Нападенията зачестиха.
Тук ферма, там застава, друг път автобус с туристи, тръгнали
на сафари в долината Баски и точно
когато всички стигаха до извода, че става дума за случайни акции
на терористични групи, тридесетхилядната армия на Пака нападаше
фронтално някоя част от армията на Блейк или силите на Селабали
нахлуваха и разрушаваха цял град, избивайки до крак и хората,
и животните.
Блейк всяка вечер заснемаше на видео отец Джана и го караше
да призовава съплеменниците си да сложат оръжие и да му окажат
нужното доверие, за да въдвори траен мир. След около месец армията
на змиите започна да създава смущения в предаванията, а след
още три месеца беше в състояние да предава призивите на Пака
към съпротива по всеки канал, който пожелаеше.
Една спокойна пролетна вечер, точно след края на дългите дъждове,
Блейк пусна новините и видя само празния холографски екран,
след което на него се появи образът на Пака.
Това съобщение е адресирано до правителството на Джон Блейк
и предателя, човека Джана обяви той. Вие си мислите, че
можете да спечелите една дълга и изтощителна война. Аз ви казвам,
че не можете. Вие си мислите, че можете да спрете притока на
оръжие за моите войски. Аз ви казвам, че не можете. Вие си мислите,
че можете вечно да държите моята раса в подчинение, докато предателят
Джана изпълнява заповедите ви. Аз ви казвам, че не можете!
Пака замълча за момент, гледайки право в камерата, разположена
неизвестно къде.
Тази сутрин на среща от историческо значение Мозес Селабали,
Роберт Пелинори, Джеймс Лаки, Уилсън Гребна и аз създадохме
Обединен фронт на Каримон. От днес нататък ще действаме съгласувано,
под единно командване. Всичките ни акции ще бъдат координирани
и това ще продължи, докато Джон Блейк а не подставеното лице
Джана публично обяви правото на глас за всеки жител на планетата.
Той замълча отново, за да може пълният смисъл на изявлението
да стигне до зрителите, и продължи:
Ваши противници вече не са рако, фаните, тулабетите, пангите
и мескитаните. От този момент нататък имате насреща си каримонците,
обединени от желанието да си върнат властта над родната планета.
А къде, по дяволите, съм се родил аз според тебе, проклето
влечуго! изруга Блейк.
Ние няма да сложим оръжие, докато не постигнем целта си
завърши Пака. И ви обещавам едно, Джон Блейк: досегашните
събития ще ви се сторят като нежен полъх в сравнение с бурята,
която се задава.
Екранът отново избледня и Блейк, превключвайки останалите канали,
установи, че и там се появяват същите смущения.
На другата сутрин бяха опустошени триста ферми, избухнаха и
четири мини, при което бяха избити стотици работници хора
и змии.
Същият следобед хората започнаха да емигрират. Онези, които
се бяха борили със стихиите, с плевелите и камънаците, със сушата
и със змиите, сега решиха, че няма никакъв смисъл да продължават
борбата. Привечер над петдесет души, които притежаваха собствени
кораби, отлетяха, а още осемстотин поискаха изходни визи преди
затварянето на правителствените учреждения.
Към края на седмицата близо двадесет хиляди човека бяха решили
да напуснат планетата и Блейк за пръв път осъзна, че е на път
да изгуби борбата. Той беше докарал военните действия до задънена
улица, но ако броят на змиите с всеки изминал ден се увеличаваше,
а този на хората, готови да продължат битката, намаляваше със
същото темпо, нямаше да бъде далеч времето, когато войските
на Пака и Селабали щяха да влязат в самата Атина.
И все пак Блейк не беше избран, за да наблюдава безучастно как
хората губят господството си над Рокгардън, освен това беше
от онези хора, които се борят най-енергично и успешно, когато
са притиснати в ъгъла. Той прекара тази седмица в губернаторския
дворец, кроейки стотици политически, икономически и военни планове,
които отхвърляше един по един и преминаваше към следващия. Най-накрая,
когато от всички тези проекти останаха само няколко смътни идеи
и представи, той реши да направи посещение на отец Джана.
Добър вечер, господин Блейк поздрави го Джана, когато го
видя да влиза в кабинета.
Добър вечер, отче Джана. Имате ли нещо против да седна?
Моля ви!
Блейк се огледа, обходи с пренебрежителен поглед мебелировката,
създадена за хора, и седна в едно кресло, направено за змии.
То беше неудобно, но губернаторът искаше да накара Джана да
се чувства по-свободно.
