Името и беше Вайълит Гарднър и макар че трудно можеше да бъде
наречена чудо невиждано, още с ражането си тя беше нещо твърде
специално: единственото
дете на баща, който, преди да се установи постоянно в сърцето
на Републиката, беше спечелил огромно състояние, разработвайки
рудни находища в Граничните светове, и на майка, изпробвала
силите си на сцената, в драматургията и поезията, при това с
немалък успех на всяко от тези поприща. От детето на Лорънс
Гарднър и Белора Айвър се очакваха велики дела и тя правеше
всичко според силите си да не излъже очакванията.
Вайълит израсна на Лундквист IV, тиха зелена планета в непосредствена
близост до огромния Делурос VIII, който беше на път да се превърне
в главно средище на човешката раса. Образованието є беше такова,
че дори изключителните є родители не можеха да възразят нищо.
Освен това владееше много спортове, макар нито един от тях да
не я интересуваше истински. Имаше огненочервена коса и също
такъв огнен темперамент и прекарваше немалка част от времето
си в усилия да го обуздава или да заглажда последиците от него.
Когато стана на седемнадесет, тя замина за университетската
планета Аристотел, откъдето се завърна след седем години с научни
степени по литература, металургия (за което беше настоял баща
є) и политически науки, но все още без някаква определена представа
какво да прави с живота си.
През следващите две години тя диктуваше светския живот на Делурос
VIII, Земята и останалите модерни човешки планети. Говореше
се, че имала купища любовници, но дори и така да беше, тя проявяваше
твърде голяма дискретност и нищо не можеше да се твърди с положителност.
Говореше се също, че е била в клиника за лечение на наркомани,
но и това не можеше да се докаже с никакви документи. Със сигурност
се знаеше, че се е подложила за кратко на психоанализа, за да
се научи да контролира емоционалните си изблици. Предполага
се, че сеансите са оказали нужното въздействие, защото лечението
не се повторило.
После, докато вятърът я вееше от една планета на друга, Вайълит
се захващаше с какво ли не, без някога да бъде напълно удовлетворена
от живота, който водеше. Тогава се случи нещо. Многото є биографи
още спорят какво точно е станало, но във всеки случай нещо я
беше накарало пак да се отправи на Аристотел за две години,
след което тя се върна с още една диплома по картография
и с цел в живота.
Човешката експанзия в галактиката винаги беше вървяла отвън
навътре, към центъра. Роден в Спиралния ръкав, където звездите
не са струпани нблизо, човекът се беше отдалечавал все повече
от родната си планета, за да избере накрая за свое главно средище
Делурос VIII. Той бавно и методично беше изграждал своята империя,
домогвайки се до нови завоевания къде с политически, къде с
икономически, а понякога и с военни средства, разпростирайки
господството си извън системата на Делурос. Беше си проправил
път до центъра на Галактиката, към световете от така наречената
Вътрешна граница, после и до галактическата периферия световете
от Външната граница но по някаква причина, вероятно поради
невъобразимия мащаб на предприетите операции, не беше постигнал
особен напредък в Спиралния ръкав, от който беше тръгнал.
На двадесет и девет години Вайълит Гарднър реши да промени това.
Беше є се явило видение ако искате, наречете го блян как
човешката империя се разпростира и върху целия Спирален ръкав.
Познаването на картографията є позволяваше да прозре най-лесно
осъществимия начин за постигане на целта, защото тази нейна
специалност се беше превърнала едва ли не в политическа наука,
която се занимаваше не само с карти, а и с чуждите раси, с транспортните
връзки и енергийните доставки. Опитът є в политиката и по-точно
в междузвездната и междурасовата политика є беше дал необходимото,
за да бъде на висота в отношенията си както с човешките, така
и с чуждите правителства. Знанията є в областта на минното дело
и съветите, за които се обръщаше от време на време към престарелия
си и тежкоподвижен, но все още с бистър ум баща, є посочиха
начина да осъществи мечтата си, без да зависи материално от
когото и да било. А при нейната интелигентност и напористост,
която нямаше граници според някои от биографите ставаше дума
за същия този неин необуздан нрав, насочен и ръководен както
следва, успешният старт беше едва ли не неизбежен.
И ако до този момент от галактическата история на човека проникването
му в други светове се предприемаше от военните и за техните
цели, Вайълит Гарднър убеди Републиката да є продаде икономическите
права върху седемнадесет звездни системи в Спиралния ръкав и
по този начин се превърна в нещо като частен филиал на човешката
завоевателска машина. Тя се интересуваше не толкова от военните
начинания, колкото от политиката на икономическо подчиняване
и контакти. На тридесет и две години мечтата є не беше вече
мимолетно видение, а логичен, рационален, добре обоснован трактат
от шестстотин седемдесет и две страници, превърнал се едва ли
не в библия за подчинените є. В него се обясняваше защо точно
тези седемнадесет звездни системи трябва да разширят човешкото
влияние в Спиралния ръкав, как и в каква последователност трябва
да се проникне във всяка една от тях, каква ще е цената на завоюването
и на каква печалба може да се разчита.
Вайълит започна с Пирели и Доксус II, две на пръв поглед незначителни
кислородни планети без никакво население, чието единствено предназначение
беше да доставят гориво и боеприпаси. После се насочи към Касълстоун
планета, богата на скъпоценни камъни и ядрени материали. Бяха
є нужни три години, за да въведе парична икономика сред местните
разумните двуутробни. Износът от мините є в Касълстоун беше
повече от достатъчен, за да финансира следващите є няколко начинания,
но междувременно тя успя да си докара и рак (който се лекуваше),
както и някаква много рядка болест на кръвта (по всяка вероятност
неизлечима). Реалистка както винаги, тя реши, че Времето е единствената
стока, която не е в състояние да купи и продаде и че не може
да си позволи да прекара повече от три години на която и да
било планета.
Изтънчената жестокост се превърна в нейно главно оръжие първо
на Нарабела, после на Шугармун, кислородния спътник на огромния
Борго ХI, и по времето, когато спря вниманието си върху Голдстоун,
възнамерявайки да го превърне в основополагащ камък на малката
си търговска империя, тя беше подготвена за всякакви непредвидени
обрати.
