Изминаха седем седмици и две нови кръвопреливания, преди да
повикат Вайълит Гарднър в Мастабони от дома є в Атина.
Какво има? попита тя Ролс, когато най-сетне успя да се свърже
с него от борда на частния си самолет.
И нашата крушка вече си има опашка.
Обясни за какво става дума, Линъс.
Макфарли се върна с двама високопоставени служители от Делурос
VIII. Цяла сутрин са говорили с Джаланопи.
Кои са те?
Никой от онези, с които вече сме си имали работа. Мъж на име
Уилис Гонт от Комисията по външна политика и една жена Катрин
Нджобе, от Управлението по картография. Той направи пауза.
Проверих ги. И двамата са легитимни.
Имаш ли някаква представа какво са намислили?
Никаква... освен усещането, че то няма да ни хареса.
На мене вече не ми харесва. Ако Републиката има желание да
приеме всички тези планети, които є поднасяме, редно е да се
предположи, че ще ни остави да си гледаме работата, вместо непрекъснато
да ни създава спънки. Тя въздъхна уморено. Добре. Ще кацна
след по-малко от час. Намерє някой да ме посрещне.
Аз лично ще ви посрещна.
Не. Искам да останеш на компютъра си. Изрови всичко, което
е възможно, за тези Гонт и Нджобе. Къде са живели, какво са
работили, преди да постъпят на сегашната си служба, дали е имало
някакви оплаквания срещу тях. Виж ако можеш да провериш и финансовото
им състояние.
Не ми давате много време оплака се той.
Свърши каквото можеш.
Тя прекъсна връзката, проклинайки полугласно единствения си
враг Времето. Джаланопи, Макфарли, онези бюрократи, целият
Спирален ръкав всички бяха само едни досадници. Но както Ролс
разполагаше с ограничено време, за да открие някакви слабости
с помощта на компютъра си, така и тя имаше твърде малко време,
за да осъществи бляна си. Кръвните проби бяха донякъде обнадеждаващи,
но беше нужно известно време отново този кръст!, за да се
изследват резултатите, да се разработи подходяща формула и да
се стигне до промяна в състоянието є.
Републиката, на която тя служеше, беше най-големият времеяд.
Ако не погълнеше Каримон днес, щеше да го направи утре, или
догодина, или след век. Вайълит се чувстваше мимолетен слуга
на някакъв дълговечен господар, който само с едно мигване на
окото можеше да прекъсне нишката на живота є. Единственият начин
да докаже, че изобщо някога е съществувала, беше да остави някаква
следа, нещо зад гърба си, от което човечеството да научи, че
е имало на света Вайълит Гарднър, че е живяла и дишала, че е
направила нещо през малкото отредени є години.
Тези мисли продължаваха да владеят ума є, когато самолетът планира
меко за кацане, после внезапно увеличи скоростта и в последния
момент стремително излетя нагоре.
Какво става? попита тя.
Пилотът я погледна през рамо и се засмя.
Рогати дяволи на пистата. Това не е Земята, нито Сириус V.
Шумът на двигателя ги подплаши и следващия път няма да имаме
никакви проблеми.
Вайълит погледна през илюминатора дузина от тези огромни животни,
всяко от които тежеше по два тона, препускаха тежко, обхванати
от ужас. “Преди да умра, ще погледна през прозореца същото това
място и ще видя само култивирана селскостопанска земя, способна
да изхрани милионите хора, които ще се заселят тук, за да започнат
живота си отначало и да изковат съдбата си.”
Самолетът кацна и посрещачът, един от помощниците на Ролс, я
придружи до автомобила. Няколко минути по-късно пристигнаха
в Мастабони, което се беше променило значително от последното
є идване тук преди два месеца. Човешката общност, чието присъствие
по-рано се свеждаше до един ред кантори за регистрация на участъци
и количествен анализ на рудите и една-две набързо построени
сгради със стаи под наем, сега се беше разширила три дълги
блока с магазини и ресторанти, няколко хотелчета по протежение
на главната улица и около триста набързо съоръжени геодезически
купола. Всичко това образуваше внушителен жилищен район. Имаше
дори и малка административна сграда, а някакъв предприемач беше
организирал в съседство търговия със сухопътни автомобили. На
около половин миля по-нататък се издигаха осем или девет големи,
солидни къщи с изложение към реката. Раждащият се човешки град
все още беше обкръжен от много мили пуста, необработена земя,
обрасла с ниски храсти, все още заблудени скокливци или витороги
се мяркаха тук-там из улиците. Не можеше да става и сравнение
с нейната безукорно чиста, сияеща Атина, но въпреки това гледката
я изпълни с радост. Промяната беше движение от една точка във
Времето до друга, а когато движението спреше, спираше и Времето.
Изгубила съм ориентирите си оплака се тя. Къде е дървото
на Джаланопи?
На около три мили надолу по реката отговори шофьорът.
Те нямат никакво намерение да се махнат от това проклето дърво,
а никой не иска да им бъде съсед, така че строежът на градчето
започна оттук. Ние не ходим при змиите без покана, а и те не
идват при нас. Това напълно ни устройва.
Е, аз съм поканена. Да вземем Линъс и да посетим Джаланопи
и гостите му.
Те се приближиха към малък магазин, който още не беше отворен
за широката публика. Във витрините се виждаха множество ловни
пособия и всевъзможни оръжия. Плъзгащата се врата ги сканира,
разпозна ги и ги пропусна. Ролс седеше зад малко бюро.
