливо изчака Пенелопа да вземе Мариан от фургона, хвана я за ръката и спокойно я изведе през вратата на карнавала. Мишката грабна парите от касичката си и ги последва до изхода. Там те взеха едно влакче до космодрума и се качиха направо в кораба на Лъжекостенурката.
Мишката беше сигурна, че някой от хората на Янки ще ги види, но Пенелопа не показваше никакъв признак на страх или притеснение. Малко след това напуснаха Калиопа и се отправиха към центъра на Вътрешната граница.
- Скоро ще трябва да кацнем на човешка колония - съобщи Лъжекостенурката, след като напуснаха звездната система на Калиопа. Тримата седяха в пилотската кабина, която не бе пригодена за хора. Таванът бе прекалено нисък, а столовете бяха направени за същества с гърбицата на Лъжекостенурката. Цветовете, дори на контролните табла и компютърните клавиши, бяха толкова избелели, че Мишката реши - расата, създала кораба, вижда цветовете много по-различно от човешката.
- Нямам храна, подходяща за хора - продължи извънземният.
- Значи не си ни очаквал? - попита Мишката.
- Не.
- Тогава защо ни помогна?
- Тя е Гадателката.
Мишката се намръщи.
- Какво общо има това? Да не би твоята религия да предсказва появата на гадателка?
- Моята религия е личен въпрос - отвърна спокойно извънземният, но тонът му подсказа, че темата е изчерпана.
- Тогава трябва да повторя въпроса си - Мишката се опитваше да се настани удобно на извънземния стол. - Защо ни помогна?
Лъжекостенурката се обърна към малкото момиче.
- Ти си Пенелопа Бейли, нали?
- Да - Пенелопа облегна Мариан на широкия стол.
- Затова ви помогнах.
- Звучиш точно като някой ловец на глави. А не си. Първо, защото не знаеше, че ще се появим на Калиопа, и второ, Пенелопа ти вярва.
- Това е вярно - съгласи се невъзмутимо съществото. - Не очаквах да пристигнете на Калиопа и на мен може да се вярва.
- Тогава може би ще ми кажеш защо се интересуваш от нас?
- Не се интересувам от вас.
- Ти си от хората, с които се говори много трудно - заяви объркано Мишката.
- Въобще не съм човек. Аз съм... - Извънземният произнесе дума, която Мишката никога не бе чувала, а и не можеше да повтори. - Но можете да ме наричате Лъжекостенурка.
- Добре, Лъжекостенурко, нека опитаме още веднъж: защо се интересуваш от Пенелопа?
- Тя е Гадателката.
- Само това повтаряш! - озъби се жената.
- Това е истината.
Пенелопа изхихика, докато Мишката се опитваше да се успокои.
- Защо е важно за тебе дали тя е Гадателката или не? - продължи опитите си Мишката.
- Защото ако не е, съм убил един човек без причина - отговори извънземният.
- А ти защо уби този човек? И не ми казвай: защото тя е Гадателката.
Извънземният не продума.
- Е? - настоя Мишката.
- Ти ми каза да не ти отговарям - обясни търпеливо Лъжекостенурката.
- Ще ме подлудиш! - Мишката затропа с крак, но спря веднага, когато разбра, че така губи равновесие и се плъзга в кухината на стола, в която трябва да почива черупката на извънземния. - Не можеш ли да ми обясниш любезно и простичко защо сметна за свой дълг да я спасиш?
- Разбира се. Досега не си ме питала за това.
Мишката потисна желанието си да спори и зачака извънземният да продължи.
- Моят свят не е член на Демокрацията, нито пък на Конфедерацията. Независими сме от много векове, преди дори да има Конфедерация и доста преди Демокрацията да замести Републиката.
- Какво общо има това с Пенелопа?
- Ти ми зададе въпрос - поясни Лъжекостенурката без никаква следа от раздразнение, - позволи ми да ти отговоря.
- Извинявай... Моля те, продължи.
- Единственото, което иска моят свят, е да остане неутрален. Не желаем нито търговски, нито договорни отношения с нито един свят или раса - извънземният замълча за миг, като че ли превеждаше мислите си на земен език. - Ще се противопоставим на всеки опит да ни асимилирате... Хората винаги се стремят да превземат нови светове. Не е далеч времето, когато ще се устремят и към моя. Досега успяхме да запазим неутралитета си, като отбягвахме съюз с всяка една сила... Но ако хората, които управляват Демокрацията, се възползват от услугите на Гадателката, ще унищожат Конфедерацията и ще дойде ден, когато няма просто да ни помолят да се присъединим към тях, а ще ни го наложат.
