Изведнъж Пенелопа седна на койката си.
- Той идва - прошепна уплашено.
- Кой идва? - Мишката се вторачи тревожно в заключената врата на тяхната каюта.
- Ледения.
- На този кораб ли е?
Детето поклати глава.
- Не, но идва.
- Сигурно грешиш. Той никога не напуска Последен шанс.
- Идва да убие Краля на залаганията и Златния дук - убедено каза момичето. - А вероятно и мен.
- Мислиш, че Ледения иска да те убие?
- Той мисли, че съм лоша - Пенелопа внезапно се обърна към жената. - Защо ме мрази?
Мишката слезе от горната койка, седна до малкото момиче и я прегърна.
- Той никого не обича и никого не мрази - обясни тя. - Прекалено е затворен, за да чувства нещо към някого.
- Вечното хлапе е с него - допълни детето. - Може би той ще ни спаси от Ледения.
- Объркала си всичко, Пенелопа. Ако са заедно, значи идват да ни спасят от Краля на залаганията и неговите приятели.
Момичето видя студеното отчуждено лице на Ледения в ума си и потрепери.
- Предпочитам да остана с Краля на залаганията.
- Ледения няма да ти направи нищо лошо - рече успокоително Мишката. - Обещавам ти.
- Ти грешиш - отвърна малкото момиче. - От всички преследвачи той е единственият, който може да ми стори нещо.
- Откъде знаеш?
- Просто зная.
Внезапно по бузата й се търкулна сълза.
- Липсва ми Дженифър. Иска ми се да не я бяхме изоставили.
- Нямахме друг избор.
- Но тя е съвсем сама там, в оня хотел.
- Ако беше с нас, щеше да е пленница - изтъкна Мишката. - По-добре е там, където е.
- Но тя беше първата ми приятелка, а сега никога повече няма да я видя.
- Тя ще бъде с тебе дотогава, докато я помниш.
- И въпреки това ми се иска да е с мен сега.
- Понякога се налага да кажеш сбогом на някого, когото обичаш - отговори Мишката. - Това е част от растежа.
- Всички ли изоставят хората, които обичат, когато пораснат?
- Почти всички. Понякога самите хора искат да бъдат изоставени. Резултатът обаче е един и същ.
- Но Дженифър обичаше да й говоря - настоя Пенелопа. - Ами ако прислужничките просто я захвърлят в килера?
- Сигурна съм, че ще дадат Дженифър на някое самотно малко момиче, което се нуждае от първа приятелка.
- Наистина ли? - Пенелопа се оживи за момент.
- Сигурна съм.
- Надявам се да си права.
Внезапно Мишката се усмихна.
- Ще ти хареса ли да спиш на горната койка?
- Може ли?
- Разбира се.
- Много ще ми хареса.
Мишката прегърна малкото момиче, вдигна я на горната койка и за стотен път се зае да разглежда наоколо. Стените, таванът и подът на малката каюта бяха от титанова сплав и в обичайното корабно сиво. Двете койки бяха закрепени с болтове към преградата. Компютърната ключалка бе изключена и вратата беше заключена отвън. В малката баня имаше сух душ, химическа тоалетна и суха чешма. Вентилационните отвори бяха прекалено малки за който и да е човек и дори Мишката не би могла да се промъкне през тях. Нямаше прозорец, нито видеоекран или интерком.
Мишката прекоси каютата, оглеждайки пода за възможен отвор, но напразно. Ако имаше начин за бягство, дори най-невероятната възможност, сигурна бе, че досега щеше да я открие. Въпреки това продължи да оглежда педантично всеки сантиметър, като че ли го правеше за пръв път. Накрая се върна на долната койка.
Няколко минути по-късно вратата се отвори и Зората на Септември влезе с два подноса.
- Вечерята - каза извънземната и подаде на всяка по един поднос.
- Още колко остава, докато пристигнем? - попита Мишката.
Лицето на извънземната се изкриви в гротескно подобие на човешка усмивка.
- Ако ти кажа, може да се досетиш къде отиваме.
- И какво значение има? На кого мислиш, че ще кажем?
- Ти? На никого. - Тя погледна към Пенелопа. - Тя? Кой знае...
- Тя не е телепат.
- Казваш, че чете бъдещето. А според мен тя чете нашите умове. Каква е разликата?
- Разликата е, че тя не може да контактува с никого по телепатичен начин, така че спокойно можеш да ни кажеш къде отиваме.
Зората на Септември се усмихна отново.
- Няма никакво значение дали ще ти кажа или не. Но ако тя е телепат, тогава ще е от голямо значениe.
- Но аз не мога да чета мисли или да изпращам съобщения - възрази Пенелопа.
- И да можеш, пак ще кажеш, че не можеш - отговори Зората на Септември.
После излезе от стаята и заключи вратата отвън.
- Това не ми харесва - обади се Мишката.
- Кое?
- Ако мислят, че си телепат, могат да поискат да им прочетеш или да им изпратиш някоя мисъл. А когато им обясниш, че не можеш, и те не ти повярват, тогава вероятно ще си имаме големи неприятности.