Как се чувствате? попита той.
Бясна съм.
Ролс се ухили широко.
Чудесно, това е най-доброто за случая. Да вървим.
Той стана от бюрото и я поведе към автомобила, изпреварвайки
помощника си.
Какво успя да откриеш? попита Вайълит, когато оставиха новия
град зад гърба си и се насочиха на юг.
Засега нищо особено. Изглеждат образцови държавни служители.
Дори и да има нещо недотам достойно в биографиите им, още не
съм успял да го открия. От двамата Гонт като че ли предизвиква
повече опасения.
Представителят на Комисията по външна политика?
Ролс кимна.
Изглежда е яростен привърженик на чуждопланетната кауза и
има невероятен стаж на държавна служба.
А Нджобе?
Работи в Картографията от шестнадесет години. Още не знам
какви ги върши там.
Е, скоро ще разберем закани се Вайълит.
Някъде на половината път Ролс трябваше да спре, за да пропусне
малко стадо червени хълмове, което пресичаше шосето.
Внушителна гледка, нали? забеляза Вайълит, наблюдавайки
огромните животни. Не мога да разбера какво удоволствие намирате
с Фуентес да ги убивате.
Ролс не отговори и след няколко секунди автомобилът отново се
носеше по пътя. Подминаха група тулабетски деца, които им махаха,
и не след дълго спряха на няколко метра от дървото на Джаланопи.
Кралят, увенчан с официалната си корона, седеше на дървения
си трон с Макфарли и Паратока от едната страна, а от другата
бяха застанали Уилис Гонт, слаб мъж в прашен бял костюм, и Катрин
Нджобе, дребна жена с къса черна коса и облекло в защитен цвят,
далеч по-подходящо за местните условия.
Ролс помогна на Вайълит да слезе от колата и я придружи до малката
група, след което застана отстрани, а тя спря точно пред Джаланопи.
Добро утро, кралю Джаланопи поздрави Вайълит. Разбрах,
че си искал да говориш с мене.
Ще оставя други да говорят вместо мене, човеко Вайълит отговори
Джаланопи завалено на родния є език. Той посочи двамата пратеници
на Републиката. Това са човекът Гонт и човекът Нджобе.
Вайълит се обърна към тях:
Добре дошли на Каримон. Надявам се, че престоят тук ще ви
хареса.
Нямаме намерение да оставаме дълго, мадам Гарднър отговори
Гонт, произнасяйки думите ясно и натъртено. Тук сме по работа,
не за удоволствие.
Не виждам защо да не съчетаете двете неща. На Каримон има
множество живописни, удивителни кътчета, а ако ви влече спортът,
мистър Ролс може да организира във ваша чест някой ловен или
риболовен излет.
Боя се, че нямам интерес.
Тогава може би ще успеем да убедим поне мис Нджобе да се наслади
на красотите на нашия свят продължи любезно Вайълит.
Имате ли нещо против да преминем към работата, мадам Гарднър?
прекъсна я Гонт. Изминал съм целия този път от Делурос VIII
именно за да уточним чий свят е Каримон.
Можех да ви изпратя копие от договора и да ви спестя разкарването.
Вайълит се обърна към Катрин Нджобе: Мога ли да ви попитам
каква работа има тук представителят на Картографията?
Всяко нещо с времето си отговори Гонт. С мис Нджобе се
споразумяхме аз да говоря най-напред.
Както желаете сви рамене Вайълит.
Преди няколко седмици преподобният Макфарли посети Министерството
на външните работи с известна обезпокоителна информация.
Не се изненадвам подметна Вайълит. Преподобният Макфарли
намира доста неща за обезпокоителни. Подози-рам, че това е част
от професията му.
Моля, не ме прекъсвайте рязко продължи Гонт. Преподобният
Макфарли постави на нашето внимание факта, че сте мобилизирали
местна работна ръка за работа в мините си и...
Това не са мои мини прекъсна го Вайълит. Те са собственост
на компанията “Спирал Арм Дивелъпмънт”.
Чийто главен акционер сте вие.
Нито пък тулабетите са били мобилизирани продължи тя.
На всички, които работят в мините, се плаща и “Спирал Арм Дивелъпмънт”
може да представи документи като доказателство.
Дайте да говорим по същество заяви Гонт. Една от мините
се е срутила, работниците са отказали да работят, докато не
бъде гарантирана безопасността им, и вие сте поставили под стража
Джаланопи, преподобния Макфарли и петима членове на тулабетската
общност. Ще отречете ли?
Разбира се, че ще отрека. Каримон беше заплашен от канфоритски
флот и Джаланопи, както и преподобният Макфарли, бяха взети
под охрана.
А другите петима?
Бяха заподозрени в симпатии към канфорийците. Освободихме
ги веднага щом опасността премина.
А с какво право обявихте военно положение? продължи с въпросите
Гонт.
Договорът, който Джаланопи сключи с компанията “Спирал Арм
Дивелъпмънт”, ни дава това право, дори ни задължава да защитаваме
неговото племе и да му помагаме да запази върховната си власт.
Преподобният Макфарли твърди, че Джаланопи е бил принуден
да подпише договора заради намесата ви във вътрешнополитическите
борби на Каримон и че при отказ да го направи народът му е щял
да бъде унищожен от другите племена, които вие самите сте въоръжили.