Как вървят работите? попита той.
Зле, господин Блейк. Казаха ми, че след изявлението на Пака
съм получил повече от двеста смъртни заплахи, най-вече от съплеменниците
си.
От фаните? учуди се Блейк. Това е интересно. Мислех, че
само тулабетите ще ви заплашват, защото сте от племето на фаните.
Щом Мозес Селабали призовава да ме премахнат, те откликват,
но не са склонни да приемат заповеди от Томас Пака.
Мислех, че племенните вражди са изчезнали със създаването
на този утопичен Каримонски фронт.
Джана поклати глава.
Ще минат много поколения, преди племенните вражди да изгубят
значението си на първостепенен фактор в живота на планетата
ако това изобщо някога стане.
Блейк си отбеляза това обстоятелство, в случай че за в бъдеще
му потрябва.
Ако не се смятат заплахите, как ви върви работата?
Чувствам се напълно безполезен призна Джана. Правя всичко
възможно да проумея тънкостите на нашата икономическа политика,
но какъв е смисълът? Преминали сме към военновременна икономика,
фермите ни са се превърнали в бойни полета и дори Голдстоун
отказва да търгува с нас. Каква полза има да се знаят всички
тези неща?
Войната няма да продължава вечно. В крайна сметка ние ще победим
и тогава един добър администратор ще има нужда от всички тези
знания.
Наистина ли смятате, че войната ще свърши? попита Джана.
А вие не смятате ли?
Джана въздъхна и поклати глава.
Те са фанатици, господин Блейк.
Вие искате същото като тях, а аз трудно бих ви нарекъл фанатик
отбеляза Блейк, палейки пура.
Мисля, че е грях да се убива разумно същество, колкото и да
не одобрявам действията му. Томас Пака би казал, че змия, която
не желае до воюва за свободата си след цял век на подчинение,
не е змия. Вие сте слушал и чел изявленията му, господин Блейк.
От мига, в който произнесох клетвата си като губернатор, той
ме нарича “човека Джана”.
Всеки политик свиква да не дава ухо на оскърбленията успокои
го Блейк.
Мисля, че не разбирате колко дълбоко е това оскърбление
отговори Джана. Доколкото ми е известно, най-лошото име, с
което може да бъде наречен човек, е “копеле”. А за моето племе
“човек” звучи далеч по-отвратително.
Съжалявам, че ви въвлякох в тази мръсотия промълви Блейк,
който за своя изненада установи, че наистина изпитва известно
съжаление, задето е използвал за своите цели това толкова наивно
и добронамерено създание и на всичкото отгоре има намерение
да го използва още.
Това беше жест на доверие от ваша страна възрази отец Джана.
Не сте могъл да предвидите последиците. Аз обаче трябваше
да ги предвидя добави той с горчивина.
Може би, но сега не е време за съжаления изрече Блейк.
Всеки ден губим хиляди хора, а Пака и Селабали изтребват онези,
които са останали, докато Републиката продължава блокадата на
цялата проклета планета и в същото време снабдява бунтовниците
с оръжие и боеприпаси. Длъжни сме да предприемем някакъв ход,
преди да са разрушили всичко, построено от нас.
Имам един въпрос, господин Блейк.
Да? Какъв е той?
Не знам дали ще можете да ми отговорите, но това ме тормози
от известно време насам. Джана се намръщи, сякаш се затрудняваше
да намери нужните думи. Познавам Томас Пака едва ли не цял
живот. Бяхме състуденти и тук, и на Лодин ХI и сме разговаряли
много пъти, след като се върна от Делурос и започна да пише
книгата си.
И какъв е въпросът?
Този Пака, когото виждам и чувам сега, не е същият, когото
познавам. Сигурно му се е случило нещо, което го е направило
така непримирим. Подозирам, че това е станало в затвора. Мислех
си, че ако е бил подлаган на мъчения, ако е търпял физически
тормоз, тогава публичното наказание на виновниците би могло...
Джана напразно търсеше подходяща дума, накрая сви рамене.
Не знам. Той никога не би споделил възгледите ми, но би могъл
да мрази вашата раса малко по-малко... Може ли да се направи
нещо по този въпрос?
Той никога не е бил измъчван увери го Блейк. Аз дадох
изрична заповед да се отнасят с него с цялото уважение, полагащо
се на водач от такъв ранг.
Много от тъмничарите смятат, че водач от моето племе не може
да има достойнство.