- Тя е едно дете! - възрази Мишката. - Едва успява да избяга от преследвачите си. Как можете да допуснете, че ще е в състояние да промени резултата от битката между галактическите сили?
- Децата порастват.
Мишката се взря внимателно в Лъжекостенурката и напразно се опита да разгадае изражението на лицето му.
- Думите ти ми навяват мисълта, че не мислиш да й дадеш шанс да порасне - каза бавно тя. - Единственият начин тя никога да не попадне в ръцете на враговете ви е да я убиеш.
- Ти си глупачка - отвърна спокойно извънземният.
- Всичко е наред, Мишке - Пенелопа постави ръката си върху нейната. - Лъжекостенурката е мой приятел.
- Въобще не звучи като такъв - заяви Мишката.
- Грешиш - възрази извънземният.
- Тогава предполагам, че ще ми кажеш какво смяташ да правиш с нас - настоя Мишката.
- Ще ви отведа на моя свят, където ще сте в безопасност.
- Като какви - като гости или затворници? Или за тебе двете думи са синоними?
- Ще бъдете гости. Тя е Гадателката. Не можем да я държим като затворник дори и да поискаме.
- И ще можем да си тръгнем, когато си поискаме?
- Ще бъдете свободни да напуснете, когато поискате.
- Тогава защо не ни оставиш на някой човешки свят сега?
- На никой от близките светове няма да сте в безопасност.
Мишката се обърна към момичето.
- Пенелопа?
- Той е прав. Хората на Янки вече ни търсят.
- Добре - Мишката се обърна отново към Лъжекостенурката. - Значи кацаме на твоята планета. И после?
- После се надявам да убедим Гадателката, че сме миролюбива раса, която не причинява никакви злини. Така че когато тя се върне при своите хора, да им внуши да не ни принуждават да се присъединяваме към тяхната Демокрация.
- За Бога, тя е на осем години! - възкликна Мишката. - Никой няма да се вслуша в думите й.
Извънземният я изгледа, но не каза нищо.
- Е? Не си ли съгласен?
- Вече ти казах, че си глупачка - отвърна любезно Лъжекостенурката. - Като го повтарям, само те ядосвам.
Мишката отново се обърна към Пенелопа.
- Абсолютно сигурна ли си, че това същество е наш приятел?
- Аз съм неин приятел - обади се Лъжекостенурката. - Нямам причина да ти желая злото, но не ме е грижа за теб, както и теб не те е грижа за мен.
- Той ни спаси, нали? - намеси се и Пенелопа.
- Не съм той, Гадателко - прекъсна я извънземният. - Но можеш да ме третираш като мъж, ако ти харесва.
- Няма значение - отвърна момичето. - Ти си ми приятел и това е най-важното.
- Какво правеше на Калиопа, щом не си чакал Пенелопа? - попита Мишката.
- Чаках Пенелопа - отговори Лъжливата костенурка.
- Май каза, че не си знаел за нашето пристигане на Калиопа - остро натякна Мишката.
- Така е.
- Тогава как си ни очаквал?
- Корабът ми се повреди близо до системата на Калиопа и бях принуден да кацна там, за да направя ремонта. Тъй като нашите пари не вървят на Калиопа, наложи се да си намеря работа, за да платя.
- Сега работи добре, а и никой не се опита да ни спре. Очевидно си платил за ремонта, преди да ни срещнеш.
- Вярно е - съгласи се извънземният, - но трябваше да платя и за подслон и храна. Щях да събера необходимата сума утре.
- И какво общо има това с очакването на Пенелопа?
- За мен е очевидно, че Гадателката е уредила да кацна на Калиопа и да остана там, докато мога да й бъда полезен.
- Това е абсурдно - възкликна Мишката. - Та тя дори не знаеше кой си ти и къде ще бъдеш.
- Попитай я.
- Пенелопа - Мишката се обърна към малкото момиче и я погледна въпросително, - истината ли казва?
Пенелопа се размърда неловко върху стола си.
- Донякъде - рече накрая тя.


26


Мишката се вгледа напрегнато в Пенелопа.
- Какво означава това: донякъде? - попита накрая.
- Знаех, че на планетата има един добър човек и че той е наш приятел. Исках да остане там, докато го срещнем - тя млъкна и се опита да подреди мислите си. - Не знаех, че е Лъжекостенурката или как изглежда, но допусках, че не е човек. И по някакъв начин си помислих, че ще е в Нов Гомор, а когато отидохме там, знаех, че ще е на карнавала.
- Но той работеше два дни точно срещу нас, а ти не го позна.