Джаланопи поддържа твърдението на преподобния Макфарли.
Джаланопи нямаше никакви възражения срещу договора, когато
той беше единствената преграда между него и военното поражение
отговори Вайълит. Не виждам никаква причина той да се счита
невалиден при сегашните условия.
Мадам Гарднър, той е невалиден, защото така реши моето министерство.
Съжалявам само, че не застанах на същата позиция, когато принудихте
Голдстоун да приеме условията ви. Разгледах наново този договор
за съжаление вече е твърде късно да бъде анулиран, но аз ви
обещавам, че няма да допусна да поробите или експлоатирате нито
тулабетите, нито която и да било чужда раса. Струва ми се, че
съм напълно ясен?
Да, вие сте напълно ясен, но не мисля, че действията ви се
базират на някакво законно основание отвърна Вайълит. Аз
имам юридически издържан договор, подписан от мене и Джаланопи,
и обстоятелството, че той вече не желае да го спазва, не го
прави по-малко законен.
Това ще реши Министерството на външните работи.
Не, господин Гонт. Ако има нещо, то ще се реши от съда. Вече
съм минала по този път на Доксус II и на Шугърмун и ви уверявам,
че съдът ще подкрепи правото ни да бъдем тук.
Запознах се обстойно с цялата ви кариера, мадам Гарднър
каза Гонт. В случаите с Доксус II и Шугърмун сте имали подкрепата
на Министерството на външните работи, но ви уверявам, че сега
нещата стоят по-иначе.
Вашата подкрепа винаги е добре дошла, но не е чак дотам необходима.
Повтарям ви: аз имам законен, валиден договор с Джаланопи.
От този момент нататък нямате изрече неумолимо Гонт. Ако
искате да се обърнете към съда да отмени нареждането ми, никой
не може да ви попречи. Министерството ще се противопостави на
всяко ваше действие в тази насока. По мои пресмятания ще са
ви нужни не по-малко от тридесет години, за да си извоювате
отмяна на разпореждането ми, а може би и повече ако въобще
успеете да постигнете нещо. На ваше място щях да насоча усилията
си не към безогледна експлоатация на чуждите раси, а към помощта,
от която се нуждаят.
Мистър Гонт изрече Вайълит, извинете ме за прямотата,
но вие сте един канцеларски плъх и говорите глупости. Аз правя
точно това помагам на туземците от планетите, контролирани
от “Спирал Арм Дивелъпмънт”, да се издигнат на по-високо ниво,
и то без да ги бомбардирам, както неведнъж вече е правила Републиката,
опитвайки се да покори някоя планета. Аз не издигам марионетни
правителства друг любим номер на Републиката и не намирам
за нужно да търся подкрепата на Космическия флот, за да защити
шепата хора, емигрирали тук. Аз правя това, което вашето любимо
министерство би трябвало да прави, и съм възмутена от вашата
късогледа, враждебна позиция, както и от незаконното ви вмешателство.
Надявам се, че и аз бях достатъчно ясна?
Вие ми бяхте ясна още в момента, в който сложихте ръка на
първата планета и се заехте да експлоатирате наивните туземци
заяви Гонт с нескривана враждебност. Становището на министерството
е, че вие сте изфабрикували условията, принудили Джаланопи да
подпише договора с вашата компания, че съзнателно сте го заблудили
относно степента на правомощия, които договорът ви дава, че
сте потушили законна стачка на местните работници и че незаконно
сте задържали един човек и шестима тулабети, в това число и
крал Джаланопи, за да облагодетелствате финансово компанията
си. Той млъкна да си поеме дъх и я погледна право в очите.
Договорът е невалиден. Вие имате законното право да оспорвате
решението, но докато то не бъде отменено по съдебен път, вие
ще бъдете третирана като престъпник, ако се опитате да предприемете
на Каримон някакви действия, основаващи се на правата, които
договорът ви дава. След кратка пауза той добави: Давам на
всички хора един месец да се споразумеят лично с крал Джаланопи
или да напуснат планетата. Гонт се обърна към Джаланопи.
Устройва ли ви това, кралю Джаланопи?
Да, човеко Гонт отговори тулабетът, който внимателно слушаше
превода на Макфарли, тъй като все още не владееше земния език
достатъчо добре.
Не ви питам дали сте съгласна с моето нареждане, мадам Гарднър,
а дали го разбирате?
Разбирам го отговори Вайълит.
Имате ли намерение да го спазвате?
Тя го погледна, но не каза нищо.
Повтарям, имате ли намерение да спазвате нареждането ми?
Не отговарям на въпроси, целящи да ме оскърбят заяви Вайълит
и се обърна към Катрин Нджобе: Какво общо има Комитетът по
картография с всичко това?
Досега говорехме така, сякаш Джаланопи е владетел на цялата
планета започна Нджобе. Нещата обаче стоят по-иначе. Той
е крал на тулабетите, но на Каримон има и други племена. Когато
Картографията получи информацията за решението на Министерството
на външните работи, дадено ни беше нареждане да изработим карта,
на която да бъдат нанесени границите между различните племена
на планетата. Тя млъкна и се усмихна притеснено. Републиката
си дава сметка, че вече сте направила значителни капиталовложения
на Каримон, и смята, че може би ще пожелаете да сключите споразумение
с някое от другите племена, вместо да се оттеглите напълно от
планетата. Тя неловко пристъпи от крак на крак. Такова споразумение,
разбира се, ще трябва да получи одобрението на Комисията по
външна политика.