Никой не го е измъчвал! повтори Блейк твърдо.
Тогава не си представям кое би могло да го направи толкова
краен.
Последва неловка пауза, накрая Блейк изрече:
Аз го направих такъв.
Вие? попита невярващо Джана. Как?
Това си остава между нас с Пака. Аз взех правилното решение.
Той не се съгласи.
Не може ли някак да се поправи?
Вече не.
Тогава не виждам никакъв изход. В крайна сметка Обединеният
фронт на Каримон ще свали правителството и ние с вас ще увиснем
на въжето един до друг.
Аз още нямам намерение да се предавам.
Двамата разговаряха още час, без да стигнат до някакво решение,
после Блейк се върна в резиденцията си, за да научи, че Пака
е изтрил от лицето на планетата още едно градче на северната
граница на фаните.
Всяка сутрин Блейк свикваше кабинета и съветниците си и заявяваше
решимостта си да не отстъпва пред исканията на Пака и всяка
сутрин нови пет хиляди души напускаха Рокгардън или поредното
нападение на змиите унищожаваше хората, които най-малко очакваха
да бъдат нападнати.
На седемдесет и четвъртия ден от създаването на Обединения фронт
на Каримон Блейк влезе в залата за заседания на кабинета и намери
там оставките на двама съветници и един министър.
Ако положението не се промени, и аз напускам след месец
обяви министърът на транспорта, когато Блейк приключи с четенето
на заявленията. Погледни истината в очите, Джон. Направихме
всичко, което зависеше от нас, но битката е загубена. Дали ще
капитулираме пред тях, или ще се съгласим на някакъв компромис,
резултатът е един и същ след две-три години змиите ще управляват
Рокгардън. На твое място щях да се откажа от борбата за тази
изгубена кауза нашето господство над планетата, и щях да насоча
усилията си към запазване на парите и земите, които сме натрупали.
Присъединявам се към това мнение обади се един от съветниците.
Войната е изгубена. Някои от нас са родени тук, Джон. Имаме
точно толкова право да се наричаме граждани на Каримон, колкото
и змиите. Мисля, че сега трябва да се борим за това, което притежаваме.
Такъв ли ще бъде смисълът на днешното заседание? попита
Блейк.
Всички закимаха.
А ти? обърна се той към министъра на отбраната. Винаги
досега сме изхождали от предположението, че войната може да
бъде спечелена. Сега искам честно да ми кажеш каква е твоята
оценка на положението. Имаме ли някакви шансове да спечелим?
Можем да ги задържим още няколко месеца, дори две-три години
гласеше отговорът. Но те всеки ден привличат нови доброволци,
а и Републиката непрекъснато ги снабдява с нови оръжия. Не,
аз бих могъл да продължа войната, но при сегашните условия не
виждам никакъв начин да я спечелим.
Ще обмисля мненията ви заяви Блейк, рязко се обърна и напусна
залата.
Той беше реалист и седмица по-късно реши да поиска мир и да
сключи възможно най-изгодната в тези условия сделка в полза
на хората, оставащи на Рокгардън.
Обединеният фронт на Каримон който според Блейк беше по-малко
обединен, отколкото показваше името му се съгласи на мирни
преговори
едва след месец.
Пака настоя преговорите да се проведат на друга планета нямаше
никакво желание да отива в Атина и да се подлага на опасността
от арест.
Блейк от своя страна държеше да присъстват представители на
Републиката. Той беше твърдо уверен, че след като е получил
онова, което му трябва, Делурос VIII няма да остави два милиона
човека на милостта на змиите, когато управлението премине в
техни ръце.
Тогава Пака и Селабали излязоха с общо изявление, че няма да
участват в срещата, ако отец Джана присъства.
Тук Блейк се заинати. Не от лоялност към Джана, а защото ако
другият губернатор останеше настрана, това би означавало публично
да се признание фактът, известен на всички с изключение на самия
Джана той беше просто подставено лице, допуснато до управлението
само за да може правителствтото на Блейк да запази властта си
над цялата планета.
Джана беше този, който предложи приемливо решение когато Блейк
и съветниците му заминеха, някой трябваше да управлява Рокгардън.
Все пак милионните армии още не бяха разпуснати. Затова той
щеше да остане, стига това да не се сметне за демонстрация на
пълно единодушие между двамата губернатори.
Блейк предложи пет-шест планети, всичките населени само с хора.
Обединеният фронт на Каримон отхвърли предложенията.