- Нямахме нужда от него преди идването на Главореза Янки.
- Но нямаш нищо общо с негово спиране на Калиопа?
- Така мисля - отговори Пенелопа.
- Не знаеш ли?
Малкото момиче поклати глава.
- В главата ми има толкова странни картини. Не мога да разбера повечето от тях.
- Гадателката расте, а с нея растат и силите й - намеси се съществото. - А тя ще расте в мир и спокойствие на моята планета... - Обърна се към Пенелопа. - Ако поиска.
- А ако не поиска? - попита Мишката.
- Ще е хубаво да не ни преследват повече - обади се малкото момиче.
- Нека първо да видим какъв е неговият свят, преди да правим дългосрочни планове - отвърна скептично Мишката.
- Това е кислороден свят с много ниско ниво на замърсяване и гравитация, малко по-висока от вашата - обясни Лъжекостенурката. - Моретата са зелени, тревата е в златисто наситени цветове, планините са високи и величествени, със снежни върхове. Повечето от нашата фауна е изчезнала, но сме направили огромни резервати за оставащите видове. Така че се надяваме някой ден да населим планетата с техните потомци.
- Как се нарича вашия свят? - попита Мишката.
Лъжекостенурката изговори непроизносима чужда дума.
- На вашия език - продължи той - ще се преведе като Лятно злато. - После добави замислено: - Това е най-красивото място в цялата галактика.
- Щом е толкова красивo, какво правеше на твоя кораб на светлинни години от нея?
- Търсех Гадателката - отговори спокойно Лъжекостенурката.
- Как въобще разбра, че съществува Гадателка, която да търсиш? - поиска да узнае Мишката.
- До нас стигна слух, че човешко дете притежава силата да предвижда бъдещето и че заедно с придружителката си са на свобода на Вътрешната граница. По-нататъшните проучвания откриха, че се казва Пенелопа Бейли и че за последен път е забелязано в компанията на известен комарджия, познат под името Краля на залаганията... Знаехме, че правителства и могъщи хора ще търсят момичето за свои цели, така че решихме да я открием първи.
- Галактиката е доста голяма - отбеляза Мишката. - Как очакваше, че ще я намериш само с тази информация?
- Не очаквах.
- Не мисля, че разбирам.
- Очаквах тя да открие мен.
- Защо? - попита изненадана Мишката.
- Защото аз единствен от всички, които я търсят, не искам да й причиня нищо лошо.
- И очакваше да те открие само заради добрата ти воля и нищо друго? Това е най-глупавото нещо, което някога съм чувала.
- Но въпреки това тя ме откри, нали? - отвърна меко извънземният.
Мишката не каза нито дума в отговор.
- Има ли деца на Лятно злато, с които да си играя? - обади се след няколко минути Пенелопа.
- Ще се уреди, Гадателко.
- Чудесно - възкликна ентусиазирано Пенелопа. - Най-после успях да си поиграя с няколко момичета на Калиопа и...
Внезапно тя застина и на лицето й се изписа страх.
- Какво има, Пенелопа?
- Той.
- Кой?
- Ледения. Вече ни преследва.
- Кой е Ледения? - попита Лъжекостенурката.
- Лош човек. Всички други искат да ме хванат, а той иска да ме убие.
- Няма да успее, Гадателко.
- Тогава защо ме плаши толкова? - сълзи се стичаха по бузите на момичето.
- Защото още си дете и не осъзнаваш какво точно значи да си Гадателката - отвърна Лъжекостенурката. - На Лятно злато ще те пазим, докато пораснеш голяма и силна, за да се изправиш срещу съдбата си, каквато и да е тя.
- Междувременно какви оръжия притежава този кораб? - попита Мишката.
- Никакви, това не е военен кораб.
- Колко далеч сме от Лятно злато?
Извънземният натисна един бутон и прочете символите, които се появиха веднага върху светещия екран на компютъра.
- Около два галактически стандартни дни.
- А ако не спираме за храна?
- Гадателката е още дете - отбеляза Лъжекостенурката. - Трябва да яде.
- Нямаш ли камера за дълбок сън? Не можеш ли да ни замразиш, докато стигнем до твоята планета?
- Това е малък частен кораб. Нямам никакви пособия за дълбоко замразяване.
- Много ли са близо? - обърна се Мишката към Пенелопа.
- Не знам - отговори момичето.
- Забрави за храната, не си струва риска. Само на няколко часа сме от Калиопа. Ако техният кораб е дори съвсем малко по-бърз, ще ни настигнат, ако спрем.
- Няма нужда ние да гадаем - отвърна невъзмутимо извънземният и се обърна към Пенелопа. - Безопасно ли ще е да спрем, Гадателко?