Вайълит се усмихна развеселена.
Това е тя, Републиката! Оставя господин Гонт и неговото министерство
да ме бие през дясната ръка, а в същото време ме кара с лявата
да се окопавам и да є спестя грижата да завоюва сама Каримон
след петдесет или седемдесет години.
В общи линии е така.
По този въпрос може да се спори прекъсна ги Гонт. Като
се има предвид досегашната ви дейност, мога, струва ми се, да
ви гарантирам, че моето ведомство ще погледне с лошо око на
всеки договор, който бихте подписали с чуждопланетна раса. От
съседния Беламин оплакване не е постъпвало, така че нямаме основание
да се месим там, но преди да си замина днес следобед, вие ще
получите официален едикт, с който ще ви бъде наредено да съгласувате
с Комисията по външна политика всеки следващ договор до влизането
му в сила. На лицето му се мярна високомерна усмивка. Надявам
се, че сте доволна от империята, която сте създала на гърба
на потиснатите чуждопланетни раси, защото тя няма да се разширява
повече.
Ще видим Вайълит се обърна отново към Катрин Нджобе: Колко
време ще ви е необходимо, за да приключите работата си тук,
госпожице Нджобе?
Три-четири дни. Доколкото вече се ориентирам в политическата
структура на Каримон, действителните граници постоянно се менят.
Аз ще изработя изчерпателна обобщена карта, с която всички племена
да са съгласни, после ще командироваме двама специалисти от
Комитета по картография да я доуточнят и допълнят в подробности.
Надявам се, че с помощта на местните правителства те ще могат
да изработят за половин година подробна всеобхватна карта.
“Страхотен шанс помисли си Вайълит. Никой от тези владетели
змии и понятие си няма къде са му границите.”
А на глас изрече:
Имам апартамент в Мастабони и къща в Атина. Те са на ваше
разположение по време на престоя ви тук.
Благодаря отговори Катрин Нджобе.
Ще ви дам водач из земите на тулабетите и ще ви осигуря охрана
за онези граници, които се смятат за опасни.
Много великодушно от ваша страна, мадам Гарднър.
С Комитета по картография нямаме никакви противоречия увери
я Вайълит. Дори се надявам да обядваме заедно преди отпътуването
ви оттук.
Стига да имам време.
Мистър Гонт, имаме ли нещо друго за обсъждане с вас?
Не, това е всичко.
Тогава, ако не възразявате, ще ви оставя. Тя се обърна към
Макфарли: Доволен ли сте, преподобни?
Безусловно! отвърна той с тържествуваща усмивка.
Чудесно.
Защо ме гледате така?
Просто искам да запомня тази усмивка отговори тя с най-любезния
си тон.
После се обърна и се запъти към автомобила си.
Вайълит се върна в Атина веднага след като срещата приключи
и на следващата сутрин повика Ролс при себе си. Той пристигна
в току-що завър-
шеното є жилище точно преди обяд и беше въведен в частния є
кабинет. Помещението беше украсено със свидетелства и фотоси
на документи от Републиката, холографии на домакинята в компанията
на хора и на чуждопланетни владетели, както и всевъзможни награди,
които беше спечелила с делата си през всичките тези години.
Холографиите на родителите є бяха разположени на бюрото, а на
около метър над пода плаваше триизмерен модел на Спиралния ръкав.
Планетите, открити и присъединени от Вайълит, искряха в яркозелено,
а онези, които тепърва предстоеше да бъдат погълнати, за да
превърнат бляна є в реалност, мигаха с чиста синя светлина на
равни интервали.
Тя седеше зад блестящо метално бюро, доставено от Републиката,
а множеството компютри и видеофони оставаха извън полезрението
на влезлия.
Тук е къде по-хубаво от офиса ви в Мастабони одобрително
произнесе Ролс, оглеждайки обстановката. Само че не виждам
договора.
Той е невалиден, ако случайно си спомняш каза тя сухо.
Спомням си. Имате ли нещо против да седна?
Заповядай. Тя направи знак и един стол плавно се приближи
към него. Предполагам, че господин Гонт си е заминал?
Да, вчера.
Чудесно. Беше започнал ужасно да не ми харесва.
Имам чувството, че това е взаимно.
Без съмнение съгласи се тя.
И така изрече Ролс след кратко мълчание, каква ще бъде
следващата ни стъпка?
Ясно е, че няма да започваме съдебно дело. Нямам време за
губене, дори и да бях напълно здрава и да ми бяха гарантирали,
че ще живея двойно по-дълго от нормалното.
Мисля, че можем да игнорираме нареждането. Не си представям,
че е възможно Космическият флот да получи заповед да нападне
хора, които разработват чужда планета.
Вайълит поклати глава.
Това е глупаво, Линъс. Имаме работа с фанатик, който е подкрепян
от едно от най-могъщите учреждения в Републиката. Той ще представи
работите така, че за Космическия флот ще бъде въпрос на чест
да постъпи точно по този начин. Тя изсумтя презрително.
По дяволите, това може дори да го прати на изборна длъжност.
Не искам подобно нещо да ми тежи на съвестта.
Ролс се изсмя.
Тъкмо имахте случай да му направите тази услуга. Той изведнъж
стана сериозен и се наведе напред. И така, какво смятаме да
правим по-нататък?