Пака на свой ред се спря на други три планети, които сега Блейк
отхвърли, единствено защото смяташе, че е длъжен да го направи,
след като не са се съгласили с неговите предложения.
Най-сетне Селабали даде идеята срещата да се състои на планетата
близнак Флауъргардън и Блейк се съгласи. За негова изненада
същото направи и Пака.
После възникна въпросът за участниците. Фронтът представи списък
на тридесет и четирима борци за независимост. Блейк знаеше,
че това е просто замазване на очи и че всички решения ще се
вземат от Пака и Селабали, вождовете на двете главни племена.
Той одобри Пака, Селабали, Роберт Пелинори и още трима тулабети
и отхвърли останалите двадесет и осем души. Селабали се съгласи,
Пака се възпротиви и срещата се отложи с още една седмица, докато
най-накрая Селабали успя да убеди Пака да приеме списъка на
Блейк.
Блейк, който знаеше, че на срещата ще гъмжи от представители
на пресата в Републиката, реши да бъде единственият участник
от страна на малцинството. Нека трилионите хора из цялата галактика
се вгледат хубаво в образа на самотния, заобиколен от недоброжелатели
мъж, изправил се срещу цяла тълпа змии. (Блейк се надяваше някои
от тях да си сменят кожата по време на срещата. Колкото по-отблъскващ
беше видът им, толкова повече симпатии би могъл да си спечели
той.)
Последното, което трябваше да се уреди, беше представителството
на републиканската администрация кои от хората бяха най-достойни
да изиграят ролята на посредници и миротворци? Пака предлагаше
председателя на Комисията за външна политика, но Блейк намираше,
че това учреждение твърде много симпатизира на противниковата
кауза. Вместо това той предложи най-напред Комитета по картография,
за който се знаеше, че е истинско проклятие за змиите, и след
поредния отказ се насочи към Отдела за конституционно право,
част от Министерството на правосъдието, на който дължаха конституциите
си над хиляда планети, присъединени към Републиката. Сега той
проявяваше желание да изхвърли на боклука действащата конституция
на Рокгардън, затова Обединеният фронт на Каримон най-сетне
се съгласи с тази кандидатура.
Блейк не възразяваше срещу разположението на участниците, предложено
от змиите, и най-сетне, след близо десет седмици на подготовка
и всевъзможни маневри, мирните преговори започнаха.
Блейк, без да забравя за миг насочените към него десетки камери,
седна сам от едната страна на огромната маса и започна встъпителната
си реч:
Твърде много бяха убийствата, твърде много беше насилието,
твърде много бяха недоразуменията между различните раси на Рокгардън.
Дойдох тук, движен от най-добри помисли, като представител на
човешката раса, населяваща Рокгардън, за да потърся компромис
с бившите си врагове и да постигна споразумение, което да удовлетворява
и двете страни. Признавам, че имаше несправедливости в миналото,
от които страдаха представителите и на двете раси, но аз не
съм дошъл тук да отправям обвинения. Аз съм тук, за да помогна
за изграждането на едно бъдеще, в което моята и вашата раса
ще живеят в съгласие, в което нито една от страните няма да
страда в името на печалбата и придобивките на другата. Уверявам
ви, че доколкото зависи от мен, можем да постигнем съгласие
по всяка една точка от преговорите.
Щяхте да спасите не един живот, ако бяхте изрекли тези думи
преди пет, та дори и преди две години изсъска Мозес Селабали.
Можем да се споразумеем по всеки въпрос повтори Блейк.
Но не смятам, че необузданият тероризъм би трябвало да бъде
предмет на преговори.
Селабали понечи да отговори, но тогава се намеси Хърбърт Уилис,
директорът на Отдела за конституционно право:
Моля за извинение, но преди да се впуснем във взаимни обвинения,
може би няма да е излишно да класифицираме основните проблеми.
Нямам възражения побърза да го увери Блейк.
Селабали не каза нищо, но кимна в знак на съгласие.
Господин Блейк, в продължение на няколко години както местното
население на планетата, така и Републиката настояваха пред вашето
правителство да се даде право на глас на всеки жител на Рокгардън.
Струва ми се, че този принцип е основополагащ, когато става
дума за прекратяване на враждите и за изработване на конституция,
до което вероятно ще се стигне след тази среща. Готово ли е
вашето правителство да го приеме?
