Атина нямаше вид на типичен колониален град. Вайълит Гарднър
беше избрала добре името и беше наела също така добри архитекти.
Градът ся-
каш покълна от високите треви в долината и бързо се разрасна
около сърцевината бял, изящен и девствено чист.
Първият проблем бяха животните. Огромните червени хълмове, високи
по пет-шест метра и достигащи тегло до дванадесет тона, използваха
долината като миграционен път. Вайълит предложи на Фуентес награда
за всяко убито животно, но той беше ловец, а не убиец, затова
тя трябваше да повика екип от дванадесет души да отърват долината
от тази напаст.
Червените хълмове, въпреки огромните си размери, не представляваха
сериозна заплаха за хората. Те бяха тревопасни стадни животни,
кротки и доверчиви дори когато ги изтребваха поголовно, и само
след месец около седем хиляди от тях бяха избити, а останалите
напуснаха долината завинаги.
Хищниците представляваха по-сериозна опасност. Беснозъбът
огромно, подобно на котка същество, тежащо около триста килограма,
можеше да пробяга половин миля с невероятна скорост и не се
боеше абсолютно от нищо. Вечер се появяваха нощните убийци
същества, които се чувстваха еднакво добре и на земята, и по
дърветата. Те имаха огромни многофасетъчни очи, които виждаха
както по здрач, така и на разсъмване, и рядко издаваха близостта
си, докато не се нахвърлеха върху злощастната си жертва. Още
през първите три месеца от строителството на града Вайълит изгуби
целия си екип по вина на беснозъбите и нощните убийци. Беснозъбите
бяха особено опасни. Те си бяха изработили навика да се прокрадват
около строителните площадки и да чакат закуската някой човешки
екземпляр да им дойде на крак. Тя беше на път да поиска нов
екип, когато Фуентес, неспособен да отмине предизвикателството,
пристигна и остана цял месец, изтребвайки всички беснозъби и
нощни убийци в околността, увеличавайки още повече славата си
на най-добър ловец на своето време.
Зъбатият плувец и водният кон също създаваха сериозни проблеми
на жените фани, които упорито продължаваха да се потапят във
водата до кръста, докато се наслаждаваха на ритуалните си бани
или черпеха вода за домакинствата си. Не минаваше и седмица,
без някое от тези влечуги зъбатите плувци, да се прокрадне
и отвлече жена или дете и рядко се случваше огромният, необуздан
воден кон да не нападне канутата на туземците повече от четиридесет
и осем часа. Ала хората бяха достатъчно умни да стоят далеч
от водата и жертви ставаха само фаните, затова Вайълит нареди
да се спре избиването на животните и позволи на амфибиите да
се радват на живота. Тя така и не разбра, че построяването на
нейния град точно насред пътя на ежегодната миграция на кафявите
лосове ще намали броя на минаващото през долината стадо от над
един милион глави на някакви си пет хиляди за по-малко от десет
години, но дори и да знаеше, разликата нямаше да бъде голяма.
Атина се беше превърнала в нейна страст и докато строителството
є не завърши, всички останали съображения минаваха на заден
план.
Едновременно с Атина тя издигна на около две мили по-нататък,
в подножието на хълмовете, Талами туземски квартал, наречен
на името на селото, съществувало на същото място. Тя беше изравнила
със земята старото Талами, за да издигне за фаните нов град
от четвъртити постройки, подредени в правилни редици, всяка
от които разполагаше със собствена канализация и енергийно захранване.
Месец по-късно Вайълит ги събори, защото никой от фаните не
искаше да живее в тях те предпочитаха змиевидните си къщички
и землянки. Архитектите є ги изучаваха и се опитваха да ги възпроизведат,
но така и не успяха да построят жилище, в което местните биха
се съгласили да живеят. В крайна сметка тя просто махна с ръка,
а в това време край Атина израсна едно ново Талами, което приличаше
като две капки вода на някогашното.