Смятаме да се подчиним изцяло на едикта на господин Гонт.
Нали не мислите сериозно, че можем да се оттеглим от планетата?
изрече Ролс настоятелно. Достатъчно добре ви познавам. Вие
никога в живота си не сте бягала от битките.
Кой говори за оттегляне? Каримон сега е мой дом. Аз имам намерение
да прекарам живота си тук, в мир и спокойствие, надявам се.
Ролс се облегна назад успокоен.
Вие всичко сте пресметнала. Знаех си, че няма да ви е нужно
цяло денонощие, за да вземете решение. И как смятате да атакувате?
Ти какво би направил, Линъс?
Аз ли?
Тя кимна.
В близките дни ще се стигне до криза докато аз съм в болницата
или на посещение на някоя друга планета. Ти си работил с мене
най-дълго от всички. Ще ми се да вярвам, че си в състояние да
не мислиш за убийството на беззащитни животни известно време,
за да можеш да поемеш работите в свои ръце, ако се наложи.
Ролс се размърда на стола, обмисляйки отговора си.
Добре, ясно е, че не можете да разчитате да умилостивите Гонт.
А Макфарли по-скоро ще танцува на гроба ви, отколкото да си
мръдне пръста за вас. Тогава остава Джаланопи. Той се намръщи.
Но ще трябва да го откъснете от Макфарли, а имате само месец
на разположение.
Така е.
Чакайте малко. А Катрин Нджобе? Тя все още е на Каримон.
Ролс отново сви вежди. Но какво общо може да има тя с всичко
това, по дяволите? Тя е един обикновен картограф.
Вайълит обърна глава и се загледа в модела на Спиралния ръкав.
Накрая уморено произнесе:
Ех, Линъс, та това е просто като две и две! Като носа ти и
като рогата на твоите трофейни животни. Мисли!
Той наведе глава и се замисли, но само след миг се изправи и
възкликна:
Извинявайте! Днес малко бавно съобразявам, нали? Той се
усмихна. Тук правенето на карти няма нищо общо. Става дума
за нейното предложение, нали?
Точно така.
Това ме обърка за момент. В проклетите земи на фаните няма
нищо, което си заслужава да се добива.
Ти го знаеш, знам го и аз... Вайълит отново се усмихваше.
Но Джаланопи не го знае, нито пък Макфарли! довърши тържествуващо
Ролс. Ето защо ще сключим нов договор, този път с фаните,
и ще вдигнем много шум около намерението си да прехвърлим цялото
предприятие там. Ще затворим магазините на компанията и местната
лечебница, ще изключим електричеството, ще направим всичко,
та Джаланопи да остане с впечатление, че е изгубил нашите пари,
нашите оръжия и всичко останало, за да бъдат облагодетелствани
фаните.
Мисля, че това ще свърши работа кимна Вайълит. Всъщност
Републиката почти ни помоли да останем тук.
Но има няколко проблема продължи Ролс. Дори Джаланопи
да поиска да се върнем, Министерството на външните работи в
никакъв случай няма да даде благословията си за нов договор
с него. Той замълча. А и след всичко, което Гонт наприказва,
не виждам как ще успеете да прокарате такъв договор зад гърба
му.
Вайълит се усмихна.
Има голяма разлика между подписването на договор с фаните
и пускането на слух сред тулабетите, че смятаме да подпишем
такъв договор. Колкото до Джаланопи, за какво ни е притрябвало
да се договаряме с него? продължи тя с престорена наивност.
Ние сме твърдо решени да преместим предприятието при фаните,
разбираш ли? Джаланопи ни е докарал немалко главоболия със собственото
ни правителство, и ние нямаме намерение да му дадем нито кредит
отсега нататък.
Ролс изглеждаше озадачен.
Тогава не ми е съвсем ясно...
Постави се на мястото на Джаланопи, Линъс. Той иска да ни
види как си заминаваме, но ние няма да напуснем планетата. Нещо
повече, ние имаме намерение да вложим всичките си пари при фаните.
Неговите хора не само не знаят къде да разположат и как да експлоатират
мините а Макфарли не е човекът, който ще ги научи на това
но дори и да успеят да добият някакво количество руда във
вече разработените мини, те нямат пазар за нея. На Каримон само
ние имаме космически кораби, а Макфарли така и няма да разбере
къде да отиде, за да получи някакви пари за това, което искат
да продадат. Тя замълча. Е, добре. Ти си Джаланопи и всичко
това ти е известно. Виждаш как фаните стават богати и могъщи,
а собствените ти мини са изоставени от единствените същества,
които могат да върнат господството ти над планетата. Какво ще
направиш при това положение?
Ще търся инвеститор. Човек.
Точно така.
Само че тук няма такива. Макфарли няма никакви пари, а всички
останали хора на планетата работят за нас или вече са похарчили
всичките си пари, за да емигрират на Каримон.
Тук грешиш.
Той я изгледа заинтригуван.
Кого пропуснах? И изведнъж на лицето му отново се разля
широка усмивка. А тя дали ще го направи?
Нали ти є прави финансовата проверка? Какво мислиш?
Катрин Нджобе, тридесет и седем годишна, неомъжена, цялата
є кариера е протекла в Комитета по картография заизрежда Ролс.
Спестявания седемдесет и две хиляди кредита.
Не е кой знае какво за петнадесет години, нали? подметна
Вайълит. Особено ако є дам възможност да спечели милион кредита
само за един месец.