- И сега имаме големи неприятности - отговори Пенелопа и продължи разсеяно да рови храната си.
- Виждала съм и по-лоши затвори - Мишката разглеждаше своя поднос. Започна да яде екзотичната салата от извънземни зеленчуци.
- Какъв беше оня чуждоземен затвор? Където Ледения те изоставил?
- Не много приятен.
- Беше ли студен, тъмен и влажен? - попита с детски ентусиазъм Пенелопа.
Мишката замълча, като че ли се мъчеше да си спомни.
- Беше тъмен, но не и студен. По-скоро приличаше на пещ. Мсали IV е доста горещ свят.
- Измъчваха ли те?
Мишката поклати глава.
- Не така, че да ми оставят белези. Просто ме хвърлиха в една килия и ме оставиха там. Понякога се сещаха да ме нахранят, понякога не.
- За колко години беше присъдата ти?
Мишката се усмихна накриво.
- Клаите - расата, която живее там, не действат така. Когато си виновен за нещо, те хвърлят в затвора, а когато умреш, те погребват. Няколко пъти почти умрях от тяхната вода. Казват, че болестите не се предавали от раса на раса, но предполагам, че мръсотията би разболяла всекиго. А това бе най-мръсната вода, която някога съм виждала.
- Викаха ли доктор да ти помогне?
- От време на време. По този начин успях да избягам.
- Разкажи ми! - примоли се нетърпеливо Пенелопа. - Уби доктора с някой от неговите хирургически инструменти ли?
Мишката се усмихна.
- Никога не си виждала клай, нали? Те са високи около два и половина метра и вероятно тежат към триста килограма, а кожата им е като броня. Да се опиташ да удариш някой от тях с нож или да го застреляш, означава само да го раздразниш.
- Тогава какво направи?
- Престорих се на по-болна и по-слаба, отколкото бях. След няколко дни, когато бях достатъчно силна и те не ме наблюдаваха както трябваше, се измъкнах от стаята и през вентилационния отвор слязох в мазето. Крих се там три дни и изследвах различни тунели, докато накрая намерих този за мръсната вода и се спуснах по него до помийната яма на половин километър от затвора.
- А как избяга от планетата?
- Два дни след бягството ми Демокрацията я нападна. Аз просто се представих пред един от военните отряди. Те ме изпратиха на флагманския кораб, където ме разпитваха, докато се убедиха, че съм тази, за която се представям. След това ме откараха до най-близкия човешки свят.
Пенелопа се премести върху койката си така, че да може да вижда Мишката.
- Защо Ледения не се е опитал да те спаси?
- И аз доста се чудех - призна Мишката. - Не можех да разбера защо се е загрижил повече за заповедите си, отколкото за мен. Един ден осъзнах, че той никога не би пратил някого, когото обича, в такава ситуация, и тогава всичко си дойде на мястото.
Пенелопа присви очи.
- Не го харесвам.
- Ами и аз харесвам доста хора повече от него - съгласи се сухо Мишката.
- Защо е тръгнал след нас? - попита момичето и бутна настрана подноса си, след като най-накрая реши, че яденето не й харесва. - Теб не те харесва, а мен ме мрази.
- Той има причини за всичко, което прави - отговори Мишката. - Моето предположение е, че ще остави Вечното хлапе да убие Краля на залаганията и приятелите му само за да докаже, че никой не може да пренебрегва заповедите му на Последен шанс... Може ли Вечното хлапе да се справи с тези тримата?
Пенелопа сви рамене.
- Не знам.
- Опитваше се да го направи в хотела. А ти тогава какво видя?
- В някои от вариантите на бъдещето той побеждава, в някои не, но във всички убиваха тебе.
- Златния дук трябва да е доста добър в занаята си.
- О, Хлапето винаги убиваше Златния дук - възрази Пенелопа. - Но понякога Зората на Септември убиваше него.
- А aз дори не съм забелязала, че тя носи оръжие - учуди се Мишката. - Какво щеше да използва и къде го криеше?
- Имаше толкова много варианти и всичко се случваше толкова бързо - рече момичето безпомощно, - че не помня.
- Обаче тя е по-опасната, така ли?
- Не знам. Може би ставаше така, защото Вечното хлапе гледаше само Златния дук.
- Добре - въздъхна Мишката, - да се надяваме, че Вечното хлапе може да се справи.
- А ако не може?
- Тогава Карлос ще намери друг начин да ги убие.
- Ще успее ли?
- В онези дни беше един от най-добрите, но вече не действа така. И все пак, ако иска нещо, той винаги го получава.
- Ами ако иска да ме убие?
- Тогава първо ще трябва да убие мен - обеща Мишката. - А това той няма да направи.
- Защо не? Ако не го е грижа вече за теб?
- Защото знам как работи мозъкът му. Той мрази излишните неща, а моето убийство не би му послужило за нищо.
- Ще има смисъл, ако продължаваш да ме защитаваш.
- Той ще се опита да намери начин да ме заобиколи - обясни Мишката. - Можеш да ми се довериш.