- Не.
- Можеш ли да оцелееш два дни без храна ?
- Да.
- Твоята раса пие ли вода? - попита Мишката.
- Да. Ще накарам корабната кухня да я промени според човешките вкусове.
Лъжекостенурката инструктира навигационния компютър да поддържа курса към Лятно злато, после отиде в претъпканата кухня да наблюдава филтрацията на микроелементите във водата.
- Той никога няма да спре - рече тъжно Пенелопа. - Защо просто не ме остави на мира, Мишке?
- Сигурна ли си, че те търси, за да те убие? Може би си мисли, че Лъжекостенурката те е откраднал, а той и Вечното хлапе искат да ни спасят.
- Не знам - отвърна момичето. - Той не знае.
- Не мислиш достатъчно ясно, Пенелопа. Или иска да те убие, или да те освободи. Не би ни преследвал, ако не знае какво иска да направи.
- Той все още не знае дали ще ме убие. Но мисли, че трябва да умра. - Тя се обърна към Мишката и проплака: - Защо? Какво съм му направила?
- Нищо - Мишката се намръщи и за пореден път се ядоса на себе си, че някога го е обичала. - Знаеш ли, може би е време да помислим какво да правим с него.
- Не искам да наранявам никого. Искам само да ме оставят на мира.
- Понякога не можеш да правиш само това, което искаш. Или поне не веднага - уточни Мишката.
- Не е честно - Пенелопа притисна Мариан до себе си.
- Не е - съгласи се мрачно Мишката. - И все пак може би късметът ни ще проработи. Ти си намери още един приятел и вероятно ще сме в безопасност, когато стигнем на Лятно злато.
- Толкова съм уморена, Мишке!
Мишката я прегърна.
- Знам.
- Винаги ли ще си до мен?
- Винаги.
Пенелопа отпусна глава върху гърдите на Мишката и малко по-късно вече спеше неспокойно.
- Гадателката ти вярва - отбеляза Лъжекостенурката, когато се върна в пилотската кабина с два контейнера вода.
- Да.
- Тогава в края на краищата може би не си глупачка.
- Благодаря - отвърна саркастично Мишката.
- Надявам се да я подтикнеш да остане на нашата планета.
- Първо трябва да я видя.
- Тя има нужда да порасне, без да се притеснява от външна опасност - продължи извънземният.
Мишката погледна надолу към заспалото дете и погали русата косица.
- Преживяла е доста трудности, това поне е сигурно.
- Лятно злато ще й осигури спокойствие и мир.
- Никой никога не предлага нищо безплатно.
- Вече ти казах защо се интересуваме от нея.
- Да, знам - отговори Мишката. - Сега трябва да реша дали да ти повярвам или не.
- Тя ще разбере, ако те излъжа. Трябва да помниш това, когато вземаш решението си.
- Ще го имам предвид.
Следващият час мина в мълчание, тъй като никой от двамата нямаше какво повече да каже. После Пенелопа се събуди и Лъжекостенурката й подаде контейнера с вода. След това малкото момиче и Мишката поиграха на няколко простички игри на думи, за да минава времето и да отклонят мислите си от Ледения.
Сетне отново заспаха и се събудиха, и пак пиха вода. Когато стигнаха на около девет часа разстояние от Лятно злато, Лъжекостенурката пусна космическото радио, съобщи положението и товара си и завърши с предполагаемото време на тяхното пристигане.
След предаването на съобщението последва минутно мълчание, после се чу отговор по високоговорителната система. Извънземният отново проговори, изчака новия отговор и спря радиото. Накрая се обърна към Пенелопа:
- Много съжалявам, Гадателко, но не можем да кацнем на Лятно злато.
- Защо? - попита Мишката.
- Отказаха ни разрешение.
- Защо?
- Защото в този момент няколко кораба се приближават до моята планета, пълни с ловци на глави и военни представители на Демокрацията. Не сме достатъчно силни, за да им откажем достъп до Лятно злато, а не можем да рискуваме и да не се подчиним на официалните лица от Демокрацията. Следователно не сме в състояние да гарантираме сигурността на Гадателката.
- И тогава какво ще правим? - настоя Мишката.
- Трябва да променим курса си и да се отправим към центъра на Вътрешната граница.
- Това няма да помогне. Всеки от онези кораби е напуснал Калиопа веднага след нас. Щом някои от тях вече наближават Лятно злато, те очевидно са по-бързи от нашия. Няма начин да им избягаме.