На мене ми звучи добре каза Линъс. Как ще го направим?
Да основем фиктивна корпорация от нейно име, да вложим няколко
милиона и да ги изплатим чрез нея на Джаланопи като израз на
добра воля за подписването на нов договор...
След което тя ще ни продаде правата, които е откупила довърши
Вайълит. Ще има законно сключен договор с тулабетите, а ние
ще се договаряме направо с нея, без въобще да си имаме работа
с Джаланопи, и по този начин ще спазим решението на господин
Гонт безпрекословно.
А ако тя откаже?
Тогава спокойно ще є обясня, че ще отлетя за Голдстоун и ще
се върна с първия човек, който се съгласи, и единствената разлика
ще бъде, че някой друг ще прибере милиона, предназначен за нея.
Ролс си запали една бездимна цигара и тъжно поклати глава.
Бедната змия! изрече той. Така и няма да разбере какво
точно се е случило.
Той ще бъде “бедната змия”, ако оставим Републиката да ни
изрита от планетата поправи го Вайълит. Имам намерение да
го направя крал на най-могъщата държава на една планета от първостепенно
значение. Ако Джаланопи беше обмислил добре нещата и не беше
слушал глупаци като Макфарли и Гонт, щеше да разбере, че с нас
е много по-добре, отколкто без нас.
Знам ли... произнесе Ролс.
Какво искаш да кажеш?
Дали не е бил по-щастлив, преди да дойдем ние? Кралството
му може да е било само едно дърво и парче безплодна земя, но
думата му е била закон и никой не му е нареждал какво да прави.
Разбира се, че е бил по-щастлив, преди да дойдем ние каза
тя с раздразнение. Точно както хората са били щастливи, когато
са нямали друга грижа, освен да си напълнят стомасите и да се
скрият на топло и сухо. Тогава не са познавали неврозите, не
са водели войни, не са се тревожели за дреболии. Тя помълча.
Затова пък са губели повече от половината си деца още в ранно
детство, ставали са жертва на всяка болест, която минавала покрай
тях, не са имали език, нито история, нито пък изкуство вместо
това са ставали плячка на всяко по-голямо и силно същество.
Може и да са били по-щастливи, но не са били по-добре. В живота
доброто и злото си съпътстват, Линъс.
Сигурно съгласи се той. Но това ме навежда на един друг
въпрос.
Да?
Ние какво сме добро или зло?
Зависи.
От какво?
От това кой пише историческите книги.
Бяха изминали две седмици след този разговор, когато Линъс Ролс
пристигна под дървото на Джаланопи, слезе от автомобила и се
запъти към мястото,
където кралят и неговият съветник човек го очакваха.
Добро утро, Джаланопи поздрави Ролс, като леко наклони глава.
Добро утро, преподобни.
Надявах се, че предишната ни среща е била последна, мистър
Ролс изрече Макфарли с неприязън.
Точно по този въпрос съм дошъл да поговорим безгрижно се
отзова Ролс. Той се обърна към Джаланопи: Знам, че учехте
нашия език. Овладяхте ли го вече достатъчно, за да разговаряме
направо, или предпочитате преподобният Макфарли да превежда?
Можеш да говориш направо, човеко Ролс отвърна Джаланопи.
Ако нещо не разбирам, ще попитам човека Андрю.
Чудесно съгласи се Ролс. Ако говоря прекалено бързо, кажете
ми.
Ще го направя. Джаланопи се вглеждаше в Ролс с оранжевите
си котешки очи. Защо си дошъл, човеко Ролс?
Тук съм, за да обсъдим една работа Ролс измъкна от джоба
на жилетката си дълга пура, внос от Антарес, и я запали.
Наредено ни е да не влизаме в делови отношения с Вайълит Гарднър
или с нейната “Спирал Арм Дивелъпмънт” отсега нататък гневно
изрече Макфарли. Струва ми се, че господин Гонт от Министерството
на външните работи го каза съвсем ясно.
Аз вече не работя за нея. Тук съм по свой въпрос.
Разногласия в лагера на крадците? подметна Макфарли.
Да го наречем преоценка на целите отговори Ролс. Тя си
има свои цели, а аз мои.
Не искам да си имам работа с никой от хората отсече Джаланопи.
А, не се и съмнявам невъзмутимо заяви Ролс. Ни най-малко
не се съмнявам. Той сви рамене. Но ако не искате да ме слушате,
това си е ваш проблем. Благодаря ви, че ми отделихте от времето
си, и съжалявам, че ви обезпокоих.
Той понечи да си тръгне, но Джаланопи го спря.
Чакай!
Макфарли се обърна към Джаланопи.
Защо го спря? попита той на тулабетски.
Да чуем какво има да ни каже. Държанието му не ми харесва.
Вижда ми се прекалено самоуверен.
Не трябва да го слушаш предупреди го Макфарли. Запомни:
Министерството на външните работи е на наша страна.
Така е съгласи се Джаланопи. Но нищо не ми пречи да го
изслушам. Искам да разбера защо говори така самонадеяно. Той
се обърна към Ролс и изрече на неговия език: Ще чуя предложението
ти, човеко Ролс.
Благодаря. Мисля, за никого не е тайна, че искам да организирам
ловен бизнес на Каримон. Вече бях предприел някои предварителни
стъпки по времето на нашето малко стълкновение преди две седмици.