При кацането си там тя завари една примитивна хуманоидна раса,
чиито народи непрекъснато воюваха помежду си и нямаха никакво
понятие от парична икономика. След като двете срещи с владетелите
на най-могъщите страни се оказаха безплодни, тя потърси сътрудничеството
на Космическия флот и с негова помощ въведе немалко подобрения
в бита на жителите. Построи мостове и пътища, внесе торове и
хибридни семена, дори докара екип от екзобиолози да осигурят
на населението квалифицирана медицинска помощ.
На жителите на Голдстоун не беше нужно много време, за да свикнат
с нововъведенията, които правеха суровия им живот по-поносим,
а междувременно тя насочи вниманието си към други два свята.
После един хубав ден без никакво предупреждение всички хора
напуснаха Голдстоун, помощите секнаха, а удобствата, от които
местните вече бяха зависими, започнаха да изчезват.
Владетелите на различните държави я издириха тя беше на тяхно
разположение винаги, когато им потрябваше и я помолиха да
им върне онова, което им беше отнето. Вайълит обясни, че подобна
благотворителност струва пари, а Републиката е отрязала всички
помощи за Спиралния ръкав. И тъй като те нямат парична икономика,
очевидно не могат да є дадат парите, нужни за излизането от
това затруднение. Тя изпитва най-искрени симпатии към тях, разбира
се, но какво би могла да направи?
Последва цял месец на пазарлъци. Голдстоун нямаше нищо против
да премине към парична икономика, но на правителствата им липсваше
база за данъчно облагане, тъй като населението не получаваше
пари. Вайълит изслуша замислено проблема им, след което заяви,
че може да се намери решение: ако є отстъпят всички права по
разработката на полезни изкопаеми на Голдстоун, тя ще им плаща
по десет милиона кредита годишно или десет процента от печалбата
си което се окаже повече като сума. А в случай, че се наемат
да є осигурят за начало работна сила от два милиона местни миньори,
като броят им постепенно се увеличи до пет милиона, тя ще им
плаща заплати по тридесет кредита седмично на работник и малко
повече на надзирателите, с което ще създаде база за данъчно
облагане. При тези два източника на доходи правителствата биха
могли да направят огромен скок, преминавайки към парично стопанство
и връщайки си удобствата и придобивките, които до този момент
бяха получавали безплатно от Републиката.
Година по-късно мините на Голдстоун работеха денонощно и всеки
ден се откриваха нови. Вайълит Гарднър беше толкова богата,
колкото не є се беше присънвало и в най-фантастичните є сънища.
Само че тя бленуваше не за богатство, а за човешка империя,
простираща се от единия до другия край на Спиралния ръкав, и
разбираше, че все още є предстои много работа.
И ето, застанала на покрива на неотдавна построената своя административна
сграда, тя се взираше в небето към две блещукащи в далечината
жълти звезди. Около тях кръжаха две планети онези, които трябваше
да се присъединят към нейната финансова империя. И макар че
никога не беше стъпвала на никоя от тях, тя ги познаваше така
добре, както познаваше собственото си отразено в огледалото
лице почерняло от слънцето и отслабнало от болестта.
Нямаше да мине много време и те също щяха да я опознаят.
Покажете Джаланопи на холоекрана нареди Вайълит Гарднър.
Изпълнява се... изпълнено! съобщи компютърът.
Когато изображението се появи, осветлението на тавана автоматично
намаля и илюминаторите, гледащи към открития космос, се затъмниха.
Вайълит седеше в единия край на дълга хромирана маса, закрепена
с магнит към пода на заседателната зала. В другия є край се
бяха струпали шестима мъже и три жени.
Прилича на змия с крайници отбеляза Вайълит.
Да, но мисли почти като човек горчиво подметна Артур Грюнинг.
Ловко старо копеле.
Да сухо се съгласи Вайълит, без дори да се опита да скрие
презрението си към Грюнинг той работеше не за нея, а за Републиката,
затова моментално беше окачествен като некомпетентен и шпионин.
Доколкото разбирам, успял е блестящо да се справи с вас.
Вайълит достигаше едва метър и шестдесет. Огненочервената є
някога коса сега висеше на грозни сиви кичури, а болезненият
жълтеникав оттенък на кожата говореше за първите признаци на
заболяването на кръвта. Независимо от това всяка нейна проява
на гняв и недоволство извикваше ужас у подчинените є.
Какво можех да направя? заоправдава се Грюнинг. Републиката
ми връзва ръцете. Нямах пълномощия да предприема каквото и да
било, докато “Спирал Арм Дивелъпмънт” не подпише договора с
Републиката за правата и не установи контрол над Каримон.
Той се усмихна. Бедният дявол представа си няма как стоят
нещата.
Линъс! обърна се Вайълит към Линъс Ролс, висок слаб мъж
с мустаци, който се беше отпуснал небрежно на един стол. Официалният
му костюм беше измачкан, а от устните му висеше угаснала цигара.
Той работеше с нея вече десет години и единствен в залата не
се боеше от нея или поне умееше да скрива страха си.
Да?
Разкажи ми за жителите.
Аз мога да го направя, мадам Гарднър обади се Грюнинг.
Предпочитам да го чуя от някой, който е живял с тях няколко
месеца, отколкото от човек, изигран още при първата си среща
с тях.
Вече ви обясних... с раздразнение подхвана Грюнинг.
Да, да прекъсна го Вайълит. Затова не е нужно да го правите
отново. Линъс?
И така започна Ролс, ловувах три месеца в северната част
на кралството на Джаланопи заедно с Фуентес точно според инструкциите
ви. Дивечът тук е невероятен имат едно животно, наречено червен
хълм, което...
Животните не ме интересуват, Линъс прекъсна го тя.
Извинявайте. Ролс преглътна и започна пак: Използвахме
няколко от тези змии за оръженосци, готвачи, водачи, разузнавачи
и за поддръжка на лагера, с една дума, момчета за всичко, така
че познавам някои доста добре. Едно мога да кажа много са
схватливи.
Наричаш ги змии?
Фуентес ги нарича така. И знаете ли, те не живеят в колиби
или къщи, а се вмъкват пълзешком в тези техни намотани като
змия могилки и там спят, а пък ако видите езиците им, направо
ще се шашнете. Могат да хванат с език летящо насекомо на трийсетина
сантиметра от тях. Гласовете им също са странни съскащи.
На вид приличат на хора забеляза Вайълит.