- А как ще го направи?
- Не знам - Мишката забеляза страха, изписан върху лицето на Пенелопа, и се протегна да хване ръката й. - Не се тревожи, това са напразни страхове. Той идва да ни освободи, а не да ни навреди.
- Надявам се, че си права.
- Не знаеш ли?
Пенелопа поклати глава.
- Все още не. Прекалено е далеч.
- Повярвай ми - няма да позволя на никого да ти причини болка.
Внезапно момичето слезе от горната койка и прегърна силно Мишката.
- Ти си ми най-добрата приятелка. Ти си единствената ми приятелка - поправи се детето. - Иска ми се да сме винаги заедно.
- И ти си моята най-добра приятелка - отговори Мишката.
Изведнъж Пенелопа се изправи.
- Какво има? - попита Мишката.
- Току-що променихме курса.
- Аз не почувствах нищо. Как разбра?
- Просто знам.
- Знаеш ли накъде летим?
Пенелопа примижа, сетне примига в пространството, като че ли се опитваше да прочете нещо в ума си.
- Към Звездната лодка - каза накрая тя.
- Звездната лодка? Какво е това?
- Огромен кораб, който е в орбита около някакъв червен свят.
- Колко голям е?
- Има много каюти и огромни стаи като при Ледения.
- Искаш да кажеш таверни?
- И такива.
- Казина?
Пенелопа кимна.
- Стаи, където играят на карти и други подобни игри.
- А знаеш ли името на червения свят?
- Не. - Изведнъж детето се усмихна. - Но знам нещо друго.
- Какво?
- Знам, че на Звездната лодка има един мъж, който ще ни помогне.
- Кой?
- Не знам името му, но е облечен в много ярки цветове, много е висок и има брада.
- Убиец ли е? - попита Мишката. - Или ловец на глави?
- Не мисля.
- Как ще ни помогне?
- Все още не знам - отговори Пенелопа. - Но качим ли се на Звездната лодка, ще знам.
- Ако той разбере, че помагаш да го измамят, може и да ни убие.
Пенелопа поклати твърдо главва.
- Не. Не знам какво ще прави, но няма да ни навреди.
- И ще помогне и на двете ни, не само на теб?
- Да.
- Абсолютно сигурна ли си?
- Никога няма да тръгна без теб - увери я момичето.
- Може ли Карлос да ни настигне, преди да отидем на Звездната лодка?
- Не.
- Тогва ще трябва да вземем решение.
- Този човек ще ни помогне - настоя Пенелопа.
- Ще убие ли Краля на залаганията или другите?
- Не знам.
- Можеш ли да видиш дали Краля на залаганията тръгва след нас?
- Не.
- Не тръгва или не можеш да видиш?
- Не мога да видя толкова далеч.
Мишката въздъхна.
- Просто не знам - вдигна рамене тя. - Ако Карлос и Вечното хлапе ни настигнат, поне съм сигурна, че няма да си тръгнат, без да убият Краля на залаганията и приятелите му.
- Не искам Ледения да ме настигне - обади се момичето, а върху лицето й бе изписан предишният страх.
Мишката я погледна напрегнато.
- Сигурна ли си, че този човек ще ни помогне? - попита тя накрая. - Няма просто да се опита, а ще успее?
- Така мисля.
- Но не си сигурна?
- Ще съм сигурна, преди да го уведомя, че имаме нужда от неговата помощ.
- Дано да действа бързо, след като му кажеш, иначе ще останеш без най-добрата си приятелка.
- Краля на залаганията ще те убие само ако аз не му се подчинявам - отговори убедено Пенелопа. - Когато намеря някой да ни помогне, ще му се наложи да се притеснява повече за собствената си кожа.
- И това ли видя?
Пенелопа се усмихна.
- Не в бъдещето. Знам го, защото е лесно да разбереш Краля на залаганията - той е толкова елементарен.
- Така ли?
Малкото момиче кимна.
- Не е по-умен от Дженифър - отвърна тя и Мишката забеляза нотка на презрение в гласа й, която липсваше преди.
- Беше достатъчно умен, за да ни хване - подхвърли Мишката, като следеше много внимателно реакцията на детето.
- Не можах да видя достатъчно напред. Но следващата седмица или месец ще мога. - Пенелопа прегърна отново Мишката. - Мислят, че могат да те убият, но аз няма да им позволя. - Тя се замисли за момент. - Много глупави мъже са Краля на залаганията и Златния дук. - Внезапно върху лицето й се изписа детска ярост. - И ще съжаляват, че ме накараха да изоставя Дженифър.
Мишката я изгледа изненадано, но миг по-късно, толкова бързо както се бе появило, странното яростно изражение изчезна от лицето на Пенелопа.
- Обичам те, Мишке.
Жената на свой ред я прегърна.
- И аз те обичам, Пенелопа.
- И ако се опитат да те убият - продължи детето, - нещо лошо ще им се случи.
- Например? - попита Мишката.
- О, не знам - сви рамене момичето. - Просто нещо.

16

---

Звездната лодка бе най-изумителната и елегантна космическа станция на Вътрешната граница.