Три дни преди да завърши строителството на четирикорпусния
централен градски масив, Вайълит получи вест за първата миньорска
злополука. Седемнадесет тулабети бяха погребани живи на шестдесет-седемдесет
метра под земята при срутването на една от стените на забоя.
Докато се доберат до тях, онези, които не бяха премазани, умряха
от задушаване.
Тя отлетя за Мастабони с частния си самолет и се приземи на
новопостроената писта, където я чакаше Линъс Ролс.
Къде стана провал? попита тя, докато Ролс я придружаваше
до близкия сухопътен автомобил. Контролната кула, заобиколена
от стадо бързоноги скокливци и тълпа мръсни тулабетски деца,
блестеше нова и бяла под лъчите на утринното слънце.
Мината се срути обясни Ролс. Това трябваше да се случи
рано или късно. Лош късмет, че стана толкова рано.
Змиите създават ли ви някакви проблеми?
Той поклати глава.
Дадохме на всяко семейство по пет хиляди кредита обезщетение.
И те ги приеха? попита тя, когато поеха по широкото ново
шосе край завъртените къщички и землянки на тулабетите.
Преди година те нямаше да знаят какво е това кредит, а днес
можете да видите повечето от опечалените семейства да пилеят
парите си в магазина на компанията.
Такива са предимствата на паричната икономика изрече мрачно
тя. Какви щети са нанесени на мината?
Ролс вдигна рамене.
Няма да разберем в близките седмици. Има много боклук за разчистване.
Наеми още змии и ги накарай да работят денонощно. Искам продукцията
точно по график.
Не знам как ще накараме някоя змия да се хване отново на работа,
докато не ги убедим, че мините са безопасни.
Тя го изгледа студено.
Не си спомням да съм го формулирала като молба, Линъс! Направи
каквото е нужно, но тази мина трябва да заработи отново!
Джаланопи вероятно ще ни създаде спънки.
Плати му.
Ролс въздъхна тежко.
Тук може да възникне малък проблем. Той вече си е дал сметка,
че оръжията, които му дадохме, на практика са негодни, пък и
знае, че запасът от боеприпаси е ограничен. Няма да сгреша,
ако кажа, че той не е сред най-възторжените ни поддръжници.
Не е нужно да ни поддържа. Достатъчно е да не ни пречи.
Бих могъл да му дам повече пари изрече предпазливо Ролс,
но...
Но?
Той няма за какво да ги харчи. Повечето змии нямат почти нищо,
но Джаланопи вече има достатъчно пари, за да купи всичко, което
се продава на тази проклета планета. Ролс млъкна притеснен.
Мисля, че бихме могли да приберем някое и друго дълговрато
от фаните.
Прави това, което трябва да се направи отсече тя. Искам
мината да проработи.
Бих предпочел да оставя това задължение на Клайн и Шиндлер.
И така си имам достатъчно работа.
Тя поклати глава.
Това е твоята работа! А концесията за лова ти е наградата.
Ти си най-старият и най-опитният член на екипа ми на тази планета,
Линъс. Ти ще направиш така, че мината да започне работа.
Но...
Без спорове, Линъс. Много се радвам, че откри нещо, с което
ти е приятно да се занимаваш, и съм сигурна, че то ще ни донесе
печалба. Само че всяко нещо по реда си. Мините са на първо място.
Щом го казвате вие...
Да, така мисля.
На следващата сутрин Макфарли се отправи към временния є офис
и поиска аудиенция с нея. Тя го накара да чака, докато привърши
закуската си и вземе многобройните си лекарства, след което
нареди в стаята да звучи успокояваща музика и стените да бъдат
полупрозрачни, за да пропускат вялите слънчеви лъчи. Сега вече
Макфарли можеше да бъде въведен при нея.
Какво мога да направя за вас, преподобни Макфарли? попита
тя, вдигайки поглед от компютъра си.
Можете да спрете работата в мината, докато не бъде осигурена
пълна безопасност отговори той, отупвайки праха от костюма
си.