Е, аз не бих ги нарекъл хора. Прекарват много време във водата,
а и тези техни нелепи къщички... освен това нито един човек
не би хапнал това, което ядат тулабетите.
Разликата изобщо не е толкова голяма сви рамене тя. А
колко са силни?
Ами Джаланопи сигурно би могъл за една седмица да вдигне на
крак армия от двадесет хиляди души. Колкото до останалите...
Нямах това предвид поклати глава Вайълит. Въпросът ми
беше за физическата сила на тези змии.
Могат да носят доста тежък товар.
Раменете им изглеждат много тесни и полегати.
Ролс кимна.
Да, и на мене така ми се струва.
Добре. Ще им дадем винтовки 975-и калибър.
Мадам Гарднър, те не могат да се целят с оръжието, което вече
сме им давали заобяснява Ролс. Никога няма да се научат
да стрелят. Да вземем носачите на Фуентес след като са прекарали
години с него, те не разбират, че като натискат спусъка с всичка
сила, куршумът няма да полети по-бързо. Той замълча. Ще
стане така, че ще дадат изстрел, ще пробият огромна дупка в
нещо, в което не са се целили, и при отката ще си счупят рамото.
Вайълит го изгледа безизразно.
Накъде биеш, Линъс?
Той отвърна на погледа є и неочаквано се засмя:
Никъде не бия, мадам Гарднър. Просто споделям наблюденията
си.
Няма съмнение, че Джаланопи ще поиска от нас оръжие разсъждаваше
тя. Не виждам причина да не им дадем най-мощното, с което
разполагаме.
Тя се обърна към друг свой помощник:
Мистър Лохмайер, предполагам, че сте получили доклада на геодезистите?
Спретнатият сивокос мъж се изправи.
Да, мадам Гарднър. Огромни залежи от злато, известно количество
платина, много богати медни находища, някои редки камъни...
Още не сме открили диаманти, но сме сигурни, че ги има.
А радиоктивни материали?
Възможно е на северната тулабетска граница, отвъд планинската
верига, да има известно количество уран. Още не сме имали възможност
да проучим изцяло местността, но геоложките условия са налице.
Колко време ще е нужно, докато планетата започне сама да плаща
за себе си?
Лохмайер сбърчи чело, обмисляйки различните фактори.
Не виждам възможност за печалба в близките пет години, мадам
Гарднър. Тук трябва да започнем от нулата: няма индустрия, няма
търговия, няма космодрум, няма нито жилища, нито елементарни
удобства за хората, които ще контролират процеса. Всичко това
трябва да се построи или да се достави отвън. В тези планини
и водата не достига. Ще се наложи да намерим водоизточник и
да го уловим. Но всичко това може да стане при положение, че
не срещнем проблеми с организирането на работната сила. Той
поклати глава. Не, не виждам възможност за някаква сериозна
печалба в близко бъдеще, а може дори да се окаже, че прогнозите
ми са прекалено оптимистични.
Този срок никак не е малък, мистър Лохмайер изрече Вайълит.
Наистина не виждам как бихме могли да го съкратим, като се
имат предвид тукашните условия отвърна Лохмайер.
Вие си имате свои срокове, а аз мои заяви Вайълит, която
криеше истината за заболяването си. Макар и да не представляваше
непосредствена опасност за живота є, то не можеше да бъде излекувано
и с всяка изминала година щеше да подкопава силите є и да я
прави все по-малко способна да издържи на лудешкото темпо, с
което беше живяла досега. За мене покоряването на Спиралния
ръкав от човека е станало професия и съдба и аз не мога да позволя
всяка планета да ни отнема по пет години, докато започне да
ни носи печалба.
С радост ще се вслушам във всяко ваше предложение, как Каримон
би могъл да стане платежоспособен в по-кратък срок съгласи
се Лохмайер.
Много просто обясни Вайълит. Ще го отворим за колонизация
ще позволим достъпа не само на фермери, но и на миньори. Ще
доставим наше оборудване и ще приемем наши хора на работа, освен
това ще дадем възможност на всеки желаещ да придобие свой участък
срещу известен процент от печалбата си.
Какъв процент? обади се Ролс заинтригуван.
Да речем, половината.
Петдесет процента?
Точно така.
Интересно, колко ли рудокопачи ще купите по този начин?
изсмя се Ролс.
Всички, които имат желание да се включат в рудодобива отговори
Вайълит. В противен случай ние сами ще разработим всички находища
на планетата. Ще ни трябва повече време, затова пък забавянето
ще ни направи по-богати. Тя помълча. Струва ми се, че можете
да разчитате на доста желаещи. Освен това без съмнение ще трябват
и фермери, тъй като миньорите ще имат нужда от храна.
Ние стигнахме до заключението, че ще е най-добре да дадем
на фермерите Беламин намеси се Грюнинг. На пръв поглед тя
е близнак на Каримон, но единствените рудни залежи, които притежава
в прилични количества, са от мед и желязо. На галактическия
пазар се търси мед, така че можем да преотстъпим концесията
на правителството на планетата срещу правото да използваме северния
континент за земеделски работи. Той е почти необитаем, а изследванията
на климата и почвата показват отлични условия за земеделие.
Вайълит поклати глава.
Вие не познавате местните раси, мистър Грюнинг. Те нямат парична
икономика и не умеят да използват металите... но умеят да ценят
земята. Ще започнем да добиваме мед на Беламин и ще отворим
магазини за нашите работници. Както на всички останали планети,
контролирани от “Спирал Арм Дивелъпмънт”, в тях няма да се допуска
стокова размяна. Щом местните разберат, че в разработката на
рудните залежи има пари, те ще си поискат обратно мините. Ние
ще им дадем някои от тях срещу аграрни концесии и ще открием
работни места за тях в онези, които ще останат под наш контрол.
Тук тя направи презрителна гримаса. Никак не се учудвам,
че на Републиката є се е налагало да воюва толкова често. Би
трябвало да познавате по-добре онези, които възнамерявате да
покорите, мистър Грюнинг.
И вие не сте избегнали някои стълкновения, мадам Гарднър
опита да се защити Грюнинг.
Така е съгласи се тя. Но никога не съм започвала с това.