На първо място заяви Блейк трябва да ви напомня, че аз,
както и над деветдесет процента от хората на Рокгардън, също
сме родени на тази планета. Там сме израсли, полагали сме усилия
да я превърнем в съвременен, добре функциониращ свят и аз възразявам
срещу намека, че сме по-малко жители на Рокгардън от господата,
които седят срещу мене. И за да отговоря на въпроса ви, ще ви
кажа, че в деня, в който помолих отец Джана да раздели властта
с мене, правителството на Рокгардън изцяло беше приело принципа
за всеобщо избирателно право.
Пака изсумтя насмешливо, но не каза нищо.
Ползвал ли е някой от каримонците... Така, струва ми се, се
наричате?... Ползвал ли е някой от каримонците правото си на
глас?
Не! отговори Пака.
Мистър Блейк?
Не е толкова просто въздъхна Блейк. Така, както го казвате,
все едно, че всеки може да иде и да гласува още утре.
Твърдите, че приемате този принцип. В такъв случай съм длъжен
да ви попитам защо да не може това да стане?
Първо, водеше се война. Второ, трябва да извършим преброяване,
за да можем да изготвим избирателните списъци. Трето, става
дума за население, сред което грамотните са около четиринадесет
процента. Затова се налага да изработим такава система за гласуване,
при която няма да отпаднат автоматично петима от всеки шест
каримонци, неспособни да упражнят правото си на глас. Четвърто,
ще трябва да организираме общи избори, а това не би могло да
стане, докато същите онези “местни жители”, заради които се
провеждат изборите, са в горите и стрелят по хората, попаднали
в обсега на оръжията им.
Първото и четвъртото възражение ще отпаднат с прекратяването
на войната отбеляза Уилис. Да видим как могат да се решат
останалите две. Господин Пака, какъв начин на гласуване бихте
предложили вие, така че да бъде достъпен за вашите сънародници?
Предлагам гласуването да става устно отговори Пака, пред
комисия от представители на всички състезаващи се партии, които
да нанасят резултатите от гласуването в списъците.
Господин Блейк?
Идеята не е особено добра. Това противоречи на концепцията
за тайно гласуване.
А защо гласуването трябва да бъде тайно? попита Пака.
За да не може да бъде сплашен гласоподавателят.
Хората може и да се опитват да сплашват другите хора възрази
Пака, но каримонците не го правят.
Фаните и тулабетите са се клали в продължение на хиляда години
върна му удара Блейк. Какво им пречи да го направят и сега?
Моля ви, господин Блейк! намеси се Уилис. Той се обърна
към Мозес Селабали: Смятате ли, че това е приемливо като временно
решение, докато вашата раса не достигне ниво на грамотност,
да кажем, петдесет процента и се премине към писмено гласуване?
Да, смятам, че е приемливо.
Правите голяма грешка обади се Блейк, гледайки Селабали
право в очите. Тулабетите понесоха големи загуби в предишната
война, трябваше да поемете основната тежест и на сегашната.
По брой на населението фаните ви превъзхождат три пъти.
Не го слушай, Мозес! намеси се Пака. Той се опитва да
ни настрои един срещу друг. За него другата възможност е да
не гласуваме, докато нивото на грамотност не се увеличи до неговия
стандарт!
Аз ще приема устното гласуване заяви Селабали след кратък
размисъл.
Добре съгласи се Уилис. Мисля, че отбелязваме голям напредък.
А какво ще кажете за преброяването на населението?
Това е невъзможно заяви Пака. Много от нашите сънародници
живеят в отдалечени райони при твърде примитивни условия. Няма
да се учудя, ако десетина процента от тях въобще не са виждали
човек.
Това какво общо има с проблема? поинтересува се Блейк.
Ще са нужни години, за да се извърши такова преброяване, и
най-дълго и трудно ще бъде да преброим онези, които са най-малко
заинтересовани от гласуването.
А ако се направи преброяване само в по-гъсто населените райони?
продължи Уилис. Колко време ще отнеме това?
Около година отговори Пака.
Ако Комитетът по преброяване на населението и картография
на Републиката пожелае да помогне, ще са достатъчни три-четири
месеца намеси се Селабали.
Чудесно предложение, господин Селабали одобри Уилис. Непременно
ще го поставя пред Комитета и не виждам никакви причини той
да откаже. Мъжът се усмихна. Наистина напредваме забележително
бързо, господа. Не съм очаквал толкова скоро да разрешим най-важните
проблеми.
Още не сме стигнали до тях обади се Пака, поглеждайки Блейк
с неприязън.
Така ли? Боя се, че не ви разбирам.