Тя вече е осигурена заяви Вайълит, взирайки се безучастно
в холографските изображения на родителите си, които сякаш плаваха
над самата повърхност на бюрото є. На стената зад нея висеше
в рамка копие на договора є с Джаланопи едно от стотиците,
окачени във всеки офис на компанията “Спирал Арм Дивелъпмънт”
по цялата планета.
Искате да кажете, че мината е достатъчно безопасна за тулабетите
жлъчно изрече той. Не виждам обаче в нея да работят хора.
Не сте виждали да работят хора и преди инцидента. Те са тук,
за да надзирават работата.
Хората са тук, за да експлоатират поправи я Макфарли.
Да, за да експлоатират рудното богатство на планетата съгласи
се тя.
Знаете какво имам предвид! изрече той разгорещено. Вие
наемате тези нещастници да ви работят за някакви жалки грошове,
не им осигурявате никаква защита, а при катастрофа плащате на
семействата им също такива жалки суми. Плащате на Джаланопи,
за да си затваря очите, и продължавате да работите при същите
опасни условия, сякаш нищо не се е случило.
Седнете, преподобни.
Той се огледа, забеляза единствения стол в стаята и седна.
Вайълит дълго се вглежда в него, изучавайки лицето му на слабата
светлина, и накрая изрече:
Вие имате вид на човек, преподобни Макфарли. Защо тогава непрекъснато
вземате страната на тези змии в ущърб на собствените си хора?
Хората не бива да постъпват така с тези нещастни, примитивни
създания!
Грешите. Всички хора постъпват точно като мене. Да господстваме
в галактиката такава е нашата съдба, преподобни Макфарли.
Вече сме присъединили и обединили около четиридесет хиляди свята
и с всеки изминал ден те стават все повече. Нито един от тях
не е бил в по-добро положение, преди да стане част от Републиката.
Въпрос на виждане.
Историята ще докаже, че се заблуждавате, преподобни отговори
тя, борейки се с пристъпа на замайване и гадене, който винаги
следваше сутрешния прием на лекарства. Ние ще дарим тези нещастници
с благото на просветеността, технологичния напредък и медицината,
а защо не и със собствено управление? Но хората са стигнали
твърде далеч и са така разпръснати, че не са в състояние да
го правят безплатно. Всяка планета трябва да си плаща и Каримон
ще си плати, като ни снабдява с руди и ценни метали.
Щом мотивите ви са толкова възвишени, защо не почакате, докато
се осигури безопасността на мината?
Защото не се занимавам с филантропия. Каримон вече погълна
милиони кредити на компанията “Спирал Арм Дивелъпмънт”. Време
е вече да получим някаква възвръщаемост на вложените средства.
Глупости! Вие имате десетки милиарди кредити в многобройните
си банки! Колко би могло да ви струва едно изчакване от месец-два?
Какво ще ви навреди, ако се уверите, че нито един тулабет няма
да загине в катастрофа, която може да се избегне?
Моят график е доста по-сгъстен от този на Републиката. Планетата
би могла да бъде оазис на човешката цивилизация сред огромната
пустош на Спиралния ръкав. Нейното рудно богатство и плодородните
є земи могат да я превърнат във водещ свят на този сектор. Предвиждам,
че ще дойде ден, когато Атина ще се превърне във финансов и
културен център на целия Ръкав. Това е моят блян, преподобни
Макфарли, и аз ще го превърна в действителност, преди да напусна
живота.
И месец-два са от такова голямо значение?
Може би рязко отговори тя. Имам да свърша много неща в
Спиралния ръкав, а времето единствено не може да се купи с пари.
А онези хиляди тулабети, които ще загинат заради този ваш
блян?
Аз не съм чудовище, преподобни Макфарли. Разбира се, аз се
надявам, че никой няма да загине, и ще направя всичко, което
е по силите ми, за да осигуря безопасността им. Но ако е нужно
шепа туземци да загинат, за да се осъществи съдбата на Каримон,
какво пък така наследниците им по-скоро ще пожънат плодовете
на благоденствието.
Как мислите, дали това ще ги удовлетвори? запита той с убийствена
ирония.