Стотици кораби, малки и доста големи, бяха спрели около нея. Всъщност лъскавият й корпус беше първото нещо, което привличаше погледа на посетителите, защото рекламираше името на тази станция с шестдесетметрови букви, които блестяха като милион малки слънца. Виждаше се от корабите, когато приближаваха на около две хиляди километра.
Вътрешността беше не по-малко блестяща от корпуса. Имаше ресторанти, барове, нощни клубове и дузина огромни хазартни зали, както и няколко частни стаи за игри с високи залози, които дори Краля на залаганията не можеше да си позволи. Мъже в официални костюми, жени в доста оскъдно облекло, извънземни в екзотични одежди - всички се движеха дискретно от маса на маса, от игра на игра, като предлагаха напитки, наркотици, асортимент от чуждоземни видове тютюн и игрални чипове.
Самите маси бяха разделени почти наполовина между човешки и извънземни игри. Не бе за учудване, че преситените хора са тълпяха около масите с по-популярни извънземни игри и понякога губеха по десет хиляди кредита в такива като джабоб, които бяха доста сложни и отнемаха години да се усвоят. А представителите на извънземните раси - канфорити, домарианци, лодинити и дори двама метанодишащи атрианци в своите студени защитни костюми, губеха огромни суми на покер, двадесет и едно или рулетка.
На борда на Звездната лодка можеше да се направи всякакъв вид облог. Огромна зала със стотици компютърни и видеоекрани предлагаше най-пресните новини и облози за всички спортни събития в рамките на Демокрацията. В друга зала висяха прогнозните резултати от хилядите избори, провеждани всекидневно, за важни и дребни политически постове из петдесетте хиляди свята на Демокрацията. Трета стая бе предназначена за безкрайните всекидневни игри, които отново бяха на мода в галактиката, където Човекът се бе отдалечил от корените си, но постоянно търсеше начин да научи повече за тях.
Златния дук остана да пази Мишката, или по-точно да я накаже, ако Пенелопа откаже да упражни своя талант в полза на поробителите си. А Краля на залаганията заведе Зората на Септември и малкото момиче на Звездната лодка.
Бяха сканирани много бързо и внимателно на входа. После Краля на залаганията отиде до едно от гишетата на касиерите, внесе сума за игрален кредит и направи бърза обиколка на игралните зали. Накрая си намери маса, която не се различаваше по нищо от останалите, но кой знае защо му хареса, и махна на Зората на Септември да се настани на един от празните столове до него.
После се наведе към Пенелопа и й прошепна:
- Помниш ли сигналите, за които говорихме?
Тя кимна.
- Докосвам лявото си ухо за твоя победа и дясното, ако Септември е с по-добрата ръка.
- Точно така, детето ми. А помниш ли какво ще се случи на приятелката ти, ако дори веднъж ми подадеш грешен сигнал?
- Помня - отговори Пенелопа. Тя се огледа наоколо. - Къде искаш да застана?
- Ела с мен - Краля на залаганията я поведе към дълъг бар покрай стената. Повдигна я върху един екзотичен стол и извика бармана, белонианец с оранжева кожа.
- Имате ли нещо безалкохолно за младата дама? - попита Краля любезно.
- Имаме широк избор - отговори белонианецът в превеждащото устройство.
Краля на залаганията извади пачка рубли Нов Сталин от джоба си и ги сложи на бара.
- Дайте й всичко, което поиска, и се погрижете никой да не я безспокои.
Белонианецът показа виолетовите си зъби в своя най-добър опит за усмивка и взе парите.
- За мен ще е удоволствие, господине.
Краля на залаганията се обърна към Пенелопа.
- Не искам да мърдаш оттук, ясно ли е?
- Да - кимна момичето.
- Надявам се да е така, детето ми, или твоята приятелка ще пострада.
Пенелопа го изгледа, но не каза нищо. Миг по-късно той се върна обратно на масата и се настани така, че да я вижда добре.
Белонианецът донесе три вида сок на Пенелопа и тя избра най-големия контейнер - искрящ кристал във формата на рог от древно животно. Първата ръка бе раздадена и тя съвсем небрежно докосна дясното си ухо. Краля на залаганията се усмихна - неговите опоненти приеха, че се усмихва на някаква тяхна забележка, и продължи да залага и да вдига мизите, докато всички освен Зората на Септември отпаднаха. Когато тя обърна своя фул от аса и валета, той остави картите си на масата, без да ги показва.
Похитителите й загубиха следващите две ръце, после Пенелопа докосна лявото си ухо - победа на Краля на залаганията. Този път Зората на Септември продължи да залага и да вдига мизите, докато не остана само още един играч. Тогава тя свали картите си и остави на Краля да залага сам за себе си.
Продължиха така още половин час. Не винаги вдигаха мизите, когато знаеха, че държат печеливши ръце, и не винаги отпадаха рано, ако бяха обречени да загубят, но постепенно събраха почти всички пари на масата пред себе си. Двама от играчите - един канфорит и един човек, решиха да се откажат и местата им бяха заети от нови двама мъже.