Не и преди да сме готови и преди голяма част от местното население
да е научила достатъчно, за да застане на наша страна. Не бива
да пилеете човешки ресурс във война с чужди раси, когато можете
да накарате други чужденци да се бият вместо вас. Тя го изгледа
хладно. И не е нормално да опустошите цяла планета така, че
да я направите икономически безполезна за Републиката. В противен
случай ще получите още един ненужен свят, прибавен към всички
останали, вместо действащи в съгласие колелца в огромната човешка
машина.
Грюнинг се размърда неспокойно на стола си.
Моментът не е най-подходящ за политически спорове.
Ролс високо се изсмя.
На кораба на мадам Гарднър няма неподходящ момент за каквото
и да било, което на нея є харесва.
Вайълит се обърна към него.
Благодаря, Линъс, но мистър Грюнинг е напълно прав. Нашата
задача е да решим какво да предприемем по отношение на Беламин
и най-вече на Каримон.
Обсъждаха този въпрос още час. Появи се пилотът и съобщи, че
са влезли в орбита около Каримон и всеки момент ще кацнат.
Къде ще се срещнете с Джаланопи в неговото село или предпочитате
той да дойде тук? попита Ролс.
Ние действаме от позиция на силата отвърна Вайълит, разглеждайки
отново изображението на Джаланопи. Да му оставим малко достойнство
в очите на племето и да идем ние.
Ролс кимна и се зае да организира кацането.
Корабът се приземи на около три мили от селото на Джаланопи
и няколко минути по-късно три сухопътни коли, в които се бяха
разположили Вайълит Гарднър и придружителите є, се отправиха
към дървото на Джаланопи.
Много хубава планета отбеляза Вайълит.
Да си кажа честно, с удоволствие бих останал в гората с Фуентес
още три-четири месеца усмихна се в отговор Ролс. Прекрасен
свят. Съвършени пейзажи и невероятен едър дивеч.
Струва ми се, че видях някакъв огромен водопад, докато излизахме
от орбитата забеляза Вайълит. Видя ми се близо четири мили
широк, макар че бих могла и да греша.
Да, знам го. Разположен е на река Каримона и е наистина страховита
гледка. Казват, че можел да се чуе от двадесет мили разстояние.
Има ли име? поинтересува се Вайълит.
Местните го наричат Доратуле.
Звучно име, навява някои представи... И какво означава?
Гръмлива мъгла.
Тя сбърчи нос.
Този свят ще бъде човешки. Водопадът трябва да има човешко
име.
Сещате ли се за нещо?
Тя се замисли.
Случвало ли се е Джони Рамзи да ловува на Каримон, след като
си подаде оставката като секретар на Републиката?
Не отговори Ролс. Струва ми се, че се е ограничил само
с Пепони и още една-две планети, всичките близо до центъра на
галактиката.
Добре отсече Вайълит. Да го наречем водопада Рамзи. По
този начин ще отдадем заслуженото на един добър политик, пък
и кой знае? Може да чуе за това и да дойде тук на сафари, което
да опише в мемоарите си. Малко реклама от този род няма да ни
навреди.
Тъкмо смятах да ви кажа две думи по този повод.
По повод на Джони Рамзи?
Той поклати глава:
По повод на лова.
Вайълит се усмихна.
Мистър Фуентес май вече си има запалени последователи.
Вие никога не сте виждали дивеч като този, мадам Гарднър
възкликна Ролс, опитвайки се да сдържи ентусиазма си. Червени
хълмове, високи над шест метра, хищници от рода на беснозъбите
и нощните убийци, чудовища като рогатите дяволи това е направо
рай за ловеца! Той млъкна притеснен. Та си мислех... сигурно
можете да минете без мене като ръководител на концесията и...
И?
Трябва ми някоя и друга година, за да организирам ловна индустрия
на планетата. Докато бях с Фуентес, си прекарах много приятно
времето. Струва ми се, че една верига от ловни домове и лагери,
със съответната реклама в Републиката, скоро би възвърнала средствата,
които ще вложите.
Тя се замисли.
Идеята ти може да се окаже добра, Линъс. Така ще попаднем
на страниците на някои популярни списания. Ще се появи нужда
от хотели и всички останали дейности, свързани с ловната индустрия.
Нищо чудно дори построяването на втори космодрум да се окаже
доста рентабилно. Колко дълго ще издържи дивечът?
Извинете, не ви разбрах?
Колко време ще мине, преди да го избиете всичкия или да остане
толкова малко, че да ни се наложи да правим паркове и да продаваме
климата и панорамата?
Няма никакви проблеми, мадам Гарднър заяви самоуверено Ролс.
Дивеч ще има винаги.
Той посочи три същества, наподобяващи газели, които пасяха на
около три мили от тях, без да обръщат внимание на колите.
Виждате ли тези бързоноги скокливци? Когато бях с Фуентес,
видях толкова голямо стадо, че му трябваше цял ден да ни подмине.
Нищо не е вечно, Линъс. Била съм на много планети като тази.
За по-малко от половин век на мястото на човешките островчета
сред морето от диви животни се появяват изолирани островчета
от защитени животни сред човешкото море.
Тук това не може да се случи отсече той. Вие дори не можете
да си представите невероятните количества диви животни в тези
равнини.
Това се случва навсякъде повтори тя. Запомни го, за да
не ни дойде изневиделица.
Ще го запомня увери я искрено Линъс. Иска ми се лично
да поема работата, след като приключим с организирането на рудодобива.
Предполагам, че ще искаш дял?
Аз ще си го заслужа.
Тя кимна.
Добре. Сега доволен ли си, Линъс?
Да, мадам Гарднър.
Тогава може би ще се съсредоточиш върху предстоящата среща
с Джаланопи. Струва ми се, че пристигаме.
Трите автомобила спряха на двайсет-трийсет метра от дървото,
което бяха видели още пет мили преди това. Кралят, увенчан с
короната, седеше на спираловидния си трон, заобиколен от Паратока
и останалите си съветници. Андрю Макфарли беше застанал от лявата
му страна, на три-четири метра от него.
Вайълит почака да є отворят вратата и слезе. Тя се запъти към
Джаланопи, с по един телохранител от двете си страни, а останалите
я последваха. Вайълит спря на около пет метра от него.
Макфарли пристъпи напред.
Добро утро, мадам Гарднър приветства я той. Аз съм преподобният
Андрю Макфарли. Джаланопи ме помоли да му бъда преводач.