- Моят кораб притежава регистрация от Лятно злато и без съмнение някой на карнавала е успял да идентифицира расата ми... Лесно им е било да предположат, че ще направя опит да се върна на Лятно злато, но ще им е трудно да разберат следващия ми ход, след като дори аз не го знам.
- Твоите сънародници не ти ли дадоха други инструкции, освен да избягаш? - попита Мишката.
- Разбира се, че ми дадоха - отвърна спокойно Лъжекостенурката. - Дадоха ми най-добрите възможни инструкции, наистина единствените възможни инструкции.
- А ще пожелаеш ли да ги споделиш с нас? - попита саркастично Мишката.
- От съществено значение е да ги споделя с вас - отговори извънземният. - Казаха ми да попитам Гадателката къде да отида и да следвам нейните заповеди.
Той се обърна към Пенелопа и зачака нейното решение.


27


Пенелопа втренчи поглед в компютърната карта на Вътрешната граница.
- Към тази - обади се накрая тя и посочи една златистобяла звезда.
- Това е Алфа Тремино, позната още като Маккалистър - на името на човека от Пионерския корпус, разработил втората планета, която обикаля около нея - преведе Лъжекостенурката надписа, който се появи на екрана, след като въведе координатите на звездата. - Тази планета сега се нарича Маккалистър II. Системата има още шест планети, най-вътрешната е силно радиоактивна, другите пет са газови гиганти. Върху никоя от тях няма живот... Маккалистър II има един Търговски град, чието местоположение е в южната умерена зона. Допреди две столетия там е имало уранови мини, а сега се използва главно като станция за презареждане на корабите, които навлизат във Вътрешната граница.
- За колко време ще стигнем до нея? - попита Мишката.
Извънземният попита навигационния компютър.
- Приблизително шест стандартни часа.
- А нашите преследвачи? Колко време ще им трябва на тях?
- Ще имаме три или четири часа преднина, тъй като те са по-близо до Лятно злато.
- Тогава да се отправяме към Маккалистър II.
- Направих това в момента, когато Гадателката го избра.
Мишката се обърна към Пенелопа.
- Знаеш ли нещо за Маккалистър?
- Не.
- Може би не се изразих както трябва - Мишката замълча за миг. - Можеш ли да видиш какво ще ни се случи там?
- Не - повтори Пенелопа.
- Тогава защо избра тази звезда?
Пенелопа вдигна рамене.
- Просто имам някакво чувство.
- Е, досега чувствата ти винаги са били в наша полза - въздъхна Мишката.
Извънземният отиде до трапезарията и се върна с още два контейнера с вода.
- Благодаря - Пенелопа прие контейнера.
- Маккалистър II е човешка колония. Ще можеш да получиш храна там, Гадателко.
- Да се надяваме - отвърна Пенелопа, - много съм гладна.
- Много съжалявам, Гадателко. Бих ти дал моята, ако можеше да я ядеш.
- Знам това - момичето го погледна замислено. - Може би ще е по-добре, ако опаковаш малко от своята храна.
- Защо, Гадателко?
- Може би ще имаш нужда от нея.
- Така и ще направя, Гадателко - извънземният се запъти отново към трапезарията.
- За какво е всичко това? - попита Мишката.
- Просто си мисля, че Лъжекостенурката скоро ще има нужда от храната си.
- Но той има цяла кухня, пълна с продукти.
Пенелопа не й отговори и когато Мишката я погледна, за да види дали я е чула, изражението на момичето беше странно напрегнато и съсредоточено.
- Тя чете бъдещето - каза Лъжекостенурката, като се върна в пилотската кабина.
- Или поне се опитва да го разбере - съгласи се жената.
Пенелопа не помръдна почти пет минути и накрая Мишката протегна ръка и я раздруса за рамото.
- Какво има? - попита момичето.
- Изглеждаше така, сякаш си в транс. Никога не съм те виждала такава и се разтревожих.
- Добре съм.
- Какво правеше?
- Опитвах се да видя напред.
- Никога преди не си изпадала в транс.
- Какво е „транс"?
- Да стоиш неподвижна и напрегната, като че ли не знаеш къде си и с кого си.
- Гледах по-напред от обикновено, затова се концентрирах по-силно - обясни Пенелопа.
- Видя ли нещо?
- Да.
- И?
- Видях да се приземяваме на Маккалистър II. Мъжът на летището ще е много любезен с нас. Ще ми даде сандвич, малко плодове и чаша чай.
- Ще се приземи ли още някой, докато сме там?
- Зависи колко ще останем. Повечето от тях знаят, че сме променили курса си - отговори Пенелопа.
- Колко кораба ни следват?
- Много.
- Включително Карлос и Вечното хлапе?