Докато Краля на залаганията и Зората на Септември трупаха пари, Пенелопа седеше неподвижна на бара, очите й обхождаха залата, умът й подреждаше различни възможности, варианти на бъдещето и средства за постигане на желаната цел.
Най-накрая откри, каквото търсеше. Висок, разкошно облечен мъж, чиито блестящи дрехи постоянно променяха цвета си, а косата и брадата му имаха всички нюанси на дъгата. Ботушите му бяха от фосфоресциращата синя кожа на вече изчезналия Леден демон от Белок IV. Той сякаш се разхождаше безцелно из залата, като се спираше от време на време до някоя маса, а черните му очи не изпускаха и най-малкия детайл. Накрая застана срещу огромна рулетка, извика един от касиерите и си поиска няколко чипа. Пенелопа не знаеше името му или защо се намира върху борда на Звездната лодка, но знаеше, че той е човекът, когото търси.
Наблюдаваше го, докато той заложи четири пъти на рулетката и загуби. Толкова се бе вглъбила в това, че почти забрави да сигнализира на Краля на залаганията за поредната му победна ръка, но се опита да не обръща внимание на погледа му, когато го уведоми едва след първите залози.
Тогава се появи възможността, която чакаше. Слаб млад мъж се приближи до бара и тя разля питието си върху него.
- Много съжалявам! - извини се тя.
- Няма проблеми - отговори мъжът и поиска кърпа от бармана, за да изтрие ръкава си. - Но трябва да бъдете по-внимателна, млада госпожице.
Пенелопа изчака извънземния барман да се отдалечи.
- Разлях го нарочно - каза меко тя.
Мъжът я погледна, но не отговори нищо.
- Нуждая се от помощ - продължи тя.
- Ако се забавляваш, като разсипваш питиетата си върху непознати, имаш нужда от нещо повече. Трябва да се научиш на добри обноски, млада госпожице.
Той се обърна и понечи да си тръгне.
- Ако си тръгнете - прошепна тя напрегнато, - няма да ви кажа на кое число ще падне топчето на рулетката следващия път.
- А ако остана, ще ми кажеш печелившото число и аз ще се сдобия с милион кредити - рече развеселено той.
- Колко ще спечелите, зависи от това, което сте заложили.
Младият мъж погледна към рулетката.
- Колелото се върти сега. Защо не ми кажеш печелившото число, като израз на добра воля?
- Двадесет и седем - отвърна без колебание Пенелопа.
- Сигурна ли си?
- Да.
Той й се ухили.
- А какво ще получа, ако грешиш?
- Нищо - отговори тя и внезапно замръзна, когато Краля на залаганията, след раздаването на губеща ръка, погледна към нея. - Но тъй като не ми повярвахте, няма да спечелите нищо.
- Никой ли не те е учил как се говори с големи хора? Защото...
- Двадесет и седем, черно! - извика крупието.
Пенелопа устоя на изкушението да се усмихне мило на младия мъж.
- Чист късмет - обади се той.
- Ако не искате да ми повярвате, няма да ви кажа следващото число.
- А защо ми казваш тези числа?
Тя изчака, докато двама мъже, които минаваха покрай бара, я скриха за момент от погледа на Краля на залаганията.
- Вече ви казах: имам нужда от помощ.
Той се намръщи.
- Искаш да се обзаложа вместо теб ли?
- Не. Искам да освободите моята приятелка и мен... и не ме гледайте, докато говорим - добави тя.
- Каква приятелка? - попита той, като огледа залата.
- Тя не е тук. Тя е в кораба отвън.
- Не се занимавам със спасителни операции, млада госпожице.
- Следващото число е осем - внезапно каза тя.
Мъжът изчака, докато топката се успокои и крупието потвърди, че печелившото число е осем.
- Сега вярвате ли ми, че мога да познавам печелившите числа? - прошепна Пенелопа, като хвърли кос поглед към Краля на залаганията, но той бе прекалено погълнат от играта, за да й обръща внимание.
- Много интересно - отбеляза мъжът, вече без усмивка. - Щях да се обзаложа, че това е честно колело.
- Честно е.
- Не вярвам.
- Каква е разликата? Независимо дали е честно или не, аз мога да ви кажа печелившите числа.
Той я зяпна.
- Всеки път ли?
- Да. - Тя отново се озърна към масата на Краля на залаганията. - И престанете да гледате към мен.
- Защо?
- Не искам никой да разбере, че говорим.
- А защо ми говориш? - попита той, като бързо извърна погледа си от нея.
- Пак ви повтарям: имам нужда от помощ.
- Но защо избра мен?
- Не искам вашата помощ, а на човека, за когото работите.
- Защо си мислиш, че работя за някого?
- Нямам време да ви обяснявам. Но ако отида да говоря с него, те ще убият приятелката ми. Никой не знае вие кой сте, затова мога да говоря с вас.
- Знаеш доста неща, които не ти влизат в работата, млада госпожице - намръщи се мъжът и замълча за миг. - За кого мислиш, че работя?
- За човека с кожените ботуши.