Той се съгласява с всеобщото право на глас, защото знае, че
така или иначе ще си го извоюваме със силата на оръжието и защото
дълбоко в душата си не се съмнява, че то ни принадлежи отговори
Пака. Но скоро ще стигнем до онези неща, за които Блейк е
убеден, че не ни се полагат по право, и тогава ще се види колко
е искрен в намерението си да живее в мир и разбирателство с
кръвните си врагове.
Какво имате предвид, господин Пака? продължаваше да недоумява
Уилис.
Да започнем със земята. Два милиона фермери хора притежават
деветдесет процента от обработваемата площ на Каримон, докато
близо милиард каримонци трябва да чоплят жалките си парчета
земя от два-три акра, за да се прехранят. Кажете ми, господин
Блейк, склонни ли са хората да ни върнат полята?
Блейк погледна право в камерите и заговори:
Би трябвало да знаете, че по-малко от два процента от земята
на Каримон се обработваше, когато Вайълит Гарднър получи разрешението
на Републиката да открие достъпа на хора до планетата, за да
се заселят на нея и да я култивират. Нито господин Пака, нито
господин Селабали могат да посочат дори един-единствен случай,
когато култивирана земя е присвоена от човек. Това е дял от
стопанството, който се е развивал единствено благодарение на
хората, и то така, че за по-малко от половин век не само сме
в състояние да изхраним милиард каримонци, но и постъпленията
ни в твърда валута идват най-вече от износа на храни за съседните
планети. Селскостопанската продукция ни носи повече приходи
дори от рудодобива. Той си пое дъх. Тази земя беше разчистена
от хората, култивирана от хората, обработвана от хората, а сега
господин Пака, след като вече получи онова, за което според
собствените му думи се бореше правото на глас, иска два милиона
човека да напуснат земята, обработвана от поколения от семействата
им. Аз ви заявявам, че това не е честно. Ако у каримонците ненадейно
се е появило желанието да се заемат с фермерство, нека платят
по пазарни цени на хората, които са готови да им продадат фермите
си, и да оставят другите на мира.
Как можем да платим за фермите или за каквото и да било, когато
от един век ни експлоатирате? възрази Пака.
Може би искате да кажете, че при пристигането ни на планетата
сте имали купища пари, които ние сме присвоили? ехидно попита
Блейк.
Не, ние имахме планета и вие я присвоихте!
Моля ви, господа! намеси се Уилис. Явно този въпрос е
твърде болезнен. Нямаме за цел да го решаваме днес и е безсмислено
да спорим кой какво е изгубил. Тук сме, за да постигнем мир
и да решим въпроса за конституцията, а другият проблем изисква
по-продължителни и сериозни преговори.
Има и още един, който върви ръка за ръка с него подхвърли
Блейк.
За какво става дума?
За пропорционалното участие в управлението. Не можем да допуснем
такова нещо.
Виждате ли? ядосано произнесе Пака. Казах ви, че тази
среща е обикновен фарс.
Нека да довърша. В момента хората владеят деветдесет и пет
процента от богатствата на Рокгардън. Ние притежаваме всички
мини и, както посочи господин Пака, по-голямата част от земята.
Това са отрасли, които не съществуваха до идването ни на планетата
и които са облагодетелствали и двете раси. Мините осигуряват
работа на каримонците от деня на откриването им, а откакто създадохме
селско стопанство, никой от тях не гладува. Само че на Рокгардън
има милиард каримонци и по-малко от три милиона човека и техният
брой може би ще намалее до два милиона, преди да сме уредили
сегашното положение. Получат ли каримонците пропорционално представителство,
от този момент нататък нито един човек не ще може да упражнява
реално някаква власт и ще бъдем напълно безпомощни пред произвола
на каримонското правителство. Ако господин Пака реши да издаде
указ, според който ферма от десет хиляди акра да се продава
на пазарна цена един кредит, как можем да протестираме или да
се борим срещу подобен акт?
Значи ни обещавате право на глас за всекиго, а в същото време
искате да приемем конституция, според която ще получите деветдесет
процента от властта в новото правителство? попита Пака.
Не настоявам за някакъв определен процент отговори Блейк.
Просто казвам, че пропорционалното представителство е несправедливо
и неприемливо за нас. Като много други хора аз също смятам Рокгардън
за своя родина и нямам никакво намерение да я напускам. Ето
защо предпочитам да осигуря правата си сега, вместо да воювам
за тях след време.
Каквито и аргументи да използвате подметна Пака, едно
е ясно: на практика искате всеки човешки глас да се зачита,
а от нашите да се брои един на милион.