Едва ли призна тя.
Тогава?
Все пак вие не говорите за хора. Те са чужда раса, която се
храни с насекоми, безогледно тормози дребните животни, все още
не е открила колелото и лоста и живее в землянки. Вие бихте
ли позволили да останат на това стъпало на развитие во веки
веков?
В никакъв случай. Но не бих се опитвал насилствено да им налагам
промени.
Така ли? изрече тя с неприкрит сарказъм. Значи ли това,
че не се опитвате да разпространявате сред тях словото на нашия
Господ Исус Христос?
Не е същото.
Разбира се, че не е същото! Защото го правите вие, а не аз.
Тя се усмихна. Струва ми се, че точната дума за това е “лицемерие”.
Нямате право! възмути се Макфарли. Аз се опитвам да им
донеса спокойствие и утешение, а не да ги експлоатирам!
Това са глупости извъднъж произнесе уморено Вайълит. Водила
съм този спор и тази битка вече много пъти. Тя изчака да премине
поредният пристъп на главозамайване. Позволете да ви напомня,
преподобни, че откакто сте тук, не сте успели да привлечете
към вярата нито един туземец.
Вярно е, не съм съгласи се той с отбранителна нотка в гласа.
Не ви ли е хрумвало, че това е, защото те не споделят човешките
ценности?
Те споделят всеобщото желание да живеят. Това е достатъчно.
Да живеят, да ядат и да се размножават. Същото правят животните
на полето и насекомите, с които тези диваци се хранят.
Има разлика възрази Макфарли. Тулабетите са разумни същества.
Не, преподобни Макфарли! заяви Вайълит твърдо. Те са на
нивото на усещанията. Когато им поднесем благата на човешката
цивилизация, тогава ще се превърнат в мислещи същества. Ще ги
научим да използват мозъците си, да четат и пишат, да работят
със сложни машини, да развиват икономика, приемлива и за другите
общества, и да обработват земята си, вместо просто да я тъпчат.
Вие се опитвате да ги превърнете в нещо, което те не са.
Опитвам се да ги превърна в нещо, което би трябвало да станат
един ден и без нашата намеса. И да им спестя безчет поколения,
тънещи в невежество, страдания и болести. Вайълит направи
нова пауза. Ще ги превърна в раса, радваща се на нормална
продължителност на живота. Преди да дойдем тук, на цялата планета
нямаше нито едно колело, а аз ще ги науча да използват инструменти,
за да не им се налага да вършат работата, срещу която така решително
възразявате. Те не познават енергията електрическа, слънчева,
ядрена и каквато и да било друга. Аз ще построя язовири и енергийни
станции, та и най-отдалеченото село да бъде осветено през нощта.
Тя се вгледа в него над бюрото си. И щом веднъж направя
всичко това, тогава вие може би с по-голям успех ще ги убедите,
че си струва да се почита нашият Бог.
Никак не съм сигурен, че ние с вас почитаме един и същ бог.
Мога да го преживея, щом на вас не ви пречи.
Но дали те могат?
Знам нещичко за тях. Когато дойдохте тук, Каримон не беше
райско местенце, нали? И не заварихте невинни младенци, живеещи
в мир и любов? Те воюват, те убиват и измъчват враговете си,
те се кланят на куп божества. Това не е компания от Адамовци
и Еви, които само чакат да си заминем, за да заживеят отново
в мир и любов. Тя замълча и го изгледа. Тяхното общество
се е развивало бавно, но с всеки изминал ден все повече се е
приближавало към онова, което ние наричаме цивилизация. Аз само
ускорявам процеса, нищо повече.
Като ограбвате природните им богатства и си присвоявате земята
им? попита Макфарли.
Никой никого не ограбва, преподобни Макфарли спокойно отговори
Вайълит. Ние сме платили на тяхното правителство за правото
да открием тук мини и не сме посегнали върху обработваема земя.