- Да, но няма да ни настигнат преди Маккалистър.
- Колко ще останем на Маккалистър II? - попита Мишката.
Пенелопа се намръщи.
- Не знам.
- Час? Един ден? Седмица?
- Зависи какво ще кажа на Лъжекостенурката. А аз трябва да реша дали да му кажа или не, дали е правилно.
- Да му кажеш какво?
- Трябва да реша - повтори Пенелопа и минута по-късно започна да люлее Мариан, като че ли за успокоение.
Пет часа по-късно Лъжекостенурката започна да намалява скоростта на кораба, а двадесет минути след това се приземиха на малък космодрум точно зад Търговския град.
- Ще напълня резервоарите, докато търсите храна - обяви извънземният, когато тримата излязоха през люка.
- Недей - спря го Пенелопа, която бе взела Мариан със себе си.
Мишката се озадачи, но Лъжекостенурката само кимна.
- Както кажеш, Гадателко. Ще ви чакам тук.
- Моля те, ела с нас. Точно сега не трябва да се разделяме.
Извънземният ги последва, без да продума повече.
Влязоха в малкия ресторант на космодрума и сервитьорът бе наистина толкова любезен, колкото бе предсказала Пенелопа. Докато чакаха храната, Мишката се обърна към малкото момиче:
- Добре, вече готова ли си да ми кажеш какво става?
- Да - изрече нещастно Пенелопа и замълча за миг. - Трябва да направим едно лошо нещо.
- Какво?
- Трябва да откраднем космически кораб.
- Подозирах, че това имаш предвид.
- Не искам да го правим. Грешно е да се краде. Но ако не сменим кораба, ще ни хванат много бързо.
Сервитьорът се върна с тяхната поръчка и Мишката не проговори, преди той да се отдалечи отново.
- Смяната на кораба ще заблуди ли преследвачите?
- Повечето от тях. Ще открият какво сме направили, но ще сме толкова далеч, че няма да могат да ни последват.
- Всички имат космическо радио, защо не поддържат връзка помежду си?
- Защото всеки иска наградата само за себе си. Никой няма да помогне на другиго да ме хване пръв.
- Какъв кораб ни трябва, Гадателко? - намеси се извънземният.
- Онзи - Пенелопа посочи лъскав син кораб, готов за излитане на полето пред хангарите.
- Онзи синия? - попита Мишката.
- Да.
- Но той е съвсем на открито - несигурно рече Мишката. - Може би трябва да вземем някой друг.
- Не бива да поставяш под съмнение думите на Гадателката - обади се спокойно Лъжекостенурката. - Тя е видяла, че имаме нужда точно от този кораб. Това е всичко, което трябва да знаем.
- Не й се противопоставям - защити се Мишката. - Просто искам да знам защо е избрала точно този кораб.
- На борда на повечето от останалите има хора - обади се Пенелопа - или не са достатъчно бързи, или имат нужда от гориво.
Момичето привърши сандвича си и започна да избира парченца от плодовата салата пред себе си.
- Това е много хубаво, но не ми харесва чаят. Мога ли да получа чаша мляко вместо него?
- Да, Гадателко - Лъжекостенурката стана и тръгна да търси сервитьора.
- Бих желала да ме нарича Пенелопа - довери момичето на Мишката. - Чувствам се странно, когато ме нарича Гадателка.
- Е, ти си такава. Нали знаеш, че гадателката е жена, която може да вижда бъдещето.
- Не става по този начин. Виждаш много варианти на бъдещето и после се опитваш да накараш да се случи този, който искаш - тя погледна към чинията на Мишката. - Ти изяде само половината от сандвича си. Не си ли гладна?
- Ще взема другата половина със себе си - отговори Мишката. - Сега най-много желая да се махнем оттук. Все още ни преследват трийсет кораба...
- Няма да ни хванат, Мишке - каза Пенелопа, когато извънземният се върна с чаша мляко. - Не и на Маккалистър.
- И въпреки това ще се почувствам по-спокойна, като се върнем в Космоса.
- Все още не сме готови да тръгнем - Пенелопа се усмихна на Лъжекостенурката. - Много ти благодаря за млякото.
- Кога ще сме готови? - попита Мишката.
- След няколко минути - тя пресуши чашата. - Беше много хубаво. Обичам мляко.
- Не си много общителна - Мишката се опита да прикрие раздразнението в гласа си.
- Не знам какво значи това.
- Имам предвид, че не ми казваш какво мислиш.
- Съжалявам, Мишке - извини се Пенелопа. - Мислех, че ми се иска Мариан да има дантелена рокля. Онези, които получихме в апартамента на Калиопа, бяха хубави, но тя има нужда от нещо наистина красиво.