Все още имам желание да открия своя фирма и бих искал да взема
под наем района, който наричате равнините Баски.
Джаланопи схвана най-същественото, но въпреки това се обърна
към Макфарли за точен превод.
Какво ме засяга това? попита той, след като чу превода.
Наредено ми е да не влизам във взаимоотношения с вас.
Изслушай ме поне настоя Ролс. Готов съм да ти плащам наем
сто хиляди кредита годишно и десет процента от брутната ми печалба.
Това не е договор, както ще ти каже и преподобният Макфарли.
Става дума за единична сделка. Земята си остава твоя. Всичко,
което искам, е изключителното право да ловувам на нея.
Това, което искаш, не ме интересува, човеко Ролс, пък и ти
нямам доверие.
Виж сега настоя Ролс. Ако те притеснява Вайълит Гарднър,
съгласен съм да се споразумеем, че никой от нейните хора няма
да стъпи в равнините Баски.
Те така или иначе си тръгват след дванадесет дни най-късно
прекъсна го Макфарли. За какво им е притрябвало да стъпват
в равнините Баски?
Ама вие не сте ли чули? учуди се Ролс. Тя прехвърля предприятието
си при фаните.
Макфарли и Джаланопи се спогледаха изненадани.
Не каза тулабетът. Не сме чули.
Ролс кимна.
Така е, тя си прибира всичко, което е нейно в Мастабони
хората, машините, генераторите. Предполагам, че ще трябва да
ви остави пътищата, дори и да няма нито една кола, която да
ги използва.
Тя не може да сключи договор с фаните възкликна Макфарли.
Господин Гонт ни увери в това.
Господин Гонт си седи на Делурос VIII и няма представа какво
става тук. Освен това си мисля, че предупреждението му е хванало
място. Тя предлага на фаните далеч по-изгодни условия. Нещо
от рода на пет милиона кредита годишно, безплатни болници и
училища и повече оръжие, отколкото могат да носят оръжие,
което действа, а не като онова, дето го пробута на тулабетите.
Освен това е съгласна да плаща на миньорите несравнимо повече,
отколкото им плащаше тук. Ролс замълча за миг. Имала е на
разположение две седмици, за да плати на някой и друг политик
на Делурос, който є е дължал услуга. Според мене тя е успяла
да прескочи Гонт и да си осигури благословията на Комисията
по външна политика. Той отново се загледа в Макфарли и Джаланопи
с нескривано недоверие. Ама вие наистина ли не знаехте?
За пръв път чувам за това заяви Макфарли, свивайки вежди.
Колко оръжие ще им даде? попита Джаланопи.
Ролс отново вдигна рамене.
Не знам. Двадесет хиляди, може и тридесет. А може и повече.
Защо се отказахте да работите при нея? попита Макфарли недоверчиво.
Независимо какво си мислите, ние се разделихме като приятели
отговори Ролс. Тя е необуздана жена. Няма да спре, докато
не изгради напълно своята империя в Спиралния ръкав, но ще умре,
преди да е приключила. Един ден обмислих сериозно положението
и разбрах, че аз не съм от необузданите. Имам достатъчно пари,
за да преживея спокойно остатъка от живота си, пък и изведнъж
ми хрумна, че съм по-близо до края, отколкото до началото. Време
е да се насладя на плодовете на труда си, а за времето, което
прекарах с Фуентес, открих кое ми харесва най-много.
Тогава защо трябва да започвате ловен бизнес? Защо просто
не заминете и не посветите на лова остатъка от живота си?
Ролс се усмихна.
Може и да не съм необуздан, но не съм и глупак. Не владея
изкуството и нямам нужната репутация, за да сключвам договори
с огромните музеи на Републиката като Фуентес, но не виждам
защо и аз да не спечеля нещо от хобито си, стига да мога.
За миг настъпи тишина, която Джаланопи наруши.
А какво ще стане с Атина? Тя не може да премести цял град
в страната на фаните.
Не мислете, че си имате работа с някой любител каза Ролс.
Тук става дума за Вайълит Гарднър.
Какво искате да кажете? попита Макфарли.
Ролс се ухили.
Щом не може да премести Атина при фаните, тогава ще закара
фаните в Атина.
Не разбирам изрече Джаланопи.
Миналата седмица границата на фаните официално беше преместена
двеста мили на юг, а някъде там има една специалистка по картография
от Републиката, която е с около пет милиона кредита по-богата
от миналия път, когато я видяхте.
Не ви вярвам каза Макфарли.
Имам копия от картата в кабинета си в Атина, подпечатани с
печата на Комитета по картография. Ще наредя да ви изпратят
едно.
Но това е незаконно! извика Макфарли.
Доколкото това е в сферата на дейност на Комитета по картография,
то е напълно законно отговори Ролс. Е, можете да се обърнете
към съда или да накарате господин Гонт да го направи вместо
вас, но Катрин Нджобе е в състояние да протака толкова, колкото
и Гонт с договора. Всички ние ще бъдем мъртви и погребани, преди
да излезе съдебното решение.
Тогава ще си върна земята с война заяви Джаланопи.
Ролс имаше развеселен вид.
Как? Оръжията ви ще убият повече тулабети, отколкото фани.
Макфарли го изгледа изпитателно.
Защо ни казвате всичко това, мистър Ролс? попита той.