Независимо от всичко тази земя е тяхна! А колкото до заплащането
на тяхното правителство вие използвахте един безкрайно наивен
и простодушен вожд и му платихте нищожна сума, за да ви позволи
да печелите от земята му милиарди кредити.
Сключили сме договор, преподобни Макфарли. Щом смятате, че
той е непочтен, защо не изтъкнахте възраженията си пред Джаланопи?
Той нямаше избор и вие го знаете! избухна Макфарли. Ако
не го беше подписал, фаните и рако щяха да опустошат страната
му и вие щяхте да направите сделката си с тях.
Тогава сте съгласен с мене, че за него беше по-добре да сключи
договора?
Щеше да е още по-добре, ако никога не бяхте кацали на Каримон.
Съмнявам се. Нищо чудно, ако след година или две той станеше
жертва на неприятелите си или на някой от приближените си. А
дори и да оцелееше, щеше да прекара остатъка от живота си, седнал
под своето нелепо дърво, увит в одеяло и издавайки заповеди,
които важат в радиус от пет мили. Аз го направих най-богатата
и могъща змия на планетата и докато спазва условията на договора,
той ще си остане такъв.
Макфарли едва се сдържаше.
На всичко имате отговор, нали?
Не, преподобни Макфарли. Единствено Бог има отговор на всичко.
А аз имам само своя блян, който смятам да осъществя.
Независимо на каква цена!
Очаквам и печалба.
Не разбирате за какво говоря, нали?
Знам много добре за какво става дума. Да не мислите, че сте
първият човек, обърнал гръб на собствената си раса, който се
опитва да ми попречи? С времето повечето от тях стигат до прозрението,
че това, което правя, е добро както за хората, така и за чужденците.
Добре, но има един човек, който никога няма да се съгласи
с вашите похвати твърдо заяви той.
Вие без съмнение предпочитате да видите Каримон като сателит
на канфорийската империя.
Предпочитам Каримон да не бъде експлоатиран от никого нито
от канфорийци, нито от хора.
Някой от тях трябва да го прави.
Не разбирам защо упорстваше той.
Тогава сте глупак. Вайълит се изправи. И вече изгубих
достатъчно време да слушам глупостите ви. Разговорът е приключен.
Няма ли да обмислите още веднъж решението си?
Ако някой от вашето паство да допуснем, че някога ще имате
такова внезапно падне и умре, обхванат от религиозен екстаз,
вие няма да се опитвате да спрете Божия промисъл, нали така?
Е, и аз няма да се опитвам да се меся в човешките дела.
Това още не е последната ми дума обеща Макфарли.
Убедена съм отвърна Вайълит. Но може би, преди да седнем
да говорим отново, вие ще се погледнете в огледалото. Вие сте
човек, преподобни Макфарли, колкото и да не ви се иска. Змиите
може да ви допускат до себе си, но вие никога няма да бъдете
един от тях. Нито видът, нито мислите ви са като техните, не
споделяте техните ценности и дори божествата им. Какво ще постигнете,
отричайки се от човешкото у себе си? Промените вече настъпват
на Каримон, независимо дали ги желаете. Той ще се превърне в
модерна планета, в действащ член на Републиката. Можете да направите
прехода от диващината към цивилизацията по-лесен или да го затрудните,
но не сте в състояние да го спрете. Тя замълча и още веднъж
го изгледа внимателно. Иска ми се да си помислите върху тези
неща, преди да се е състоял следващият ни разговор.
С едно махване на ръката Вайълит го отпрати и се върна към компютъра
си. След обяда се получиха уверенията на инженерите, че срутената
мина може да бъде отворена още на следващата сутрин, и тя отлетя
с частния си самолет за Атина, където я чакаше единствената
оборудвана стая в болницата, готова за ежемесечното є кръвопреливане.