Радвам се да се запозная с вас, преподобни протегна ръка
Вайълит. От колко време сте на Каримон?
От близо две години отговори той.
И как ви се струват климатът и жителите на планетата?
Намирам ги възхитителни.
Тя се усмихна.
Като че ли долавям нотка на пристрастие, преподобни отче Макфарли?
Знам как смятате да постъпите с тази планета отговори той.
Виждал съм го и преди и никак не ми се нрави.
Преподобни Макфарли, ако не се смята намерението ми да избавя
вашия приятел Джаланопи от глупостта и да се заема с концесията
по рудодобива, дори аз не знам какво възнамерявам да правя с
тази планета.
А защо просто не ги оставите на мира? попита той.
Тя вдигна вежда.
Вие защо не го направите?
Аз им нося Божието слово. Не ги тъпча и не ограбвам планетата
им.
А само мозъците им подметна Вайълит. Вие ще им втълпите
чувство за вина и срам. Аз им предлагам далеч по-реална изгода
да се приобщят към човешката цивилизация. Ще мине време и
ще разберем кой от нас им е навредил повече.
Макфарли понечи да каже още нещо, но после явно размисли и се
отказа. Вайълит се обърна към Джаланопи:
Кралю Джаланопи тя прикри очи от един внезапен порив на
вятъра, донесъл облак фина червеникава прах, аз съм Вайълит
Гарднър и представлявам компанията “Спирал Арм Дивелъпмънт”.
Щастлива съм, че имам възможността да се запозная с вас.
Радвам се да се запознаем, човеко Вайълит изрече Джаланопи,
след като изслуша превода. Добре дошла в Мастабони.
Вайълит се обърна към Макфарли.
Какво е това Мастабони?
Името на селото обясни Макфарли.
Какво означава то?
Лобно място. Тук са изклани хората на дядо му.
Тя предпочете да не обсъжда повече въпроса и се обърна отново
към Джаланопи:
Разбира се, вие знаете защо сме тук.
Да, човеко Вайълит. Знам защо сте дошли. Донесохте ли оръжие?
Донесох оръжие. И още нещо.
Още нещо? повтори Джаланопи. Не съм искал нищо освен оръжие.
Това е приятелски подарък.
И какъв е този подарък? запита той недоверчиво, стрелкайки
език да хване някакво заблудено насекомо.
Ние искаме да бъдем ваши приятели отговори Вайълит. Приятелите
никога няма да позволят техните приятели да страдат без нужда.
Ето защо не само докарах петстотин оръжия за вашите воини, но
и наредих на компанията да прехвърли на Каримон пет хиляди души
от собствените си сили за сигурност. Вашите врагове са и наши
врагове и ние ще воюваме редом с вас, докато ги победим.
Не съм искал помощ, а само оръжие възпротиви се Джаланопи.
Вайълит му се усмихна.
Нали затова са приятелите?
Колко дълго ще останат на Каримон вашите сили за сигурност?
Толкова, колкото ще е нужно да се утвърдите като най-могъщия
крал на най-могъщия народ на планетата.
Джаланопи изслуша превода и се обърна към Макфарли:
Истината ли казва, човеко Андрю? попита той, а в това време
на тридесет метра над главата му семейство клатиопашки започна
да пищи срещу един златист гущер, който пъргаво се стрелкаше
нагоре по огромния дънер.
Да отговори Макфарли, само че не казва цялата истина.
И каква е тя?
Ти ще бъдеш най-могъщият крал на най-могъщото племе на Каримон.
Но не бива да забравяш, че тя не е крал, а “Спирал Арм Дивелъпмънт”
не е племе, нито народ.
Джаланопи се замисли върху казаното от човека.
Значи тя очаква от мене да бъда кукла в ръцете є?
В общи линии това е целта є.
И аз ще трябва да се съглася, така ли? продължи Джаланопи,
притваряйки очи пред напора на топлия вятър, донесъл нов облак
прах. Защото ако откажа, тя ще направи същото предложение
на краля на фаните. Той се вгледа изпитателно в Макфарли,
но не получи отговор и продължи: Мога още сега да ги избия
всичките.
Тогава ще изгубиш войната с фаните и рако ти и в този момент
я губиш. А и за убийството на Вайълит Гарднър ще последва жестоко
наказание.
Колко жестоко? поинтересува се Джаланопи, като продължаваше
да обмисля възможните варианти.
По-жестоко, отколкото си в състояние да си представиш. Нямаш
никакъв избор, Джаланопи.
В този момент поправи го кралят. Ще сключа договора, защото
съм принуден, но аз ще опозная врага си и ще открия слабите
му места, както нощният убиец следи стадата витороги и си избира
най-слабите за жертва. Те също не може да нямат слаби места
и аз ще ги открия.
Ти вече си победен, приятелю изрече Макфарли с горчивина.
Ти никога досега не си се сблъсквал с нещо подобно, но за
хората и по-точно за Вайълит Гарднър това е ежедневие. Тя
е минала през всичко и е открила начини да се пребори, каквото
и да измислиш.
Но досега не се е сблъсквала с Джаланопи твърдо заяви той.
И ще дойде ден, когато ще пожелае никога да не го е правила.
Това мога да ти обещая, човеко Андрю. Той се обърна отново
към Вайълит. Кажи є, че с радост ще приема нейните воини,
които, разбира се, ще бъдат под мое командване.
Тя никога няма да се съгласи на това, Джаланопи.
Въпреки това є го кажи.
Макфарли преведе думите му.
Моите хора имат оръжия и правила, с които вие не сте запознат,
кралю Джаланопи отговори Вайълит. За тях ще бъде много по-добре
да останат под командването на собствените си офицери.
Настоявам те да се подчиняват на моите заповеди, докато воюват
на страната на моето племе заяви Джаланопи.
Вайълит сведе поглед надолу, където в краката є две бубулечки
водеха война на живот и смърт, и след няколко минути размисъл
отново вдигна глава и кимна в знак на съгласие.
Щом толкова държите, силите ми ще бъдат под ваше командване.
Убедена ли сте, че това е добро хрумване, мадам Гарднър?
прошепна Грюнинг.
Не сега, мистър Грюнинг! отвърна тя неопределено, без да
отмества поглед от Джаланопи.
Грюнинг не посмя да каже нищо повече.