Защото ме питате и защото е в мой интерес да разберете, че
аз съм единственият източник на републикански кредити, с който
разполагате. Ако Джаланопи иска да купи оръжие или да си върне
някои удобства, с които хората му вече са свикнали, можете да
се договорите и с мене, преди да започнат да го упрекват, че
е изгонил Вайълит Гарднър.
Имаме доста информация, върху която трябва да помислим каза
Джаланопи. Ще ти дам отговора си след десет дни.
Боя се, че трябва да го знам утре възрази Ролс, който реши,
че е дошло времето да сложи стръвта на кукичката и да я размаха
пред тях. Моят партньор настоява да бързаме. Ако не успеем
да се сдобием с ловна концесия тук, ще трябва да се договаряме
с фаните или с рако. Той замълча за миг. Аз имам предпочитание
към равнините Баски. Фуентес казва, че това е най-добрият ловен
район на планетата.
Кой е партньорът ви? попита Макфарли. Вайълит Гарднър?
Казах ви, вече не съм свързан с Вайълит Гарднър.
Тогава кой е?
Мисля, че нищо не ми пречи да ви кажа заяви Ролс, след като
си даде вид, че обмисля въпроса. Партньорът ми е Катрин Нджобе.
Тя не вижда никакви причини да работи за едната заплата след
късмета, който є се падна миналата седмица, и иска да вложи
парите си на Каримон. Аз нямам нищо против да почакам десет
дни, но тя никога досега не е разполагала с толкова пари и,
както се казва, ръцете я сърбят да ги намести някъде. Иска всичко
да стане от днес за утре. Той се усмихна. Знаете ли, най-нелепото
е, че тя въобще не обича лова. Смята, че е неморално да обикаляш
и да стреляш животни, освен ако не ги използваш за храна. Обаче
иска парите є да започнат да работят за нея, а мисълта да бъде
един от дребните акционери на мадам Гарднър никак не я привлича.
Може да се бои, че Вайълит ще намери начин да постъпи с нея
така, както постъпи тя с границата изсмя се той.
Да-а... произнесе замислено Макфарли.
Ролс се вгледа в лицата на двамата на човека и на тулабета,
които се опитваха да скрият какво става в главите им, и реши,
че си е свършил работата.
Трябва да се върна в Атина и да приключа с някои документи
това е последният ми официален акт като служител на компанията
“Спирал Арм Дивелъпмънт” и може би няма да съм в състояние
да се върна по-рано от утре вечер. Катрин би трябвало да кацне
в Мастабони късно днес следобед. Тъй като тя осигурява основно
парите, освен това е единствената, която знае точните граници
на равнините Баски, правото да сключи окончателния договор с
вас се пада на нея.
Ще помислим за една среща с нея каза Джаланопи.
Това е добре съгласи се Ролс. Може да сме имали известни
противоречия в миналото, но ще видите, че моето делово предложение
ще облагодетелства и двете страни. Разчитам на едно дълго и
ползотворно сътрудничество с вас.
Ще видим каза Джаланопи.
Само си помислете добре какви други възможности ви се предлагат.
Нищо друго не искам.
Пътувайки обратно към аеродрума, Ролс беше сигурен, че те правят
точно това разглеждат възможностите, които им се предлагат.
И много преди да пристигне Катрин Нджобе, щяха да стигнат до
извода, че единствената друга алтернатива е да се превърнат
в икономическа и военна провинция, докато фаните процъфтяват
благодарение на измисления договор с компанията “Спирал Арм
Дивелъпмънт”. Начинът да се избегне това беше сключването на
сделката със специалистката по картография при възможно най-добри
условия.
И не за пръв път той изпита нещо като съчувствие към онези,
които бяха достатъчно глупави да се изпречат на пътя на Вайълит
Гарднър към осъществяването на нейния блян.
На сто осемдесет и третия ден от 1826 галактическа година Джаланопи,
крал на тулабетите, подписа договор, с който даваше на новооснованата
“Каримон Дивелъпмънт Корпорейшън”, собственост на Катрин Нджобе,
ограничени права върху земеделието и заселването и неограничени
права върху рудодобива в кралството на тулабетите, както и ловна
концесия в равнините Баски, срещу вноска от пет милиона кредита
годишно, която да се изплаща без прекъсване на Джаланопи и неговите
наследници.
На сто осемдесет и шестия ден от 1826 галактическа година компанията
“Спирал Арм Дивелъпмънт” изкупи всичките сто процента от акциите
на “Каримон Дивелъпмънт Корпорейшън”, в това число всички нейни
имущества и задължения, за сумата от един милион кредита, а
Катрин Нджобе получи място в борда на директорите на “Спирал
Арм Дивелъпмънт Корпорейшън”.
На триста и четвъртия ден от 1826 галактическа година Катрин
Нджобе представи пред Комитета по картография картите си на
Каримон и съседния Беламин.
На триста и шестнадесетия ден от 1826 галактическа година Комитетът
по картография одобри предложението на Катрин Нджобе имената
на Каримон и Беламин, планетата-близнак, специализирана в рудодобива
и селското стопанство, да бъдат сменени с Рокгардън и Флауъргардън
в чест на Вайълит Гарднър, чиито усилия като ръководител на
компанията “Спирал Арм Дивелъпмънт” бяха довели толкова много
планети в горещите прегръдки на Републиката.
А Вайълит Гарднър се приближи с още две стъпки до осъществяването
на бляна, който гореше с безумен пламък в сърцето и.