Вайълит се носеше над пода във въздушното си легло. Една тръбичка
отвеждаше кръвта є до пулверизатор, друга вливаше във вените
є свеж запас от животоподдържащата течност. Тя не преставаше
да се изумява, че медицинската наука е успяла да запази живота
и работоспособността є толкова дълго, и в същото време се чудеше
какви ли са тези демони в нея, способни така да омърсят прясната
кръв, че само след месец тя да бъде безполезна и болна като
онази, която сега изтичаше от вените є. Макфарли сигурно би
нарекъл това проклятие на честолюбието, мина є през ума. Вайълит
предпочиташе да го възприема като цена на величието. От време
на време си задаваше въпроса кого от двамата ще оправдае времето
и дали сегашното є състояние не се дължи на безразличието на
Бога в една равнодушна вселена.
Тя всеки път се изненадваше, излизайки от кръвопреливането по-скоро
изтощена, отколкото бодра и енергична, въпреки свежия запас
от кръв. Затова сега предпочете да се възстанови на спокойствие
в малката си вила с изглед към водопадите Рамзи, която беше
построила с такава цел.
Вайълит пристигна късно следобед и прекара оставащите няколко
слънчеви часа, бродейки из околността, придружена от тримата
си телохранители, после се върна във вилата, където личният
є готвач вече беше приготвил вечерята. По-късно седна на високата
веранда пред входната врата, окъпана от лъчите на двете луни
на Каримон, и започна да наблюдава огромните червени хълмове,
величествените витороги и пъргавите бързоноги скокливци, спускащи
се към Каримона на водопой. Въздухът беше прохладен, чист и
свеж и за няколко прекрасни мига тя се почувства единственият
човек на планетата.
Вайълит прекара два дни и две нощи на водопадите, възвръщайки
изчерпаната си енергия. Смяташе да остане там още една седмица
и сетне да се върне в Атина.
Тогава се получи съобщение от Ролс, което бързо я върна към
действителността.
Стачка ли? повтори Вайълит. Знаят ли поне какво е това
стачка?
Холографското изображение на Ролс витаеше над
компютъра є по-скоро с раздразнен, отколкото с разтревожен
вид.
Вече знаят промърмори той с кисела гримаса. Имам чувството,
че един известен нам джентълмен в расо им е преподал кратък
курс по трудови правоотношения.
Този човек май започва да ни носи повече неприятности, отколкото
полза зловещо произнесе тя. Поставете го под домашен арест
и не го пускайте да излиза от къщи, докато не оправим положението.
По какво обвинение?
Измислете нещо и не отстъпвайте.
Той не е нарушил законите на Каримон, а човешките закони тук
не важат.
Тя замълча за миг, обмисляйки ситуацията, накрая изрече:
Обявете военно положение в целия район. Повикайте на помощ
от Атина силите за сигурност. Аз ще им съобщя, че нареждането
е съгласувано с мене, и след три часа те ще бъдат тук. Арестувайте
Макфарли за подстрекателство към насилие. Отнасяйте се с него
учтиво, създайте му всички удобства, но го дръжте изолиран.
Не искам да разговаря с когото и да било от тулабетите.
Нужно ми е някакво законно основание за обявяване на военно
положение забеляза Ролс.
Основанието е сигурността на планетата. Получили сме сведения,
че канфорийците могат да ни нападнат всеки момент. Естествено
ние не бихме позволили прекъсване на жизненоважното производство
заради създалото се напрежение. Затова ти имаш основание да
мобилизираш всички работоспособни змии и да ги пратиш на работа
в мините.
Не бих искал да защитавам подобна версия пред някой съд в
Републиката подметна Ролс.
Републиката няма нищо общо отговори Вайълит. Каримон не
влиза в Републиката. Той е независима планета, сключила договор
с частна компания.
А ако окажат съпротива?
Няма такава опасност.
И все пак...
Тогава поставете Джаланопи под стража за негова защита
и направете същото с всяка змия, която има достатъчно власт
да призове към стачка. Отнасяйте се с тях учтиво, но не им позволявайте
да влизат в контакт със своите. Тя отново помълча. Утре
по някое време ще пристигна и ще поема работите в свои ръце.
Може би е по-добре да си останете там предложи Ролс или
да се върнете в Атина. Тук може да стане опасно.
Тя поклати глава.