И така продължи Вайълит, в замяна на нашата помощ и в
знак на приятелство вие ще отстъпите изключителните права върху
рудодобива на “Спирал Арм Дивелъпмънт”.
Оценявам вашето желание да ми се притечете на помощ в този
дребен сблъсък с моите врагове отговори Джаланопи. Това
наистина е приятелски жест... но едва ли заслужава да ви отстъпя
цялото си рудно богатство.
Готови сме да платим за това, което получаваме.
Слушам ви заяви Джаланопи.
Първо, за изключителното право да разработваме рудните находища
на вашата планета ще ви дадем още две хиляди оръжия най-мощните
карабини, които човекът е изобретил.
А какво ще кажете за другите оръжия?
Какви други оръжия?
Онези, за които ми разказа човекът Андрю. Съветникът ми Паратока
ги е видял при посещението си във вашата Република лазерни
карабини, звукови пистолети, молекулни детонатори.
Законът ни забранява да даваме такова оръжие на която и да
било раса, нечленуваща официално в Републиката. Но аз мисля,
че нашата помощ и оръжията ни ще се окажат напълно достатъчни
за нуждите ви. Тя направи пауза. Освен това всяко първо
число на месеца ще получавате по пет хиляди кредита, и така
докато сме тук.
Те още нямат календар, мадам Гарднър прекъсна я Макфарли.
Как тогава определят сезоните?
Имат дълги дъждове и къси дъждове.
Кажете му тогава, че ще му давам по двадесет и пет хиляди
кредита в първия ден на дългите дъждове и в първия ден на късите
дъждове, през цялото време, докато хората добиват руда от неговите
хълмове.
Макфарли бързо пресметна наум и я погледна.
Това е капка в морето заяви той.
Вие преводач ли сте или посредник? раздразнено попита тя.
Превеждайте това, което ви казах.
Макфарли преведе предложението є.
Ти на какво мнение си, човеко Андрю? попита Джаланопи.
Че това е капка в морето.
Не разбирам.
Много е малко.
Колко трябва да поискам?
По милион кредита преди всеки дъжд отвърна Макфарли. Проблемът
е, че няма за какво да ги харчите.
Ще намеря нещо заяви Джаланопи и устните му се разтеглиха.
Така ли?
Май че и канфоритите правеха оръжие?
Макфарли се обърна към Вайълит и є предаде контрапредложението
на Джаланопи.
Това е ваша работа! заяви тя с упрек.
Макфарли я изгледа мълчаливо и тя продължи:
Първо, те имат само по три пръста на ръката си. Вижда ми се
доста неправдоподобно да са измислили десетична система, пък
и как би се сетил Джаланопи да ми излезе с такава хубава кръгла
сумичка?
Много ви сече умът, мадам Гарднър призна Макфарли с крива
усмивка. На мене ми трябваше близо месец, докато схвана начина
им на броене. Внезапно усмивката му изчезна. Още не сте
отговорила на контрапредложението му.
Не знам дали ще ми повярвате, преподобни, но нямам никакво
желание да бъда ваш враг, нито пък на Джаланопи увери го Вайълит.
Кажете му, че приемам неговите условия и ще му плащам милион
кредита, или тяхната равностойност, всеки първи ден на дъждовете.
Тяхната равностойност ли? веднага се заинтересува Макфарли.
В какво? В конски тор, в хлорни таблетки или в гранит?
Много недоверчива личност сте. Това е лоша черта у един човек,
особено у свещеник. Ще плащам договорената сума в републикански
кредити или в равностойна валута.
Интересно къде ли е тук клопката?
Няма клопка. Съгласна съм всичко да се оформи в писмен договор
с Джаланопи. Всъщност моите инвеститори даже ще настояват за
това. Всички договори трябва да бъдат документирани. Сигурна
съм, че с радост ще представлявате Джаланопи, ако той не умее
да чете на нашия език.
Нямам нищо против.
Вярно ли е, че тулабетите нямат писмен език?
Вярно е.
Тогава им кажете, че приемам техните условия и ще изготвим
документ, под който ще поставим имената си. Договорът ще бъде
в четири екземпляра. Той ще вземе единия, у мене ще се пази
вторият, третият ще остане у “Спирал Арм Дивелъпмънт”, а последният
екземпляр ще се съхранява в Комитета по външните работи на Делурос
VIII.
Макфарли предаде предложението на Джаланопи.
Това е най-добрата сделка, която ще сключиш добави той от
свое име. Мисля, че би трябвало да приемеш.
Къде са тези документи? попита Джаланопи, като се огледа
никак не беше сигурен какво означава “документ”.
Веднага щом се съгласиш, те ще бъдат изготвени на кораба на
мадам Гарднър. После тя ще се върне, ние ще прочетем договора
дума по дума, за да няма недоразумения, и тогава, ако и двете
страни са съгласни, всеки ще постави знака си върху всичките
екземпляри.
И човешките закони я задължават да се подчинява на договора?
попита Джаланопи.
Точно така.
Устните на Джаланопи се разтеглиха и от тях се изтръгна висок
съскащ звук, който Макфарли не можа да изтълкува.
Моите закони също ме задължават изрече най-сетне кралят.
Само че има една разлика аз сам си правя законите и мога
да ги променям по своя воля. Тази жена има още много да учи,
човеко Андрю.
Аз останах със съвсем друго впечатление. Тази жена почти няма
какво повече да научи мрачно изрече Макфарли.
Той преведе отговора на Джаланопи и групата хора се върна за
един час на кораба. Когато се появиха отново, те носеха документите,
упълномощаващи официално човешката раса да започне разработката
на рудните находища на Каримон.
Джаланопи постави знака си върху договора, Вайълит се подписа,
после се подписаха Паратока и някои от хората, в това число
и Макфарли, в качеството си на свидетели. Преди залез слънце
Вайълит Гарднър и нейният екип вече бяха на път към близката
планета Беламин. Беше дадено нареждане пет хиляди души от силите
за сигурност на компанията да бъдат прехвърлени от Голдстоун
на Каримон.
И вече нищо нямаше да бъде същото.
Официално това бяха Силите за сигурност на компанията “Спирал
Арм Дивелъпмънт”, но скоро започнаха да ги наричат Колоната.
Тя наистина беше внуши-
телна колона дължината є достигаше близо три мили.