Такова ли е вашето предложение? поинтересува се Блейк.
Пака се изправи, хвърли му презрителен поглед и напусна залата,
без да произнесе нито дума.
Господи, какво стана! завайка се полугласно Уилис и се обърна
към един от асистентите: Някой трябва да го спре!
Той ще се върне обеща Блейк.
Защо сте толкова сигурен? попита Селабали.
Защото знае, че докато сте тук, планетата се управлява от
тулабет, а това му отърва толкова, колкото и ако беше човек.
Грешите, Джон Блейк. Ние вече не сме тулабети, фани и рако.
Сега сме просто каримонци.
Ще видим изрече Блейк самоуверено.
Пет минути по-късно до залата за преговори стигна слух, че Томас
Пака се е върнал в щаба си в хотела, но ще вземе участие в следобедното
заседание.
Първата мирна конференция не постигна кой знае какви реални
успехи, но ясно показа, че Джон Блейк искрено желае да преговаря
и че Обедине-
ният фронт на Каримон няма намерение да продължава войната,
докато не загине и последният човек.
Пет седмици по-късно обаче се проведе нова конференция, която
не беше излъчена в Републиката. В нея взеха участие Пака, Селабали,
Блейк, Уилис и двадесетина признати авторитети от Отдела за
конституционно право. Резултатът от нея беше, че се стигна до
прекратяване на военните действия и изработване на нова конституция.
Документът съдържаше четиридесет и седем печатни страници, но
най-същественото се свеждаше до следното:
Името на планетата отново официално ставаше Каримон.
Всяко разумно същество, живеещо на Каримон, автоматично ставаше
негов гражданин и получаваше правото на глас.
Управлението щеше да се осъществява от един законодателен орган,
състоящ се от двеста и петдесет членове. За период от дванадесет
години тридесет от местата се запазваха за хората, които можеха
да налагат вето върху всеки законопроект, нанасящ ущърб на тяхната
раса. След изтичането на тези дванадесет години щеше да влезе
в сила пропорционалното представителство. (Пака не беше съгласен
с това положение, а за Блейк то беше още по-неприемливо, но
това беше най-добрият пазарлък, който успя да направи. Той поне
осигуряваше на хората му още дванадесет години господстващо
положение.)
Предвиждаше се и създаването на Върховен съд, като всички членове
щяха да се назначават от губернатора.
Цялата планета щеше да се управлява от един губернатор.
В деня, в който конституцията беше подписана, трима граждани
на Каримон обявиха кандидатурите си за губернатор: Мозес Селабали,
Томас Пака и Джон Блейк.
Господин Блейк?
Блейк вдигна глава от писалището и видя застаналия на вратата
отец Джана.
Влезте покани го той, изключвайки компютъра, и се облегна
назад.
Благодаря. Сигурен ли сте, че не ви преча?
Ни най-малко увери го Блейк. По дяволите, тъкмо преглеждах
прогнозите за изборните резултати. Още три месеца и ще изхвърча
оттук.
Така е съгласи се Джана. И аз видях данните.
Какво пък, нищо не може да се направи. Ще си осигуря място
в парламента, но няма начин човек да победи змия в общи избори
за губернатор.
Точно за това дойдох да поговорим.
За шансовете ми на изборите?
Не, за моите шансове.
Вашите?
Джана кимна.
Нямам доверие на Томас Пака, господин Блейк. Всеки път, когато
го чуя да говори, ми е все по-трудно да видя в него човека,
когото познавах навремето. Той замълча за миг, после продължи:
Той е фани и като такъв е в най-облагодетелствано положение,
тъй като фаните са повече от тулабетите. Не искам той да спечели.
Томас Пака е опасен демагог и трябва да бъде отстранен.
И смятате, че вие можете да го победите? Блейк не успя да
скрие учудването си.
Не, не съм изгубил чак дотам връзка с действителността. Но
и аз съм фани. Ако обявя кандидатурата си, може би ще успея
да привлека достатъчен брой гласове, за да спечели Мозес Селабали.
Не искам да ви засегна, отче Джана отвърна малко грубовато
Блейк, но едва ли ще можете да привлечете и два процента от
гласовете на фаните. Пака е техният герой, а вас продължават
да ви смятат за предател.
Знам, че не съм полулярен съгласи се Джана, без да дава
вид, че е засегнат. Но ако има някакъв шанс да го отстраним,
аз бих изтърпял всички унижения и оплюването, на които без съмнение
ще бъда подложен.