Те не са имали време да се организират. Отстранете Джаланопи
и Макфарли и ще видите, че до неприятности няма да се стигне.
И добави с кисела гримаса: Този път.
Стачката продължи три дни.
Тулабетите, които отначало не бяха съвсем наясно защо трябва
да работят в мините, сега не разби-
раха защо трябва да спрат. Ролс арестува петимата, които на
пръв поглед бяха инициаторите, макар да беше сигурен, че нарежданията
идват от Джаланопи. После отмени всички придобивки, с които
тулабетите вече бяха свикнали. Когато това не даде очаквания
резултат, той нареди на силите за сигурност да отведат под стража
в мините стотина тулабетски мъже и ги освободи едва когато изпълниха
дневната си норма. На следващия ден отведоха двеста, на по-следващия
триста, и още преди броят на работоспособните мъже в зоната
да достигне шестстотин, стачката на практика беше прекратена.
Ролс почака още една седмица, за да се увери, че повече проблеми
няма да има, сетне освободи Джаланопи и ръководителите на стачката
със строгото предупреждение, че ако отново се стигне до безредици,
арестът и този път им е сигурен.
Два дни по-късно той посети църквата на Макфарли, където преподобният
беше напълно изолиран от самото начало на стачката. Стражата
въведе Ролс вътре. Макфарли седеше на стъпалата към катедрата,
зачетен в Библията под слабата светлина, процеждаща се през
високите прозорци.
Добро утро, преподобни Макфарли поздрави го Ролс.
Какво търсите тук? отзова се подозрително Макфарли.
Нося ви добри вести отговори Ролс с усмивка. Извънредното
положение е отменено и Мастабони вече не се подчинява на военни
закони. Свободен сте да вървите където искате.
Потушили сте стачката изрече Макфарли. Това не беше въпрос.
Стачка ли? повтори Ролс. Каква стачка?
Я не ме разигравайте! Нали затова ме затворихте, заради стачката
в мините.
Ролс сви вежди в недоумение.
Не знам за какво говорите, преподобни. Затворихме ви, за да
осигурим собствената ви безопасност поради напълно реалната
заплаха от нападение на Пети канфорийски флот. За щастие Космическият
флот на Републиката успя да предотврати нападението.
И колко дълго продължи това?
Те се оттеглиха едва тази сутрин, така че извънредното положение
по мои изчисления е продължило дванадесет дни.
Много добре знаете какво имам предвид изрече Макфарли с
раздразнение. Колко време продължи стачката?
Продължавате да говорите за стачка. Когато мината се срути,
имаше известно вълнение, но всички се върнаха на работа веднага
щом влизането в забоя стана възможно. Мога само да се възхищавам
на мъжеството и твърдостта на вашите енориаши.
А Джаланопи?
С вас не може да се излезе на глава! Какво Джаланопи?
Жив ли е?
Ролс се изсмя.
Разбира се, че е жив! Сигурно лапа бубулечки под глупавото
си дърво. Можете да го навестите.
Още ще си говорим, да знаете! Макфарли се изправи на крака
и отупа праха от дрехата си.
И на мене така ми се струва, преподобни съгласи се Ролс.
Никой не може да знае предварително кога ще дойде следващата
канфорийска заплаха. Просто ще трябва да останем в състояние
на готовност.
Къде е Вайълит Гарднър? Искам да говоря с нея.
Тя е в болницата в Атина. Казаха ми, че няма нищо сериозно.
Сигурен съм, че с удоволствие ще си поприказва с вас, щом излезе
оттам. Това ще стане утре преди обяд, струва ми се.
Макфарли обходи с поглед църквата.
Казахте, че мога да си вървя?
Никога не бихме ви задържали пряко волята ви увери го Ролс.
Както направихте в последно време за кажи-речи две седмици.
Собствената ви безопасност го налагаше, преподобни. Вие може
и да се мислите за змия, но ние знаем най-добре, а хората винаги
защитават собствения си вид.
Колко утешително! жлъчно произнесе Макфарли.