- И ако си права, защо мислиш, че той ще иска да ти помогне?
- Сега не иска, но ще промени решението си, когато му занесете съобщението ми.
- Защо да му нося съобщение от малко момиче, което знае твърде много?
- Защото ако не го направите, ще намеря някой друг и той ще ви се ядоса.
Младият мъж погледна към масата с рулетката, после пак към Пенелопа.
- Какво съобщение искаш да предам?
- След като пълната жена с бялата коса напусне масата, следващите три печеливши числа ще са тридесет и едно, девет и единадесет.
- Тридесет и едно, девет и единадесет?
- Да.
- И после какво?
- Тогава се върнете на бара и ще ви кажа къде е приятелката ми. Не мога да им позволя да видят, че говоря с него.
- Им? Кои са те?
Пенелопа докосна дясното си ухо, когато Зората на Септември взе най-добрата ръка, а Краля на залаганията впери поглед в нея.
- Вървете си сега - прошепна тя. - Прекалено дълго говорих с вас.
Младият мъж се огледа още веднъж наоколо, като се опита да види от кого се страхува малкото момиче, после нехайно се приближи до масата с рулетката. Миг по-късно пълничка жена с побеляла коса стана, а той продължи да наблюдава рулетката в мълчание, докато топчето спря на тридесет и едно. Накрая се приближи до ярко облечения мъж и му прошепна нещо. Той го изгледа любопитно, после вдигна рамене и заложи доста чипове на девет.
Прибра спечеленото и сложи още по-голяма купчинка чипове върху единадесет. Когато топчето спря на същото число, прошепна нещо на младия мъж. Той се върна на бара, но по пътя спря закратко до една-две игри на покер и един джабоб.
Застана на около два метра от Пенелопа, облегна се на бара и каза тихо, взирайки се в бутилките с алкохол точно пред себе си:
- Добре, млада госпожице, сключихме сделка... Но при едно условие.
Пенелопа знаеше какво е условието, но въпреки това попита за него.
- Иска още две печеливши числа.
- След като освободи приятелката ми.
- Ами като се втурнем в кораба, за да я освободим, после може да се наложи да си тръгнем много бързо. Затова иска числата сега.
- На масата седи мъж със златен зъб. След неговата почалба ще се паднат две и двадесет и девет.
- Веднага се връщам.
Младият човек предаде информацията на работодателя си и се върна на бара.
- Добре, ако са печеливши, ще работим заедно. Разкажи ми за твоята приятелка.
- Казва се Мишката.
- Мишката? Не ми се ще да мисля на какво прилича тогава.
- Много е хубава - защити я Пенелопа.
- Къде е?
- На кораба на Краля на залаганията.
- Краля на залаганията? Кой е той?
- Играе на карти в средата на залата.
- Преди да се обърна, кажи как да го разпозная. Доста народ има тук.
- Зората на Септември е с него.
- Това няма да ми помогне много.
- Тя е извънземна. В костюма й има вода.
- Воднодишаща? Не видях нито една, докато обикалях наоколо.
- Не диша вода, но тялото й трябва да е постоянно влажно.
- Добре, това ще свърши работа.
Младият мъж се извърна бавно, очите му обходиха внимателно залата, после отново се облегна на бара.
- Има ли някой друг, освен Краля на залаганията и извънземната?
- Има един мъж на кораба.
- Само тримата ли са?
- И моята приятелка.
- Корабът има ли си име? - попита мъжът, след като се падна първото от двете числа, които Пенелопа му каза.
- Не знам името му.
- Регистрационен номер?
- Не го знам.
- Надявам се, че не очакваш да влизаме във всеки кораб навън, нали?
- Мога да ти го опиша и да ти обясня къде е спрян.
- Защо просто не дойдеш да ми го покажеш?
- Защото ако тръгна с теб, Златния дук ще убие приятелката ми, преди да стигнем до кораба.
- Златния дук? - повтори младият мъж. - Чувал съм за него.
Падна се и второто печелившо число.
- Добре, кажи ми как да намеря кораба.
Пенелопа описа формата, размера и мястото.
- Следващия път като ме видиш, излез през вратата откъм масите със заровете - й нареди мъжът.
- Не се бави много.
- Ще освободим теб и твоята приятелка - рече раздразнено той. - Това не е ли достатъчно?
- И други ни преследват - поясни Пенелопа. - Ще пристигнат скоро.
- Какво, за Бога, сте направили вие двете - ограбили сте трезора на Делурос VIII ли?
- Нищо не сме направили - горещо възрази Пенелопа.
Ярко облеченият мъж прибра печалбата си от масата с рулетката, спря пред гишето на касиера и излезе от залата, без дори да погледне към тях.
- Време е за работа. Ще се върна след няколко минути.
- Бъди внимателен - помоли Пенелопа.
Мъжът се усмихна саркастично.
- Много мило, че си се загрижила за мен.
- Внимавай Златния дук да не нарани приятелката ми.
- Може и да е убиец, но не е луд. Когато разбере срещу кого е, ще я пусне без съпротива.