Мишката въздъхна дълбоко.
- Добре, както искаш.
- Изглеждаш ядосана - каза Пенелопа с разтревожено изражение на лицето. - Нещо лошо ли направих?
- Гадателката не може да направи нищо лошо по принцип - обади се съвсем спокойно Лъжекостенурката.
- Не съм ядосана, а просто объркана - рече Мишката.
- Какво казах? - попита Пенелопа.
- Въпросът е какво не казваш - обясни Мишката. - Знам, че имаш причина да не отиваме точно сега в кораба, както и че имаше причина да кацнем на Маккалистър II и да искаш да откраднем точно този кораб. Но аз не мога да виждам бъдещето, а единственото нещо, което знам, е, че всичките онези ловци на глави са все по-близо и по-близо. Ето защо искам да разбера защо все още седим тук и какво точно чакаме?
- О, това ли? - въздъхна с облекчение Пенелопа, че не е казала нещо по-сериозно, с което да обиди Мишката. - Виждаш ли онзи дебел мъж с кожената туника, който седи в другия край на ресторанта?
Мишката хвърли бърз поглед към него.
- Да.
- Корабът, който ще откраднем, е негов. След около пет или шест минути той ще стане и ще отиде в банята. Там ще се забави доста дълго и ние ще можем просто да отидем до кораба през полето и да отлетим.
- Няма ли да докладва за нас на охраната на космодрума?
Пенелопа поклати глава.
- На кораба си има нещо, за което не иска никой да узнае. Ще купи друг кораб и ще се опита да ни открие сам, но няма да ни докладва.
- Какво пренася контрабандно? Наркотици? Пари?
- Не знам.
- А охраната няма ли да ни спре?
- Вече е дал пари да не обръщат внимание на кораба му. Ще си помислят, че работим за него - тя погледна загрижено към Мишката. - Сега харесваш ли ме пак?
- Разбира се, че те харесвам - увери я Мишката. - Просто се разстройвам, когато не мога да видя това, което виждаш ти.
- Искаше ми се и аз да не го виждам - искрено рече Пенелопа. - Тогава може би всички щяха да ме оставят на мира.
- Ти притежаваш невероятен дар, Гадателко - обади се Лъжекостенурката. - С времето ще се научиш да го цениш.
Пенелопа като че ли мислеше да поспори с извънземния, но после вдигна рамене и продължи да яде плодовата си салата. Няколко минути по-късно дебелият мъж стана и се запъти към тоалетната. Веднага щом изчезна от погледа им, Мишката, Пенелопа и Лъжекостенурката се изправиха и небрежно тръгнаха към кораба.
- Не е заключен - каза Пенелопа, като наближиха.
Люкът се отвори, когато тримата влязоха в обсега на корабните сензори, и те един по един се качиха вътре. Беше доста по-просторен от кораба на извънземния и бе предназначен за хора. Имаше пилотска кабина, разбира се, добре заредена кухня, две спални каюти и заключен склад.
- Контролните уреди са ми непознати - каза Лъжекостенурката, след като огледа инстументите. - И въпреки че говоря земен език, много трудно чета на него.
- Няма проблеми - обади се Мишката, мина покрай него и се настани на пилотското място. - Този компютър има модул Горшен/Бломбърг. Само му казваме какво искаме и той се грижи за всичко останало.
Тя се обърна към спътниците си.
- Сложете коланите.
Излетяха минута по-късно, а след десет минути компютърът съобщи, че е готов да излезе от орбита и да премине към светлинна скорост.
- Време да се вземе решение - рече Мишката. - Трябва да дам посока на навигационния компютър.
- Гадателко? - извънземният се обърна към Пенелопа и зачака нейното решение.
- Не знам името на онзи свят - отвърна момичето.
Мишката заповяда на компютъра да направи холографска карта на Вътрешната граница.
- Това е Лятно злато, това е Маккалистър, а ето това тук е Последен шанс - обясни тя.
Малкото момиче огледа картата и накрая протегна показалец към една далечна звезда, без други звезди наоколо.
- Тази.
Мишката инструктира навигационния компютър да определи курс към посочената звезда, после поиска сведения за света, към който се отправяха.
- Къде отиваме? - попита Лъжекостенурката.
- Звездата се нарича Боуман 26 - отговори Мишката.
- Странно име.
Мишката погледна сведенията върху екрана.
- Това е двайсет и шестата звезда, нанесена на картата от пионера Милтън Боуман преди повече от 3200 години. Третата от петте й планети е колонизирана през 288 година от галактическата ера и първоначално се казвала Ван дер Гелт III - на името на човека, който финансирал колонизацията.