Радвам се, че го оценявате, сър отвърна Ролс.
Мога ли вече да се движа без ограничение?
Разбира се, сър. Свободен сте да отидете където пожелаете.
Дори да напусна планетата?
Безусловно. Нямаме никакво желание да ви задържаме на Каримон.
Всъщност, да ви кажа честно, това ще бъде най-разумното. Вие
вършехте благородно дело тук, но вече е време да дадете път
на специалистите.
Благодаря ви, господин Ролс. Макфарли не се опитваше да
скрие неприязънта си към този човек. Тогава, ако бъдете така
добър да не ми препречвате пътя, бих искал да изляза.
Мога да ви закарам до кораба, стига да желаете, сър.
Смятам най-напред да навестя моя приятел Джаланопи. И не дай
си боже да открия, че сте му навредили по някакъв начин, веднага
ще информирам Комисията по външна политика на Делурос VIII.
Това е ваше право, сър. Ако Джаланопи се оплаче, че е бил
физически малтретиран, аз лично ще издиря и ще накажа виновника.
Макфарли понечи да каже още нещо, но се отказа, мина по пътеката
между скамейките и излезе от църквата. Ролс кимна на войника
до вратата, който направи крачка встрани и пропусна преподобния.
Върви след него нареди Ролс. Искам да знам къде ходи и
с коя от змиите разговаря.
Войникът отдаде чест и изчезна, а Ролс се замисли дали някога
ще му се удаде отново да седне край лагерния огън и да крои
планове за утрешния лов. Потънал в тези мисли, той се свърза
с Вайълит Гарднър.
Как се чувствате? обърна се Ролс към изображението є върху
екрана на компютъра, обкръжено от стерилната болнична обстановка.
Ще се оправя отговори тя, повдигайки ръката си, свързана
с половин дузина лъскави нови апарати посредством всевъзможни
тръбички и проводници. Тук имаме нов лекар от Земята, специалист
по екзотични болести на кръвта, и той сега ми прави изследвания.
Ще може ли да ви излекува?
Тя поклати глава.
Никой не е в състояние да ме излекува, Линъс. Но може би ще
успее да направи нещо, та да не губя сили толкова бързо. Още
има много работа за вършене, а аз не мога цял живот да карам
на амфетамини. Тя сви рамене. Както и да е, няма да говорим
за това. Защо ми се обаждаш?
Освободих Макфарли преди двадесет минути.
И какво?
Приказва нещо за заминаване. Това не ми харесва. Хора като
него не се предават така лесно.
Вайълит се намръщи.
И аз съм на това мнение.
Какво ли крои, как мислите?
Не знам.
Искате ли да го задържа тук?
Не въздъхна тя. Може да ни създаде нови проблеми и да
се наложи да предприемем срещу него нещо твърде неприятно.
В момента той е на посещение при Джаланопи. Не допускам, че
ще се опита да подстрекава змиите към нова стачка, след като
толкова лесно се справихме с първата.
Не, не е толкова глупав съгласи се Вайълит. Замислил е
нещо друго.
Комисията по външна политика? предположи Ролс.
Едва ли. Ние сме се заели с развитието на една първобитна
планета и никому не сме причинили вреда. Аварията в мината е
просто един инцидент и нищо повече. Те ще ни подкрепят напълно.
Да, но той дали го знае?
Ако не го знае, ще го научи.
Може би за пръв път е на чужда планета...
Убедена съм, че е така. Хора като Макфарли решават, че са
единствената бариера, която стои между чуждопланетния рай и
човешката безнравственост, и стават повече чужденци от чужденците,
докато се опитват да им натрапват своята криворазбрана помощ.
Кацнат ли веднъж на някоя планета, те остават там.
Какво да правим тогава?
Мисля, че трябва просто да чакаме. Следващата стъпка е негова.
Тя се намръщи. Времето е толкова ценно! Ако има нещо, което
да мразя, това е чакането.
Може пък да не се наложи дълго да чакаме успокои я той.
И не се наложи.