- Понякога я пуска, понякога не.
- За какво говориш? Само веднъж ще я освободим.
- Погрижи се приятелката ми да не пострада.
- Ще дадем всичко от себе си.
- И ще е най-добре да го направите.
Той се изсмя.
- Или какво?
- Или ще съжалявате - каза Пенелопа толкова убедително, че усмивката му изчезна. Той задържа погледа си върху нея още малко, като се чудеше в какво се забърква, после сви рамене и напусна казиното.

17

---

Корабът на Краля на залаганията все още бе до Звездната лодка, когато комуникационната му система се задейства.
- Искам разрешение да се кача на борда - прозвуча безизразният глас на Ледения.
- Ти? - Краля беше искрено изненадан. - Дошъл си толкова далеч заради тях?
- Да, аз съм - отговори Ледения.
- Върви си - рече в микрофона Краля на залаганията. - Вече не са при мен.
- Настоявам за разрешение да се кача на борад.
- Разрешението отказано.
Последва десетминутна тишина. После гласът на Ледения отново прозвуча в кораба.
- Току-що поставих малък експлозив на един от вентилационните ти клапани. Държа превключвателя в ръката си. И така, по един или друг начин ще се кача на този кораб. Абсолютно безразлично ми е дали ще има живи, когато се кача.
- Не ти вярвам - отговори Краля.
- Това е твое право. Имаш трийсет секунди да отвориш люка.
Комарджията изчака двадесет и три секунди, после неохотно заповяда на компютъра да отвори люка. Миг по-късно Ледения и Вечното хлапе влязоха в малкия кораб.
Вътрешността беше променена, така че да няма стени между пилотската кабина, кухненското помещение и една от каютите. Ледения се озова срещу Краля на залаганията в стая с почти петметрови стени. Зората на Септември, без своя защитен костюм, лежеше гола във вана с някаква цветна течност и ги гледаше с извънземните си очи. Златния дук с лазерен пистолет на единия си хълбок не обърна никакво внимание на Ледения, a се съсредоточи изцяло върху Вечното хлапе.
- Има ли бомба? - попита Краля на залаганията.
- Възможно е - отвърна Ледения.
- Това не е отговор - рече кисело комарджията.
- Както кажеш.
Краля на залаганията вдигна рамене.
- Няма никакво значение вече. Хората, които търсиш, не са тук.
- Хората, които търся, са точно тук.
Комарджията поклати глава.
- Няма ги - повтори той. - Малкото момиче ни направи на глупаци.
- Как?
- Чувал ли си за Главореза Янки?
- Не.
- Нарича себе си търговец, но не е нищо повече от пират. Има доста голяма флота и работи в областта край звездния куп Кинелус. Нито един товар не минава оттам, без той да вземе част от него, нито един кораб не влиза или излиза, без да плати глоба. Той е най-лошият вид крадец.
- Най-лошите крадци отмъкват хора, а не пари - вметна Ледения.
- Презирам такива забележки!
- Както искаш. Та какво за Главореза Янки?
- Снощи беше на Звездната лодка, на рулетката. По някакъв начин - все още не знам по какъв, момичето Бейли го е накарало да я вземе със себе си. Не разбрах нищо, преди да изчезнат.
- А Мишката? Тя къде е?
- И нея са взели. Разбрах чак когато Дука ми каза, че е изчезнала.
Вечното хлапе изглеждаше развеселен.
- Позволил си да откраднат Мишката от теб?
- Бяха четирийсет - изръмжа Златния дук в своя защита. - Ти какво щеше да направиш?
- Да ги спра - отговори Вечното хлапе.
- Не обвинявам моя партньор за нищо - продължи Краля. - Детето е виновно за всичко. Не бях го разбрал досега, но ако тя може да вижда бъдещето, може и да го променя. И точно това направи, въпреки че я наблюдавах през цялото време. - Той вдигна рамене. - По-добре е, че се отървах от малкото чудовище. Тази вечер спечелих добра сумичка и ако тя може да манипулира събитията, както го направи сега, рано или късно щеше да убие мен и приятелите ми.
- Мисля, че щеше да е доста скоро - отбеляза Ледения.
- Тя е голяма заплаха за всички.
- Има такава вероятност.
Краля на залаганията се вторачи любопитно в него.
- Никога не си мислил да я освобождаваш! - възкликна накрая.
- Какво възнамерявам да правя, си е моя работа.
- Ти тръгна след нас, за да я убиеш! - продължи комарджията.
- Не съм казал такова нещо.
- Но аз го казвам, виждам го изписано върху лицето ти. Виж, тя не е вече при нас. Нека да сключим примирие и ние ще тръгнем с тебе. Дължа й нещо за начина, по който ни направи на глупаци тази вечер.
- Ти все още не си разбрал, нали?
- Да разбера какво?
- Не съм тръгнал след нея.
- А след Мишката ли?
Ледения поклати глава.
- На Последен шанс бях издал заповед. Ти не се подчини. Сега е време да понесеш последствията.
Очите на Краля на залаганията се разшириха от изненада.
- Не си преследвал тях!