Благороден замисъл и аз високо го оценявам, но начинът да
бъде победен не е този.
А има ли някакъв начин?
Може би.
Какъв е той?
Имаме работа с общество, което в основата си е неграмотно
обясни Блейк. Забравете за войната и за благородните идеали.
Не очаквам повече от десет процента от всяко племе да гласуват.
С едно изключение.
Кое?
Собственото ми племе отвърна Блейк. Ще накараме нашите
хора да гласуват сто процента.
Сигурно не очаквате да спечелите?
Блейк се усмихна.
Аз съм не по-малко реалист от вас, отче Джана. Не, не очаквам
да спечеля. Той млъкна и запали една от неизменните си пури.
Но ако подкрепя Селабали, това може да се окаже достатъчно,
за да победи той.
Казахте ли му го вече?
Още не съм. Определил съм си среща с него идния месец. Има
достатъчно време да уредим сделката. Той ще има нужда от министри,
съветници и съдии. Мисля, че бих могъл да му препоръчам няколко
души, все полезни хора, в замяна на което ще получи подкрепата
ми. Блейк се изсмя. Той никога не би могъл да предположи,
че ще я получи във всички случаи, само за да попреча на Пака
да унищожи тази планета.
Срещата на Блейк с Мозес Селабали се проведе тайно, бяха дадени
нужните обещания и уверения, постигнато беше споразумение, и
два дни по-къс-
но Джон Блейк публично оттегли кандидатурата си за губернатор
и призова поддръжниците си да гласуват за Мозес Селабали. На
планетата нямаше човек, който да не разбере истинския смисъл
на случилото се.
Следващото проучване седмица по-късно показа, че Селабали води
с близо два процента пред Томас Пака и човешкото население на
Каримон въздъхна с облекчение.
Тогава Пака обяви, че пренася кампанията си в Мастабони, сърцето
на тулабетската земя, и че ще излезе с обръщение, което ще се
предава по всички видеоканали.
“Брилянтен ход, умното ми змийче мислеше си Блейк. Само
че ти си фани. Тулабетите може да забравят, че от тях се очаква
цивилизовано поведение, и да те разкъсат на парчета още преди
да си изрекъл и десет думи.”
В осем часа същата вечер Блейк включи холовизора. Веднага изникна
изображението на огромен стадион, претъпкан с тулабети, сред
които тук-там се виждаха и хора. Дори и да имаше фани сред тълпата,
те оставаха невидими за Блейк.
Двама кандидати за по-незначителни длъжности произнесоха кратки
речи, след което на трибуната се изкачи Томас Пака, съпроводен
от учтиви, но не дотам възторжени аплодисменти.
“Тъпанар! помисли си Блейк. Не искаш твоите да видят как
те изритват от сцената. Освен ако специално не целиш да те унижат
така жестоко, че съплеменниците ти да хукнат да гласуват още
по-масово, за да са сигурни, че ще спечелиш. Може би не си чак
толкова глупав, колкото си мислех.”
Братя каримонци! започна Пака, вдигайки високо ръце. Преди
пет месеца заминах за планетата Флауъргардън, за да воювам за
вашите права с Джон Блейк човека, олицетворяващ всичко, срещу
което сме се борили в тази дълга и жестока война. Сега се обръщам
към вас не като към фани и тулабети, а като каримонец към каримонци.
Имам за вас добри вести.
Пака замълча и изчака да се възцари тишина, после с патетичен
жест посочи в мрака нещо, което самият той никога не беше виждал.
Дървото на Джаланопи още стои! извика той.
Аплодисментите на тълпата избухнаха с такава сила, че звуковите
системи изключиха. Змиите крещяха, смееха се, танцуваха в проходите
между секторите и накрая Пака трябваше да слезе от сцената,
преди да са поправили микрофоните. Но все едно, каквото и да
кажеше след това, нищо нямаше да промени факта, че е намерил
най-силните думи. Блейк чуваше виковете “Дървото на Джаланопи
още стои!”, проникващи дори през затворените прозорци на двореца.
“По дяволите! изруга той на ум. Всичко е свършено. Ти ще
поведеш Рокгардън право към ада и то само защото успя да налучкаш
лозунга, който тулабетите най-много обичат.”
Два месеца по-късно Томас Пака спечели изборите за губернатор
на Каримон с осемдесет и един процента от гласовете.
Златният век на Джон Блейк трая по-малко от едно десетилетие.