Джаланопи замина да се запознае с положението на северната си
граница и взе със себе си Макфарли като преводач. Това, което
видя, не му хареса, и той незабавно прати да повикат Линъс Ролс.
Човеко Линъс рязко изрече Джаланопи, настоявам за обяснение.
Споразумяхме се да пратите пет хиляди човека. Тук са поне тридесет
хиляди, а съветниците ми докладват, че още толкова са тръгнали
на юг срещу рако.
Ако прочетете внимателно договора спокойно отговори Ролс,
ще видите, че сме обещали сили за сигурност с численост пет
хиляди души. Така и направихме. Тук са три хиляди, готови да
влязат в бой с фаните веднага щом получат заповед, а на юг има
още две хиляди, решени да защитават кралството на Джаланопи
от рако.
А аз ви казвам, че тук са не по-малко от тридесет хиляди войници!
настойчиво повтори Макфарли, без да изчака отговора на Джаланопи.
Ролс хвърли поглед към обширната савана, където хората му се
разполагаха на лагер за обяд.
Грешите, преподобни Макфарли. Тук има само три хиляди войници
от Силите за сигурност. Всички останали са обслужващ персонал.
Каква е разликата?
Само войниците ще участват в бойните действия. Такова беше
нашето споразумение и ние възнамеряваме да го спазим до най-малката
подробност. Останалите са шофьори, готвачи, лекари, артелчици
и така нататък. Много от тях дори не са въоръжени.
А след два или три дни, когато приключите с фаните и рако,
всички те ще станат миньори, нали?
Защо, някои ще станат фермери, предполагам проточи Ролс.
На ваше място повече щях да се притеснявам дали боевете ще
свършат само за два дни.
С вашето оръжие? изсмя се презрително Макфарли.
Все още не сме се добрали до фаните осведоми го Ролс.
Цялата информация, която имаме, е, че са на близо двеста мили
северозападно оттук и че силите на Джаланопи търпят сериозно
поражение.
Кога ще влезете в бой с тях?
Веднага щом получим заповед отговори Ролс. Прочетете си
договора.
Той се запъти към походната столова да си поръча обяд.
Ти очакваше ли това, човеко Андрю? попита Джаланопи, след
като Макфарли му предаде същината на разговора.
Не точно това. Знаех, че са подли, но не предполагах в каква
форма ще се прояви подлостта им.
А аз го очаквах от момента, в който се съгласиха хората да
бъдат поставени под мое командване.
Боя се, че при това положение нищо не можеш да направиш.
Мога да издам заповед да атакуват.
Не знам техните кодове. И бъди сигурен, че ще се получи голяма
каша.
Какво значи това?
Значи, че не мога да предам заповедта по радиостанцията.
Че нали са тук! учуди се Джаланопи. Аз ще издам заповед,
а ти ще я преведеш.
Не мисля, че ще се подчинят.
Длъжни са. Така пише в техния любим договор. Повикай човека
Линъс, той ще ме подкрепи.
Съмнявам се.
Ти приятел ли си ми или си ми враг? разсърди се Джаланопи.
Знаеш, че съм ти приятел.
Тогава повикай човека Линъс.
Макфарли се запъти към походната столова и след малко се върна
заедно с Ролс.
Какво мога да направя за вас, Джаланопи? любезно се осведоми
последният.
Доведи ми най-високопоставения офицер тук нареди Джаланопи.
Това не е армия, а сили за сигурност отвърна Ролс. Ние
нямаме офицери.
Ти си играеш с думите. Доведи ми войника, който командва всички
останали.
Веднага съгласи се Ролс и повика един набит посивял мъж
с брада, който се приближи и застана мирно.
Джаланопи, това е Честър Майкълс човекът, с когото искахте
да говорите.
Човеко Честър каза Джаланопи, знаеш ли за договора, който
подписах с човека Вайълит?
Не съм го чел, но същината му ми е известна, сър отговори
Майкълс.
Знаеш ли, че твоята армия е под мое командване?
Аз нямам армия, сър. Имам сили за сигурност.
То е същото. Вие сте под мое командване.
И аз така разбирам положението, сър съгласи се Майкълс.
Тогава ви заповядвам да нападнете фаните.
Слушам, сър! Майкълс огледа пустата савана. А къде са
те, сър?
Те са на северозапад!
Майкълс постави ръка над очите си и погледна на северозапад.
Нищо не виждам, сър!
На двеста мили оттук.
Боя се, че ще ми трябват по-точни данни за местоположението
им, сър заяви Майкълс. Двеста мили северозападно това
звучи доста неопределено. На практика то включва стотици квадратни
мили, сър.
Отказваш ли да изпълниш заповедта ми, човеко Честър?
В никакъв случай, сър. Ако ми посочите точното местоположение
на врага, аз с радост ще поведа хората си срещу него.
Вие имате машини, които могат да го засекат.
Тъй вярно, сър. В този момент те са под ваше командване. Ако
пожелаете да се запознаете с тях, сър, и по този начин да определите
местоположението на противника, атаката може да започне незабавно.
Аз не разбирам от машини, а човекът Андрю може да си служи
с радиостанция, но казва, че не разполага с нужните кодове.
Да, тук възниква малък проблем, сър.
Заповядвам ви да му дадете кодовете.
Така ще нарушим мерките за сигурност, сър. Преподобният Макфарли
не е нито тулабет, нито член на нашите сили. Аз с радост бих
дал кодовете лично на вас, сър. Те са доста сложни, но след
като веднъж ги прочетете... Предполагам, че можете да четете
и да пишете, сър? Тогава не бих имал никакво законно право да
ви попреча да ги споделите с когото пожелаете, в това число
и с преподобния Макфарли.
Джаланопи изслуша превода на Макфарли и изгледа втренчено Ролс
и Майкълс с оранжевите си котешки очи. Лицевите му мускули се
раздвижиха и по кожата му изби бистър секрет. Той се обърна
и си тръгна, следван от Макфарли.
Какво щяхте да направите, ако можеше да чете и да пише?
полюбопитства Ролс.
Майкълс се ухили.
Дори да можеше да чете и да пише, той говори само на змийския
си език и не знае нашия.
Е, добре, приятен обяд и поставете хората си в готовност
усмихна се в отговор Ролс. Имам чувството, че нашият зеленокож
приятел изпитва това, което ние, търговците, наричаме “мъчителна
преоценка”.