- Това не е спасителна операция - обади се Вечното хлапе и се усмихна на Златния дук. - Това е наказателна акция.
- Но това е смешно! - възрази Краля на залаганията. - Ние не сме твой враг. Врагът е на свобода някъде там - момичето Бейли.
- Ти наруши закона - отговори Ледения.
- Какъв закон, за Бога?
- Моят закон. - Той се обърна към Вечното хлапе. - Нека да видим дали си толкова добър, за какъвто се мислиш.
- По-добър - отвърна убиецът и посегна към звуковото си оръжие.
Пръстите на Златния дук се сключиха около лазерния му пистолет, но беше мъртъв, преди да го извади и да се прицели. После бавно и съвсем нехайно Вечното хлапе се обърна към Краля на залаганията и го уби.
- По дяволите!
- Не се разстройвай - обади се Ледения. - Това беше екзекуция, а не убийство.
- Не ми пука, че ги убих - отговори Вечното хлапе. - Но се надявах Златния дук да бъде по-голямо предизвикателство. - Той вдигна рамене. - Не разбирам как, по дяволите, е изградил репутацията си. - Погледът му попадна върху Зората на Септември, която гледаше, без да помръдне или да издаде звук. - А тази?
- Убий я.
Вечното хлапе изгледа голата извънземна, беззащитна в своята вана с животворна течност.
- Виж, това изглежда като убийство.
- В колана си имам метателен пистолет - отговори Ледения. - Или ти ще я убиеш бързо, или аз ще пробия на няколко места ваната й и ще я гледаш как умира бавно, докато течността изтича.
- Ти си един безсърдечен мръсник! - Вечното хлапе внезапно се усмихна. - Възхищавам се на професионализма ти.
- Аз съм ти работодател - прекъсна го Ледения. - Убий я.
Той тръгна да разглежда кораба с надеждата да намери някаква следа къде пиратът е отвел Пенелопа и Мишката. Когато се върна, Зората на Септември бе мъртва.
- Сега какво?
- Аз тръгвам след Главореза Янки - отвърна Ледения. - Закарай тези тримата на Последен шанс.
- Какъв смисъл има? Нали са мъртви.
- Искам всички на Последен шанс да го научат.
- Прати им холограма.
- Всеки артист с малко грим може да стъкми една холограма. Искам да ги закараш на Последен шанс и да ги окачиш там, където всички ще ги видят.
Вечното хлапе се замисли.
- Не смятам, че ще го направя.
- Работиш за мен, забрави ли?
Убиецът поклати глава.
- У мен има двеста хиляди кредита на Мишката. На нея не й трябват, докато е затворничка, следователно тя и малкото момиче са ме наели за още две седмици.
- Детето не се нуждае от твоята помощ. Това трябва да ти е станало пределно ясно досега.
- Така мислиш ти.
- Такива са фактите.
- Но има и още една причина.
- О?
Лицето на Вечното хлапе се оживи от вълнение.
- Искам да се изправя срещу четирийсет мъже наведнъж.
Ледения замълча, после вдигна рамене.
- Ако наистина искаш да загинеш в славна битка, можеш да останеш с мен. Само да уредя някой да откара тези тримата на Последен шанс и тръгваме.
- Почакай малко.
- Какво има?
- Знам защо аз отивам. Но ти?
- Какво значение има?
- Никакво, докато не стигнем там.
- И?
- Ще спася малкото момиче, няма да я убивам. - Младият мъж направи малка пауза. - Ако искаш да я убиеш, ще трябва първо да се справиш с мен.
- Ще застреляш работодателя си? - попита Ледения.
Вечното хлапе не можеше да познае дали той е разгневен, любопитен или просто развеселен.
- Не, няма.
- Е, тогава всичко е решено.
- Не съвсем. Напускам. Не работя повече за теб.
Ледения се усмихна.
- Възхищавам се на професионализма ти. - Той замълча за миг. - Разбира се, може да се интересувам единствено от спасението на Мишката. Не съм казвал нищо друго.
- Съмнявам се.
- Защо?
- Защото сега те познавам по-добре.
- Не съм казал, че възнамерявам да убивам когото и да било - подчерта Ледения.
- Няма значение какво казваш - отговори твърдо Вечното хлапе. - Просто запомни: ако се опиташ да убиеш малкото момиче, преди парите на Мишката да свършат, първо ще трябва да се справиш с мен.
- Направи това, което смяташ за правилно - изрече Ледения невъзмутимо.
- Така и смятам да направя - потвърди убиецът. Внезапно момчешка усмивка озари лицето му. - Може да стане доста интересно.
- Може би.
Гледаха се изпитателно един дълъг и неудобен момент. После Ледения се обърна към люка.
- Хайде - обади се накрая той. - Нека да наемем някой да закара тези тела на Последен шанс.
Излезе през люка, миг по-късно Вечното хлапе го последва.
Ледения уреди превоза на телата. Двайсет минути по-късно двамата, сключили временно примирие, се отправиха за далечния звезден куп Кинелус по следите на Главореза Янки и неговия човешки товар.