- Първоначално? - повтори извънземният. - Значи името й е променено оттогава.
Тя кимна.
- Цялата колония е била избита от някакъв луд на име Конрад Бланд през 341 година от галактическата ера и оттогава се казва Убийствен рай.
- Има ли жители сега?
- Нека видим - Мишката отново погледна сведенията. - Да. Била е изоставена за повече от три хилядолетия, но сега там има около двеста фермери и малка религиозна групичка, която се опитва да създаде своя Утопия въз основа на земеделските общности от дните, когато сме били още закотвени на Земята. Предполагам, че самата планета е много живописна, а повечето жилища са направени по подобие на викторианските фермерски къщи от старата Земя. В сведенията не се споменава нищо за Търговски град, но смятам, че трябва да има поне един. Убийствен рай е толкова далеч от обичайните маршрути, че картографските сведения сигурно изостават с няколко години.
Лъжекостенурката нямаше повече въпроси и Мишката заповяда на холографската карта да изчезне. После излезе от пилотската кабина и се отправи към склада.
- Нека да видим точно каква контрабанда имаме тук - обясни тя.
Извънземният не показа никакъв интерес, но Пенелопа с детско любопитство се присъедини към нея пред вратата на склада.
Мишката заповяда на компютъра да отвори вратата, но той отговори, че не може да го направи без съответния код.
- По дяволите - измърмори тя. - Ще трябва да го направим по трудния начин.
Огледа се наоколо за комплект инструменти, намери един и прекара следващите два часа в човъркане на ключалката, като през цялото време й се искаше Мерлин, за когото нито една ключалка не бе проблем, да не бе на страната на враговете им.
Накрая, когато бе почти готова да признае поражението си, чу слаб пиукащ звук и вратата се отвори. Тя влезе в ниското помещение.
- Я виж ти! - възкликна миг по-късно. - Четири торби със семена на алфанела.
- Какви са тези семена? - попита Пенелопа.
- Те са халюциногенен наркотик. Забранени са навсякъде в Демокрацията и на повечето светове на Вътрешната граница.
- Какъв наркотик?
- Халюциногенен - повтори Мишката. - Когато сдъвчеш семето, изпадаш в транс и виждаш странни неща. Много често това преживяване те убива... но ако оживееш първия път, оставаш наркоман за цял живот. Забравяш да ядеш, не спиш... Единственото, към което се стремиш, са семената.
- Тогава защо някой ще иска да дъвче тези семена?
Мишката вдигна рамене.
- Заради върховното удоволствие - отговори неубедено тя. - Не ме питай. Никога не съм разбирала любителите на семената. - Тя потупа нежно торбите и излезе от склада. - Семена на алфанела! Кой би помислил за тях?
- Какво значение има? - попита Лъжекостенурката. - Никой от нас няма да ги яде.
- Сигурно си забелязал, че не се къпем в пари - изтъкна тя. - Имам около двеста и петдесет кредита, останали от Калиопа, а подозирам, че ти имаш дори по-малко.
- Вярно е - съгласи се извънземният.
- Ами тогава? Всяка от тези торби може да струва няколкостотин хиляди кредита. Какво ще кажеш?
- Казвам да ги оставим на борда на кораба. Те ще унищожат всеки, който ги използва.
- Ако питаш мен, всеки, който е достатъчно глупав да дъвче семена, заслужава съдбата си - вдигна рамене Мишката.
- Нека попитаме Гадателката.
- Не е честно - разгорещи се Мишката. - Ако тя каже не, ще се озовем на чужд свят без пари и с дузина ловци на глави, които ни преследват. А ако каже да, ще я направиш участник в сделки с наркотици. Никое дете не трябва да взема такива решения.
- Тя е Гадателката - възрази Лъжекостенурката. - Нейният избор ще е правилният.
Той се обърна с очакване към малкото момиче.
- Трябва да оставим семената на алфанела там, където ги намерихме - отговори без колебание Пенелопа.
- Парите ни ще стигнат колкото да изкараме ден-два на Убийствен рай - изтъкна Мишката.
- Няма да ни трябват пари.
- А когато си тръгнем? - настоя Мишката. - Тогава ще се наложи да имаме пари.
- Няма да напускаме Убийствен рай.
- Нo нас все още ни преследват!
- Знам.
- Тогава защо...? - започна Мишката.
- Защото е крайно време да спрем да бягаме - отвърна Пенелопа.


Лира Принт
Майк Резник
Гадателката
Предишна глава Начало Следваща глава