Да, сър отговори Майкълс, рязко отдавайки чест, и се запъти
към походната столова.
Двадесет минути по-късно Джаланопи предаде командването на Колоната
на Линъс Ролс, който незабавно прехвърли всички операции на
Честър Майкълс и помощниците му.
Ролс се върна в Мастабони с Джаланопи и Макфарли и оттам поддържаше
постоянна връзка както със северното, така и с южното звено
на Колоната. На Силите за сигурност бяха нужни точно четири
дни, за да се справят с рако, а два дни по-късно капитулираха
и фаните. Единадесет хиляди местни жители бяха убити, ранените
бяха двойно повече. От хората загинаха само четирима, като трима
бяха покосени от заблудени куршуми, изстреляни от скорострелните
карабини на тулабетите.
На около петдесет мили от Мастабони Колоната се прегрупира и
остана там още месец, докато Ролс не се увери, че броженията
сред враговете на Джаланопи са свършили. Тогава Силите за сигурност
се върнаха на Голдстоун и част от “обслужващия персонал” се
пръсна из различните светове. Повечето над двадесет хиляди
души предпочетоха да останат на Каримон: да регистрират рудодобивни
участъци, да разработват огромни ферми в обширните равнини източно
и западно от Мастабони, да захванат дребен бизнес или просто
да си губят времето в лов на диви животни, с каквито гъмжаха
саваните и хълмовете на планетата.
Вайълит Гарднър се върна месец и половина след войната от съседния
Беламин с договор, грижливо прибран в сейфа є на Голдстоун.
Как вървят работите? запита тя дошлия да я посрещне Ролс
веднага щом излезе от кораба си.
Горе-долу по план отвърна той. Лошите змии са усмирени,
а добрите започват да добиват някаква представа какво могат
да си купят с кредитите. Мисля, че до две години вече няма да
ни се налага и да внасяме храна кандидатите за фермери от
Колоната са повече, отколкото разчитах. Може би дори след четири-пет
години ще сме в състояние да изнасяме зърно.
Добре! похвали го Вайълит. Пирели, Доксус II и Касълстоун
винаги ще имат нужда от зърно. Там не расте нищо освен камъни.
Тя направи пауза. А как приема всичко това нашият приятел
Джаланопи?
Струва ми се, че свиква. В края на краищата той е крал на
всичко, което се намира в полезрението му стига да не гледа
в посока на хората усмихна се Ролс. А как се развиха нещата
на Беламин?
Не се мина без малко клане, съжалявам, че трябва да го кажа.
Важното е, че всичко си дойде на мястото. Е, планетата не е
кой знае какво безкрайни поля, пълни с животни и диваци, които
чакат да дойде човекът и да ги култивира. От красотата на Каримон
там няма и помен.
Но вие сте била тук само няколко часа учуди се Ролс.
Не е така, Линъс възрази тя. Всъщност бях тук миналия
месец. Прекарах една седмица в кръстосване на тулабетското царство,
съпровождана от вашия приятел мистър Фуентес, който ми беше
вместо екскурзовод.
Не знаех изненада се Ролс.
Не е било нужно. Аз често си правя такива излети из моите
светове извън разписанието. Тя се замисли за миг. Със заплащането
на Силите за сигурност, наемането на минно оборудване и откупването
на правата по рудодобива от Републиката Каримон вече ми струва
повече от два милиарда кредита. Трябваше да видя какво съм купила
с парите си.
И какво?
Както казах, това е един прекрасен свят. Умерен климат, притегляне,
малко по-слабо от галактическия стандарт, чудесни планини и
реки, неограничен запас от евтина работна ръка. На Каримон човек
може да живее като цар, Линъс. Освен това е много удачно разположен
по средата между Голдстоун и Земята. Можем да направим много
повече от обикновеното разграбване на рудното богатство на планетата.
Бихме могли да заселим и оживим цялата планета.
Вие май наистина сте впечатлена? попита Ролс развеселен.
И други ще бъдат не по-малко впечатлени заяви уверено тя.
Най-напред ще трябва да ги убедите да дойдат и да видят всичко
с очите си. Как предлагате да стане това?
Знаете ли онази река, на която са водопадите Рамзи?
Да, Каримона.
Фуентес и аз тръгнахме по течението над водопадите и изминахме
почти шестстотин мили. Накрая стигнахме до прекрасна долина,
около петнадесет мили в диаметър, заобиколена от три страни
с хълмове, топла през деня и прохладна нощем. Реката тече точно
през нея.
И какво?
Тя се усмихна.
Там ще построя града си.
Ще построите града си? изуми се той.
Вайълит кимна.
Проектът вече е готов. В него ще има всичко за привличане
на колонистите, които са ни нужни модерна болница, театър,
опера, та дори и спортен стадион. Тази земя е на фаните, които
едва ли ще протестират, защото ще им дадем работа и ще плащаме
на вождовете им с някакво оръжие, което не функционира твърде
добре.
Наистина ли възнамерявате да строите град?
Смятам следващата седмица да започна разчистването на терена
за първата сграда.
И каква ще бъде тя? поинтересува се Ролс.
От дълго време вече живея в кабинети и космически кораби,
Линъс отговори тя. Аз остарявам, губя инерция. Време е вече
да се установя на постоянно местожителство. След като построя
резиденцията си и є придам завършен вид, ще издигна около нея
град, а когато приключа и с това, ще застроя цялата планета
около него.
Ще го повярвам, когато го видя усмихна се невярващо Ролс.
Колкото до мен, готов съм да прекарам целия си живот тук,
само веднъж да уредим нещата с ловната концесия. Но вие... трудно
ми е да си представя, че ще се спрете на едно място след всичките
тези години.
Аз умирам, Линъс. Е, не веднага и не много болезнено... Но
не е далеч денят, когато вече няма да имам сила да летя все
така от планета на планета, преследвайки интересите си. Имам
нужда от свят, който да превърна в свой щаб.
А защо не Голдстоун? Истинската работа се върши там. А от
докладите разбирам, че тази планета тук никога няма да произведе
метали и скъпоценни камъни в количествата, които произвежда
той.
Аз вече опитомих Голдстоун отвърна тя. И научих много
от него.
И сега искате да опитомите още един свят?
Тя кимна.
Само че този път искам да го направя съвършен
